РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102871 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *. Ищцитие твърдят, че по силата на
правни сделки и наследствено правоприемство са носители на правото на собственост
спрямо поземлен имот *. Изтъкват, че по отношение на правото на строеж и на построената
в поземления имот сграда е извършено отчуждаване по реда на чл. 63 от ЗТСУ /отм./, като
за обезщетяване на собствениците е предвидена новопостроена в същия имот жилищна
сграда, която ищците владеят. Навеждат се доводи, че при евентуално отклонение от
правото на строеж, построеното в по-голям обем по приращение е станало тяхна
собственост. Ищците твърдят, че ответникът е актувал жилището на първия етаж с * без да
има основание за това, тъй като определеното обезщетение не е заплатено, а отчуждаването
е породило действие само по отношение на правото на строеж в процесния поземлен имот.
Изтъква се, че първият етаж от новопостроената сграда не отговаря и на изискванията на
действащата към момента на съставяне на акта *, поради което не може да бъде собственост
на ответника. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на
самостоятелен обект в сграда *, както и за присъждане на направените по дело разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции.
Изтъква се, че отчуждителната процедура е извършена по отношение на целия недвижим
имот *, който съгласно действащия към този момент план е бил с *. Навеждат се доводи, че
на основание чл. 253 от ППЗТСУ /отм./ за обезщетяване на собствениците е определено
1
жилище на втория етаж от новопостроената в имота жилищна сграда, заповедта за което е
потвърдена *. Ответникът твърди, че след отчуждаване на имота, жилището на първия етаж
от новопостроената в него сграда, първоначално е било в режим на държавна собственост, а
след измененията в ЗМСМА и ЗОС е преминало в режим на частна общинска собственост,
за което е съставен *. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са субективно съединени отрицателни установителни искове за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не се оспорва, че *§ в качеството на наследник по завещание на * е станал
собственик на придобития по време на брака от наследодателите недвижим имот, намиращ
се *. На 09.11.1980г. *сключил договор за дарение * прехвърлил 1/2 идеална част от правото
на собственост спрямо имота. Имотът се намирал *, отреден за „Обществено жилищно
строителство”, а построената в него къща представлявала част от ансамбъла *. Съгласно
одобрената на * научно-техническа документация, изготвена от Националният институт за
паметниците на културата, поради лошото си техническо състояние сградата в имота
следвало да бъде премахната като на място се изгради нова двуетажна къща съгласно проект
за реставрация, предвиждащ обособяване на гарсониера и две избени помещения на първия
етаж и един тристаен апартамент на втория етаж. За реализиране на мероприятието по
отношение на имота започнала процедура за отчуждаване съгласно чл. 63 от ЗТСУ /отм./.
Със заповед от 07.04.1987г. на * е назначена комисия по чл. 265 от ППЗТСУ /отм./, която с
протокол от 18.11.1987г. изготвила два варианта за оценка на горепосочения имот - с оценка
на дворното място и на подобренията в него от 6499 лв. и с оценка на правото на строеж от
6665 лв., като определила за изплащане на собствениците сумата по по-високата от двете.
Комисията направила мотивирано предложение по чл. 266 от ППЗТСУ /отм./ като със
заповед на председателя й с*от 09.12.1987г., на основание чл. 95 и чл. 98, вр. чл. 63, ал. 1 от
ЗТСУ /отм./ в полза на държавата е отчужден имот *, на стойност 6665 лв., който съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри *. Със заповедта за обезщетяване на
собствениците е определено отстъпване на тристайното жилище в сградата, която ще се
построи в отчуждения имот. Оценката е изплатена на собствениците на 04.02.1988г. като на
18.04.1989г. за имота е съставен акт за държавна собственост и той е предоставен за
оперативно управление на *. Строителството на сградата е осъществено през периода *като
след приемане на извършените работи по реставрация и консервация, на основание чл. 100
от ЗТСУ /отм./ е издадена заповед *, с която е индивидуализиран конкретният имот
отстъпен за обезщетение на * *- *. По отношение на жилището на първия етаж * на
основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС е съставен акт за частна общинска собственост *. На *за
свои наследници по закон *. На 18.09.2019г. ищецът *подал заявление до *за закупуване на
2
процесното жилище като поради наличие на предпоставки по чл. 59 от ЗОС същото е
вписано в кадастралната карта и кадастралните регистри на *и за него е издаден акт за
частна общинска собственост от *.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ регламентират специален ред за отчуждаване на недвижими
имоти в полза на държавата за изпълнение на мероприятия по влезли в сила застроителни и
регулационни планове. Съгласно чл. 63 от ЗТСУ /отм./ обект на отчуждаване могат да бъдат
както правото на собственост, така и ограничени вещни права върху застроени и
незастроени имоти, сгради, подобрения и насаждения. Отчуждаването настъпва от момента
на влизане в сила на заповедта, издадена по реда на чл. 95, вр. чл. 98 от ЗТСУ /отм./, като
собствеността върху съответния имот се придобива от държавата по оригинерен път. В
разглеждания случай с оглед съдържанието на заповедта от 09.12.1987г. е налице валидно
извършена процедура по отчуждаване на недвижим имот *. Поради това с влизане в сила на
административния акт, вещните права по отношение на имота са напуснали патримониума
на първоначалните му съсобственици като за същия е съставен акт за държавна собственост.
С оглед гореизложеното определената оценка в процедурата по чл. 266 от ППЗТСУ /отм./ е
ирелевантна за индивидуализиране на отчужденото право спрямо вещта като изготвените
варианти от комисията по чл. 265 от ППЗТСУ /отм./ са имали за цел постигане на по-висока
справедлива стойност на имота, която да бъде заплатена на собствениците. След изпълнение
на предвиденото мероприятие по отношение на придобития от държавата поземлен имот * и
предвид обезщетяване на първоначалните му собственици с предоставяне на жилище на
втория етаж *от новопостроената в него двуетажна къща, жилището на първия етаж *, на
основание чл. 92 от ЗС е останало в режим на частна държавна собственост. По силата на §
42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн., ДВ, бр. 96 от 05.11.1999г./, процесното жилище е преминало
в патримониума на ответника, което е удостоверено със съставения на основание чл. 5 от
ЗОС акт за частна общинска собственост от *. В допълнение на изложението следва да бъде
посочено, че липсват доказателства за упражняване на фактическа власт от страна на
ищците по отношение на жилището на първия етаж, както с оглед регламентираното в ЗС
спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост
е невъзможно ответникът да е загубил вещните си права спрямо него. От гореизложеното се
достига до извода, че предявените отрицателни установителни искове за собственост по чл.
124, ал. 1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенциите на ищците за присъждане на разноски са
неоснователни като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК всеки един от тях следва да
заплати на ответника по 90 лв. от общо дължимите 360 лв., представляващи направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Отхвърля като неоснователни предявените от*, срещу *, отрицателни установителни искове
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, относно приемане за установено по отношение на *, че * не е
собственик на самостоятелен обект в сграда *********.
Осъжда *, да заплатят на *, по 90 лв. /деветдесет лева/, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4