Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 16.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненският районен съд в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Анастасия Митева,
като разгледа докладваното от съдията Гр.Д № 10 по описа на 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ.
Ищецът „***” АД, с ЕИК *** твърди, че ответникът Й.Б.Л.
по силата на трудов договор № РД 19-180/03.08.2006 г. е заемал длъжността
„продавач-консултант” с място на работа „***”, като трудовото правоотношение било прекратено
на 10.08.2018 г. със заповед № РД-19-02-62, на осн. чл. 325, т. 1 от КТ – по
взаимно съгласие на страните. В качеството си на продавач-консултант и съгласно
длъжностната й характеристика ответницата се явява МОЛ на „***”, като през 2014
г. Л. е подписала декларация за съгласие, да носи пълна материална отговорност
при установяване на липси при инвентаризация на материалните запаси на обект „***”.
Сочи се, че въз основа на заповед № 045/20.07.2018
г. е извършена инвентаризация на обект „***”, в резултат на която е установена
липса и е издаден Акт за начет № 05/27.07.2018 г. в размер на 976,09 лв., за
която сума са отговорни двете материално отговорни лица – Й.Л. и Д.К.. Излага
се, че установените липси са индивидуализирани в изготвена нарочна справка,
като от ответницата не е направено
възражение по установената липса
и издадения акт за начет. Твърди се, че въпреки, че всяко едно от
материалноотговорните лица отговаря солидарно за цялата сума, ищцовото
дружество претендира от ответницата половината от установената липса, а именно
488.04 лв. Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищцовото дружество сумата от 488,04 лв., представляваща ½
част от 976,09 лв. – общата сума на установени липси на стоково-материални и
парични средства, описани по вид и размер в Таблица № 1, по повод на изпълнение
на трудовите й задължения в качеството на МОЛ на обект „***”, които липси са
установени на 27.07.2018 г. и дължими по Акт за начет № 05/27.07.2018 г., въз
основа на извършена инвентаризация по ревизия със Заповед № 045/27.07.2018 г.
за инвентаризаци, както и лихва за забава върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
задължението.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. Л.Б. пледира за уважаване на предявения иск с оглед доказаната му
основателност от събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Й.Б.Л., с който изразява становище, за неоснователност на предявения иск, т.к.
констатациите в Акт за начет № 05/27.07.2018 г. не отговарят на истината.
Твърди се, че представените с исковата молба писмени документи са непълни и не
отразяват действителните събития развили се по време на инвентаризацията и
извършените нарушения от проверяващите по време на цялата ревизия. Излагат се
подробни твърдения относно множеството нарушения извършени от проверяващите в
хода на проверката и издаването на акта за начет. Твърди се, че през дните от
21.07.2018 г. до 27.07.2018 г. - приключване на инвентаризацията ответницата е
била фактически лишена от работодателя си да изпълнява възложените й задължения
на МОЛ, както и че е нямала физически достъп до работното си място. Твърди се
още, че през периода на проверката, както и до 13.08.2018 г. обекта е работел и
са продавани стоки от лицето Н.Н.. С изложените мотиви се моли за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. М.К. моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди,
че от събраните в хода на делото гласни доказателства са установени твърденията
на ответника за извършени нарушения в хода на ревизията, а също така и
обстоятелството, че част от стоката - въглищата от които произтичат
констатираните липси, не са били теглени при получаването им от отв. Л., от
където и вероятно произлиза разликата в заприходеното и установеното като налично
количество. Претендират се разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че по силата на
сключен между тях трудов договор № 180/03.08.2006 г. и допълнителни
споразумения № 48/15.07.2014 г. и № 27/25.02.2017 г. ответницата е заемал при ищеца длъжността
"продавач-консултант” в ***, считано от 03.08.2006 г.
На 20.07.2018 г. ответницата е подала молба до Директора
на ищцовото дружество, с която е заявила желание за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 23.07.2018 г.
Със заповед № РД-02-62/10.08.2018 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 13.08.2018 г., на
основание чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните изразено
писмено.
От представената като доказателство по делото
длъжностна характеристика за длъжността "продавач-консултант” е видно, че
като част от трудовите задължения на ответницата е било възложено да следи за
стоковата наличност и търговски вид на стоките, подрежда и полага грижи за
тяхното съхранение и годност, съгласно установените изисквания, да пази
поверената й стока, като при липса или умишлена повреда възстановява стойността
на стоката. Съгласно длъжностната характеристика ответницата е изпълнявала
функцията на материално отговорно лице спрямо работодателя за липси на
стоково-материални и парични средства. При изпълнение на възложената работа, ответницата
е носела пълна материална и отчетническа отговорност спрямо работодателя във
връзка с опазване на стоките и инвентара, поверените й парични и материални
ценности.
Видно от декларация № 2а от 05.05.2014 г. Й.Л. е
декларирала, че е съгласна да носи пълна материална отговорност при
установяване на липси при инвентаризация на материални запаси на обект *** до
датата на напускането.
Установява се от представените трудов договор № РД
19-01-86/17.07.2018 г. и длъжностна характеристика на длъжността „началник
склад”, че считано от 17.07.2018 г. Н.К.Н. е назначена на длъжността началник
склад в *** АД регион Варна, с работно място ***.
Във връзка с назначаването на работа на нов МОЛ, със
заповед № 045 от 20.07.2018 г. на Директора на *** АД клон Варна е разпоредено
провеждането на пълна инвентаризация в обект *** с МОЛ Й.Л.. Резултатите от
инвентаризацията са обективирани в съставените инвентаризационни описи
подписани, както от членовете на комисията, така и от участвалите в
извършването й материално отговорни лица на базата, включително и ответницата Л..
След приключване на инвентаризацията, във връзка с
установените липси е съставен акт за начет № 5 от 27.07.2018 г. в който е отразено,
че при направена инвентаризация в *** са констатирани липси на стойност 976.09
лв., по вина на МОЛ-вете. Акта е предявен на Й.Л., но същата е отказала да го
подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Н.Н..
Във връзка с твърденията на ищцата за допуснати
нарушения в хода на ревизията бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Б.Т., Н.Н. и Д.К.. От показанията същите се установи, че през
периода 20.07-27.07.2018 г. е извършена пълна инвентаризация на наличностите в ***.
Не се доказа твърдението на ответницата за лишаването й от възможност да
участва в броенето на стоката, а напротив установи се проявена от нея липса на
активност и незаинтересованост. Установи се също, че на всички участващи в
ревизията са предоставени работни описи, като всеки от тях е следвало да
отбелязва резултатите от проверката на наличностите, но Л. е отказала да нанася
данни в своя екземпляр. През първия ден 20.07.18г. (четвъртък) е направен
преглед на документацията и касовата наличност. В следващия ден 21.07.18 г. (петък)
е извършено броенето на стоката, която е извън халетата, като единствено изтеглянето
на въглищата е оставено за понеделник. На 23.07.2018 г. (понеделник) е
извършено изтеглянето на въглищата, което е направено, чрез товаренето им на
камион и претеглянето на наличния кантар в базата. Изтеглянето е извършено в
един ден, като резултатите са обективирани в съставена кантарна бележка (л. 75
от делото), подписана от ответницата Л.. През следващите два дни ответницата е
ползвала отпуск, поради смъртта на майка си. Реално броене на стоки е имало
единствено на 24.07.18 г. – и то само вътре в магазинската част, като не са
установени несъответствия в наличностите. През следващите два дни 25 и 26.07.18
г. свидетелката Т.,***, където разнасяла резултатите в сравнителните таблици и
изготвяла сравнителната ведомост. На 27.07.18 г. отишла в базата в Шабла,
където заедно с ответницата измерили наличностите от маслата и приключили с
изброяването на стоката. Свидетелката Т. изготвила сравнителната таблица, от
която станало ясно, че констатираните липси, за които е издаден в последствие
акта за начет, са формирани единствено от липсващо количество въглища. В
проведения разговор при подписване на таблиците, отв.Л. изразила предположение,
че несъответствието в заведеното и наличното количество може да се дължи на
обстоятелството, че тя не винаги имала възможност да провери доставеното
количество въглища, т.к. кантара в базата имал възможност да тегли до 20 тона,
а някой от камионите били с по-голям тонаж, или пък на извършени кражби.
Относно начина на завеждане на получаваната стока,
свидетелката Т. обясни, че в дружеството имало установена практика, в случай,
че тонажа на камиона, с който се доставя стоката не може да бъде проверен на
наличния кантар в базата, да се извършва изтегляне на външен кантар, след което
стойността на заплатената услуга, се възстановявала от дружеството. От
свидетелските показания на тримата свидетели се установи, че в базата има
изградено видеонаблюдение и охрана със СОТ, като през процесния период не са
установени проблеми при охраната или констатиране на посегателства над стока в
обекта.
След приключване на ревизията и издаване на акта за
начет до ответницата е изпратена покана от ищцовото дружество, за
възстановяване в срок до 01.09.2018 г. на сумата 488,04 лв. представляваща
установена липса при извършена ревизия на обект – ***. Заплащане на сумата не е
последвало.
При така установените фактически обстоятелства по
делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от "***" АД иск за реализиране
имуществената отговорност на ответницата Й.Л. по реда на чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ е основателен.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства
се установява, че през периода от 03.08.2006 г. до 13.08.2018 г. между страните
по делото е било налице трудово правоотношение, по силата на което ответницата е
изпълнявала дължността "продавач-консултант".
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 КТ работникът или служителят отговаря имуществено съобразно
правилата на глава Х от КТ
за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения, а съгласно чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер заедно със
законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се
установи от деня на откриване на липсата.
Предмет на предявения по делото осъдителен иск,
основан на приложения от работодателя ищец "Акт за начет", съставен
на 27.07.2018 г., е ангажиране на пълната имуществена отговорност на
ответницата Й.Л. за вреди от липса, за които се твърди, че са причинени на дружеството
вследствие противоправното й поведение като служител, заемащ материално
отчетническа длъжност /продавач-консултант/. Относно търговските дружества
/частноправни субекти/ не е уредено специално вътрешноведомствено ревизионно
производство, като търсената от тях отговорност за липси се осъществява по
общия исков ред, който не изисква предварително провеждане на някаква
задължителна формална процедура и съставянето на нарочен ревизионен акт.
При предявен иск за ангажиране на пълна имуществена
отговорност по чл. 207,
ал.1, т.2 КТ в тежест на работодателя - ищец е да установи следните
правопораждащи факти: 1/ съществуване на трудовоправно отношение с ответника
към момента на установяване на липсата; 2/ възложена на последния отчетническа
функция; и 3/ наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход. В
тежест на работника - материално отговорно лице, е да опровергае презумцията,
че липсата е причинена от него или по негова вина /в този смисъл Решение № 280/
02.06.2009 г. по гр.д.№ 758/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 56/ 10.03.2010
г. по гр.д.№ 450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от 30.05.2011 г. на ВКС
по гр.д.№ 890/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Фактическият състав на чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ за ангажиране отчетническата отговорност за липси включва
установяването на недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/
или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е
с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване.
Този недостиг следва да е възникнал по време на упражняване на съответната трудова
функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните
ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото
правоотношение на съответното материално- отговорно лице. При констатирането на
такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази
презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на
отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични
или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход.
В случая от събраните по делото писмени доказателства
/трудов договор и допълнителни споразумения/ се установява, че през периода
20.07-27.07.2018 г., когато е установена процесната липса от дружеството -
ищец, страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което
ответницата Й.Л. е заемала длъжността "продавач-консултант" в ***,
към „***” АД. Не е спорно по делото, а е видно и от приложената длъжностна
характеристика, че заеманата от ответницата длъжност е на материално отговорно
лице и отчетник на стоково-материални и парични средства. Легално определение
за отчетник няма. Извежда се чрез тълкуване от законовото предвиждане, за всеки
конкретен случай и това е работник или служител, на когото е поверено събирането,
съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности.
Това качество на ответницата Л. съдът установява по безспорен начин от
длъжностната й характеристика.
Налице е и последният елемент от приложимия фактически
състав за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответницата, а именно в
дружеството е налична липса с неустановен произход, чието наличие е в причинна
връзка с изпълняваната от ответницата материално- отчетническа длъжност, което
обстоятелство бе безспорно установено от работодателя ищец. Липсата по правната
си същност е щета с неустановен произход, състояние на неотчетност и като
такава част от материалноправния състав на предвидената в закона отговорност по
чл. 207, ал.
1, т. 2 от КТ. Съгласно посочената разпоредбата, отчетникът отговаря
при липса в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на
щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата. В
тези случаи, законодателят въвежда презумпция за причиняване на недостига от
отчетника, комуто ценностите, в случая стоки са поверени, като при констатация
на липси тежестта на доказване в производството се носи от отчетника, който
следва да докаже, че не е причинил щетата. Именно това доказване не бе
проведено от ответника в рамките на настоящото производство. Съдът намира, че
изразеното по време на инвентаризацията от ответника предположение за извършени
кражби на част от поверената му стока, при липса на подаден сигнал до
ръководството на дружеството или до органите на МВР за престъпно посегателство,
не е достатъчно да обори предположението за неговата вина.
Недоказано остана и твърдението на ответницата, че
през периода от предходната ревизия проведена в началото на месец април 2018 г.
до 27.07.2018 г. – датата на установяване на липсите, да е получавала въглища,
които да не е могла да претегли на кантара в базата, както и защо при наличието
на съмнения в доставеното количество не е извършила контролна проверка на
външен кантар, каквато е била установената практика в дружеството-ищец, за
която практика тя като дългогодишен служител и МОЛ не може да не е знаела. Неясно
остана и обстоятелството, защо при съмнения относно количеството на доставките,
не е отказала получаването и заприходяването на стоката, както и защо не е информирала
прекия си ръководител за проблемите свързани с възложените й отговорности,
съгласно разписаните й задължения в т.2.24 от длъжностната характеристика.
След като не е изпълнила вменените й задължения да
пази поверените й стоки и е допуснала липса на стоки по отношение на които носи
пълна материална отговорност, ответницата дължи възстановяване на тяхната
стойност ( т.2.8 от длъжностната характеристика).
Предвид всичко изложено, съдът намира, че претенцията
с правно основание чл. 207, ал.
1, т. 2 от КТ се явява основателна и доказана. Ответникът не
ангажира годни доказателства, оборващи законовата презумпция, че е увредил
имуществото на бившия си работодател, поради което същият следва да бъде осъден
да заплати на "***” АД гр. София сума в размер на 488,04 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 22.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в общ размер 350,00 лева, от които 50,00 лв. държавна такса
и 300,00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Б.Л., ЕГН **********,***, да заплати на "***"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от П.К.К., на основание чл. 207, ал.
1, т. 2 от КТ, сума в размер на 488,04 лева (четиристотин осемдесет
и осем лева и четири стотинки), представляваща стойността на установени липси
на поверени й материални ценности, за която е издаден Акт за начет №
05/27.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2018 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.Б.Л., ЕГН **********,***, да заплати на "***"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от П.К.К.,
направените по настоящото производство разноски в размер на 350,00 лв. (триста
и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..