№ 2578
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100511873 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №14016 от 16.07.2024г., постановено по гр.дело №49400/2021г. по описа на
СРС, ГО, 44 с-в, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София”ЕАД с
ЕИК:********* срещу Столична община, гр.София, ул.„Московска“№33, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД съответно за сумата от
1028,46лв.- главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к.„Сухата река“, бл.1, вх.****, аб.№168868, сумата от 21,50лв.- главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение през периода
от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., сумата от 234,27лв.- мораторна лихва върху първата главница
за периода от 15.08.2018г. до 06.08.2021г., и сумата от 5,47лв.- мораторна лихва върху
втората главница за периода от 31.08.2018г. до 06.08.2021г. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 100лв. разноски за процесуално представителство. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД с
ЕИК:*********.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че решението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че не е възможно съществуването на
хипотеза „неустановени законни наследници“, а същите следва да са правно
1
индивидуализирани. Обратното според жалбоподателя представлява мотивиране на
решението с фикция, създадена от самия съд. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а исковете срещу ответника СО- уважени изцяло. Претендира направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция, с подадения в срок
отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и излага подробни
съображения за правилност на обжалваното решение. Твърди, че не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Не
претендират разноски за въззивната инстанция.
Третото лице- помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с това дали ответникът
Столична община е придобила правото на собственост върху процесния имот, респективно-
между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период, по силата на закона.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение №2/2017г. на ВКС по т.д.№2/2017г. на ОСГК, правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР–
чл.150, ал.1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл.149,
чл.150, чл.153, ал.1 и §1 ДР/, които регламентират страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл.149 и чл.150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год. редакции на чл.
2
149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ /отм./, в редакция от ДВ, бр.107 от 09.12.2003 год. и
ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 год./.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се
извършва въз основа на писмен договор /чл.138, ал.1 ЗЕ и чл.29–36 от Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
По делото не се спори, че физическото лице А.Л.Д.-Х. е притежавала правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот, подала е писмена молба- декларация на
16.11.1994г. за откриване на партида при ответника на нейно име, както и че същата е
починала на 26.02.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗН, когато починалият не е оставил наследници, или
когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го
приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно
за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се
намират. Следователно ответникът Столична община би придобил процесния топлоснабден
имот само в лимитативно изброени хипотези- липса на наследници, включително по
съребрена линия до шеста степен, депозиран отказ от наследство, респективно- изгубване
правото на наследниците да приемат наследството, както и липса на наследници по
завещание. Вложеният от законодателя смисъл в тази разпоредба очевидно е недопускане
съществуването на безстопанствени имоти. От представеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че починалата А. Х. не е оставила преживял съпруг, низходящи
или възходящи роднини по права линия. От друга страна се установява обаче, че има данни
за брат на бащата на починалата и две сестри на нейната майка, които се явяват наследници
от четвърти ред / роднините по съребрена линия до шеста степен/ и за които не е установено
дали са починали и дали са оставили наследници. Следователно, както правилно е
констатирал и първостепенният съд, и доколкото липсата на подробни и конкретни данни за
3
едно лице не може да се приравни на несъществуването му, не са налице предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗН. Ответникът Столична община не се легитимира като
собственик на процесния имот, съответно- не притежава пасивна материална легитимация
да отговаря по предявения иск.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по
жалбата и в производството пред първата инстанция не претендират такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14016 от 16.07.2024г., постановено по гр.дело
№49400/2021г. по описа на СРС, ГО, 44 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
“Техем Сървисис”ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4