Решение по дело №233/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Инвиктус Консулт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу Решение № 1325/12.09.2023г., постановено по АНД № 20233110201972 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 5295521, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Д. П. И. – представител на „Инвиктус Консулт“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и е осъдена да заплати на ОД на МВР Варна 80 лева юрисконсултско възнаграждение по делото.

Релевира се неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че районният съд не се е произнесъл по значителна част от възраженията във въззивната жалба. Сочи се, че от съдържанието на електронния фиш не може да се установи кой е твърденият собственик на автомобила – Д. И. или „Инвиктус Консулт“ ЕООД, и ако това е физическото лице, в какво качество се наказва – като ползвател или като собственик. Изтъква се, че не е описано по прецизен начин мястото на извършване на нарушението, тъй като не е посочен точният километър от пътя, където е извършено нарушението. Отправя се искане за отмяна на решението и отмяна на издадения електронен фиш.

В представена по делото писмена защита касационната жалба се поддържа изцяло, като в допълнение на изложените в нея доводи се твърди и недопустимост на оспореното решение поради неконституиране на надлежна страна, а именно: наказаното с електронния фиш лице – Д. П. И.. Вместо нея като страна във въззивното производство е конституирано „Инвиктус Консулт“ ЕООД, но в съдебното решение е посочено, че делото е образувано по жалба на Д. П. И. и същата е осъдена, което е недопустимо при конституиране на друга страна. Иска се отмяна на въззивното решение и отмяна на ЕФ, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Ответникът по касация – Областна дирекция /ОД/ на МВР Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че въззивното производство е проведено с участието на ненадлежна страна и решението е постановено спрямо ненадлежна страна, поради което същото следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 22.09.2021г., в 15:51 часа, в обл. Варна /извън населено място/, по път първи клас – 9, от [населено място] в посока на движение към [населено място], до парк „Хепи Ленд“, с автоматизирано техническо средство № MD1194 е установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Пежо 301“ с рег. № [рег. номер], който се движил със скорост 106 km/h при въведено ограничение на скоростта от 60 km/h, обозначено с пътен знак „В-26“. За констатираното превишение на скоростта с 46 km/h над разрешената максимална такава за посочения пътен участък срещу Д. П. И. – представител на „Инвиктус Консулт“ ЕООД, бил издаден процесният електронен фиш, с който, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да потвърди ЕФ, районният съд приел, че същият отговаря на формалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че нарушението е установено с годно автоматизирано техническо средство. Счел е за неоснователни възраженията във въззивната жалба за неправилно установяване на авторството и на мястото на извършване на нарушението. Констатирал е, че наложената на Д. И. глоба законосъобразно е определена във фиксирания в ЗДвП размер.

Обжалваното решение е недопустимо поради постановяването му спрямо ненадлежна страна – непритежаваща активна процесуална легитимация в процесуалното правоотношение.

Оспореният пред ВРС електронен фиш е издаден срещу Д. П. И. – представител на „Инвиктус Консулт“ ЕООД.

Въззивната жалба срещу ЕФ е подадена от „Инвиктус Консулт“ ЕООД и от Д. П. И..

С разпореждане [номер]/09.06.2023г., постановено по АНД № 20233110201972/2023г. на Районен съд – Варна, като жалбоподател във въззивното производство е конституирано „Инвиктус Консулт“ ЕООД. Другият жалбоподател – Д. П. И., не е конституирана като страна и не е участвала в производството пред ВРС, нито пък същото е прекратено по отношение на нея.

В протокола от единственото, проведено в хода на въззивното производство, съдебно заседание – това от 11.07.2023г., като жалбоподател е вписано „Инвиктус Консулт“ ЕООД.

В мотивите към обжалваното Решение № 1325/12.09.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201972/2023г., е посочено, че производството по делото е образувано по жалба на Д. П. И.. С разпоредителната част на съдебния акт е потвърден ЕФ, с който на Д. П. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, и същата е осъдена да заплати на ОД на МВР Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

При така констатираното не е ясно кой според районния съд следва да е жалбоподател във въззивното производство – „Инвиктус Консулт“ ЕООД или Д. П. И..

Жалбоподател в производството по обжалване на електронния фиш е нарушителят – аргумент от чл.61, ал.1 вр. чл.59, ал.1 вр. чл.58д, т.4 от ЗАНН. В случая, видно от ЕФ Серия К № 5295521, издаден от ОД на МВР Варна, като нарушител е посочена Д. П. И.. Този извод следва и от вида на наложеното административно наказание – „глоба“, каквото се налага единствено на физически лица – аргумент от чл.26, вр. чл.13, ал.1, буква б) и чл.15 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на юридически лица, каквото безспорно е конституираното като жалбоподател във въззивното производство „Инвиктус Консулт“ ЕООД, се ангажира чрез налагане на имуществена санкция, която по аргумент на противното основание от чл.13, ал.1 от ЗДвП не е административно наказание.

Налага се извод, че производството пред ВРС е проведено спрямо ненадлежна страна – „Инвиктус Консулт“ ЕООД, вместо спрямо надлежната такава – Д. П. И., което води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт, а ненадлежната страна формално е обвързана от правните последици на постановеното съдебно решение, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си. В същия смисъл са мотивите в т.II от Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Провеждайки въззивното производство с конституирана ненадлежна страна /„Инвиктус Консулт“ ЕООД/, ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е лишило надлежната страна /Д. П. И./ от възможността да упражни правото си на защита – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 от НПК. На основание чл.221, ал.3 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, обжалваният съдебен акт следва да се обезсили като недопустим и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна. При новото разглеждане на делото, съобразно чл.61, ал.1 от ЗАНН, следва да се конституират като страни в процеса жалбоподателят – посоченият като нарушител в Електронен фиш Серия К № 5295521, и органът, който го е издал.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.3, предложение второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1325/12.09.2023г., постановено по АНД № 20233110201972 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.