Р
Е Ш Е
Н И Е № 36
гр. Силистра, 23.07.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА
ПЕНЕВА, както и участието на представител на Окръжна прокуратура - гр.Силистра
– ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА, разгледа докладваното от председателя КАНД № 15 / 2020 г по
описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е касационно - по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр.
с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на З.Т.М.
*** против Решение № 194 от 05.12.2019 г. на Районен съд гр. Тутракан,
постановено по АНД № 183 по описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 18-46 / 30.11.2018 г. на началник отдел
"Рибарство и контрол – Централен Дунав" гр. Русе към Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).
Изпълнителното деяние по наложената санкция съставлява – неправомерен риболов с
мрежови уреди в язовир – нарушение по чл. 39а, ал. 1 във вр.
с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА.
Касаторът поддържа, че оспореното решение е
постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и 2 НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Свързва нарушаването на материалния
закон с оплакване, че „рибата не била теглена, а мрежите – не са мерени“, и
тези обстоятелства, ако биха били установени, то биха били индиция
за маловажен случай и за освобождаване от административно-наказателна
отговорност. Счита, че е санкциониран за неправомерен стопански риболов,
какъвто твърди, че не е осъществявал. Моли за отмяна на съдебното решение и
отмяна на наказателно постановление.
Ответната страна „Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури“ не ангажира становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура поддържа
заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция извършва
проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите
установявания на въззивната инстанция, която се
свежда до следното: На 19 октомври, 2018 г. касаторът
е извършвал риболов с три броя мрежени риболовни уреда в обект по чл. 3, ал. 1,
т. 2 от ЗРА - язовир-който е забранен за риболов с мрежи. Уловил е 5 броя
сребриста каракуда. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 39а, ал. 1
от ЗРА и с акт за установяване на административно нарушение № В 0009721 от
19.10.2018 г. било поставено начало на административно-наказателното
производство. На 30.11.2018 г. било издадено процесното
наказателно постановление № 18-46 с приложена санкционна разпоредба на чл. 73,
ал. 1 от ЗРА, разписваща налагане на глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. на
лице, което лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди,
средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА.
В процесния случай трите мрежи съставляват мрежени
риболовни уреди, които посочените норми забраняват да се ползват в язовири,
какъвто е язовир Антимово като обект по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА.
Съдът е отчел, че в процесния случай не са налице предпоставки за приложението на
чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не са установени многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства.
Така постановеното решение е правилно.
Районният съд служебно е установил
обективната фактическа обстановка, включваща всички правно-значими факти по
повдигнатото обвинение - използване на мрежови риболовни уреди в язовир – обект
по чл. 3, ал. 1 от ЗРА. Това изпълнително деяние попълва хипотезата на
приложената санкционна разпоредба на чл. 73, ал. 1 от ЗРА и приложената санкция
е съответна на закона-глоба в минималния размер от 1000 лева.
Неоснователно е оплакването за
маловажен случай. Деянието – използване на три броя мрежи с уловени 5 броя риба
от вида „каракуда“ съставляват утежняващи, а не смегчаващи
отговорността обстоятелства. Процесното правило за
поведение е обвързано с формално, а не с резултатно нарушение и самото деяние –
използване на мрежа в язовир - е съставомерно
независимо от броя на мрежите и факта на улов. Процесното деяние не разкрива признаци на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които да отличават същото
от обичайните случай на нарушения от същия вид,поради което не е и маловажно.
Във връзка с гореизложеното се налага
извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния
съд, както за установеност и доказаност на
нарушението, така и относно индивидуализацията на наказанието. Ето защо следва
да се приеме, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в
сила
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 194 от
05.12.2019 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 183 по описа на
съда за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.