№ 2648
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110115743 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. Т. С. срещу ЗК Лев Инс
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответното
дружество да заплати , след допуснато от съда увеличение на иска, сумата в размер на 25
000 лева, като частичен иск от сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -28.11.22 г.
до окончателното изплащане на сумата, в резултат на претърпяно на 12.08.2021г. ПТП в гр.
Аксаково, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. марка „Мерцедес Спринтер", с
per. № В 8015 НН, застрахован по договор за гражданска отговорност. Ищцата твърди, че на
12.08.2021г., около 09.15 часа, в гр. А. в двора на бившия сладкарски цех „Финиди", е
блъсната, като пешеходец от товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер", с ДК № В
8015 НН, управляван от М. Н.. ПТП настъпва при следните обстоятелства: на 12.08.2021 г.,
около 09.10 часа, една приятелка с автомобилът си я закарва до работа. След като пристигат
и излязат от автомобила, решава да изчака приятелката си да си тръгне. На улицата има
полицейски патрул и същият е спрял за проверка приятелката й. Докато чака да свърши
проверката, изведнъж отзад я блъска движещ се на заден ход, товарен автомобил марка
„Мерцедес Спринтер", с ДК № В 8015 НН. Ищцата твърди, че от удара падна на земята и е
влачена, като отстрани се чуват викове на хора, които крещят на водача да спре. След като
чува виковете, водача спира и потегля напред, като пак е влачена. Твърди се, че за
настъпилото ПТП са уведомени контролните органи и съставят Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 1038. След произшествието пострадалата е откарана в спешния
център на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Там са извършиха необходимите прегледи и
изследвания, след обработка на раните е изписана за домашно лечение с препоръки за
последващи прегледи, смяна на превръзките и обработка на раните. Ищцата излага, че
първите часове след инцидента, вероятно от адреналина и от преживеният стрес, болките са
по слаби и поносими, но след като изминават няколко часа, болките стават непоносими.
Ожулванията, които получава, са обширни и много дълбоки. Не може да лежи по никакъв
начин, тъй като и при най-малкия допир на раните, все едно я пронизваше ток. Макар, че е с
1
превръзки това по никакъв начин не намалява болката от допира. Не може да се къпе, тъй
като има превръзки по двете ръце и по двата крака. Боли я цялото тяло, не само от раните, а
и от натъртването. Вследствие на произшествието се засилват болките в раменните и
лакетните стави, както и болката в лявото бедро и дясното коляно. Болката в гръбначния
стълб също се усилва. При един от прегледите се установява, че има счупен гръбначен
прешлен, което налага лечение и продължаване на болничните. Болките в гърба са
неописуеми. Ищцата сочи, че на 16.08.2021 г. и 30.08.2021г. посещава д-р Ч.М. - ортопед –
травматолог, налага се да ползва продължителен болничен и хирургичната обработка на
раната всяка седмица, впоследствие през три дни. Едва при преглед на 06.01.2022г. се
установява, че раните са започнали да зарастват и вече няма нужда от хирургическата им
обработка. Издадено е направление за лекар по Физикална и рехабилитационна медицина.
След проведена физиотерапия болките леко намаляват, но движенията на гърба са
болезнени и ограничени. На 09.03.2022г. д-р Ч.М.. При установява, счупване на гръбначен
прешлен. Назначената е терапия с Лумбостат и предписано да носи Лумбосакрален корсет.
Ищцата твърди, че болките от одраната кожа са непоносими. Месеци след инцидента не
може да спи от преживения стрес, а също и от постоянните болки. Трудно се придвижва.
Затруднено е движението и обслужването й, има нужда някой постоянно да я обгрижва и
помага. Отчаяна е и потисната, има чувството, че никога няма да се излекувам. Ищцата
твърди, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Ищцата излага, че е претърпяла вследствие на
случилото се множество болки и страдания, физически и психически. Белегът на десния
крак е много голям и загрозяващ, което се отразява на самочувствието й. Белегът неможе да
се заличи напълно. Ищцата твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност" от ЗК „Лев Инс" АД, със срок на действие от
03.04.2021г. до 02.04.2022г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 03.11.2021г.
депозира заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответника.
До момента не е получила необходимото застрахователно обезщетение, поради което се
поражда правен интерес от завеждане на настоящото дело. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва претенцията по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП, изложен в исковата молба като твърди, че ищцата се е
намирала на платното за движение в непосредствена близост до товарния автомобил, като
водача му не е имал възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на собствените травми
поради извършено нарушение на ял. 108, ал.1, чл.113, т.2 от ЗДвП, движейки се по пътното
платно, а не по тротоара или банкета, като е спряла без необходимост на платно за
движение, за да чака да свърши проверката на приятелката си. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди и по размер. Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на
настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и
твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно -
следствената им връзка с процесното събитие. Оспорва твърдението, че вследствие на
получените от ищцата травми същата и към настоящия момент не може да се възстанови.
Оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата е изпитвала болки и
страдания в продължение на дълъг период от време. Оспорва ищцата да е направила
разноски във връзка с възстановяването си след ПТП. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Между страните не се спори, а и видно от представените по делото доказателства,
налице е валидно застрахователно правоотношение между страните по застраховка
2
„Гражданска отговорност" полица № BG/22/121000892764, сключена по отношение на лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с рег.№ В 8015 НН, валидна към
12.08.2021г. година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
По делото е приобщено НП № 21-0819-003659/24.09.2021г. с което на М. Н. Н. е
наложена глоба за адм. нарушение установено с Акт № 429620/12.08.2021г.
Видно от Констативен протокол № 1038/12.08.2021г. на 12.08.2021г. в гр.Аксаково,
сладкарски цех Финди на улица Извор е настъпило ПТП, като участник №1 при движение на
зад блъска участник № 2.
От заключението на СМЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че
от представената по делото медицинска документация се установява, че на 12.08.2021 год. в
резултат на ПТП като пешеходец С. Т. С. е получила охлузни рани в областта на двете
раменни стави, двете предмишници и двете бедра. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети с груба повърхност и са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. При проведения клиничен преглед
се установи груб, видимо отчетлив белег в областта на десния долен крайник. Същият
създава видима асиметрия в нормалния човешки облик, ще остане завинаги и в този смисъл
обуславя обезобразяване на други части на тялото. В резултат на преживяната злополука
при ищцата С. С. са настъпили психични промени главно в емоционалната сфера. Осв. е
претърпяла пътно транспортно произшествие, вследствие на което е изпаднала в депресивно
състояние. Появила се тревожна и нервно вегетативна симптоматика, страх, напрежение,
потиснатост и раздразнителност, учестено сърцебиене, и др. Настъпили са изменения в
начина и качеството на живот. Появили се проблеми и промени в съня и апетита. Осв. се
затворила в себе си, не желаела да общува с други хора, станала избухлива, раздразнителна,
което трудно успявала да контролира. Изпитвала противоречиви, но по-скоро негативни
чувства и настроения по повод болките и необходимостта от непрекъсната грижа за нея.
Чувствала се подтисната от съпътстващите я здравословни проблеми. Усещала повишена
тревожност. Зависимостта от другите повишавала чувството й за неудовлетвореност,
напрежение и стрес. Към настоящият момент С. е започнала да се връща постепенно към
старият си начин на живот, започнала е макар и на 4 часа работа в сладкарския цех, в който
е работила преди инцидента, грижи се сама за себе си, живее сама. Все още изпитва
неудобства, болки и страдания, които счита, че никога няма да отшумят напълно. От
проведеният преглед на ищцата, проведеното психологично изследване е установена тежко
изразена депресия и повишена тревожност, същите са резултат от реализираното
произшествие. Във времето на възстановителния процес ищцата не е потърсила
психологична и психиатрична помощ за овладяване на психическите страдания. Получавала
е помощ и подкрепа от своите приятелки и сина си, който й вдъхвал вяра в добрия изход от
случилото се. За период от няколко месеца, ищцата е имала сериозни затруднения в
обслужването и при изпълнението на ежедневните си функции и дейности, посещавала
различни специалисти. Непосредствено след инцидента имала нужда от помощ за
преодоляване на някои негативни емоции, но не е потърсила специализирана такава.
Предвид възрастта и начина на живот на осв. вероятно негативните емоции и появилите се
силни страхове никога няма да бъдат напълно преодолени
От заключението на СТЕ прието от съда се установява, че на 12.08.2021 г. около
09:15 часа, в двор/паркинг на бившия сладкарски цех „Финиди", намиращ се в гр. А. и ул.
„Г.П.", като входа е откъм ул. „Г.П.". Двора е с дължина около 24 м и ширина около 11 м.
Към улиците двора е разделен с тревна площ, дървета и метална ограда. Товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер" с рег. N: В8015НН, собственост на „Жар Актив" АД, с водач М. Н. Н.
се намира паркиран с неработещ двигател. Преди влизането си в кабината водачът на
товарния автомобил забелязва пешеходеца С. Т. С. на 5 м от превозното средство, след
3
което влиза в кабината, стартира двигателя и привежда автомобила в движение на заден
ход. След като се движи в продължение на около 2 секунди, настъпва удар с намиращата се
зад автомобила пешеходка, при което последната пада на пътната настилка. Водачът
веднага установява превозното средство в покой. За товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер" с рег. N: В8015НН ударът настъпва в задната част на превозното средство, в
областта на степенка задна. Вследствие на произшествието настъпват телесни увреждания
на пешеходката С. Т. С.. След съпоставяне на материалите по делото, свидетелските
показания, особеностите на пътния участък и превозното средство, експертизата счита, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на произшествието е следният -
съприкосновение между товарен автомобил, движещ се на заден ход и пешеходец, който се
намира зад него. Мястото на произшествието е двор/паркинг на бившия сладкарски цех
„Финиди", намиращ се в гр. А. и ул. „Г.П.", като входа е откъм ул. „Г.П.". Двора е с дължина
около 24 м и ширина около 11 м. Към улиците двора е разделен с тревна площ, дървета и
метална ограда. Мястото на удара е в двора на бившия сладкарски цех „Финиди", без да има
възможност да се определи точното местоположение на настъпване на съприкосновението
по дължина и ширина. Причината за настъпване на произшествието е движение на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. N: В8015НН на заден ход, докато в коридора му на
движение се намира пешеходец. Видимостта на водача на товарния автомобил е била
ограничена от конструктивните особености на превозното средство. Товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер" с рег. N: В8015НН е със затворено товарно отделение без прозорци.
Видимостта зад превозното средство на водача от кабината се осъществява единствено
посредством външни странични огледала за обратно виждане ляво и дясно. Непосредствено
зад превозното средство коридора на движение е невидима зона за водача от кабината.
Произшествието настъпва през светлата част на денонощието, без данни за влошени
атмосферни условия. Произшествието настъпва в двор/паркинг, който е с асфалтова
настилка, без денивелация и без данни за обекти в него, които биха ограничили видимостта
на участниците един към друг. Мястото на произшествието е двор/паркинг на бившия
сладкарски цех „Финиди", намиращ се в гр. А. и ул. „Г.П.", като входа е откъм ул. „Г.П., без
да има възможност да се определи точното местоположение на настъпване на
съприкосновението по дължина и ширина. За товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с
рег. N: В8015НН ударът настъпва в задната част на превозното средство, в областта на
степенка задна. В момента на удара пешеходецът се е намирал непосредствено зад средната
задна част на превозното средство, като при потеглянето на товарния автомобил е бил на 2
метра от него. При движение на пешеходеца напречно на оста на товарния автомобил, ако
ударът е настъпил с крайната част на степенката е възможно пешеходецът да е бил на
разстояние от 0.25 м до 1.19 м извън габаритите на превозното средство при потеглянето му
или водачът на превозното средство би имал видимост към движещия се зад него пешеходец
в случай, че преди потеглянето си осъществи наблюдение в дясното външно огледало за
обратно виждане. В случай, че пешеходецът се е движил успоредно на оста на товарния
автомобил зад него и товарния автомобил не е извършвал маневра с промяна на
траекторията си на движение, то пешеходецът би следвало да е видим от водача, когато се е
огледал преди да влезе в кабината на превозното средство. В такъв случай, водачът е
трябвало да проследи движението и поведението на пешеходеца и да се убеди, че напуска
коридора му на движение. Товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. N: В8015НН при
работещ двигател издава шум от механичното движение на компонентите и процесите
протичащи в двигателя. Съгласно техническите спецификации товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер" с рег. N: В8015НН при излизането си от завода производител не е бил
оборудван със Звуково предупреждение при движение на заден ход. Скоростта на движение
на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. N: В8015НН към момента на удара е в
размер на 7.2 км/ч. Пешеходецът се е намирал зад превозното средство и когато е предприел
движение по двора/паркинга, превозното средство е било в покой с изключен двигател. В
4
този момент пешеходецът не е имал възможност да възприеме товарния автомобил като
опасност. При стартирането на двигателя на автомобила, пешеходецът при напречно
движение се е намирал на 0.25-1.19 м извън габаритите на автомобила. В случай, че
пешеходецът възприеме незабавно стартирането на двигателя, който се намира в предната
част на превозното средство, на най-малко 7.6 м от него, на пешеходеца са му нужни най-
малко 1 секунда, за да реагира (осъзнае) опасността, за което време ще измине 1.06 м, при
което ще е навлязъл в коридора на движение на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с
рег. N: В8015НН и пешеходецът няма възможност да предотврати произшествието, чрез
свои действия.
Съдът кредитира изцяло даденото заключение по приетата СТЕ. Направеното от
ответника оспорване е необосновано.
За установяване претърпените болки и страдания от ищцата са разпитани свидетелите
Р. Х.а А.а и С.Е.М..
За установяване механизма на ПТП са разпитани свидетелите И. Б. М., М. Н. Н. и
Н.Л.П..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 12.08.2021г. , предизвикано по
вина на водача на МПС „мерцедес Спринтер" с рег. № В8015НН, които има валидна и
десйтваща застраховка „Гражданска отговорност" полица № BG/22/121000892764, валидна
към 12.08.2021г. година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
На основание чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, водачът на автомобила е длъжен по време на
извършване на маневра движение назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. На основание чл. 116 от ЗДвП водачът на автомобила е имал
задължението да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, в това число и спрямо
пострадалата. Водачът на МПС М. Н., разпитан по делото като свидетел излага, че е видял
жената /пострадалата/ да се намира в харстите. Съответно свидетелката Н.П., определя
разстоянието на което е била възприета последно пострадалата приблизително на 3-4 метра.
/“Като разстояние горе-долу е от мен до прозореца“/ . Въпреки вмененото му законово
задължение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и въпреки че му е било отнапред
известно присъствието в непосредствена близост до превозното средство на пешеходеца С.
С., находяща се в близост-до храстите, водачът на превозното средство е предприел
движение на автомобила назад, без да може да наблюдава пространството зад автомобила
/поради съществуващата конструктивна особеност на автомобила – затворено товарно
5
отделение без прозорци/, и без да подсигури маневрата от друго лице, което да му
сигнализира за опасности. Така осъщественото от водача действие по управление на
автомобила е било противоправно /в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП/,
виновно /като му е било предварително известно наличието в непосредствена близост зад
управляваното от него МПС на уязвим участник в движението – пешеходец, който в
момента преминаване и вредоносно – в пряка причинна връзка с него са настъпили
травматични увреждания на пострадалия пешеходец С. С..
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди. От изложеното настоящата инстанция
намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са охлузни рани в областта на
двете раменни стави, двете предмишници и двете бедра, видимо отчетлив белег в областта
на десния долен крайник , които ще остане за винаги и обуславя обезобразяване, затруднено
движение 2-3 седмици, затрудненията при обслужването и психическия стрес, тревожност и
безсъние. От значение за определянето размера на обезщетението са и социално -
икономическите условия на живот в страната, както и възрастта на пострадалия към
момента на настъпването на увреждането. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от
10 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на неимуществените вредите от ПТП.
Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира
същото за неоснователно. Видно от автотехническата експертиза, дори и да възприеме
запалването на двигателя, пешеходецът няма възможност да предотврати произшествието,
чрез свои действия.
Съответно искът се явява основателен и следва да се уважи за сумата от 10 000лв. и
отхвърли за горницата над тази сума до претендираните 25 000 лв., частичен иск от 50 000лв.
По разноските: По направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатено адв.възнаграждение: Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. /в сила към дата на
договаряне и заплащане / ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за
прекомерност съобразно нормативно определения минимален размер от 2650 лв. без ДДС
/чл.7,ал.2,т. 3 от Наредба №1/20024г./ и броя проведени заседания. Поради което,
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. не следва да бъде намалявано
поради прекомерност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
6
направените от ищеца разноски в това число д.т. в размер на 1000 лева и 530 лв.
възнаграждение за експертизи и адв.възнаграждение от 3600 лв. съразмерно с уважената
част от иска за сумата от 2052 лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част съобразно внесен депозит от 300 лв. за СТЕ, 25 лв. за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП или общо сумата от 255 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на
С. Т. С., ЕГН ********** сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), /частичен иск от
сумата 50 000 лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, вследствие ПТП на 12.08.2021г. в гр. Аксаково, причинено от застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/121000892764 с
водач на т.а. марка „Мерцедес Спринтер", с per. № В 8015 НН, , ведно със законната лихва
от датата на исковата молба в съда-28.11.22г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за горницата над 10 000 лева до претендираните 25 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на
С. Т. С., ЕГН ********** сумата в размер на 2052 лв. (две хиляди петдесет и два лева),
представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* със седалище гр.София сумата в размер на 255 лв. (двеста петдесет и пет лева),
представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7