Решение по дело №450/2019 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                   гр.Свиленград, 02.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Свиленградският  районен съд на втори октомври две хиляди и деветнадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                                          Председател : Добринка Кирева

 

секретар: Т.Т., прокурор:........... като разгледа докладваното от съдията  АНД № 450 по описа за 2019година

 

Р Е Ш И:

 

      І. ПРИЗНАВА обвиняемия Б.А.Р. с ЕГН: **********,***, българин, български гражданин, постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, не работи,  неосъждан

 

                  за ВИНОВЕН, в това че:

 

                  за времето  от 16.04.2018година до 01.07.2019 година включително в гр.Любимец,област Хасково в дом №7 на ул.Роза като пълнолетен, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Д.П.Д., родена на ***година - престъпление по чл.191, ал.1 от  Наказателния Кодекс

 

         поради което и на основание чл. 191,ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

        

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

                                                                   Районен съдия:........................

                                     М О Т И В И

към Решение № .......... от  02.10.2019 година

по АНД № 450/2019 година на Районен съд – Свиленград

       

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Бързото производство (БП) № 258/2019 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Б.А.Р. с ЕГН: **********,***, българин, български гражданин, постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, не работи,  неосъждан, за това че за времето  от 16.04.2018г. до 01.07.2019 година включително в гр.Любимец,област Хасково в дом №7 на ул.Роза като пълнолетен, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Д.П.Д., родена на ***година – престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.

              В съдебното заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище.  

                Обвиняемият Б.А.Р.,редовно призован не се явява,за него се явава  адвокат С. – служебен защитник от БП.

   Защитникът на обвиняемия – адвокат С., излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят  индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е безработен,  семейния му (неформален) статус , включително и се позовава на  традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия.

                 Съдът, след като прецени  поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложената актуална Справка за съдимост, обвиняемият Б.А.Р. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Любимец и приложена в кориците на ДП, става ясно, че Б.А.Р. не е криминално проявен и респективно  няма криминалистическа регистрация, не се издирва от органите на МВР и няма регистрирани противообществени прояви и нарушения.

 В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Б.А.Р. е несемеен, но има малолетно дете-дъщеря на два месеца,не притежава недвижими имоти, не притежава движими вещи,притежава 1бр. МПС-во/Опел Корса/ и не получава трудови доходи.

Свидетелят М.П.А.нямал сключен граждански брак, но живял  на съпружески начала в продължение на около 22 години с П.Д.Т.. От съвместното им съжителство се родили три деца, между които и свидетелката Д.П.Д., родена на *** г., което е видно от Удостоверение за раждане № 0038794/04.11.2003 г. на Община Харманли /л.34/. Свид.Д. не била припозната от биологичния си баща – свид. А.. Майка й - П.Т.починала на 11.11.2014 година, съгласно Препис-извлечение от акт за смърт /л.59б/. След нейната смърт свидетелят А.  поел грижите  за отглеждането и възпитанието на дъщеря си - свид.Д.. Домът, който свид.Д. и баща й – свид.А. обитавали, се намирал на адрес: град Харманли,  обл.Хасково, Стопански двор-Керамична. С Решение № 34/20.02.2015 г. по гр.дело № 54/2015 г. по описа на РС Харманли, Д.П.Д. била  настанена в семейство на роднини и/или близки – М.П.А.по постоянния му адрес в село Преславец, общ.Харманли /л.46-55/.

 Свидетелката Д.Д. била завършила началното си образование в СУ «Неофит Рилски» в гр.Харманли. Същата, обаче нямала желание да продължава да учи, затова в 6-ти клас прекъснала задължителното си училищно обучение.

В началото на месец Април, 2018 година, свидетелката Д. продължавала да живее със своя биологичен баща - свидетеля М.П.А.в дома му в град Харманли, обл.Хасково. Тогава именно чрез социалната мрежа »Фейсбук» тя се запознала с обвиняемия  Б.А.Р., който бил 19-годишен. През това време последният живеел в къщата на родителите му – свидетелите А.Д.Р. и Д.В.Р.в град ************************.  След като установили социален контакт, двамата  си допаднали и решили да се срещнат лично, като за целта си уговорили среща в град Любимец, където свид. Д. имала роднини. Така на 09.04.2018 г. тя отишла на гости на нейната леля в град Любимец на име Г. и още същия ден се срещнала с обвинямия Б.А.Р. на мястото, което предварително били определили, за да се видят - до някъкъв магазин в гр.Любимец. По време на тази среща те разговаряли и обвин. Б.А.Р. я черпил с кафе и лакомства, закупени от него от магазина, до който се срещнали. Обвиняемият и свидетелката Д. се виждали за пръв път, но още при първата им среща у тях се породили любовни чувства. Тъй като свид.Д. гостувала няколко дена на леля си в гр.Любимец, тя имала възможност всеки ден да се среща с обвиняемия. През това време, обвин. Б.А.Р. и свид.Д. много се сближили.  В резултат на общуването помежду им възникнало желание да заживеят съвместен живот, без да сключват граждански брак, съгласно ромските обичаи. Така на 16.04.2018 година по време на поредна тяхна среща в град Любимец, обвин. Б.А.Р. предложил на свид.Д. да установят фактическо съжителство в  къщата на родителите му – свидетелите А.Д.Р. и Д.В.Р.в град ************************. Свид.Д. му казала, че е влюбена в него и се съгласила да заживеят заедно на семейни начала, без да сключват  граждански брак. След това обвин. Б.А.Р. я завел за пръв път в дома, където живеел и я запознал с родителите си – свид. А. Р. и Д.Р., като им казал, че двамата с Д.Д. са решили да живеят заедно на семейни начала. Родителите на обвиняемия не се противопоставили на решението на сина им и вечерта на 16.04.2018 г. организирали семейно тържество  по този повод. Същата вечер - на 16.04.2018 г., свид.Д. останала да спи при  обвиняемия в неговият дом и тогава именно осъществили първия си полов контакт. На следващия ден - 17.04.2018 г., обвин. Б.А.Р. и свид.Д. посетили дома на свид.А. в град Харманли. Тогава същият се запознал с обвиняемия Б.А.Р., а дъщеря му – свид.Д. му обяснила, че вече след са взели решение да живеят заедно на семейни начала и че вече са имали сексуален контакт. Тогава именно свид.А.  разбрал, че дъщеря му е заживяла на семейни начала, без брак с обвиняемия Б.А.Р., като същият не се противопоставил на желанието й да бъде във фактическо съжителство с обвин. Б.А.Р..

Свид.Д., към момента на заживяването си на семейни начала, без сключен граждански брак с пълнолетния Б.А.Р. била навършила 14-годишна възраст /14 години и 5 месеца/. Обвин. Р. не бил принуждавал по никакъв начин  свид. Д. да живее  с него  във фактическо съжителство без  да имат  сключен брак. Към момента на заживяването им без граждански брак същият е знаел, че свид.Д.  е непълнолетна - на 14 години и че не е навършила 16-годишна  възраст.

След като  заявили решението си на своите родители, свид. Д.  и обвин. Б.А.Р. заживели заедно на семейни начала, без да са сключили граждански брак  в дома на обвиняемия Б.А.Р. *** в къщата на родителите му, находяща се на ул.“Роза“ № 7. След като установили фактическо съжителство, свид.Д. забременяла от обвиняемия и на 26.04.2019 година се родило детето им – Д.Б. А.ова, видно от Удостоверение за раждане № **********/02.05.2019 г. /л.35/. Двамата живели заедно на семейни начала, без да  имат сключен граждански брак от 16.04.2018 г.  до 01.07.2019 г. включително, като дотогава никога не се били разделяли. Жилището, което двамата обитавали, заедно с малолетното им дете в гр.Любимец, се състояло от две стаи и предверие и било снабдено с електричество и питейна вода.

 Видно от Социален доклад, изготвен от свид.М. А.а К. – социален работник в Отдел «ЗД» при ДСП-Свиленград, /л.58/ в Отдел «Закрила на детето» в гр.Свиленград е отворен случай за непълнолетната Д.П.Д.,тъй като последната на ранна възраст е установила съжителство на семейни начала с пълнолетния Б.А.Р. «…и е родила дете, а самата тя все още е дете.».  Работата по случая в ОЗД продължава - провеждат се консултации, домашни посещения, оказва се подкрепа и съдействие и се проследява отглеждането и задоволяването на основните потребности на детето Д.Б. А.ова.       

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от ДП, дадени пред разследващия орган, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка;  Удостоверение за раждане на детето Д.Б. А.ова;ХарактеристикаСоциален доклад от проучване на непълнолетната свидетелка, удостоверение за раждане на непълнолетната свидетелка; Решение №34/20.02.2015г. по гр.д. №54/2015г. по описа на РС Харманли;Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; Характеристика,копие от акт за смърт на П.Д.Т.,така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Д.П.Д.;Митко Петков А.;А.Д.Р. ; Д.В.Р.и М. А.а К., последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата  на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания,  които не се опровергават от останалите доказателства. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се  намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия ,  съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,  в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени  писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Б.А.Р. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.

          Обвиняемият Б.А.Р. с ЕГН: **********,***, българин, български гражданин, постоянен адрес ***, неженен, със средно образование, не работи,  неосъждан.

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля Д.П.Д., както и тяхната възраст. Последната е родена на ***година, от женски пол е, според данните от приложените официални документи и Социалния доклад, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален документ – Удостоверение за раждане се ползват с обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, 16.04.2018г. до 01.07.2019 г.вкл. ,тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години.

 От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля Д.П.Д. и  обвиняемия Б.А.Р., във времето от 16.04.2018г. до 01.07.2019 г. вкл. – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, денят в който е повдигнато обвинението .

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че свидетелката е заживяла в дома на обвиняемия  , заедно с обвиняемия/съгласно обясненията на обвиняемия дадени в БП / , което обстоятелство не се оспорва както от свидетелката,така и от самият обвиняем,а и се установява от изготвения по делото социален доклад от проучването на непълнолетната свидетелка. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното,  изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Б.А.Р. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било очевидно  при конкретните обстоятелства, свързани с извършения ритуал по венчавка, според традициите им. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел  е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер на  деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.

          В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Б.А.Р. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от Б.А.Р. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият Б.А.Р. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки Б.А.Р. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

            При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на Б.А.Р., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в съдебната фаза, добрите характеристични данни ( приложената по делото Характеристична справка разкрива положителна оценка за личността му), и чисто човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.

      Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото. 

       Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

       При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия –неработи, не притежава парични средства в банки и евентуалната дължима парична издръжка за мамолетни или непълнолетни деца, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв. , ценни книги и дялове в дружества , и със семейното му такова – неженен,но има малолетно дете за което следва да предоставя издръжка. Отчете се също така и етническата принадлежност на Б.А.Р., установена при снемане на самоличността му от Съда, изводима  и от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – малко над няколко месеца според инкриминирания период от време.

         С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия Б.А.Р. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.

           Предвид изложеното индивидуализацията на наказанието се намери за съответна на целите на наказанието, т.е. определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

             Относно разноските:

            По делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването на Б.А.Р. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати единствено  дължимата държавна такса  в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист за наложената глоба, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.     

           Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................