Р Е
Ш Е Н
И Е № 10
гр.
В. 28.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В.,
гражданско отделение, в открито заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:В.М.
с участието на секретаря А.А. и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от
съдията В. М. гражданско дело № 107 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от С.Р.С.
ЕГН ********** , чрез адв.В.М. –АК-П. , против ЗАД“Д.Б.Ж.З.„гр.С. бул „Г.М Д.“
№ * с правно основание чл.432 КЗ , във
вр с чл.45 ЗЗД., с цена на иска 80 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2020, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.11.2020г.
Поддържа
в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на С.Р.С.
На
25.10.2020 г. около 10.15 ч в с.С., ул.“П. № *, общ Д., л.а „М. *“ с рег №*,
управляван от Е.Н.А. е нарушил правилата за движение по пътищата, при което е
причинил пътен инцидент. Вследствие на същия са причинени телесни увреждания
на ищеца, който
е пътувал като пътник в превозното средство.
По случая
е образувано ДП №2423М-323/2020г. по описа на РПУ-Б., пр.пр.№2745/2020, по
описа ка РП-В., като е постановление на РП- В. от 27.11.2020г„ досъдебното
производство по случая е прекратено.
За
увреждащият л.а „М. *“ с рег №*, управляван от Е.Н.А. има сключена застраховка
“ГО”, з.п. №ВG/*със ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. със срок на валидност една година, считано до
13.02.2021 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 10
420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка ГО” на автомобилистите за
2020 г.
В
конкретния случай, съгласие разпоредбата на чл. 380 от
КЗ, пострадалият е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред
ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. и са представили всички документи, с които paзполагат. По
случая е заведена преписка, по която застрахователят не е заплатил застрахователно обезщетение. С оглед
изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. за причинените неимуществени и имуществени вреди .
В резултат на уврежданията, получени от настъпилото на
25.10.2020 г. ПТП С.Р. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не
се чувства добре физически и емоционално.
В резултат на процесното ПТП е получил множество
телесни увреждания, изразяващи се във : Хемопневмоторакс синистра, контузио
торацис,фрактура косте 3-7 синистра, фрактура на 9 и 10 ребро, фрактура на
левия глезен, фрактура на тялото на Тh8q ;множество натъртвания,
насинявания и охлузвания.
След
инцидента на 25.10.2020г. пострадалият е прегледана в Спешното отделение при
МБАЛ“С.П.“-Гр.В. с оплаквания от болки в
областта на главата, гърди, ляв глезен., назначена е медикаментозна терапия за
стабилизиране,, извършено му е оперативно лечение-, изписан е от болничното
заведение на 02.11.2020, като е бил във временна нетрудоспособност 39 дни или
общо нетрудоспособността му е 69 дни.
По повод
на персистиращи болки вследствие на получените при инцидента увреждания, на
04.11г. и на 13.11.2020 пострадалият е направил изследвания в Отделението по
образна диагностика в МБАЛ „Д-р И.С.„ АД-гр.С., при което са установени
допълнителни телесни увреждания, настъпили в резултат на претърпяното ПТП, а
именно : фрактура на 9и 10 ребро, фрактура на левия глезен, фрактура на тялото
на Тh8q.
Вредите на ищеца
са в резултат виновното поведение на водача на увреждащия автомобил
Е.Н.А., а за причинените от него вреди отговаря ответника но делото
ЗАД“ДБЖЗ „гр.С.
Съгласно чл.
432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което
за ищеца е налице правен интерес да
искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществени и имуществени вреди.
Молят
съда да осъди ответника ЗАД“ДБЖЗ„гр.С.
ЗК “ да заплати обезщетение :на С.Р.С. ЕГН ********** , сумата
80 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 25.10.2020, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.11.2020г.
В срока по
чл.140,ал.1
от ГПК ответника по настоящето дело ЗАД“ДБЖЗ„гр.С.
бул „Г.М Д.“ № е представил отговор , в който оспорва изцяло основателността на исковата
претенция.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по
основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва
изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди - по основание и по
размер.
Оспорва
твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено
по причина от действията на водача Е. Н.А. управлявал л.а „М.*“ с рег № *
В тази
връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както
същият е описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил само поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача А..
Считат, че са налице обстоятелства, които изключват
вината на А.,а е налице внезапно възникнала повреда на управлявания товарен
автомобил „М. с рег №*, както и поведението на водача му, които факти са довели
до загубване на контрол над управлението от страна на водача на л.а „М. „ и
излизане от пътното платно.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не
кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на
проведеното лечение .
На
самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба
вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърдят изключителен принос
на пострадалият за настъпване на травми при осъществяване на транспортния
инцидент , тъй като причина за настъпване на телесните травми за пострадалия, е
извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен
колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалият - като пътник е създал
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснил тяхното възникване.
ВОС,
като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото
страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 25.10.2020 г. около 10:15 часа в село С., улица „П.“№*,
общ.Д. л.а. „М. *“ с рег.№*, управляван от водача Е.Н.А. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като движейки се с несъобразена скорост, в условията на
остър десен завой, навлиза в насрещната лента и се удря в задната лява част на
ППС, с рег.№*, управлявано от водача Д.Т.Д.
Настъпва
ПТП, при което са причинени телесни увреждания на пътника в л.а. „М.*“ с рег.№*,
С.Р.С. на 57 години.
По случая
е образувано ДП №2423М-323/2020г. по описа на РПУ-Б., пр.пр.№2745/2020г. по
описа на РП-В., което е приключило е Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 27.11.2020г. на РП-В.
Причина
за настъпилото произшествие са допуснатите от водача на лек автомобил „М. *“ Е.Н.А.
нарушения на правилата за движение по пътищата, който е извършил престъпление
по чл.343, ал.1, б.»б», врс.чл.342, ап.1 от НК, като се е движил с несъобразена
скорост, в условията на остър десен завой, навлязъл е в насрещната пътна лента
и се ударил в задната лява част на друго ППС, като е предизвикал ПТП.
С оглед
на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача Е.Н.А. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди,
причинени на С.Р.С..
За
увреждащият л.а. марка „М.*“ с рег.№*, управляван от водача Е.Н.А., има
сключена застраховка “ГО”, з.п.№ *със ЗАД“ДБЖЗ“, валидна до 13.02.2021 г.
По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “ГО” на автомобилистите за 2020 г.
По делото
се доказа наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника
за процесния автомобил, с оглед на което претенцията на ищецът е доказана по основание.
За установяване механизма на процесното ПТП и във
връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, в хода на делото е допусната и приета АТЕ, изготвена от вещото лице инж.Р.И., а също така бяха поставени
въпроси към СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Р.А..
Видно от Постановление за прекратяване на
наказателното производство и заключението на АТЕ, на 25.10.2020г., при км
51+560 в с.С., общ.Д., съвпадащ с ул.“П.“ срещу дом №* с посока на движение от
с.Б. към с.М. е настъпило ПТП, като атмосферните условия при настъпване на
произшествието са били: ясно време, в светлата част на денонощието,мокра
пътна настилка, последващ остър десен завой при спускане по посока на движение
на лек автомобил „М.“.
Пътната
настилка е била от гладък средно-зърнест асфалт със запазен горен слой, без
неравности, дупки и пропадания. Пътят е с двупосочен режим на движение, с две
пътни ленти-по една за всяка посока . Пътното платно е с ширина 7,40 метра,
като всяка пътна лента е широка3.70 метра.
По посока
на посока на движението на л.а. „М.“ (от В. към С.), в който на предна дясна /
пасажерска/ седалка се е превозвал ищеца, е била налична следната пътна
сигнализация: На около 230 м преди произшествието е монтиран пътен знак Д11 /
начало на с.С./, на лявата стойка на който е монтиран пътен знак В26,
ограничаващ скоростта на движение за цялото населено място на 40 км/ч; на 200 м
е намерена табела със знак В26 (30 км/ч), мигащи светлинни надпис „Опасен
участък“; на 170 м е намерен знак В26 ( 30 км/ч); на 139 м е намерена табела
със знаци А15 ( опасност от хлъзгане) и В24 (забранено е изпреварването); на 86
м на една стойка са намерени знаците АЗ (последователни опасни завои, първият
от които е надясно) и В26 (забраняващ изпреварването). В участъка от началото
на с.С. до опасния остър десен завой по посока движението на л.а.“М.“ са
намерени на три места шумна маркировка М20 в дясната пътна лента.
За
другата посока на движение (С.-В.) скоростта е 50 км/ч.
Пътна
маркировка в условията на завоя: двете пътни ленти са разделени от видима пътна
маркировка М1 ( единична непрекъсната линия); от двете страни на пътя е
намерена видима пътна маркировка М1, служеща за граници на пътя ( крайна
маркировка).
Лекият
автомобил „М.“ се е движил със скорост от около 86 км/ч, като е навлязъл в
завоя със скорост по-голяма от критичната (65км/ч), загубил е напречна
устойчивост, навлязъл е в насрещната пътна лента и се е ударил в движещата се
по нея ТИР композиция.
Радиусът
на завоя е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Скоростта на движение на л.а.
„М.“ е била по-голяма от критичната от около 65 км/ч.
Според
експертизата, произшествието е било предотвратимо за водача на л.а. „М.“,
ако не е загубил управление на автомобила и не е навлязъл в лентата за
насрещно движение, с което е поставил в опасност себе си и водача на другия автомобил.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка,
основната причина за настъпване на произшествието е управление от водача
на л.а.“М.“ с превишена скорост, която значително надвишава въведеното
ограничение от 30 км/ч, вследствие на което е загубил напречна устойчивост на
автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
Видно от експертизата л.а. „М.*“ е произведен през
1996г. и е заводски оборудван с 4 бр.колани, които са монтирани по 2 бр.на
предните и 2бр.на задните седалки.
Вещото лице е посочило, че при високи скорости
предпазният колан може да придобие качествата на твърд тъп предмет и да причини
гръдна травма. В случай на страничен удар или деформации на купето колана няма
предпазно действие.
В проведеното осз. на 11.06.2021г. вещото лице инж.Р.И.
уточни, че скоростта на движение на л.а. „М.“ преди настъпването на
произшествието е била около 86 км/ч, скоростта на т.а. „ТИР“ е била около 38
км./ч., като сумарната скорост на двата автомобила към момента на удара е около
100 км/ч.
Вещото
лице уточни също, че предпазния колан е ефективен до скорост около 60 км и при
челен удар. В случая удара е бил страничен, кос л.а. „М.“ е излезнал извън
кривата на завоя, завоя е много остър и има ограничение на скоростта с 30 км/ч,
като са направени шумящи приспособления с цел да забави скоростта, но при ПТП
времето е било мокро, хлъзгаво, дъждовно.
Вещото
лице посочи също, че при наличие на гръдна травма в случая, счупване на ребрата
и гръдната кост, може да се приеме, че пострадалия е бил с поставен предпазен
колан.
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Р.А., вещото лице е посочило, че предвид получените от ищеца травми, които
са едностранни, от медицинска гледна точка се приема, че към момента на
настъпването на ПТП пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.
Във връзка с установяване на претърпените от
пострадалият телесни увреждания в хода на делото бяха допуснати и приети СМЕ, изготвени от вещите лица д-р И.К.
и д-р Р.А..
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Р.А. и
от приложените с ИМ писмени доказателства, е че в следствие на инцидента
пострадалият С.С. е получил следните телесни увреждания : 1/ Счупвания на ребра в ляво: второ до
седмо и на девето и десето; 2/ Счупване на осми гръден прешлен; 3/ Гръдна
травма, изразяваща се в излив в лява гръдна кухина с навлизане на въздух в
същата и белодробна контузия / Хемопневмоторакс синистра/; 4/ Счупване на ляв
малък пищял; 5/ Охлузвания на лицето, натъртвания и насинявания.
След
инцидента на 25.10.2020г. пострадалият е приет по спешност за лечение в
Отделението по Хирургия на МБАЛ“ С.П.“ АД-В. с оплаквания от болки в лява
гръдна половина, главата и на левия глезен. На пострадалия са направени клиничен
преглед, извършени са лабораторни и образни изследвания, назначена му е
медикаментозна терапия за стабилизиране на състоянието му. Съгласно оперативен
протокол от 28.10.2020г. му е извършено оперативно лечение-вкарване на
интеркостален катетър за дренаж, след което е преминал следоперативен период под
антибиотична защита и постоянна аспирация. Пострадалият е изписан от болничното
заведение на 02.11.2020г. с диагноза: Хемопневмоторакс синистра.Контузио
торацис Фрактура косте 3-7 синистра. При изписването са дадени указания за
спазване на ХДР и е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 39
дни, който в последствие е продължен с още 30 дни или общо ползвания отпуск
поради нетрудоспособност е в размер на 69 дни.
По повод
на персистиращи оплаквания от болки в гърдите и гърба, както и ограничени движения
в левия глезен, е направено изследвания
в Отделението по образна диагностика при МБАЛ „Д-р И.С.“АД-гр.С., на 04.11. и
на 13.11.2020г., при което са установени допълнително следните телесни
увреждания, настъпили в резултат на претърпяното ПТП, а именно: Фрактура на
1Х-то и на Х-то ребро; Фрактура на левия глезен; Фрактура на тялото на ТЪ8.
Видно от
приложената Епикриза ИЗ: 8234/21г. на МБАЛ-С., след инцидента здравословното
състояние на ищеца е влошено, тъй като е получил неврологично заболяване-
мозъчен инсулт и е провел болнично лечение.
От изготвената по делото СМЕ на вещото лице д-р К. е видно, че вследствие на настъпилото ПТП
при пострадалият е налична съчетана травма-гърди, глава, гръбнак и долен
крайник.
Според вещото лице д-р К. налице е
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания от
пострадалият.
В
проведеното осз.на 19.11.2021г. вещото лице д-р К. уточни, че получената гръдна
травма предполага лечение при режим на покой на легло и сама по себе си води до
обездвижване на ставата. Пациентът не е в състояние да ходи, при което в случая
при ищеца е настъпило спонтанно срастване, без налагане на гипс, като самият
режим на покой води до успешно провеждане на лечението. В конкретния случай
пациентът не може да се движи с патерици и се препоръчва режим на покой.
Според
д-р К., полученото от пострадалият увреждане „ хемопневмоторакс“ е било животозастрашаващо, с възможен фатален
изход, което е наложило болнично лечение в реанимация и провеждане на
оперативна интервенция, каквато е описана в заключението му.
Видно от заключението на д-р Р.А., уврежданията : 1/
Счупвания на ребра в ляво: второ до седмо и на девето и десето и 2/ Счупване на
осми гръден прешлен, са причинили на пострадалият ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ на
ДВИЖЕНИЯТА на СНАГАТА, за което обичайният срок за възстановяване е около 3-4
месеца, но поради липса на извършен личен преглед на пострадалия, липсват данни
в какъв срок е възстановен ищеца.
Гръдната
травма, изразяваща се в излив в лява гръдна кухина с навлизане на въздух в
същата и белодробна контузия / Хемопневмоторакс синистра/, е причинила на
пострадалия РАЗСТРОЙСТВО на ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО за ЖИВОТА, за което
обичайният срок за възстановяване е около 30-45 дни, но поради липса на
извършен личен преглед на пострадалия, липсват данни в какъв срок е възстановен
ищеца.
Счупванетона
ляв малък пищял е причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ на ДВИЖЕНИЯТА на
ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК, като обичайният срок за възстановяване от травмата е около
30-45 месеца, но поради липса на извършен личен преглед на пострадалия, липсват
данни в какъв срок е възстановен ищеца.
Охлузванията
на лицето, насинявания и натъртвания са причинили БОЛКА и СТРАДАНИЕ, като
според експертизата тези увреждания самозаздравяват за срокот 7-20 дни.
В проведеното осз.на 28.01.2022г. вещото лице д-р А.
уточни, че уврежданията счупване на ребра и счупване на осми гръден прешлен са
две отделни увреждания, които обуславят трайно затрудняват движението на
снагата. Според вещото лице травмата на осми гръден прешлен при всяко едно
положение се лекува консервативно и не налага друг вид лечение.
Вещото лице посочи също, че При даване на заключението
си не е коментирал приложената по делото етапната експертиза от 02.09.2021г.
По делото е приложена и приета от съда етапна епикриза
от 02.09.2021г., издадена от д-р А.Х.-ортопед-травматолог при ГП за СИМПОТ“П.
д-р Г.Б“ООД, от която е видно, че при извършен личен преглед на пострадалия на
02.09.2021г., обективно е установено, че ищеца не е възстановена напълно, тъй като има болки при активно движение
и натоварване.
Дадени са
му препоръки за лечение с НСПВС при необходимост: използването на
хондропротектори и балнеосанаториално лечение.
За установяване на причинените неимуществени
вреди в хода на делото е назначен и
извършен разпит по делегация пред РС-С. по ч.гр.д.№2294/2021г. по описа на
съда, по което са разпитани свидетелите Г.К.
и В.С., съпруга на ищеца.
Видно от разпита на свидетелят Г.К., същият е приятел на ищеца, постоянно поддържат
връзка и комуникират помежду си. За инцидента разбрал от ищеца, който му се
обадил по телефона от болницата и разказал, че е претърпял ПТП. Свидетелят
каза, че ищеца се лекувал около една седмица в болницата в гр.В., след което
бил транспортиран със специализиран транспорт, лежейки на специално легло до
гр.С., където продължил лечението си в домашни условия. Свидетелят каза също,
че когато видял пострадалият след инцидента, същият бил в много лошо състояние,
имал рани по лицето и бил значително отслабнал, имал затруднено дишане и
постоянно лежал на легло, не можел да става, затова използвал памперси за
физиологичните си нужди. Пострадалият не можел да се обслужва самостоятелно, за
което имал нужда от помощта на съпругата си, която в продължение на повече от 2
месеца му помагала в ежедневното обслужване, тъй като неможел нищо да прави
сам, включително му помагала да се изкъпе с нейна помощ. Според свидетелят при
инцидента ищеца преживял много силен стрес, който му се отразил на психическото
състояние, тъй като много често сънувал кошмари след катастрофата. Преди
инцидента С. бил жизнен човек, отглеждал зеленчукова градина в двора на къщата
си, но след инцидента много се променил, спрял да се занимава със
зеленчукопроизводството, не можел да работи същата работа и бил преназначен на
по-лека работа. Свидетелят каза също, че ищеца трудно спазвал препоръките на
докторите да се движи, тъй като не бил възстановен, а наскоро прекарал и
инсулт, който влошил здравословното му състояние.
Видно от разпита на свидетелката В.С., същата е съпруга на ищеца и научила за инцидента
по телефона от негов колега. Веднага тръгнала за гр.В., където се видяла с
лекуващият лекар на пострадалият той й казал, че има опасност за живота му.
Свидетелката каза, че когато видяла съпруга си в болницата той бил в много лошо
състояние, лежал на болничното легло и виел от страшни болки, защото имал
счупени ребра и счупен глезен на левия крак, не можел да си поеме въздух да
диша, искал да пие болкоуспокоителни лекарства за облекчение на болките. След
като го изписали от болницата бил транспортиран със специализиран превоз до
гр.Сливен, където продължил лечението си в домашни условия. Свидетелката каза,
че през цялото време докато продължило възстановяването му, пострадалият се
нуждаел от нейната помощ да го преобръща, да го преоблича и къпе, да му слага
памперси, тъй като повече от два месеца бил на легло и не можел да се
раздвижва, поради травмите. Свидетелката каза също, че преди инцидента С. бил
различен човек, имали къща на село и той се занимавал с двора, сега не можел да
работи абсолютно нищо, получил и инсулт, който влошил напълно здравословното му
състояние, а след инцидента имал силен психологически стрес.
При така установената фактическа обстановка, ВОС, прие
за установено следното от правна страна
:
Предявените искове са с правно
основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и са
допустими.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да
предяви претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че
сочените предпоставки са налице – данни за предявена писмена претенция на ищецът и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество на предявените искове:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "ГО".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. /претърпените
неимуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5. /ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно транспортно произшествие.
На 25.10.2020 г. около 10:15 часа в село С., улица
„П.“№*, общ.Д. л.а. „М. *“ с рег.№*, управляван от водача Е.Н.А. е нарушил
правилата за движение по пътищата като движейки се с несъобразена скорост в
условията на остър десен завой навлиза в насрещната лента и се удря в задната
лява част на ППС с рег.№*, управлявано от водача Д.Т.Д.. Настъпва ПТП, при
което са причинени телесни увреждания на пътника в л.а. „М. *“ с рег.№*, С.Р.С.
на 57 години.
По случая
е образувано ДП №*. по описа на РПУ-Б., пр.пр.№* /2020г. по описа на РП-В.,
което е приключило е Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 27.11.2020г. на РП-В.. Причина за настъпилото произшествие са
допуснатите от водача на лек автомобил „М.*“ Е.Н.А. нарушения на правилата за
движение по пътищата, който е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.»б»,
врс.чл.342, ап.1 от НК, като се е движил с несъобразена скорост в условията на
остър десен завой, навлязъл е в насрещната пътна лента и се ударил в задната
лява част на друго ППС, като е предизвикал ПТП. С оглед на изложеното, в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Е.Н.А. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени наСашо Р.С..
За увреждащият л.а. марка „М.*“ с рег.№*, управляван
от водача Е.Н.А., има сключена застраховка “ГО”, з.п.№ *със
ЗАД“ДБЖЗ“, валидна до 13.02.2021 г. По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “ГО” на автомобилистите за 2020 г.
По
делото се доказа наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника
за процесния автомобил, с оглед на което претенцията на ищецът е доказана по основание.
За установяване механизма на процесното ПТП и във
връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, в хода на делото е допусната и приета АТЕ, изготвена от вещото лице инж.Р.И., а също така бяха поставени
въпроси към СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Р.А.. Според експертизата, произшествието
е било предотвратимо за водача на л.а. „М.“, ако не е загубил управление на
автомобила и не е навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е поставил в
опасност себе си и водача на другия автомобил.
Вещото
лице е посочило, че от техническа гледна точка, основната причина за
настъпване на произшествието е управление от водача на л.а.“М.“ с превишена
скорост, която значително надвишава въведеното ограничение от 30 км/ч,
вследствие на което е загубил напречна устойчивост на автомобила и е навлязъл в
лентата за насрещно движение.
Вещото лице посочи също, че при наличие на гръдна травма в случая, счупване на
ребрата и гръдната кост, може да се приеме, че пострадалия е бил с поставен
предпазен колан.
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Р.А., вещото лице е посочило, че предвид получените от ищеца травми, които
са едностранни, от медицинска гледна точка се приема, че към момента на
настъпването на ПТП пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.
Във връзка с установяване на претърпените от
пострадалият телесни увреждания в хода на делото бяха допуснати и приети СМЕ, изготвени от вещите лица д-р И.К.
и д-р Р.А..
Видно от
заключението на СМЕ, изготвена от д-р Р.А. и от приложените с ИМ писмени
доказателства, е че в следствие на инцидента пострадалият С.С. е получил
следните телесни увреждания : 1/
Счупвания на ребра в ляво: второ до седмо и на девето и десето; 2/ Счупване на
осми гръден прешлен; 3/ Гръдна травма, изразяваща се в излив в лява гръдна
кухина с навлизане на въздух в същата и белодробна контузия / Хемопневмоторакс
синистра/; 4/ Счупване на ляв малък пищял; 5/ Охлузвания на лицето, натъртвания
и насинявания.
След
инцидента на 25.10.2020г. пострадалият е приет по спешност за лечение в
Отделението по Хирургия на МБАЛ“ С.П.“ АД-В. с оплаквания от болки в лява
гръдна половина, главата и на левия глезен. На пострадалия са направени
клиничен преглед, извършени са лабораторни и образни изследвания, назначена му
е медикаментозна терапия за стабилизиране на състоянието му. Съгласно
оперативен протокол от 28.10.2020г. му е извършено оперативно лечение-вкарване
на интеркостален катетър за дренаж, след което
е преминал следоперативен период под антибиотична защита и постоянна
аспирация. Пострадалият е изписан от болничното заведение на 02.11.2020г. с
диагноза: Хемопневмоторакс синистра.Контузио торацис Фрактура косте 3-7
синистра. При изписването са дадени указания за спазване на ХДР и
е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 39 дни, който в
последствие е продължен с още 30 дни или общо ползвания отпуск поради
нетрудоспособност е в размер на 69 дни.
По повод
на персистиращи оплаквания от болки в гърдите и гърба, както и ограничени движения
в левия глезен, е направено изследвания
в Отделението по образна диагностика при МБАЛ „Д-р И.С.“АД-гр.С., на 04.11. и
на 13.11.2020г., при което са установени допълнително следните телесни
увреждания, настъпили в резултат на претърпяното ПТП, а именно: Фрактура на
1Х-то и на Х-то ребро; Фрактура на левия глезен; Фрактура на тялото на ТЪ8.
Видно от
приложената Епикриза ИЗ: 8234/21г. на МБАЛ-С., след инцидента здравословното
състояние на ищеца е влошено, тъй като е получил неврологично заболяване-
мозъчен инсулт и е провел болнично лечение.
От изготвената по делото СМЕ на вещото лице д-р К. е видно, че вследствие на настъпилото ПТП
при пострадалият е налична съчетана травма-гърди, глава, гръбнак и долен
крайник.
Според
вещото лице д-р К. налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП
и получените увреждания от пострадалият.
Според
д-р К., полученото от пострадалият увреждане „ хемопневмоторакс“ е било животозастрашаващо, с възможен фатален
изход, което е наложило болнично лечение в реанимация и провеждане на
оперативна интервенция, каквато е описана в заключението му.
Видно от
заключението на д-р Р.А., уврежданията : 1/ Счупвания на ребра в ляво: второ до
седмо и на девето и десето и 2/ Счупване на осми гръден прешлен, са причинили
на пострадалият ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ на ДВИЖЕНИЯТА на СНАГАТА, за което
обичайният срок за възстановяване е около 3-4 месеца, но поради липса на
извършен личен преглед на пострадалия, липсват данни в какъв срок е възстановен
ищеца.
Гръдната
травма, изразяваща се в излив в лява гръдна кухина с навлизане на въздух в
същата и белодробна контузия / Хемопневмоторакс синистра/, е причинила на
пострадалия РАЗСТРОЙСТВО на ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО за ЖИВОТА, за което
обичайният срок за възстановяване е около 30-45 дни, но поради липса на
извършен личен преглед на пострадалия, липсват данни в какъв срок е възстановен
ищеца.
Счупването
на ляв малък пищял е причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ на ДВИЖЕНИЯТА
на ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК, като обичайният срок за възстановяване от травмата е
около 30-45 месеца, но поради липса на извършен личен преглед на пострадалия,
липсват данни в какъв срок е възстановен ищеца.
Охлузванията
на лицето, насинявания и натъртвания са причинили БОЛКА и СТРАДАНИЕ, като
според експертизата тези увреждания самозаздравяват за срокот 7-20 дни.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача
Е.Н.А..
В случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача Е.Н.А. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищецът С.Р.С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество:
Не е спорно между страните, че ЗАД“ДБЖЗ„АД е застраховател по задължителната
застраховка "ГО" за процесния период на водача на автомобила, с който
е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание. Установени са по делото, чрез събраните писмени и
гласни доказателства, и неимуществените вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането,
че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО
на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от ВС в ППВС
№ 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на ВС
е приел със задължителна за съдилищата в РБ сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът
своевременно с писмения отговор е навел бланкетно възражение за съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на обезопасяване чрез поставяне
на обезопасителен колан по време на превоза на ищецът. Настоящият състав
намира, че така въведеното възражение за съпричиняване е недоказано по несъмнен
и категоричен начин от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в
процеса при пълно и главно доказване да докаже въведеното възражение.
По делото
безспорно се доказа от приетата АТЕ и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, че основната причина за настъпване на
произшествието е управление от водача на л.а.“М.“ с превишена скорост, която
значително надвишава въведеното ограничение от 30 км/ч, с което е допуснал
нарушение на чл.21 от ЗДвП, вследствие на което е загубил напречна устойчивост
на автомобила, в нарушение на чл.20 от ЗДвП и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, в нарушение на чл,15 от ЗДвП, По делото не се събраха
доказателства за извършени от пострадалия нарушения на правилата за движение по
пътищата. Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не се установиха нарушения
извършени от него, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване
на вредоносния резултат.
Не се
събраха доказателства от ответника за твърдяното нарушение по чл.137а от ЗДвП,
неизползване на обезопасителен колан по времена движение, като пътник в МПС.
Напротив, от събраните в хода на делото доказателства, категорично се доказа
от: 1/ от АТЕ, че предпазният колан има ефективно действие при скорост до 60
км/ч и при челен удар, а скоростта на движение на л.а. „М.“ преди настъпването
на произшествието е била около 86 км/ч, скоростта на т.а. „ТИР“ е била около 38
км./ч., като общата сумарната скорост на двата автомобила към момента на удара
е около 100 км/ч. а ударът е бил страничен т.е. в случаят обезопасителният
колан няма ефективно действие; 2/ от СМЕ, че получените от ищеца травми са били
едностранни, при което от медицинска гледна точка се приема, че към
момента на настъпването на ПТП пострадалият е бил с поставен обезопасителен
колан. Видно от уточнението, направено в осз.на 28.01.2022г„ д-р А. посочи, че
липсват тежки увреждания в областта на главата и едностраността на уврежданията
от медицинската експертиза означава, че лицето би трябвало да е с поставен
колан.
С оглед на изложеното, възражението на ответника се
явява недоказано и неоснователно. За да е налице принос на увреденият е
необходимо не само извършените от него действия да нарушават предписаните
правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Поради всичко горепосочено, в
случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалият, тъй като
не се установиха нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди. Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на
тяхното значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост" по смисъла начл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение
винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като
съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение,
адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на
цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например
Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да
бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние. В резултат на
уврежданията, получени от настъпилото на 25.10.2020 г. ПТП С.Р.С. търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването на пострадалия от получените при
процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента ищеца е получил Хемопневмотоуакс
синистра; Контузио тораиис Фрактура косте 3-7 синистуа ; Фрактура на 1Х-то и на
Х-то ребро; Фрактура на левия глезен; Фрактура на тялото на ТН8; Множество
натъртвания, насинявания и охлузвания. Травмата на гръдния кош е била
съпроводена с хемопневмоторакс, който води до дихателна недостатъчност със
смущения в дейността на сърцето и е обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Счупването на 3 - 7-мо и 9-10-то ребра е причинило
на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за дълъг период от
време. Фрактурата на левия глезен е причинило на пострадалият трайно
затруднение на движението на долен крайник за дълъг период от време. Фрактурата
на тялото на Тh8 е причинило на пострадалият трайно затруднение на движението на снагата. Вследствие
на настъпилото ПТП пострадалият е получил една тежка и три средни телесни
увреджания по смисъла на НК, като вследствие на получените травми е следвало да спазва постелен режим, имал е
затруднено дишане, не е трябвало да натоварва левия си глезен, имал е
затруднение на движенията в снагата, изпитвал е силни болки при всяко движение
и вдишване, като за този период за ежедневното си обслужване е разчитал
единствено на своите близки за задоволяване на елементарните си жизнени
потребности в ежедневието. Преди процесното ПТП ищецът е бил в отлично
здравословно състояние, работоспособен мъж, жизнен, грижил се е за всички
задължения в семейството си. имал е зеленчукова градина в двора на къщата си. която
е обработвал сам, но вследствие на инцидента живота му напълно се е
променил, за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот, лишен е от
динамика, от контактите с приятелите, дълго време изпитвал неудобства и не се
чувствал добре. Към настоящия момент пострадалият не е възстановен,
продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в
ежедневието си, има болки при активно движение и натоварване, дадени са му
препоръки да ползва хондропротектори, НСПВС и да направи балнеосанаториално
лечение, има нарушения на съня, напрегнат е, не е в състояние да се
натоварва физически и психически, а изживяния силен стрес при инцидента ще
остане за цял живот в съзнанието му.
С оглед
на изложеното, причинените болки и страдания на
ищецът следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици
от извършеното деяние. Предявените искове са съобразени от една страна с
причинените неимуществени вреди на
пострадалия от настъпилите увреждания, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2020 г., ифлацията в страната, обезценяването на
лева и нарастването на цените, както и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Настоящият състав намира, че
справедливо обезщетение за репариране на така получените травматични увреждания
от процесеното ПТП е в размер на 70 000 лв., като в останалата част до
пълния размер-80 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната основателност
на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният застрахователят е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 02.11.2020, датата на която ответникът е уведомен съгласно чл.429 ал.3 КЗ във вр с чл.430 ал.1 КЗ , поради което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде уважен, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част
на иска, в случай, че такива са направени и доказани.
Съдът констатира, че Определение от
26.02.2021г. по настоящото дело /л.18/ , ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по
делото, с платежно нареждане приложено
към молба от 04.01.2022г се установява , че
ищецът е заплатил депозит за СМе
в размер на 100 лв., която сума следва да му бъде възстановена, с оглед
частичното уважаване на исковата претенция.
Процесуалният
представител на ищецът посочва, че размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл.
38, ал.1 т.2 ЗАдв. С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,/830+3% за горницата над 10 000 лв./ съобразно
уважената част от иска , дължимото възнаграждение е в размер на 2 302лв.
Основанията,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл.
38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва
от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл.
38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл.
78 ГПК/.
При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер
на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36
ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда.
В конкретния случай ВОС е определи възнаграждението, съобразявайки се
и с конкретните обстоятелства и
с осъществените от адв.В.М. процесуални действия . При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от
адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38
ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представляваният като предпоставка за
неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на
ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38
ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер,
е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36
ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид отВдОкр. съд.
На адв.В.В.М. с ЕГН********** с
адрес:г*** - процесуален представител на ищецът, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2 302 /две хиляди триста и два /лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
При този изход на делото
ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметката на ОС-В. на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на 2 800 лв., съдебно-деловодни разноски в
размер на 182 ,20 лв. за СМЕ, изплатени
от бюджета на съда, както и 87,56 лв. на С.Р.С..
Мотивиран от горното, ВОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. бул „Г.М Д.“ № * , да
заплати на С.Р.С. ЕГН **********
*** на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата в размер на 70 000лв. / седемдесет хиляди лева /, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания
при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2020г.до окончателното
издължаване на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 80 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. бул „Г.М Д.“ № * , да
заплати на С.Р.С. ЕГН **********
*** съдебно-деловодни разноски в
размер на 87,56/осемдесет и седем лева и
петдесет и шест ст/ лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. бул „Г.М Д.“ № * да заплати по сметка на Окръжен съд-В., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин лева – държавна такса, дължима по уважените срещу
ответника искове,както и съдебно-деловодни разноски в размер на 182 ,20 / сто осемдесет и два лева и 20 ст/лв.
за СМЕ, изплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗАД“ДБЖЗ„гр.С. бул „Г.М Д.“ № * да заплати на адв.В.В.М. с ЕГН : ********** с адрес:г*** - процесуален представител на
ищецът, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 2 302 /две хиляди триста
и два /лв., съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: