Мотиви
към Присъда № 10
от 13.06.2018 година по НОХД № 7 по описа за 2018 година на Районен съд, гр. Павликени
Обвинението е против С.К.А. - роден на *** ***, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, българин с българско гражданство, неженен, с
начално образование, безработен, ЕГН **********, осъждан и С.Я.С. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин с българско гражданство, неженен, с начално образование, безработен,
ЕГН **********, неосъждан за това, че за времето от 06.10.2017 г. до 08.10.2017
г. в гр. ****,
действайки в съучастие помежду си, като съизвършители,
А. при условията на повторност в немаловажен случай,
а С. като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнели от владението на А.Г.К. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, чужди движими
вещи - телевизор „***“ и
градинска шатра на обща стойност 278,00 лева, собственост на С.П.И. ***–
квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 за А. и по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 за С.. Представителят на Районна прокуратура в с.з.
поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира налагане на справедливи
наказания.
Подсъдимият С.К.А., редовно
призован, се явява и участва лично в процеса, дава обяснения. Не се признава за
виновен и моли съда да му бъде наложено минимално наказание „Пробация”.
Редовно упълномощеният му защитник –
адв. Х.Д., ***
– навежда доводи за недоказаност на обвинението и моли за оправдателна присъда.
Алтернативно счита, че осъщественото подзащитния му деяние за такова по чл.
194, ал. 3 от НК и моли за налагането на минимално наказание.
Подсъдимият С.Я.С., редовно
призован, се явява и участва лично в процеса, не дава обяснения. Не се признава
за виновен и моли съда да бъде оправдан.
Редовно назначеният му служебен
защитник – адв. С.К., ***
– навежда доводи за недоказаност на обвинението и моли за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства – поотделно и в тяхната съвокупност,
прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият С.К.А. към процесния
период е ***
годишен, живее в гр.
***. Не работи
по трудово правоотношение.
Неколкократно осъждан - по НОХД № ***/2014 г. на PC – П. за квалифицирана кражба на 3 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
Споразумението влязло в сила на 05.03.2014 г., по НОХД № ***/2015 г. на PC - *** за маловажен случай кражба на пробация, по НОХД № ***/2015 г. на PC - *** за маловажен случай на пробация, по НОХД № ***/2016 г. на PC – *** за маловажен случай на кражба на
глоба в размер на 300 лева. Посочените осъждания обосновават квелификацията повторност по
настоящия обвинителен акт.
Подсъдимият С.Я.С. е *** годишен, живее в гр. ***. Неосъждан. Срещу него са водени 7
възпитателни дела за кражби, като му били наложени 5 наказания от МКБППМН при
Община - ***.
Подсъдимите са роднини - братовчеди.
Поддържат близки отношения.
С. П.И. притежавала къща с дворно място
в град ***
на ул. „***“
№ *** и тъй като
не живеела там за имота се грижела майката й - А.Г. К. В къщата се съхранявали
множество вещи, собственост на С.П.И. - дъщеря на К.
На 06.10.2017 г., около обяд, св. К. посетила имота на ул. „***“ № ***, почистила и оставила прозорец на
къщата леко отворен, за да се проветрява.
В тъмната част на денонощието,
двамата подсъдими минавали по ул. „***“. Отнапред знаели, че в къщата на С. И. не живее никой и решили да влязат
и да извършат кражба на вещи от него. С. останал от външната страна на дворната
ограда, за да пази и поеме през оградата отнетото, а А. прескочил в двора.
Видял отворения прозорец и през него влязъл в помещенията на къщата. Оттам взел
телевизор „***“,
модел ****
със cep. № *** и градинска шатра, наричана от
подсъдимите чадър, която поставил в черна найлонова торба, както и неустановен
брой три свещи, като всички те били собственост на С.И..
Телевизора и шатрата обвиняемият
изнесъл през прозореца, подал телевизора на С. през оградата, който го поел. После
А., с черната торба прескочил от двора на улицата и двамата се насочили към
дома на А. *** в града. По пътя изхвърлили градинската шатра, тъй като решили,
че е скъсана. Телевизора скрили в стопанска постройка.
На 08.10.2017 г. св. К. отново посетила имота на дъщеря си,
за да затвори прозореца и установила кражбата. Сигнализирала за случая
полицията и започнало настоящото наказателно производство.
Подсъдимите били разкрити и
направили признания пред служители на РУ – св. В. и С.. Телевизорът бил намерен
в дома на А.. Градинската шатра не била открита. Обвинение за свещите не е
повдигано и не се поддържа. Останалите две вещи, видно от заключението на СОЕ
били на обща стойност 278,00 лева, съответно телевизора - 197,00 лева,
градинската шатра - 81,00 лева.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством показанията на свидетелите св. К., В., С. и А., които съдът кредитира
изцяло, като приема, че те са непротиворечиви, обосновани и логически свързани.
Св. К.
дава показания за вещите, къде са се намирали.
Св. В., С. и А. са посетили
местопрестъплението и дома на подсъдимия А., където е открит процесния
телевизор, а св. В. и С. са възприели чистосърдечните признания на подсъдимите,
включващи механизма на извършване. ВКС трайно е изразявал становище, че не
съществува процесуална пречка за разпита като свидетели на полицейските
служители, осъществили т.нар. „беседи” с подсъдимия преди той да има все още
каквото и да било процесуално качество, съответно че депозираните от тях
показания са надлежен доказателствен източник и
съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред
с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на
съдебния акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност – така Решение
№ 486 от 10.03.2015 година по КНД № 1406/2014 година, Върховният касационен съд
на Република България, първо наказателно отделение.
Съдът приема като безспорни и писмените
доказателствата, приложени по досъдебното производство, както и коментираната
СОЕ.
В съдебно заседание подсъдимият С.
не дава обяснения.
В съдебно заседание подсъдимият А. дава
противоречиви обяснения и не се признава за виновен, като отрича да е взел друго
освен свещи, за които пък няма обвинение. В защитата си пред съда подсъдимият моли
да му бъде наложено наказание „Пробация”. Съдът отчита, че обясненията на
подсъдимия са не само способ за събиране на доказателства, а и средство за
защита и в процесния случай като такива следва да се ценят.
При правния анализ на описаната
фактическа обстановка и събраните доказателства по нея съдът установи, че са
налице обективните и субективни страни на кражбата като престъпление против
собствеността.
От обективна страна е налице съставомерния предмет на кражба – движими вещи, каквито по
смисъла на закона са процесните телевизор и градинска шатра. Те имат своя
стойност, изчислима в пари, която в конкретния случай е относително ниска – 278
лева с ДДС. Случаят обаче, с оглед личността на подсъдимия А. и честотата на
такива деяние не се явява маловажен.
Вещите са чужди за подсъдимите, тъй
като са се намирали във владението на св. К., а и двамата са съзнавали, че става
въпрос за вещи на друго лице. Законът не изисква владелецът на движимата вещ,
предмет на престъплението непрекъснато да го пази и наблюдава. То е част от
неговия патримониум и в случая това е известно на обществото
и подсъдимите в частност. Изпълнителното деяние на кражбата – отнемането на
вещта се осъществява само чрез действие. В случая подсъдимите са взели от въпросната
къща процесните вещи, част от тях след напускането им изхвърлили, а другата
отнесли в дома на А., където са открити. По този начин е настъпил и съставомерния престъпен резултат – промяна във фактическата
власт над предмета на посегателство, настъпила в резултат на деянието. С
нейното настъпване престъплението е довършено. Съществен елемент от обективната
страна на деянието е отсъствието на съгласие от страна на владелеца, което в
процесния случай е безспорно, установено е и от последвалите действия по
приемане на телевизора.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите виновно, при форма на вина пряк умисъл, като те са предвиждали
настъпването на обществено опасните последици от действията си - това, че
прекъсват владението върху вещите и по този начин възпрепятстват нормалното
упражняване правото на собственост върху тях – да ги ползва и да се
разпорежда по негова преценка. Съзнавали
са общественоопасния характер на деянието си –
неговата противоправност и са искали настъпването на
тези последици - след прекъсване досегашното владение да постигнат собственото
си неправомерно обогатяване от предмета на престъплението.
Видно от заключението на СПЕ,
подсъдимият С., макар и непълнолетен е действал с разумение.
При индивидуализацията на
наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните по делото
доказателства съдът установи като смекчаващо отговорността обстоятелство
ниската стойност на предмета на престъпление, репарирането в голяма степен на причинените
вреди, младата възраст на подсъдимия С., изключително ниското интелектуално и
морално развитие и трудния социално битов живот, който водят подсъдимите.
Отегчаващи вината обстоятелства са лошите
характеристични данни на подсъдимите.
Съдът като обсъди горните
съображения намери за правилно и целесъобразно на подсъдимия А. при условията
на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК да наложи на С.К.А. наказание ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим.
Съдът като обсъди горните
съображения намери за правилно и целесъобразно на подсъдимия С.А. при условията
на чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 36
и чл. 55, ал.1, т. 2, б. „в“ от НК да наложи на С.Я.С. наказание „Обществено
порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на диспозитива
на настоящата присъда по Общинско радио гр. ***.
Съдът намира, че с налагане на тези наказания
ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – за осъществяване на
индивидуалната и генералната превенция и възпиране на подсъдимите да вършат нови
престъпления.
При този изход на делото сторените
разноски бяха присъдени в тежест на подсъдимите – тези в ДП в размер на 47,61
лв. (четиридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) – всеки един от тях в
полза на ОД на МВР – В. Т.,
както и на съдебното по 25 лв. (двадесет и пет лева) и по 10 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметката на РС – Павликени.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :
Вярно
с оригинала!
Й.П.