РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502425 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№10505/23.09.2021г. депозирана от Н. Д. Н.,
ЕГН **********, чрез особения му представител адв. И.М. против Решение №261972 от
14.07.2021г. постановено по гр.д.№13507/2020г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с, с
което се признава за установено, че Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **********
дължи на „Е*******, със седалище и адрес на управление: гр. *****************, сумата в
размер на 134.21 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена
електрическа енергия за периода от 23.11.2018 г. до 22.01.2019 г. по партидата на длъжника
за обект на потребление гр. ******************** и сумата от 19.79 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода от 11.01.2019 г. до 26.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.07.2020 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС. С постановения съдебен акт в полза на „Е.
Б*********, със седалище и адрес на управление: гр. П*************, са присъдени
разноски размер на 675.00лв за исковото производство и 75.00лв – разноски по ч.гр.д. №
9067/2020 г. на ПРС .Решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, в
нарушение на материалния закон по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови
1
друг, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Е***************, чрез процесуалния представител
юрисконсулт К. А. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от „Е************против Н. Д. Н., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 134.21 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.11.2018 г.
до 22.01.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. П*********** и
сумата от 19.79 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 11.01.2019 г. до
26.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 27.07.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС.
Ищцовото дружество навежда твърдения, че има качеството на краен снабдител,
който продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно
чл.98а ЗЕ, а ответникът се явява потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото
е ползвател на електроснабден имот, находящ се в гр. П***********. Предвид липсата на
изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9067/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обосновава интереса на ищцовото дружество
от предявяване на настоящия иск.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск, като
неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
вземания, оспорва да е извършван надлежен отчет на потребената ел. енергия.
Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е доказало, че са налице
предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ищеца, като нейният
размер се установява от заключението на СТЕ. След цялостна преценка на събраните
доказателства съдът е направил извода, че ищецът има задължението да заплати процесната
сума, поради което предявеният установителен иск за признаване за установена на нейната
дължимост се явява основателен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
2
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката
им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че Е******** е търговско дружество, което притежава
лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия и лиценз за търговия с
електрическа енергия по Закона за енергетиката, и като краен снабдител продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Пред първоинстанционния съд за безспорно отделено между страните е
обстоятелството, че ответникът има качеството потребител на услугите доставяни от ищеца
в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр. П***************,
коетообстоятелство се потвърждава и от представената справка от Служба по вписвания –
гр. П.
Оплакванията на жалбоподателя, че претендирания от ищцовото дружество размер
не отговаря на реалното потребление на изразходваната електро енергия, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно, доколкото се установява от изготвената и приета
пред първата инстанция СТЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и
незаинтересовано, че ищцовото дружество е предоставило електрическа енергия в периода
от 23.11.2018г. до 22.01.2019г ., за обект на потребление с ************** , в размер на 447
кWh – дневна и 307 kWh – нощна, чиято стойност на потребеното количество
електроенергия е правилно изчислена, при спазване на утвърдените и действащи цени на
електрическа енергия от КЕВР за процесния период
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че начислената
от ищцовото дружество електрическа енергия е била реално доставена до обекта на ищеца и
потребена от последния, както и че последната е била правилно остойностена по цени,
одобрени от КЕВР и действащи през процесния имот, предвид на което за ответника се е
породило задължението да заплати цената на доставената и потребена електроенергия.
Гореизложеното обосновава извода, че ответникът дължи процесните суми,
поради което предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото ответникът е изпаднал в забава за неизплатеното задължение от м.
ноември 2018г., чийто падеж е изтекъл на 10.01.2019г., то считано от 11.01.2019г до
датата на предявяване на заявлението по чл.41 ГПК – 26.07.2020г. ответникът дължи
лихва за забава, чийто размер от 19.79лв е правилно изчислен от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна -
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски:
3
възнаграждение за обособен представител в размер на 150.00лв и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00лв, имайки предвид фактическа и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е депозиран единствено отговор от
процесуалния представител на въззиваемия.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261972 от 14.07.2021г. постановено по гр.д.
№13507/2020г. по описа на ПРС, двадесет и втори гр.с.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П********** да заплати на
„Е*********, със седалище и адрес на управление: гр. П*********** направени по делото
разноски общо в размер на 250.00лв/двеста и петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4