Р Е Ш Е Н И Е
№ 911/8.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 735 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Й.А.А., с
ЕГН **********,***, подадена чрез адв. А.,***, против Столична дирекция на
вътрешните работи, представлявана от директора ст. комисар К. М., с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1783,34 лева, от които 1500 лева
неимуществени вреди и 283,34 лева законна лихва за забава, считано от влизане в
сила на съдебното решение на Софийски районен съд от 09.09.2020 г., във връзка
с отменено наказателно постановление по НАХД № 11070/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, както и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, негативни емоции и
неприятни усещания от неоснователно вменена вина с издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление. Моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.09.2019 г. Моли се да бъде заплатена
сумата и да бъдат заплатени направени разноски в настоящето производство.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява,
представлява се от адв. А. с пълномощно по делото.
Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи, редовно
призовани, не изпращат представител. По делото е постъпил писмен отговор с вх.
№ 7037/05.09.2022 г., в който гл. юрк. И. е взела становище по същество на
спора. Представила е и пълномощно. Предявява се възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита иска за
доказан, тъй като от представените по делото доказателства е видно, че срещу
ищеца е имало водено административно-наказателно производство, което е
приключило с отмяна на НП, т.е. налице е отменен административен акт, доказана
е вреда и е налице причинно-следствена връзка.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили неимуществени вреди за ищеца, е НП № 19-4332-001350 от 19.02.2019
г. на Началник група при Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с който на Й.А.А., с ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл. 179, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
С решение от 17.08.2020 г., влязло в законна сила на
09.09.2020 г., постановено по НАХД № 11070/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, е отменено НП № 19-4332-001350 от 19.02.2019 г. на Началник група при Отдел „Пътна полиция“ СДВР.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Й. У. и В.
Д.. От показанията на първия се установява, че в периода, докато бъде издадено
наказателното постановление, ищецът е ходил в полицията всеки месец, за да му
бъде удължавано постановлението, което му е издадено, тъй като е шофирал без
син талон. Виждал е постановлението, в което е преброил, че има 17 удължавания
– поставени са 17 печата, че срокът се удължава с един месец. Твърди, че ищецът
се чувствал много притеснен, ядосан и възмутен, тъй като е ставал жертва на
подигравки от страна на полицейските служители в деловодството. Свидетелят
споделя, че с ищеца са приятели повече от 20 години и го определя като
перфектен, отговорен, стриктен човек и именно това е причината да е бил възмутен
от безотговорното действие на полицията и бруталното отношение спрямо него.
Казва, че лично му е давал Валидол и Хлофадон, защото се е зачервявал и е
започвал да трепери. Твърди, че това постановление толкова пъти е било
удължавано поради нечие бездействие, извън всякакви разумни срокове, които
трябва да се спазват, е буквално подигравка, която е продължила почти две
години.
От показанията на свидетеля В. Д. се установява, че ищецът
многократно е заверявал акта в РУ – Велинград, над 17 – 18 пъти, тъй като не е
могъл да шофира през това време свободно. Твърди, че това е продължило много
дълго време, някъде около близо две години. Ищецът му е споделял, че това дело
му е предизвикало много притеснения. Започнал е да пие по-силни хапчета за
кръвното налягане, правил е изследвания, от които се установило, че нивото на
кръвната захар се е повишило, появили са се здравословни проблеми. Самото
безпардонно отношение на органите на полицията, което са демонстрирали, когато
е ходил да презаверява акта, му е създавало много емоционални и психически
неудобства. Свидетелят посочи пред съда, че се познават от 15 години, а може и
от 20 години, определя го като добър човек и колега, стриктно изпълняващ
задълженията и спазвайки разпоредбите на закона, като тази случка му се е
отразила много негативно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
последователни, достоверни и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства.
Приложени са по делото и писмени доказателства – амбулаторен
лист от първично посещение при специалист
№ 000509/30.08.2019 г., с основна диагноза шум в ушите и придружаващи
заболявания – вторична хипертония; амбулаторен лист № 000510/30.03.2020 г. с
основна диагноза – кръвотечение от носа, кръвно налягане 165/110; амбулаторен
лист № 002058/26.10.2020 г. с основна диагноза – хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания –
неинсулиновозависим захарен диабет с неврологични усложнения; амбулаторен лист
№ 000020/10.01.2020 г. с основна диагноза – неинсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения; амбулаторен лист за извършен платен преглед с № 22202D01F979/21.07.2022 г. с
основна диагноза – неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и
придружаващи заболявания – диабетна полиневропатия.
По делото са представени и епикриза от МБАЛ „Медлайн клиник“
гр. Пловдив, с посочен период на престой в лечебното заведение от 21.07.2021 г.
до 25.07.2021 г., с основна диагноза – неинсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения и придружаващи заболявания – хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност; епикриза от МБАЛ „Медлайн клиник“ гр. Пловдив, с посочен
период на престой в лечебното заведение от 15.07.2022 г. до 18.07.2022 г., с основна
диагноза – неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения.
По делото е приложено НАХД № 11070/2019 г. по описа на
Софийски районен съд.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Цитираната разпоредба е озаглавена „отговорност за дейност на администрацията“,
с оглед на което изискването, поставено в нея е вредите да са резултат (при или
по повод) изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба
е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за
квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая
претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно-правни
последици.
Въведените като основание за
исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно материално
субективно право, чието съдържание е обезщетение за неимуществени вреди от
отменено наказателно постановление, които искове по изложените съображения и по
аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСК
на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ.
Съдът следи служебно за
процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация
на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на
правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска. В конкретния
случай ищецът е насочил иска си към Столична дирекция на вътрешните работи,
която е юридическо лице, тоест притежава процесуалната легитимация, която е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на
иск.
Разгледан по същество искът е
основателен.
Както вече се посочи, за да
възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице, т.е. обезщетение за неимуществени вреди
се дължи при наличие на причинна връзка между отменения незаконен акт и
претърпените вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на
неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято
психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Обемът
на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той
носи доказателствената тежест за установяване на причинната връзка. В случая
приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. На обезщетяване подлежат вътрешните душевни състояния, но
тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени и когато е
доказана причинната връзка.
В конкретния случай ищецът твърди
настъпване на посочените от него неблагоприятни изменения в личната му сфера,
като основава претенцията си на неблагоприятна промяна в здравословния му
физически, неврологичен и психически статус. От доказателствата по делото се
установи, че ищецът действително е бил
принуден 17 пъти да се явява в деловодството на РУ – Велинград за удължаване на
действието на АУАН и НП, като всичко това му се е отразило негативно на здравето
и психиката. Доказаха се твърденията за
влошено здравословно състояние у ищеца – видно от приложените амбулаторни
листове и епикризи. Изводът, че е налице реално
увреждане на здравословното състояние на ищеца, се подкрепя и от факта, че
според свидетелските показания на свидетелите, той е търсил многократно
лекарска помощ. Да, действително от месец декември 2016 г. е диагностициран с
основна диагноза неинсолинузависим захарен диабет с неврологични усложнения, т.
е. предхождащо издаването на акта, но от приложената медицинска документация се
установи, че ищеца два пъти е приеман в лечебното заведение, като на 15.07.2022
г. е постъпил по спешност в състояние на диабетна кетоцидоза.
При
доказано влошаване на здравословното му състояние (физическо и психическо) като
причина и следствие от отмяната на акта, при преценяване на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт. Времето,
за което се претендират неимуществените вреди, от 24.01.2019 г. до отмяна на НП
на 09.09.2020 г. с окончателен съдебен акт, се оценява от съда като
изключителен, извънреден интензитет на преживените негативни емоции и за това,
че е налице състояние на ищеца, което прехвърля прага на притеснения и емоции,
обичайни при провеждането на административно-наказателни и съдебни
производства, настоящият съдебен състав намира предявения иск за неимуществени
вреди за основателен и доказан, поради което ще следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 1783,34 лева, от които 1500 лева неимуществени вреди и 283,34 лева
законна лихва за забава, считано от влизане в сила на съдебното решение на
Софийски районен съд от 09.09.2020 г., във връзка с отменено наказателно
постановление по НАХД № 11070/2019 по описа на Софийски районен съд, както и
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
На
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът дължи заплащане на ищеца на
сторените деловодни разноски. Съобразно списък на разноските, представен по
делото, същите включват 10 лв. държавна такса, а по отношение на адвокатското
възнаграждение е налице препращане към чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
доколкото е видно, че адвокатът е предоставил безплатна правна помощ на ищеца
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, който е негов колега
адвокат вписан в Адвокатска колегия – Пазарджик. С оглед на това, съдът намира
за основателно направеното искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
възнаграждение за един адвокат в размер на 478 лв., съгласно чл. 36 от Закона
за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Столична дирекция на
вътрешните работи, представлявана от директора старши комисар К. М., с адрес
гр. София , ул. „Антим I“ № 5, да заплати на Й.А.А., с ЕГН **********,***,
сумата от 1783,34 (хиляда седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и четири
стотинки) лева, от които 1500 (хиляда и петстотин) лева неимуществени вреди и
283,34 (двеста осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) лева законна
лихва за забава, считано от влизане в сила на съдебното решение на Софийски
районен съд от 09.09.2020 г., във връзка с отменено наказателно постановление
по НАХД № 11070/2019 по описа на Софийски районен съд, както и законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 22.07.222 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните
работи, представлявана от директора старши комисар К. М., с адрес гр. София,
ул. „Антим I“ № 5, да заплати на Й.А.А., с ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 488 (четиристотин осемдесет и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.