Решение по дело №144/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 152
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20195140200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

30.04.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

27.03.

                                        Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Таня Цинова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АХН

дело номер

144

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000239/ 27.12.2018г., издадено от началник ОО„АА”- гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 2000лв. на К.Е. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 11.12.2018г. в гр.Кърджали на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят К., който моли съда да отмени наказателното постановление. Твърди, че то било незаконосъобразно като излага следните съображения: било въз основа на акт за установяване на административно нарушение, за който има издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която е обжалвана по административен ред и е отменена; наказващият орган не установил действителния нарушител, поради което незаконосъобразно бил санкциониран К.К.; не бил спазен чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като никъде в наказателното постановление не е посочено дали нарушението е извършено виновно; описаното нарушение е в противоречие с изпълнителното деяние на нарушената норма на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от защитник, който поддържа жалбата.

Административно наказващият орган се представлява от началника, който намира жалбата за неоснователна. В ход по същество излага подробни съображения и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 11.12.2018г. около 11.00ч. в гр.Кърджали в двора на фирма „Табак“АД- Кърджали свидетелите С.И. и М.И.- инспектори при ОО”АА”- гр.Кърджали, извършили проверка по сигнал съвместно със служители от НАП и МВР на влекач марка „Рено Премиум“ с ДК№ СА1166ТТ и прикачено към него полуремарке, който бил управляван от жалбоподателя К.Е.К.. Този автомобил извършвал международен превоз на товар- тютюн в кашони, от Република Франция за гр.Кърджали съгласно международна товарителница от 05.12.2018г. При извършената проверка водачът представил копие на лиценз на Общността, но в него влекачът не бил вписан. Това двамата свидетели С.И. и М.И. установили чрез справка в информационната система на ИА“АА“. За това нарушение на место му бил съставен акт за установяване на администартивно нарушение, който бил подписан от нарушителя без възражения. Същият ден била издадена и Заповед на прилагане на принудителна административна мярка № РД- 14- 2972/ 11.12.2018г., която била отменена при обжалване по административен ред. На 12.12.2018г. в ИА“АА“- София било подадено Заявление с вх.№ 30-14-00-7276 от „Фор Спед“ЕООД- София за вписване на МПС марка „Рено Премиум“ с ДК№ СА1188ТТ в регистъра за МПС към лиценза на Общността. Този автомобил бил собственост на „Уникредит Лизинг“ЕАД с ползвател „Фор Трък“ЕООД- София като лизингополучател по Договор от 20.10.2016г. С Договор за наем на МПС от 25.10.2016г. последният го отдал на „Фор Спед“ЕООД- София за срок от 3 години. На база съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено наказание глоба в размер на 2000лв.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 7- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН. Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 07.01.2019г., а жалбата е приета от куриер на 14.01.2019г.   

Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, която въвежда задължение за водача извършващ международен превоз на товари да носи заверено копие на лиценза на Общността. Това нарушение е скрепено с отговорността по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, която разпоредба предвижда наказание за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това означава, че субект на това административно нарушение е водач на МПС, който извършва международен превоз, какъвто е бил и настоящият жалбоподател към датата на деянието 11.12.2018г. Елемент от изпълнителното деяние е липсата на документ от посочените в текста, а по делото безспорно се установи, че превозвачът е имал издаден лиценз на Общността, който проверяваният водач К.К. е представил. В случая нарушението, което е безспорно доказано, е че управляваното превозно средство не е било вписано в този лиценз. Но то не може да се подведе нито под посочената за нарушена материална норма на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, нито под санкционна такава по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. Това е така, защото жалбоподателят в момента на проверката е имал и е представил копие на лиценз на Общността. В конкретният случай актосъставителят и наказващият орган са описали деянието по следният начин, че „влекачът не е включен в нито един лиценз на Общността…При проверката водачът представя заверено копие на лиценз на Общността, но видно от направената справка на информационната система, влекачът не е включен в него“. Това описание на обстоятелствата по никакъв начин не отговаря на фактическия състав на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Това е така, тъй като не може да се отъждестви изпълнителното деяние с посоченото в наказателното постановление административно нарушение. Не става ясно за какво нарушение е наложена санкция- за това, че водачът представя лиценз, в който управляваното МПС не е включено, или за това, че не представя изисканите от контролните органи документи. Това изписване на обстоятелствата на нарушението препятства и възможността за проверка изпълнило ли е задължението си жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, кой извършва международен превоз на товари. От изложеното следва извода, че е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и приложената санкционна разпоредба, което пречи на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява. По този начин е ограничил в съществена степен и правото му на защита, което от своя страна води до отмяна на обжалваното наказаетлно постановление като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението следва да се отговори и на останалите възражения на жалбоподателя К.К. изложени в жалбата му, които настоящата инстанция приема за неоснователни. Производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание е отделно производство от това по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ, поради което фактът, че последната е отменена не влияе по никакъв начин на процедурата уредена със Закона за административните нарушения и наказания, по който ред се движи и делото. Безспорно се установи, че жалбоподателят К. е субект на деянието по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, както и че деецът е извършил административно нарушение, но в производството по установяването му и налагане на съответно наказание е допуснат пропуск, който го е опорочил. Безспорен е и факта, че в наказателното постановление е посочено, че административното нарушение е извършено виновно, поради което доводите на жалбоподателя не се споделят.

Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000239/ 27.12.2018г., издадено от началник ОО„АА”- гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 2000лв. на К.Е. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 11.12.2018г. в гр.Кърджали на чл.19 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                    

 

                                                                    Районен съдия: