РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Плевен, 21.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
шести състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и
с участието на прокурор Й.А., изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова
адм. дело № 823 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 284 от ЗИНЗС.
Делото е образувано по искова молба /ИМ/ на Е.Ц.И., ЕГН ********** –
л.с., изтърпяващ наказание във втора група на Затвора-Плевен, против Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София /ГДИН/. В исковата молба се
твърди, че същата е на правно основание чл.3 и чл.13 от ЕКПЧОС /КОНВЕНЦИЯ за
защита на правата на човека и основните свободи/. Сочи, че при един от епилептичните
му пристъпи се е намирал в тоалетната на килията. По време на припадъка е
паднал върху порцелановата мивка, която се е счупила от тежестта му и е срязала
седалището му. От служителите е бил закаран в болница, където са му поставени 6
шева. На третия ден от падането е бил наказан с 40 /четиридесет/ лева - стойността
на мивката и блокиране на картата за пазаруване от затворническата лавка до възстановяване
на щетата по мивката. Забранено му е
било ползването на вещи от хигиенно естество от първа необходимост. Бил е
поставен в неблагоприятни условия в продължение на два месеца до постъпване на
пари по сметката му, с които да възстанови щетата по мивката. Обжалвал е
наложеното наказание и съдът го е отменил. Счита, че са били нарушени законните
му права, защото съгласно чл.124, ал.2 от ЗИНЗС не могат да се правят удръжки
преди изтичане на 14 дни от датата на уведомяване. Твърди, че от бездействието
на длъжностните лица след блокирането на картата и оттам - неосигуряване на
тоалетни принадлежности, е бил принуден да живее като животно, не е било
зачитано човешкото му достойнство и допълнително е бил унижен. Претендира ответникът
да му заплати сумата 15000 лева за понесени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в унижения, оскърбления, незачитане на човешко му достойнство, тормоз
пряко волята му да живее като животно ведно с лихва върху тази сума.
С определение № 1192/17.10.2017 г. /л.24/ съдът е
предоставил безплатна правна помощ, а с определение №1242/26.10.2017 г. /л.31/
е назначен конкретен адвокат, който да я осъществява.
С „молба“ /л.л.38,39/ ИМ е допълнена, като е предявен
иск за 40 лева имуществени вреди, и е посочено, че лихвите върху претендираните
суми за имуществени и неимуществени вреди се търсят от завеждането на делото до
окончателно изпращане на сумите. Посочено е, че началната дата, от която е
търпял неимуществените вреди, е 10.03.2017 г., и периодът е до предявяване на
иска /ИМ е подадена на 03.10.2017 г., видно от поставения вх.№ на съда - л.1/
С последваща ИМ /л.л.41,42/, представена от назначения
служебен защитник адв. З.Т., се сочи допълнително, че неимуществените вреди от
15000 лева се претендират за период от 06.12.2016 г. до завеждане на иска, с
лихва от 05.12.2016 г., като се излагат същите факти, а именно - че ищецът в продължение
на два месеца поради блокиране на картата му е живял без хигиенни
принадлежности. Иска се назначаване на съдебно медицинска експертиза /СМЕ/.
С определение № 1291/02.11.2017 г. /л.45/ съдът е
приел, че нередовностите на ИМ са отстранени, искът за неимуществените вреди е
от 06.12.2016 г. до 03.10.2017 г., в размер на 15000 лева, и законната лихва от
05.12.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, а за имуществените вреди –
обезщетение в размер на 40 лева периодът на претенцията е – 10.03.2017 г. –
03.10.2017 г . - датата на подаване на
исковата молба и лихва до окончателно изплащане на сумата.Съдът със същото
определение е конституирал е страните и е насрочил делото.
От ответника по иска – ГДИН, е постъпил отговор на
исковата молба /л.68/, чрез юрк. Г.Г., в който отговор се твърди, че искът е неоснователен
и недоказан. Моли същият да се отхвърли и на ответника да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
С протоколно определение № 725 от о.с.з. на 31.05.2017
г. /л.243, гръб/ съдът по искане на ищеца е прекратил производството в частта
относно претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лева за
периода от 10.03.2017 г. до 03.10.2017 г. и заплащането на лихвата до
окончателното плащане на тази сума.
В съдебно заседание ищецът- Е.Ц.И. се явява лично и
със служебно назначения адвокат по делото – адв. З.Т. ***. Моли да се уважи иска
за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. На 06.12.2016 г. Е.И. е бил
в следствения арест и там получава припадък. Като е паднал върху мивката и я е счупил,
той е получил нараняването по тялото. След това е издадена заповедта на
директора на Затвора да възстанови стойността на мивката и му е било отнето
правото да купува вещи от първа необходимост от лавката. Доверителят му е
изпитвал остра нужда от закупуване на необходимите му принадлежности от първа
необходимост и е подал молба до Районен съд гр. Плевен за отмяна на заповед №
182 от 16.03.2017 г. на началника на затвора. С определение № 598/13.06.2017 г.
по ч.а.н.д. № 775/2017 г. заповедта на началника същата е отменена като
незаконосъобразна и е постановено сумата от 40 лв. да бъда възстановена. С платежно нареждане от 14.02.2018 г. е
върната сумата от 40 лв. Независимо, че сумата е върната, през този период той
е бил лишен от средства и възможност да закупува предмети от първа
необходимост. Тъй като няма възможност да си закупува тези неща, изпитва
неимуществени вреди. Налице е незаконосъобразен акт от страна на Затвора –
Плевен, по който доверителят му е изживял неимуществени вреди от лишаването му
от възможността да закупува вещи от затворническата лавка. Бил подложен на
морални терзания, нечовешко и унизително отношение, неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието. Във връзка с
това е претърпял неимуществени вреди и това се е отразило върху психическото му
състояние. В тази връзка са и показанията на майката на ищеца, която много
точно, обективно и безпристрастно описва какви морални вреди е претърпял. Моли
да се даде пълно доверие на показанията на майката, тъй като тя не е спестила
от истината и е дала показания за точното му състояние. За хората извън затвора
40 лв. са нищо, но за него който не може да посрещне елементарните си нужди, са
от голямо значение и затова тези морални вреди и страдания са понесени от
лишаването му от правото да закупува вещи от първа необходимост, а сумата е възстановена
едва през февруари 2018 г. За един дълъг период, той е бил лишен от това право.
Счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен, заедно със законната
лихва от датата на завеждането му, до окончателното изплащане на обезщетението.
Независимо, че вещото лице е доцент, неговото заключение се разминава с
статиите на професори, които са публикувани в Интернет. Казва, че
„енцелографията“ не е основание да се приеме дали има епилептичен припадък или
не. Излиза, че ищецът симулира. Претендира разноски, като представя списък на
разноските в размер на 160 лв. Ищецът сочи лично, че като е постъпил в затвора е
бил на метадоново лечение, отказали са
да продължат лечението под каквато и да е форма. Не е можел да се храни и е
декларирал гладна стачка. Възможно е припадъкът да е чист колапс. Март месец му
блокират картата незаконосъобразно. Няма такава норма - да му блокират картата.
В представена писмена защита адв. Т. отново навежда
доводите от ИМ и тези, изложени пред съда, като допълнително твърди, че е
нарушен чл.3 от ЗИНЗС.
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно
призован, се представлява от юрк. П.П. с
пълномощно по делото. Поддържа изложеното в писмения отговор на юрк. Г.Г.. Посочва,
че в хода на производството по безспорен начин е доказано, че така предявеният
иск е недопустим в частта за медицинското обслужване, и е неоснователен и
недоказан. Моли да не се кредитират свидетелските показания на майката на
ищеца, защото не са безпристрастни. Оспорва твърденията на адвоката на ищеца по
отношение на СМЕ. Твърдението, че тези 40 лв. е невъзможно да бъдат ползвани,
не е подкрепено с доказателства, а приложените по делото и събрани, не са
оспорени. От писмените доказателства и справки за получени суми от ищеца и за ползване
на такива е видно, че той е разполагал със средства и е извършвал разходи и липсват доказателства, че картата му е била
блокирана. Видно е от приложените писмени доказателства - трансфери за
процесния и други периоди е, че лицето
постоянно получава средства, които са на стойност в пъти по- голяма от 40 лв. и
видно от направените разходи за закупуване на различни вещи, при пазаруване,
при закупуване на фонокарти и предмети е, че лицето свободно е разполагало със
средства в пъти по-големи от 40 лв. Същият е получавал колетни пратки, под
формата на хранителни стоки и други от своята майка при посещение в Затвора -
Плевен. Приложени са писмени доказателства като касови бонове с подписи на
ищеца за вещите и стоките, които е пазарувал, които са различни, разнообразни
за целия период и извън него са представени достатъчно доказателства, от които
е видно, че лицето е ползвало, имало е достъп и си е позволявало стоки от
всякаква необходимост. Представени са доказателства, че няма незаконосъобразни акт,
действие или бездействие от страна на
администрацията. На лицето е оказвана медицинска помощ - изпратен е за
обработване на порезната рана. По отношение на тази част от исковата претенция
на ищеца, счита същата за недопустима, тъй като начинът на медицинско
обслужване, не може да се приеме като административна дейност по смисъла на
закона. По отношение на твърдението на ищеца, че същият е имал епилептичен
припадък в периода на исковата молба, в съдебно – медицинската експертиза беше
даден ясно отговор от вещото лице доц. д-р Б.С., който ясно е отговорил на
въпросите, които са зададени от съда, както и беше отговорено изчерпателно от
негова страна и от страна на д-р П.. И двете са еднопосочни и безпротиворечиви,
че към този момент, лицето Е.Ц.И. не е имал поставена диагноза „епилепсия“. В
тежест на ищеца е да представи доказателства, че има това заболяване. Такива не
са били представени нито на администрацията на Затвора - Плевен, нито на
медицинската служба, нито в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен. Това става
ясно от проверката, която е извършило вещото лице в системата на болницата.
Счита, че още първата нормативно – изискуема предпоставка като действие или
бездействие от страна на администрацията, не е налице и оттам, не са налице
следващите изискуеми, кумулативно свързани, водещи към отговорност от страна на
ответника предпоставки. Не са представени по делото доказателства от страна на
ищеца, а събраните такива водят само до извода, че той не е претърпял
неимуществени вреди в следствие на твърдението, че администрацията е извършила
някакъв незаконосъобразен акт в процесния период. В случай, че се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан, да присъди юрисконсултско възнаграждение в
полза на ГДИН в размер на 300 лв.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Й.А.. Моли с оглед на представените
доказателства да се приеме, че предявеният иск за присъждане на 15 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер. Счита, че не са събрани доказателства, които да
подкрепят тезата относно претърпени вреди. Получавал е достатъчно средства, в
пъти повече от тези 40 лв. Закупувал си е различни неща. Банковата му карта не
е била блокирана. Връщането на дължимите пари е станало в по-късен период в
предвид бюджетното разпределение на
средствата. Това не е зависило от администрацията на затвора - да бъдат върнати
към момента на произнасяне на съдебното решение. Намира по изслушаната съдебно
– медицинска експертиза, че вещото лице е категорично, че няма данни ищецът да
има епилепсия и счита, че така предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е неоснователен,
недоказан и следва да се отхвърли.
Административен съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Е.Ц.И. е лишен от свобода,
като е задържан при условията на предварително задържане на 05.12.2016 г., а е
постъпил в Затвора Плевен на 19.06.2017 г. за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 месеца /справка на л.15/. Видно от медицинската
справка на л.16, на 07.03.2017 г. е получил порезна рана на седалището от
порцеланова мивка, прегледан е от хирург и наложен първичен шев на раната. Относно
начина и датата на получаване на раната в същия смисъл са докладните записки и
обясненията на л.л.54-58 от делото. Във връзка със счупването на мивката, и е
издадена заповед № 182/16.03.2017 г. на началника на затвора /л.59/, с която на
основание чл.125, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ЗИНЗС е наредено И. да заплати сумата
от 40 лева за причинените щети на затвора - счупената мивка. Същата е връчена
на 17.03.2017 г., видно от отбелязването на самата нея. С Определение №
598/30.06.2017 г. по ЧНД №775/2017 г. /л.л.84-86/ РС-Плевен е отменил тази
заповед.
Приложени са справка
за движението на паричните средства на И. по притежавана от него карта
/л.л.60-65/, от които е видно, че същият регулярно получава записи и разходва
парични суми за пазаруване и фонокарти. Установява се, че лицето пазарувало на
различни дати, включително на 20.03.2017 г., купувал е фонокарти на различни
дати, включително и на 17.03.2017 г. На 22.05.2017 г. от картата въз основа на
заповед № 182/16.03.2017 г. са удържани 40 лева. С ПКО №146/14.02.2018 г. /л.165/
на ищеца са възстановени удържаните 40 лева. Посочено е, че картата не е
блокирана /справка на л.17/.
По делото е приобщена
„молба“ от ищеца /л.115/, в която между другото сочи, че е информирал майка си
Тодорка Русанова Иванова, че са му блокирали картата за пазаруване от лавката
на затвора и трябва да му носи вещите от първа необходимост на свиждане.
По делото са
разпитани двама свидетели. Св. Т. Р. И. е майка на ищеца, която посочва, че ходи
редовно на свиждане с него и синът й се е чувствал нервен, неспокоен, казал й
е, че е счупил една мивка и трябва да му задържат картата и да плати 40 лева и
това му е причинило голям стрес. Посочва, че е отслабнал е, станал е жълт, бял.
Твърди, че декември месец ищецът е получил припадък, имал е разрез отзад, казал
й е, че са му спрели картата и не може да си купи прибори за бръснене.
Св. Т.П.П. е лекар,
обслужващ затвора Плевен. Била е на работа, когато е станал инцидентът със
счупената мивка. Посочва, че Ц. е изпратен е на хирург, порезните рани са били
обработени с йодасепт и марля, направени са шевове. Свидетелката посочва, че
лицето е отказало е постъпване в болничния стационар. Доктор П. посочва, че на
12-14 ден се свалят конците, като тя не е присъствала на припадъка и в момента,
в който е дошъл при нея, Ц. е бил адекватен.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицнска експертиза от невролог,
като заключението е приобщено на л.195. Съгласно последното, при краткотраен
пристъп на загуба на съзнание Ц. е паднал върху мивката и се е наранил при
счупването и. В това безсъзнателно състояние не е могъл да реагира с обичайните
защитни реакции /движения/ и не е могъл да предотврати счупването на мивката и
нараняването си. По същата причина не е изпитвал болка и страдание. В
последствие при възстановяване на съзнанието и във възстановителния период е
чувствал обичайната за такова нараняване болка. Същият няма поставена диагноза
„епилепсия“ както преди, така и след постъпване в затвора. Не се е налагало
допълнително изследване и лечение. И. многократно е бил на медицински прегледи
и лечение, но нито веднъж не се е наложило провеждането на активно или
интензивно лечение и настаняване в болница. Вписаната в медицинската
документация диагноза е съмнение за епилептичен пристъп. Изминалото време без
нови пристъпи на загуба на съзнание потвърждава адекватността на медицинското
обслужване и диагнози. При получаването на описаните травми е проведено бързо и
адекватно лечение с добър ефект и без усложнения. След постъпването на Ц. *** рязката и значима смяна на заобикалящата го
материална и социална среда, нарушаването до прекъсването на обичайните
социални контакти, бавно течащото време, липсата на постоянно ангажираща
вниманието трудова дейност и невъзможността да ползва субстанции за задоволяване
на зависимостта му към опиати в миналото /данните са за участие в метадонова
програма/ са сигурни и достатъчни причини, обясняващи промените във физическото
състояние и психическото напрежение с тревожност. В о.с.з. ВЛ допълва, че
след депозиране на заключението е намерил допълнителна информация в дигиталния
архив на болницата, свързана с прилошаване и с проверка за алкохол и наркотици.
Инцидентите, в случая съмнения за загуба на съзнание са свързани с употребата
на психоактивни вещества, включително алкохол, метадон и т.н. При лечението на И.
са правени изследванията, които са необходими. Няма данни да е правена
електроенцефалография. Същата не е единственият способ за установяване дали
лицето страда от епилепсия или не. Ищецът няма епилепсия.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът за неимуществени вреди, който е предмет на разглеждане след оттегляне на претенцията за присъждане обезщетение за имуществени вреди в с.з на 31.05.2018 година, е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен незаконосъобразен акт и свързаните с него незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в блокиране на картата за пазаруване от затворническата лавка, в резултат на което ищецът не е могъл да си набавя хигиенни материали от първа необходимост през исковия период -10.03.2017 г. до предявяването на ИМ на 03.10.2017 г.
Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразен
акт и незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период.
Надлежен
ответник е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище
София, която съгласно чл.
12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и
затворът в гр.Плевен, са нейни териториални служби . В процесния период
Цако е бил в следствения арест и
впоследствие в Затвора Плевен, а съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от
свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс и претенцията за периода 10.03.2017 г – 03.10.2017 г. за
присъждане на обезщетение за вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и ареста и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
Предпоставките за
основателност на претенцията по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, са: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
В ИМ се твърди, че вредата - унижение, незачитане на човешкото
достойнство, тормоз и принуда да живее като животно, са причинени както от незаконосъобразен акт -
заповед на директора на затвора, с която е наредено Ц. да заплати сумата 40
лева - щета на затвора поради счупената мивка. Твърди се и незаконосъобразно
действие и незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващи се в блокиране
на картата за пазаруване от затворническа лавка и липсата на отблокиране на
същата до момента, в който е заплатена сумата от 40 лева. Твърди се, че поради
невъзможността да пазарува Ц. не е могъл да се снабди с хигиенни материали от
първа необходимост, поради което се е преживял унижения, оскърбления, незачитане
на човешко му достойнство и тормоз - пряко волята му да живее като животно. По
отношение на вида на хигиенните материали в ИМ се сочи, че са тоалетни
принадлежности /без да са конкретизирани/.
По така наведените
твърдения съдът съобразява следното: На 05.12.2016 година Ц. е постъпил в
ареста при Затвора Плевен и (л. 138) и
на 07.03.2017 година е претърпял инцидент – порезна рана от счупена порцеланова
мивка и не е спорно по делото, че е
издадена заповед № 182 от 16.03.2017 година на началник на Затвора Плевен, с
която е разпоредено да заплати сумата от 40 лева за счупената порцеланова
мивка, която заповед е отменена от РС
Плевен. С определение на настоящия съд е допуснато изменение на иска, като
същият в частта му за имуществените вреди е оттеглен и производството в тази му
част е прекратено. С оглед на този факт съдът не следва да се произнася по
отношение на наведените твърдения относно начина на получаване на раната, дали И.
има или не епилепсия, по отношение участието в метадонова програма, счупването
на мивката, получената медицинска помощ, заплащането и последващото връщане на
сумата от 40 лева. Предмет на настоящето дело е само искът за неимуществени
вреди. Видно от изложеното в ИМ, същите се дължат на факта, че без основание е
блокирана картата на ищеца, с която той пазарува в затворническата лавка, не е
могъл да си закупува хигиенни материали от първа необходимост и по тази причина
е претърпял сочените неимуществени вреди. Съдът приема въз основа на събраните
доказателства, че искът за неимуществени вреди не е доказан. Липсват
доказателства за действие на администрацията в процесния период, водещи до
блокиране на картата. Видно от разпечатката на л.60, от картата са извършвани
разходи за пазаруване и фонокарти на 17 и 20.03.2017 г., след издаване на
заповедта за заплащане на 40 лева. Изрично е посочено в разпечатка, че картата
не е блокирана /л.17/. Приетите по делото разпечатки не са оспорени по
предвидения в ГПК ред, поради което съдът ги цени като доказателства. Видно от
същите, Ц. регулярно извършва покупки, както регулярно получава записи с пари,
които съгласно показанията на св. Иванова /негова майка/ същата му изпраща. С
оглед на разпечатките от трансфери съдът приема, че не е налице неоснователно
действие - блокиране на картата, и неоснователно бездействие, изразяващо се в
отказ за отблокиране на същата карта.
Съдът намира, че дори
да е било налице неоснователно блокиране на картата на лишения от свобода
/каквото не се установява от доказателствата по делото да е налице/, същото не
би могло да доведе до посочените неимуществени вреди. Видно от писменото
признание на ищеца пред съда, което признание съдът цени като доказателство,
доколкото е във вреда на ищеца, неговата майка е била уведомена, че картата му
е блокирана и трябва да носи вещите от първа необходимост при свиждане. Съдът
съобразява, че на лишените от свобода се предоставят съответните хигиенни
материали от първа необходимост от страна на затворническата администрация.
Липсват твърдения, че в случая такива не са предоставени. Лишените от свобода
могат да се снабдят с други такива материали от затворническата лавка или
хигиенни материали могат да им бъдат донесени при свиждане. Описаните в ИМ
неимуществени вреди могат да на стъпят само ако хигиенни материали не се
доставят от администрацията /каквито твърдения липсват/, а исканите от лишените
от свобода допълнителни хигиенни материали не могат да бъдат доставени по който
е и да е начин. След като ищецът признава, че е информирал майка си, че му е
блокирана картата и че трябва да му носи вещите от първа необходимост при
свиждане, същият е предприел действие да се снабди с необходимите му вещи,
които според него са от първа необходимост. Неговата майка - св.Иванова, признава,
че тя му изпраща средствата, които постъпват по картата му. Видно от справката
на л.60, от 22.03.2017 г. до 18.05.2017 г. не са постъпвали на името на ищеца
приходи, докато в предходните и последващи месеци са постъпвали приходи средно
два пъти месечно. Независимо от начина, по който лишеният от свобода получи исканите
от него допълнителни хигиенни принадлежности /които според показанията на
св.Иванова са бръснарски принадлежности/, след като се е снабдил с тях, не са
настъпили и не могат да настъпят сочените неимуществени вреди, и обезщетение за
такива вреди не може да се търси. Цаково не е лишен от правото и възможността
да ползва хигиенни материали - както от първа необходимост, така и такива,
които допълнително може да закупи или може да му бъдат донесени при свиждане. Следва
да се посочи, че в целия исков период след пазаруването на 29.05.2017 г. /което
е единствено през месец май 2017 г./ ищецът до края на исковия период е пазарувал
средно 3 пъти месечно, поради което твърденията за блокиране на картата до края
на исковия период са също неоснователни. Следва да се посочи, че твърденията на
адв. Т., че счупването на мивката е станало на 06.12.2016 г., и оттогава е
блокирана картата, не се потвърждават от събраните и неоспорени доказателства.
Видно от показанията на
св.И., същата по отношение на случая с блокирането на картата само преразказва
разказаното и от ищеца т.е. тя няма лични възприятия. По отношение на промените
в неговия външен вид и поведение, същите според свидетелката се дължат на
блокираната карта и последиците от това блокиране, но свидетелката споделя едно
свое съждение, което не се подкрепя от СМЕ. Видно от заключението на
последната, наблюдаваните промени в ищеца се дължат на промените в обстановката
и в невъзможността да ползва субстанции за задоволяване на зависимостта му към
опиати в миналото. Съдът цени заключението на СМЕ като обективно, основаващо се
на събраните доказателства, и отговарящо на въпросите относно здравословното
състояние на ищеца във връзка със сочените от него заболявания и вреди. Въз
основа на това заключение съдът приема, че промените във външния вид и
поведението на ищеца се дължат на променената обстановка и невъзможността да се
ползват субстанции за задоволяване на зависимостта към опиати в миналото, за
които промени затворническата администрация не може да носи отговорност. По
отношение на твърденията на адв.Т. съдът отбелязва, че оспорването на
заключение на експертиза става по определен от закона ред, и СМЕ не може да
бъде оспорена, още по-малко опровергана от прочетено от адв. Т. в интернет.
В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ по см. на
чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.В
случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява Ц.
да е бил лишен от хигиенни материали в периода, посочен в ИМ, поради което не
са налице страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Неговата карта, с която е заплащал допълнително исканите от него хигиенните
материали, не е била блокирана, като съгласно негово признание е вещи от първа
необходимост от майка си при свиждане, поради което не е претърпял сочените в
ИМ неимуществени вреди.
Предвид
горепосоченото исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло ведно с
акцесорната претенция за лихви върху претендираната като обезщетение сума.
С оглед изхода на
делото, искането на процесуалния представил на ответника за присъждане на
разноски и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1
от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, Е.Ц.И. следва да заплати
на ГДИН София разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение .
Предвид горепосоченото, Административен съд-Плевен,
шести състав
РЕШИ:
Отхвърля иска на Е.Ц.И., ЕГН ********** – л.с., изтърпяващ
наказание във втора група на Затвора-Плевен, против Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” гр.София, за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева ведно със
законната лихва за претърпени неимуществени вреди - унижение, незачитане на човешкото достойнство,
тормоз и принуда да живее като животно , претърпени от епилептичен припадък в
следствен арест , при който претърпял
нараняване и счупване на мивка и блокиране на банкова карта и невъзможност да
закупува принадлежности от първа необходимост в периода от 10.03.2017 г.-
-03.10.2017 г..
Осъжда Е.Ц.И., ЕГН **********, да заплати на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, сумата 300 /триста/ лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: