РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 27.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2840 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул.“Мария Луиза“ №46, ет.4, представлявано от
управителя ***, чрез процесуалния представител адвокат И.Л. с адрес ***, срещу Р.П.Й.
с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99
във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването
за установена дължимостта на сумата от 45.57 лева (четиридесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга
(в това число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по договор за
телекомуникационни услуги от 28.11.2016 г. (сключен между Р.П.Й. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД - гр. София, което е прехвърлило вземането на
16.10.2018 г. на „С. Г. ГРУП“ООД, а то от своя страна го е прехвърлило на
заявителя на 26.08.2019 г.; неплатеното задължение е за периода от 22.04.2017
г. до 21.05.2017 г. по фактура №**********/22.04.2017 г. за сумата от 8.88
лева, за периода от 22.05.2017 г. до 21.06.2017 г. по фактура
№**********/22.05.2017 г. за сумата от 17.47 лева, за периода от 22.06.2017 г.
до 21.07.2017 г. по фактура №**********/22.06.2017 г. за сумата от 17.47 лева и
за периода от 23.07.2017 г. до 22.08.2017 г. по фактура №**********/23.07.2017
г. за сумата от 1.75 лева, всички със 17-дневен срок за плащане след тяхното
издаване), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по пощата (27.08.2020 г.) до окончателното плащане, а също и за
направените съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба „ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ“ЕООД - гр. Варна заявява, че на 28.11.2016 г. между „БТК“ЕАД – гр. София
и Р.П.Й. е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги; по този
договор са останали неплатени посочените по-горе фактури и поради неплащане на задълженията
на 16.10.2018 г. вземането е било прехвърлено на „С.Г.ГРУП“ООД, а от своя
страна последното дружество го е прехвърлило на ищеца на 26.08.2019 г.;
ответникът е бил уведомен за извършените цесии; настоява за уважаването на
предявения иск.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил,
че към представеното копие от договора липсва приложение №1, което да
индивидуализира кои точно задължения се прехвърлят; няма отбелязване
уведомлението за извършената цесия по какъв начин е връчено; няма потвърждение
за сключената цесия; процесните суми са погасени с изтичането на тригодишната
давност за периодични плащания; договорът за цесия не е прекъснал погасителната
давност; извършената цесия е невалидна, като прави и възражение за изтичането
на погасителната давност за процесните задължения; настоява за отхвърлянето на
предявения иск.
В писмената
си молба от 14.01.2021 г. ищцовото дружество е отбелязало, че представя
извлечение от приложение №1 към първия договор за цесия с имената на длъжниците
и размерите на вземанията им, както и потвърждения за двата сключени договора
за цесия; съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС цесията е
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; такава
е и настоящата хипотеза; затова двата договора за цесия са произвели своето
прехвърлително действие; по отношение на вземанията по процесните фактури е
приложима кратката 3-годишна давност, но в съответствие с чл.3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение през периода от
13.03.2020 г. до 15.05.2020 г. давност не е текла; затова за периода до датата
на подаването на заявлението на 27.08.2020 г. давността не е изтекла; настоява
за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски,
включително тези по заповедното производство.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е частично основателен.
Предмет на претенциите е установяването на дължимостта
на вземанията на ищцовото дружество за неплатени суми по договор за
телекомуникационни услуги от 28.11.2016 г. (сключен между Р.П.Й. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД - гр. София, което е прехвърлило вземането на
16.10.2018 г. на „С. Г. ГРУП“ООД, а то от своя страна го е прехвърлило на
заявителя на 26.08.2019 г.; неплатеното задължение е за периода от 22.04.2017
г. до 21.05.2017 г. по фактура №**********/22.04.2017 г. за сумата от 8.88
лева, за периода от 22.05.2017 г. до 21.06.2017 г. по фактура
№**********/22.05.2017 г. за сумата от 17.47 лева, за периода от 22.06.2017 г.
до 21.07.2017 г. по фактура №**********/22.06.2017 г. за сумата от 17.47 лева и
за периода от 23.07.2017 г. до 22.08.2017 г. по фактура №**********/23.07.2017
г. за сумата от 1.75 лева, всички със 17-дневен срок за плащане след тяхното
издаване). Ищцовото дружество е ангажирало доказателства както за валидното
съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и относно обстоятелството
какво точно вземане срещу ответника е прехвърлено. В постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г. по търговско дело №1711/2013 г. по описа
на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за значението на уведомяването на
длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на
исковата молба от цесионера като настъпил в хода на производството по предявен
от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване
за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от Закона за задълженията и договорите,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание на
чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и договорите; то следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяването на иска на
основание на чл.235 ал.3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г.
по търговско дело №12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза,
като към исковата молба (на лист 17 - 27 от делото за първия договор за цесия и
на лист 31 за втория договор за цесия) са представени процесните договори за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и от 26.08.2019 г.; изрични
пълномощни, с които цедентът упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до
длъжниците във връзка със сключените договори за цесия (на лист 30 и лист 34); потвърждения за сключените цесии (на лист 28, лист
64 и лист 65); приложение №1 към договорите (на лист 63 от делото за първия
договор и на лист 32 – 33 за втория договор) за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) с изрично посочване на конкретните прехвърлени вземания; уведомления
(уведомителни писма) за извършените прехвърляния на вземания от представител на
упълномощения цесионер (на лист 29 и 35). В този случай според съдебната
практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по
въззивно търговско дело №6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно
търговско дело №177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е придружена
с документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за съдебна форма на
предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде съобразено от съда.
Между страните не се спори, че стойността на доставените на потребителя далекосъобщителни
(мобилни) услуги представлява „периодично плащане“ по смисъла на чл.111 буква в) от
Закона за задълженията и договорите съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012
г. по тълкувателно дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и се погасява с тригодишна
давност. Съгласно чл.3 т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., през
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. са спрели да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти; такава е и настоящата хипотеза, като през посочените 2
месеца давностните срокове не са текли; затова по неплатеното задължение за
периода от 22.04.2017 г. до 21.05.2017 г. по фактура №**********/22.04.2017 г.
за сумата от 8.88 лева, чийто краен срок за плащане е бил 09.05.2017 г.,
тригодишната давност, продължена с периода от 2 месеца, е изтекла на 09.07.2020
г. и към датата н подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по пощата (на
27.08.2020 г.; само по себе си подаването на заявлението не прекъсва давността,
но съгласно чл.422 от ГПК прекъсващият давността установителен иск се счита за
предявен от момента на подаването на заявлението) давността за вземането е било изтекла; по
неплатеното задължение за периода от 22.05.2017 г. до 21.06.2017 г. по фактура
№**********/22.05.2017 г. за сумата от 17.47 лева, чийто краен срок за плащане
е бил 08.06.2017 г., тригодишната давност, продължена с периода от 2 месеца, е
изтекла на 09.08.2020 г. и към датата н подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по пощата давността за вземането е било изтекла. Неоснователно е
възражението за погасяване по давност на неплатеното задължение за периода от
22.06.2017 г. до 21.07.2017 г. по фактура №**********/22.06.2017 г. за сумата
от 17.47 лева, чийто краен срок за плащане е бил 09.07.2017 г., тъй като
тригодишната давност, продължена с периода от 2 месеца, би изтекла на
09.09.2020 г., а заявлението е подадено на 27.08.2020 г.; неоснователно е
възражението за погасяване по давност на неплатеното задължение за периода от
23.07.2017 г. до 22.08.2017 г. по фактура №**********/23.07.2017 г. за сумата
от 1.75 лева, чийто краен срок за плащане е бил 08.08.2017 г., тъй като
тригодишната давност, продължена с периода от 2 месеца, би изтекла на
08.10.2020 г., а заявлението е подадено на 27.08.2020 г. Следователно
предявеният иск следва да бъде уважен за дължимите суми по третата и четвъртата
фактури в размер на 19.22 лева и отхвърлен за разликата от 19.22 лева до
предявения размер от 45.57 лева (т.е. за сумите по първата и втората фактури).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №2202/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената и
предявената част от исковете, т.е. в общ размер от 106.25 лева (от 25 лева
заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение). На основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото
производство съразмерно на уважената част от иска, т.е. в размер
на 10.54 лева (от 25 лева първоначално заплатена държавна такса; представеният
на лист 36 от делото договор за правна защита, обективиращ договорено
адвокатско възнаграждение, не е подписан от управителя на ищцовото дружество).
Водим от горното и на основание на чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от
Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Р.П.Й. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул.“Мария Луиза“ №46, ет.4, представлявано от управителя
***, (за което е издадена Заповед за изпълнение №934/02.09.2020 г. по частно
гр. дело №2202/2020 г. по описа на ДРС) – в размер на 19.22 лева (деветнадесет
лева и двадесет и две стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга (в това число неплатени абонаментни такси и използвани услуги) по
договор за телекомуникационни услуги от 28.11.2016 г. (сключен между Р.П.Й. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД - гр. София, което е прехвърлило вземането на
16.10.2018 г. на „С. Г. ГРУП“ООД, а то от своя страна го е прехвърлило на
заявителя на 26.08.2019 г.; неплатеното задължение е за периода от 22.06.2017
г. до 21.07.2017 г. по фактура №**********/22.06.2017 г. за сумата от 17.47
лева и за периода от 23.07.2017 г. до 22.08.2017 г. по фактура
№**********/23.07.2017 г. за сумата от 1.75 лева, и двете със 17-дневен срок за
плащане след тяхното издаване), заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението по пощата (27.08.2020 г.) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 19.22 лева до
първоначално предявения размер от 45.57 лева.
ОСЪЖДА Р.П.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.“Мария Луиза“ №46, ет.4, представлявано от управителя ****, направените
разноски по гр. дело №2840/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част
от иска в размер на 10.54 лева (десет лева и петдесет и четири стотинки), както
и направените разноски по частно гр. дело №2202/2020 г. по описа на ДРС
съразмерно на установените като дължими суми, т.е. в размер на 106.25 лева (сто
и шест лева и двадесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: