Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
гр.Пловдив, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…седемнадесети юни …през…две
хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Красимира Ванчева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №69 по
описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №557/29.11.2019г.,
постановено по търг. д. №127/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., ответникът „Д.“ ЕАД, ЕИК ***, е осъден да заплати на Х.Р.Т., ЕГН **********
сумата от 20 000лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение
в размер на 25 000лв. и реално полагащото му се в размер на 45 000лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на таза в областта
на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна ямка, както и разчленяване на
лонното съчленение на таза, които травми са причинили трайно затруднение на
движенията на двата крака; настъпили през възстановителния период усложнения -
увреждане на десния лъчев нерв, нарушена походка, хипотрофия на мускулатурата
на долните крайници, както и отворена синдесмоза на пубиса, а за лумбалните прешлени
- изразена спондилоартроза със спинална стеноза, както и преживени душевни
болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.06.2018 г. -
датата от която застрахователят е изпаднал в забава по писмената
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата;
сумата от 704.59лв., представляваща
понесени от Х.Р.Т. имуществени вреди - направени разходи за лечение, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените увреждания в резултат на
претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 08.06.2018 г. - датата от която застрахователят е
изпаднал в забава по писмената застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата. Отхвърлен е предявеният от Х.Р.Т. против „Д.“
ЕАД иск за разликата над 20 000лв. до
предявения размер от 27 000лв., представляваща разликата между изплатеното
му обезщетение в размер на 25000лв. и реално полагащото му се в размер на 45
000 лв. за причинените му неимуществени вреди. „Д.“ ЕАД е осъдено да заплати на
Х.Р.Т. направените по делото разноски в размер на 1045.80лв. Х.Р.Т. е осъден да
заплати на „Д.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 75.90лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати и в
полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса и за разноски по
производството за назначените по делото експертизи, съразмерно с уважената част
от исковете в общ размер на 1415.32лв.
Против така постановеното решение, в отхвърлителната
му част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над
уважената част от 20 000лв. до пълния претендиран размер от 27 000лв.,
е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Х.Р.Т..
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и е незаконосъобразно.
Незаконосъобразността на решението се обосновава с неправилна преценка на
данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно –
нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в
пълен размер – да се присъди допълнително обезщетение от 7 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 08.06.2018г. – датата, от която застраховятелят
е изпаднал в забава по писмената застрахователна претенция от увреденото лице.
Съответно – с оглед изхода на делото, да бъде изменено решението и в частта за
разноските. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.
Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски.
Ответник - жалбата Д.“ ЕАД, в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба. С отговора на въззивната
жалба не се предявяват доказателствени искания /Представено е платежно
нареждане от 21.01.2020г. за изплащане на присъдените от първоинстанционния съд
суми./ Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство -
жалбоподател в настоящето – Х.Р.Т., е изложил фактически твърдения за наличие
на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 20.01.2018г., около
17:40ч., е управлявал л.а. „Ф.“ с peг. № ***, собственост на съпругата му Д.И.Т.,
в посока от изток на запад по АМ „Т.“, движейки се в права посока в северната
активна лента за движение. В района на км. 172+500 управляваният от него
автомобил бил застигнат и блъснат отзад от предприелия маневра „изпреварване“
л.а. „М.“ с peг. № ***, управляван от виновния водач Н.В.П., който не бил
осигурил достатъчно странично разстояние между неговия автомобил и
изпреварвания л.а.„Ф.“. В резултат на сблъсъка л.а. „Ф.“ напуснал пътното
платно вдясно на посоката си на движение и достигайки канавката, която се
намирала северно от пътното платно, се установил в покой. След удара л.а. „М.“
се отклонил наляво спрямо посоката си на движение и се ударил в разделителна
мантинела между двете платна на магистралата, след което променил посоката си
на движение, като се насочил на северозапад и достигайки разделителната
прекъсната линия между двете активни ленти за движение на северното пътно
платно, се установил в покой с предна част, насочена на североизток, където
след това бил блъснат от друг автомобил. Като резултат от претърпяното ПТП
пострадалият Х.Т. е получил счупване на таза в областта на лявата срамна кост и
на лявата гаванковидна ямка, както и разчленяване на лонното съчленение на
таза. За станалото ПТП е било образувано НОХД №384/2018г. по описа на PC - Ч..
С Решение от 23.01.2019г., постановено по горепосоченото дело, съдът е признал
подсъдимия Н.В.П. за виновен в това, че на 20.01.2018г. на АМ „Т.“, на км.
172+500, при управление на МПС - л.а. „М.“с peг. №***, е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при изпреварване не е осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство; както и чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлява, в пряка причинна връзка с което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.Р.Т., описана по-горе,
поради което на основание чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1,
предл. 3 от НК и чл.378, ал.4, т. 1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК,
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000лв. Твърди се, че след
инцидента, ищецът е обслужен амбулаторно във Ф.- Ч., след което е откаран за
лечение в УМБАЛ „П.“ АД – С.З., като екипът на спешна помощ е поставил работна
диагноза: Contusio pelvis. По отношение на причинените му увреждания, ищецът се
позовава на многобройна медицинска документация, съдържаща описание на
констатирани травми и проведено лечение: Епикриза към ИЗ №1709, издадена от
УМБАЛ „П.“ АД - С.З.; Амбулаторен лист №000121/13.03.2018г., издаден от д-р М.С.-
специалист ортопед-травматолог; Амбулаторен лист №001011/30.04.2018г., издаден
от д-р И.А.– невролог; Амбулаторен лист №262/17.05.2018г., издаден от д-р М.С.-
специалист ортопед-травматолог; Амбулаторен лист №001733/28.06.2018г., издаден
от д-р Д.П.– кардиолог; Амбулаторен лист №000824 от 28.06.2018г., издаден от
д-р Л.К.- специалист по ортопедия и травматология; Амбулаторен лист №384/05.03.2019г.,
издаден от д-р Н.Т.- специалист ортопед-травматолог. Ищецът твърди и че в резултат на претърпяното ПТП, е получил психическа
травма. При инцидента е изпитал силен
страх за живота си. Настъпилите усложнения и продължаващият и към настоящия
момент възстановителен период са се отразили неблагоприятно, както на
физическото, така и на психическото му състояние. Продължителният период, през
който ищецът е изпитвал затруднения да се обслужва сам и е имал нужда от
помощта на близките си, го е накарал да се чувства непълноценен.
Отговорността на ответника се ангажира на основание
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „Д.“ ЕАД по застрахователна полица №***, валидна от
27.03.2017г. до 26.03.2018г. Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на
07.03.2018г., получено на 08.03.2018г. По образуваната Застрахователна преписка
№*** застрахователят определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000лв. – с платежен документ с ID: *** от 08.06.2018г.
Ищецът счита, че така изплатеното му обезщетение е занижено, а справедливото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на
52 000лв. Искането, с което е сезираен съдът, е да се постанови
решение, с което да „Д.“ ЕАД да бъде
осъдено да му заплати сумата от 27 000лв., представляваща разликата между
изплатеното му обезщетение в размер на 25 000лв. и реално полагащото му се в
размер на 52 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
счупване на таза в областта на лявата срамна кост и на лявата гаванковидна
ямка, както и разчленяване на лонното съчленение на таза, които травми са
причинили трайно затруднение на движенията на двата крака; настъпили през
възстановителния период усложнения - увреждане на десния лъчев нерв, нарушена
походка, хипотрофия на мускулатурата на долните крайници, както и отворена
синдесмоза на пубиса, а за лумбалните прешлени - изразена спондилоартроза със
спинална стеноза; както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на
претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 08.03.2018г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „Д.“ ЕАД оспорва така предявения иск. Възраженията по
основателността на иска, относими за въззивното производство се свеждат до
прекомерност на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и
неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на
чл.432, ал.1 от КЗ: Съгласно заключението от допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза, ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки
и страдания – разкъсване на симфизната връзка между двете тазови половини-
симфизиолиза, която представлява средна телесна увреда и затруднява движенията
на двата долни крайника за период по-дълъг от 30 дни, фрактура на горен клон на
лявата срамна кост-пубис с продължаване на фрактурната линия през лявата
гаванковидна ямка-ацетабулум по медико- биологичен признак е средна телесна
увреда, която травма затруднява движенията на левия долен крайник за период,
по-дълъг от 30 дни. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно
поведение на водача на л.а. марка л.а. „М.“ с peг. № *** - Н.В.П., който на
20.01.2018г. на АМ „Т.“, на км. 172+500, при управление на МПС - л.а. „М.“с
peг. №***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП - при изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство; както и чл.20, ал.1 от ЗДвП -
не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява, като е
осъществил състава на чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл.342, ал.1,
предл. 3 от НК. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното и влязло в сила на 07.02.2019г.
решение №5/23.01.2019г. по НОХД №384/2018г. по описа на PC Ч., с което
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата –
за дееца, деянието, противоправността му и за вината и с което фактическият
състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от
наказателния съд има обвързващата сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. Налице е причинна връзка
между противоправното поведение и причинената вреда.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №***, валидна от
27.03.2017г. до 26.03.2018г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед
доводите, изложени във въззивната жалба, е само досежно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо
от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС
№4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на
претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата
на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има
предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото
гласни и писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в
приетите при първоинстанционното разглеждане на делото заключения от
съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещо лице – специалист – ортопед –
травматолог и съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещо лице кл. психолог.
От показанията на свидетелите
Д.И.Т. – съпруга на ищеца и А.Х.Б. – приятел на ищеца,
притежаващи непосредствени впечатления от понесените от пострадалия негативни
изживявания, се установява, че след инцидента същият е бил със силно влошено
физическо и психично състояние за продължителен период от време. Свидетелката Т./присъствала
на инцидента/ депозира показания, че непосредствено след ПТП-то ищецът е бил в
неподвижно състояние, не можел да стъпва изобщо на краката си и изпитвал
изключително силни болки /„той викаше много силно“/. Проведено му е седемдневно
болнично лечение, през което ищецът е бил в неподвижно състояние и с
непрекъснат прием на болкоуспокояващи лекарства. Това състояние продължило и в
условията на домашно лечение – за период от четири месеца. През този
четиримесечен период пострадалият не можел да се обслужва сам и бил зависим изключително
от грижите на семейството си и приятели. Впоследствие – в продължение на шест
месеца ползвал патерици, но не бил в състояние да ходи продължително, изпитвал
силни болки. Вследствие тежките травматични увреждания ищецът не бил в
състояние да продължи да работи във Ф., където полагал тежък физически труд в
земеделието, тъй като бил в изключително добро физическо състояние. Според
показанията на свидетеля А.Х.Б., Х.Т.,
който бил общителен и изключително деен човек, след претърпяното ПТП се
затворил в себе си, станал некомуникативен. /„..той не е общителен, не е
същият, който беше; той беше съвсем различен, сега е станал половин човек“.
Показанията на двамата свидетели, като непосредствени
и убедителни, съдът кредитира изцяло. По отношение показанията на свидетелката Т.следва
да се посочи, че същите се преценяват и съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, като се подкрепят от останалите доказателства, а именно заключенията от съдебномедицинската и съдебнопсихологичната
експертизи.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза, средностатистическото лечение на получените от ищеца травматични
увреждания /описани по-горе/, е около 8-10 месеца. Периодичните описания на
състоянието му в приложената към исковата молба медицинска документация и
проверена от вещото лице – амбулаторни листове, доказват, че оздравителният
период при ищеца при комбинацията на травми на тазовия пръстен, е повече от 10
месеца. В тази насока са данните от последно извършени прегледи, отразени в
амбулаторен лист от 28.06.2018г. Същият е
издаден от специалист по ортопедия и травматология. Според снетата анамнеза пациентът
се оплаква от болки по задната страна на дясната тазобедрена става; болки в
дясната слабинна област, особено при продължително ходене и натоварване, както
и от персистиращ запек. Отразеното обективно състояние е - в областта на
симфизата се палпира дистракция около 1.5см; налице е палпаторна болка в
дясната сакро-илиачна става; Изразена хипотрофия на мускулатурата на долните
крайници; Нарушена походка, предвижва се с помощни средства - патерици тип
„канадки“. При последващ преглед, отразен в амбулаторен лист от 05.03.2019г. –
една година и два месеца след ПТП-то, издаден от специалист
ортопед-травматолог, е снета идентична анамнеза - ищецът се е оплаквал от болки
в пубиса и дясната глутеусна област на дясната тазобедрена става, като болката
градира с изтръпване до пръстите на десния долен крайник. Отразеното обективно
състояние е палпаторна и спонтанна болка в областта на пубиса, дясната
тазобедрена става и лумбалните прешлени; Болка, засилваща се при екстензия в
десен крак; изтръпване на пръстите на дясното стъпало. Установени са
рентгенографски данни за отворена синдесмоза на пубиса, а за лумбалните
прешлени - изразена спондилоартроза със спинална стеноза.
Освен това, съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза, в конкретния случай има настъпили усложнения от
поясно неврологично естество, които продължават и до сега. Регистрирани са и
патологични промени в зоните, контролирани от лъчевия нерв на дясната ръка,
продължаващи и до сега. В резултат на случилото се ПТП ищецът е повишил
артериалното кръвно налягане поради изживения стрес, като артериална хипертония
е регистрирана с амбулаторен лист от 28.06.2018г. /л.183/. Освен усложнено и задълбочено състояние на
артериална хипертония, са настъпили и други усложнения, които, съгласно
заключението на вещото лице, са в резултат на преживяната пътнотранспортна
травма: неврологично усложнение-лумбален радикулит, вследствие продължително
ходене с помощни средства и облекчаване на лявата тазобедрена става,
неврологично усложнение-периферна увреда на десния лъчев нерв, вследствие на
използване на подмишнични помощни средства.
От заключението на допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещо лице кл. психолог, се
установява, че получените вследствие на ПТП-то значителни травматични
увреждания са с негативни последици и в психологичен аспект. Експертната оценка
се основава освен на материалите по делото и на проведено психологично
изследване в амбулаторни условия и клинично интервю. Констатирани са данни за
наличието на признаци на повишена личностова и ситуативна тревожност, както и
повишена емоционална лабилност в емоционалното състояние на ищеца, в
поведението му, в отношението му към себе си и към социалната среда. Цялостният
анализ на психологичното състояние на ищеца сочи на посттравматично стресово
разстройство, чиито симптоми причиняват значителни проблеми в социалната или
работната среда, както и във взаимоотношения с близки и роднини. Според
експертизата, към момента на изготвяне на заключението, негативните изживявания
на ищеца не са отшумели. Повтарящи се, нежелани тревожни спомени от
травматичното събитие, преживяване на травматичното събитие, сякаш отново се
случва. Когнитивната оценка на ситуацията, като потенциално непредвидима,
опасна и животозастрашаваща, също обуславя характера и интензивността на
преживяването на стреса.
Заключението от
съдебномедицинската и съдебнопсихологична експертиза, като компетентно
изготвени и неоспорени от страните, се кредитират изцяло.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес – който продължава повече от
средностатистическия, настъпилите и други усложнения /артериална хипертония, неврологично
усложнение-лумбален радикулит, вследствие продължително ходене с помощни
средства и облекчаване на лявата тазобедрена става, неврологично
усложнение-периферна увреда на десния лъчев нерв, вследствие на използване на подмишнични
помощни средства/, които са в резултат на преживяната пътнотранспортна травма,
обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст – 56 – годишен, като преди
инцидента е бил в изключително добро здравословно състояние и полаганият от
него труд е бил свързан с физическа работа, която понастоящем не може да
упражнява, негативните последици в психологичен аспект, следва да се приеме, че
сумата от 52 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от Х.Т.
страдания. Тук следва да се отбележат и обясненията на вещото лице – ортопед –
травматолог, депозирани в съдебно заседание /от 22.10.2019г./: В резултат на
разкъсване на връзката между двете тазови половини не подлежи на самостоятелно
прибиране в течение на времето. Поради физиката на ищеца – едър, голям, висок
човек, такова прибиране не би могло да се постигне и с помощта на колан, а
напротив – има риск да се увеличи тази дистанция. Анатомично възстановяване
евентуално би могло да се постигне само по оперативен път, но и в този случай ще
има остатъчни болки, както и риск да се появят болки в ставите, поради промяна
на тяхната механика. За определянето на посочения паричен еквивалент относим е
и субективният аспект, релевантни в която насока са данните от съдебнопсихологичната
експертиза, посочени по-горе. При определяне на размера на неимуществени вреди
следва да се съобразят и социално-икономическите условия в страната, които също
са относим критерий и които намират отражение във визирания в чл.492 т.1 лимит
на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Тези лимити на отговорността съгласно действащата разпоредба
/изм. ДВ бр.101/2018г./ са 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, а преди изменението - 10 000 000лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица.
По изложените съображения въззивната инстанция приема,
че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки и страдания,
нито е взел предвид преживените от него негативни емоции, причинени в резултат
на процесното ПТП, поради което е изградил необоснован правен извод, че с
определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв. ще бъдат
репарирани последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий
за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ.
При положение, че застрахователят е изплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 25 000лв., следва
да бъде определено допълнително такова в размер на 27 000лв.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Х.Р.Т. против „Д.“ ЕАД иск за разликата
над 20 000лв. до предявения размер от
27 000лв. и да бъде постановено друго, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на Х.Т. допълнително обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 7 000лв., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 08.06.2018г. /според искането, с което е сезирана въззивната
инстанция с въззивната жалба/.
При този изход на делото следва да бъде отменено
решението и в частта, с която Х.Р.Т. е осъден да заплати на „Д.“ ЕАД
направените по делото разноски в размер на 75.90лв. Ответникът следва да
заплати на ищеца направените в първоинстанционното производство разноски в
пълен размер – или над присъдените 1 045.80лв. – допълнително 354,20лв.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и
направените пред въззивната инстанция разноски, които, съгласно представения
списък на разноските са 700лв. – адвокатско възнаграждение, изплатено в брой –
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е
съдържащото се в молба вх.№3910/15.06.2020г. възражение на въззиваемата страна
за прекомерност на така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, тъй
като съгласно чл.7 ал.2, т.3 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение
при обжалваемия материален интерес – 7 000лв., е 680лв. Несъстоятелно е
позоваването на въззиваемата страна на приложението на § 2 от Наредбата, тъй като същият
е обявен за нищожен с Решение №14820 на ВАС на РБ, бр.10/2016г., в сила от
05.02.2016г.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна
следва да заплати допълнително ДТ в размер на 280лв. за първоинстанционното
производство, както и ДТ за въззивното обжалване – 140лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
П.ският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №557/29.11.2019г., постановено по търг. д. №127/2019г. по описа на Окръжен
съд С.З., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Х.Р.Т. с ЕГН ********** против „Д.“ ЕАД с ЕИК *** иск за
разликата над 20 000лв. до предявения
размер от 27 000лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на
претърпяното от него ПТП на 20.01.2018г., както и в частта, с която Х.Р.Т. е
осъден да заплати на „Д.“ ЕАД разноски в размер на 75.90лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** да заплати на Х.Р.Т. с ЕГН **********
допълнително 7 000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 20.01.2018г. ПТП, представляваща
разликата между изплатеното му обезщетение в размер на 25 000лв. /и присъденото
от първоинстанционния съд 20 000лв./ и реално полагащото му се в размер на
52000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** да заплати на Х.Р.Т. с ЕГН **********
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
354,20лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 700лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД с ЕИК *** да заплати в полза бюджета на
съдебната власт допълнително държавна такса за производството пред първата
инстанция в размер на 280лв., както и държавна такса за производството пред
въззивната инстанция в размер на 140лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: