Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
29.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на двадесет и осми септември през 2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9205 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 53847 от 27.02.2020 г. СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 32433/2019 г. е
признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че М.В.Д. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
н. основание чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 886,75 лв., представляваща неизплатена
главница за периода от 10.09.2016 г. до 04.09.2017 г., дължима по договор за паричен
заем № *********/09.07.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и М.В.Д., което
вземане впоследствие е прехвърлено от страна на „П.Ф.Б.“ ООД в полза на „И.А.М.“
АД по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г., което вземане впоследствие е
прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД с Приложение № 1/01.06.2018 г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. със
законната лихва за периода от 16.01.2019 г. до изплащане на вземането, сума в
размер на 150,82 лв., представляваща неизплатено вземане за възнаградителна
лихва за периода от 10.09.2016 г. до 04.09.2017 г. и сума в размер на 48,70
лв.-обезщетение за забава за периода от 11.09.2016 г. до 15.01.2019 г.,
начислена върху просрочената главница, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2697/2019 г. на СРС, 141 с-в, като е
отхвърлил иска за главница за горницата над уважения размер от 886,75 лв. до
пълния предявен размер от 901,21 лв. и за периода от 05.09.2016 г. до
09.09.2016 г., иска за възнаградителна лихва за горницата над уважения размер
от 150,82 лв. до пълния предявен размер от 156,32 лв. и за периода от
05.09.2016 г. до 09.09.2016 г., иска за обезщетение за забава за горницата над
уважения размер от 48,70 лв. до пълния предявен размер от 170,52 лв. и за
периода от 06.09.2016 г. до 10.09.2016 г., както и иска за сумата 44,12 лв.,
претендирана като такса за оценка на досие за периода от 05.09.2016 г. до
04.09.2017 г., иска за сумата от 225,09 лв., претендирана като такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 05.09.2016 г. до 04.09.2017 г . и иска за сумата
517,48 лв., претендирана като такса услуга „Кредит у дома“ за с.на погасителни
вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 12.09.2016 г. до
04.09.2017 г.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника М.В.Д. в
частта, с която са уважени исковете срещу него. Въззвивникът твърди, че първоинстанционният
съд не е обсъдил релевираните от него доводи в отговора на исковата
молба.Излага твърдения, че по делото не е установено предаването на сумата по
договора за потребителски кредит в брой по неговото местоживеене.Поддържа становище,
че договорът за цесия, сключен между „А.за с.на в.“ ЕАД и „И.А.М.“ АД е
недействителен на основание чл.22, ал.1 ЗПК, тъй като липсва уговорена насрещна
престация-цената на вземането, което се прехвърля.Твърди, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като шрифтът не отговаря на предвидения в закона
минимален размер и договорът е трудно четим, не е спазено и изискването на чл.11,
т.9а ЗПК, тъй като договорът не съдържа методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, нито погасителен план, което е заложено като
изискване в чл.11, т.11 ЗПК.Въззивникът поддържа становище, че клаузите на
договора в частта относно лихвите противоречат на добрите нрави и са
нищожни.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба-„А.з.с.н.в.“ АД оспорва същата.Изразява становище, че възраженията
във въззивната жалба са несъстоятелни, и че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно.Оспорва твърдението, че сумата не е усвоена от
ответника, като твърди, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
/ССчЕ/ е установено получаването на пълния размер на кредита, освен това са
направени няколко плащания, които също доказват усвояването на сумата.Твърди,
че заемната сума е предоставена от кредитен консултант на кредитополучателя в
брой по неговото местоживеене, като кредитополучателят с подписване на договора
за кредит е потвърдил, че е получил в пълен размер кредита.Поддържа становище,
че обстоятелството дали договорът за цесия има възмезден характер не рефлектира
върху пораждането на последиците му, както и че цената на в. е уговорена в &
3 от договора.Оспорва и твърденията, че договорът за кредит е недействителен,
като се позовава на Директива 2008/48 и решение от 05.09.2019 г. на СЕС по дело
№ С-331/18 г. и твърди, че договорът е сключен по ясен и разбираем начин в два
екземпляра-по един за всяка от страните.Твърди, че възнаградителната лихва не е
ограничена от максимален размер и уговореният процент не противоречи на добрите
нрави, не е нарушено и изискването по чл.19, ал.4 ЗПК относно максимални размер
на ГПР.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претенрира разноски.Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД.Ищецът-„А.за с.на в.“ ЕАД твърди, че на 09.07.2016 г. М.В.Д.
е сключил договор за потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ ООД за сумата
от 1 000 лв.Твърди, че с подписването на договора кредитополучателят е
удостоверил, че преди сключването му е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на кредитодателя му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, както и че е прочел договора,
разбира разпоредбите му и подписването му е акт на свободна воля.Ищецът твърди,
че е предоставил сумата от 1 000 лв. в брой по местоживеене на
кредитополучателя.Съгласно клаузите на договора усвоената парична сума се
олихвява с договорна лихва, фиксирана за целия срок на договора, като размерът
й е 197,52 лв.Договорено е кредитът да се изплаща на 60 бр. равни седмични
вноски, всяка в размер на 19,95 лв., като първата вноска е платима на
18.07.2016 г., а последната-на 04.09.2017 г.С подписването на договора
кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитното досие в размер на 50 лв., включена в седмичните погасителни вноски с
цел улеснение на кредитополучателя /по 0,83 лв. всяка вноска/.Кредитодателят се
е съгласил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща
се в доставката на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично с.на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,
наречена „Кредит у дома“ срещу такса в размер на 255,89 лв. /по 4,26 лв. на
вноска/.С подписването на договора кредитополучателят се е съгласил, че 30% от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга „Кредит у дома“, а останалата част от таксата, която е в размер на
597,08 лв., е свързана с разходите на кредитодателя за с.на седмичните вноски в
дома на кредитополучателя и е включена в седмичните вноски /по 9,95 лв./.Така
размерът на седмичните погасителни вноски възлиза на 35,00 лв. /19,95
лв.-вноска по кредита; 0,83 лв.-вноска по такса за оценка на досие; 4,26 лв.-вноска
по услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя и 9,95 лв.-вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за с.на
погасителни вноски по местоживеене.Крайният срок за издължаване на кредита е
04.09.2017 г.На 01.07.2017 г. е сключен договор за цесия, по силата на който
вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено на „И.А.М.“ АД с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности и всички лихви, такси,
комисионни и др. разноски.На 01.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на което „И.А.М.“ АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
вземането от договор за потребителски кредит № *********/09.07.2016 г., сключен
между „П.Ф.Б.“ ООД и М.В.Д. с всички привилегии, обезпечения и принадлежности и
всички лихви, такси, комисионни и др. разноски, като „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
упълномощена да уведоми всички длъжници.Ищецът твърди, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия с уведомление изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г. и
изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г., получено на 03.07.2018 г. от Т.Д.-съпруга
на ответника.Твърди, че на кредитополучателя е начислено и обезщетение за
забава в размер на 170,52 лв. за периода от 06.09.2016 г. до датата на
входиране на заявлението в съда.Твърди, че ответникът не е заплатил изцяло
дължимия заем, като е внесъл само сума в размер на 256,00 лв., с която са
погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучателя-30,80 лв.; такса услуга „Кредит у
дома“ за с.на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя-79,60
лв.; такса за оценка на досие-5,88 лв.; договорна лихва-40,93 лв. и
главница-98,79 лв.Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК срещу М.В.Д. и по ч.гр.д.№ 2697/2019 г., СРС, 141 с-в е
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение и на заявителя
е указана възможността да предяви установителен иск за претендираното вземане.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 901,21 лв.-главница по договор за кредит №
*********/09.07.2016 г. за периода 05.09.2016 г.-04.09.2017 г.; 156,32 лв.-договорна
лихва за периода 05.09.2016 г.-04.09.2017 г.; 44,12 лв.-такса за оценка за
периода 05.09.2016 г.-04.09.2017 г.; 225,09 лв.-такса за услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода 05.09.2016 г.-04.09.2017 г.; 517,48 лв.-такса за услуга „Кредит у дома“
за с.на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода
12.09.2016 г.-04.09.2017 г.; 170,52 лв.-обезщетение за забава за периода от
06.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението със законната лихва от тази
дата до окончателното изплащане на задължението.
Със
заявление вх.№ 3003859/17.01.2019 г. „А.за с.на в.“ ЕАД е поискала издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.В.Д. за процесните суми.На 17.02.2019
г. СРС, 141 с-в, по ч.гр.д.№ 2697/2019 г. е издал заповед по чл.410 ГПК за
претендираните суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил
съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 08.05.2019
г.Исковата молба е подадена на 07.06.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На
09.07.206 г. е сключен договор за потребителски кредит ********* между „П.Ф.Б.“
ООД и М.В.Д. за сумата от 1 000 лв. за срок от 60 седмици с размер на
седмично плащане 35,01 лв., като първото плащане се дължи на 16.07.2016 г., а
последната вноска е в размер на 34,63 лв.Страните са договорили такса за оценка
на досие в размер на 50 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 31,82% 197,25
лв., представляваща 31,82% годишно, представляващ 197,25 лв. и ГПР 48,0%
/247,25 лв./, който включва компонентите по б.Б и б.В.Уговорената такса за
услуга „Кредит у дома“ е 852,97 лв., като клиентът е потвърдил, че е запознат с
това, че посочената услуга не е задължителна за предоставяне на кредита и се
предоставя изрично по искане на клиента.Общият размер на кредита с включени
лихви и такси е 2 100,22 лв.Съгласно чл.25 от договора при услугата
„Кредит у дома“ кредитът се предоставя в брой по местоживеене на клиента и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента.Съгласно
чл.9 редът за разпределяне на плащанията, които не са достатъчни да покрият
непогасените задължения е както следва: законна лихва за забава, такса за услуга
„Кредит у дома“, такса за оценка на досието, лихва, главница.С подписването на
договора клиентът е потвърдил, че е получил пълния размер на кредита /чл.27 от
договора/.Клиентът е подписал и формуляр за кандидатстване за кредит и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити.
С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. „И.А.М.“
АД /продавач/ и „А.з.с.н.в.“ ООД /купувач/ са се споразумели, че продавачът ще
прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които ще се
индивидуализират в Приложение № 1.В чл.2.3. от договора е предвидено, че
вземането се прехвърля с всички непогасени задължения ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, засечени
към датата на подписване на Приложение № 1.Продавачът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД.В & 3 /чл.3.1-3.4/ от договора страните са уговорили начина на
формиране на покупната цена, дължима от купувача на продавача за всяко отделно
вземане, както и начина и срока за заплащането й.
На
01.07.2017 г. е сключен договор за цесия между „П.Ф.Б.“ ООД /продавач/ и „И.А.М.“
АД /купувач/ за прехвърляне на всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи
вземания, произтичащи от договор за паричен заем, описани в Приложение № 1
ведно с главница, лихва, такса за оценка на досие, такса за допълнителна услуга
„Кредит у дома“, сред които фигурира и договор № ********* от 09.07.2016 г. с
длъжник М.В.Д., като продавачът е упълномощил купувача да уведоми длъжниците на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД.Представено е и потвърждение за извършена цесия,
подписано от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД/
за прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит с всички привилегии,
обезпечения и др. принадлежности, вкл. всички лихви на „И.А.М.“ АД.
На
01.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за цесия от
16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, в което фигурира и
вземането по договор № ********* от 09.07.2016 г. с длъжник М.В.Д..
На
03.07.2018 г. съпругата на ответника Т.Д. е получила адресираната до ответника
пратка с уведомление изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* на ищеца като пълномощник на
„И.А.М.“ АД за извършените цесии с договор.
От
приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ на
в.л.Л.Б.е установено, че по данни от „П.Ф.Б.“ ООД по процесния договор са
постъпили плащания в размер на 256 лв. С извършените плащания са погасени 7
вноски и частично 8-ма вноска, включващи: главница-98,79 лв., договорна
лихва-40,93 лв., такса за оценка на досието-5,88 лв. и такса за услуга „Кредит
у дома“-110,40 лв.Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
неизплатената главница е в размер на 901,21 лв., договорната лихва-156,32 лв.,
представляваща сумата на лихвите по вноските от 8-ма с падеж 03.09.2016 г. до
60-та-с падеж 02.09.2017 г.Неплатените такси по договора са в размер на 786,69
лв.-такса за услуга „Кредит у дома“-742,57 лв. и такса за оценка на досие-44,12
лв. за периода 03.09.2016 г.-02.09.2017 г.Лихвата за забава за периода от
06.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението-17.01.2019 г., изчислена
върху месечните вноски е в размер на 200,59 лв., а само върху главницата-168,45
лв.Годишният процент на разходите е в размер на 48% и е по-нисък от петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС, който е 50%.Видно от приложение № 1 към експертизата размерът
на непогасената главница за периода 10.09.2016 г.-04.09.2017 г. възлиза на
886,75 лв., а на лихвата за забава за периода 11.09.2016 г.-15.01.2019 г.-на
164,98 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство
са исковете с правно основание чл. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД до размера на
уважената част на претенциите за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради
необжалването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът
за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими
вещи.
От събраните
доказателства се установи, че ответникът е сключил с „П.Ф.Б.“ ООД договор за
кредит от 09.07.2016 г. за сума в размер на 1 000 лв. със срок от 60 седмици с ГПР
48%.в. по договора са прехвърлени от кредитодателя на „И.А.М.“ АД, който от
своя страна ги е прехвърлил на ищеца-„А.з.с.н.в.“ ООД на 01.06.2018 г., за
което ответникът е уведомен с получаването на изрично уведомление по чл.99,
ал.3 ЗЗД от цесионера, упълномощен от цедента.
Първоинстанционният съд
е приел, че договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт, посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите
/ГПР/, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита, елементите на общата стойност,
денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна
вноска.Приел е, че погасителният план е инкорпориран в самия договор,
предвидено е правото на потребителя на предсрочно погасяване, правото да получи
погасителен план за извършени и настоящи плащания, удостоверено е получаването
на предварителна информация, регламентирано е правото на потребителя да се откаже
от договора в определен срок, всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя, Общите условия се съдържат в договора.Съдът е изложил
мотиви, че в. по договора за кредит са надлежно цедирани, за което длъжникът е
уведомен, че в договорите за цесия изрично е уговорена цена за прехвърлянето на
в., поради което ищецът е материалноправно легитимиран да претендира в..По
отношение на клаузата за възнаградителна лихва съдът е приел, че същата не
противоречи на добрите нрави, като е съобразил срока на договора /60 седмици/,
размера на кредита /1 000 лв./, съпоставен с размера на възнаградителната лихва
/197,25 лв./ и рискът от сделката, който носи кредиторът, както и автономията
на волята и е съобразил, че при този размер на лихвата не превишава
ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.При определяне на размерите на дължимите суми
първоинстанционният съд е приспаднал сумите, платени за такси по приетите за
нищожни клаузи по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД и е признал погасителен ефект на плащането
по отношение вземането за мораторна лихва.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.При постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни разпоредби.
Съдът намира за неоснователно
възражението на въззивника, че не е доказано предоставяне на сумата по договора
за кредит по неговото местоживеене, тъй като с подписването на договора същият
е потвърдил, че е получил сумата.Направените
от негова страна частични плащания представляват извънсъдебно признание на този
факт, както е приел и първоинстанционният съд.Следва да се добави, че доколкото
клаузата за такса за услугата „Кредит у дома“ е приета от първоинстанционния
съд за нищожна, ирелевантно е обстоятелството по какъв начин е усвоена сумата
по договора за кредит.
В & 3 от рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.за с.на
в.“ ООД е посочен начина на формиране на цената на договора, поради което
оплакването на въззивника, че липсва уговорена насрещна престация е
несъстоятелно.Същото е и ирелевантно за преценката за дължимостта на сумите по
процесния договор.
Договореният лихвен процент е фиксиран
и не се променя през целия срок на договора, поради което възраженията на
въззивника за липса на предвидена методика за изчисляване на
референтния лихвен процент, също е неоснователно.
Несъстоятелно
е и възражението за липса на погасителен план, тъй като в договора и в стандартния
европейски формуляр, подписан от страните, се съдържа информация за броя и
размера на погасителните вноски, падежа на същите, както и начина на
формирането им, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.11, т.11 ЗПК.Посочени
са и компонентите на ГПР, който не надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.
Договорът
за кредит е сключен в предписаната от закона форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин, като при обикновен преглед от външна страна не се установява
отклонение от предвидения в чл.10, ал.1 ЗПК шрифт.Същият съдържа необходимата
информация за потребителя и удостоверява получаването на сумата.Договорената възнаградителна
лихва от 31,82% годишно почти се равнява на трикратния размер на законната
лихва и в конкретния случай при съобразяване на срока на договора,
съотношението на размера на дължимата лихва и размера на отпуснатия кредит и
обстоятелството, че липсва друго договорено обезпечение на кредита съдът счита,
че не може да се направи извод, че целта, за която същата е уговорена, излиза
извън присъщите й функции.Правилно е приел първоинстанционният съд, че така
определеният размер не е довел и до превишаване на ограничението на ГПР,
предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.Поради изложеното клаузата не е уговорена във
вреда на потребителя, не накърнява добрите нрави и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
Други конкретни
оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото
в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции решението следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 53847 от 27.02.2020 г. на СРС, 141 с-в, гр.д.№ 32433/2019 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
М.В.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *****и
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, *****сумата 100
лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.