Решение по дело №3974/2017 на Районен съд - Ямбол

                                         Р Е Ш Е Н И Е №287/14.5.2018г.

                                        

                                         гр. Ямбол, 14.05.2018 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3974/ 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от М.Н.К. от гр. С. срещу М.Ф.К. ***, С.Ф. ***, Е.Ф.Е. ***, М.П.Д. ***, П.П.П. ***, М.Й.Н. ***, М.К.А. ***, Т.И.Р. ***, М.И.С. *** и П.А.А. ***, в която се твърди, че ищцата е наследник на Г. К. Я., че баща й е брат на съпруга на С. П. Я., починала през 2006 г., чиито наследници са ответниците. Последната до смъртта си е живяла  в недвижим имот, собствен на свекъра й-дядо на ищцата, находящ се в с.Г. И., представляващ УПИ *** в кв.***, с площ 1510 кв.м., от които 1355 кв.м. от ПИ***, при граници: улица, УПИ ***, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., стопанска сграда с площ от 144 кв.м. и трайни подобрения. Наследодателката на ответниците се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение на имота след смъртта на съпруга си. Не е изтекла придобивна давност, тъй като семейството на ищцата до смъртта на родителите й е посещавало всяко лято имота, ползвало го е, баща й е правел ремонти, а след смъртта им го е посещавала ищцата. Нито чичо й, нито наследодателката на ответниците са претендирали, че имотът ще остане само на тях, не са възпрепятствали ползването от семейството на ищцата на етажа им от къщата. След смъртта на съпруга си наследодателката е заявила, че ще оправи, каквото е необходимо и ще плаща, каквото трябва за имота, защото тя го ползва. Ответниците са предявили иск за делба на съсобствени им имоти, между които и процесния. Поради това се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от имота и да бъде отменен нотариалният акт на наследодателката ответниците. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците М.П.Д. и П.П.П., които оспорват исковата претенция в с.з. В отговорите си М.Й.Н., М.К.А., П.А.А.Т.И.Р. и М.И.С. са заявили, че нямат претенции за собственост на имота и признават претенцията на ищцата. Не се явяват в с.з. В отговора си ответниците М.Ф.К., С.Ф.Е. и Е.Ф.Е. оспорват иска като неоснователен, като признават, че ищцата е наследник на Г. К. Я, чиито наследници са и останалите страни и който е живял в имота до смъртта си, но възразяват срещу настоящата искова претенцията, тъй като само наследодателката  С. П. Я. и съпруга й са владели и ползвали имота, правили са ремонти и са плащали данъци за него. През 2007 г. ищцата и наследодателката на ответниците са си поделили доброволно други съсобствени имоти, без процесния, т.е. не са го считали за съсобствен. Последните ответници не се явяват в с.з.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищцата е дъщеря на Н. Г. К., починал на 02.08.1997 г., видно от Удостоверение за наследници № *** на Кметство- с.Г.. И., обл.Я., както и че баща й е син на Г. К. Я., роден през 1903 г., починал на 06.01.1971 г. Не е спорно, че ответниците са наследници на С. П. Я., починала 25.11.2016 г., видно от Удостоверение за наследници №***. на Кметство- с.Г. И., както и че наследодателката им е била съпруга на К. Г. Я., починал на 17.09.2005 г. (според първото удостоверение)- другият син на Г. К. Я.

Не се спори, че процесното дворно място е било собственост на Г. К. Я.. Съгласно Скица изх.№ *** на Община „***”-гр.Я., имотът е записан по разписен лист на негово име. Св. Н. дава показания, че С. П. Я. му е заявила след снабдяването си с нотариален акт, че на ищцата никой нищо не може да й вземе, защото дворното място е на дядо й. Последният е живял в имота до смъртта си.

Ищцата е представила Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност № ***, с район ЯРС, издаден по обстоятелствена проверка на осн. чл. 483 ал.2 от ГПК на името на С. Я.

По делото е представен Договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от ***г., сключен между ищцата и С. П. Я. за делба на земеделските земи в землището на с.Г.. И., останали в наследството на К.Г. Я.В дял на първата са включени земи с обща площ от 21,326 дка, а в дела на втората-20,846 дка. Според св. А.-майка на ответниците М.П.Д. и П.П.П.- на ищцата е даден по-голям дял от полагащия й се, за да остане процесният имот само на С. Я., която е съобщила на свидетелката намерението си за това след издаването на нотариалния акт. Св. Н. пък сочи, че делбата е извършена, тъй като ищцата се е нуждаела от парични средства, за да си купи автомобил, след като продаде земите.

От гласните доказателства се установява, че строителството на къщата в дворното място е извършено приживе на Г. К. Я., като свидетелите сочат различни години на построяването й: св.Н.-1959 г., Св.В.-1963 г., а св.А.-1960 г. Според първите двама, дядо Г. е участвал в строежа като е доставил камъни за него с каруцата (св.Н.), работел е заедно с работниците (св.В.). Според свидетелите строителството е реализирано от бригада към ТКЗС, чийто труд е заплащан със средства, удържани от заплатите на работилите в стопанството, които според св. Н. са дядо Г., синовете му и снаха му С.. Св. А. сочи, че С. и съпругът й сами са си строили къщата, дядо Г. е наблюдавал-  бил е стар като свидетелката, а синът Н. не е участвал в строителството, тъй като е живеел и работел в гр.С.. Последното обстоятелство се съдържа и в показанията на св.В., а и св. Н. сочи, че бащата на ищцата е бил учител по строителството в С. и е посещавал имота през лятото, когато е извършвал строителни работи, ремонти. Сочи още, че бригадата на ТКЗС е извършила грубия строеж и е измазала само една стая, а останалите довършителни работи са направили дядо Г. и синовете му. След построяване на къщата, К. и съпругата му са ползвали първия етаж от нея, а семейството на Н.-втория. Св. А. заявява, че след снабдяването на С. Я. с нотариален акт ищцата и майка й са научили за това и майката е съобщила на свидетелката за изразеното си несъгласие пред съдействалата за издаване на акта тяхна позната- А., казвайки й, че това е подсъдно.

Гласните доказателства сочат, че ищцата и С. П. Я. са били в близки, добри отношения. Първата е посещавала имота, пребивавала е там и за да се грижи за близката си, когато си е счупила крака (св.А.).

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл. 537 ал.2 от ГПК.  

Исковете са основателни. Ищцата основава правото си на собственост върху ½ ид. част от имота на наследяване. Оспорващата исковете част от ответниците претендират, че към момента на издаване на констативния нотариален акт тяхната наследодателка е придобила правото на собственост въз основа на придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС - чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, като е присъединила и владението на съпруга си.

Качеството на ищцата на наследник на Г. К. Я. не е спорно по делото.

Безспорен факт е също, че дворното място е било собственост на дядото на ищцата. Той е вписан в разписния лист, а според св.Н. собствеността му върху двора наследодателката на ответниците е признала пред него след снабдяването й с нотариалния акт. Самите ответници не сочат друг собственик на дворното място, като ответникът П.П. изрично заявява, че имотът е на дядо Г. След построяването на жилищната сграда в двора последният е  станал неин собственик на осн. чл. 92 от ЗС, съгласно която разпоредба собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Поради липсата на спор по въпроса относно собствеността върху двора на Г. Я. не са събирани доказателства, от кой момент е установил владение върху имота, а и от построяването на жилищната сграда, ако се приеме, че това е станало през 1960 г., както сочи свидетелката на ответниците, до смъртта му през 1971 г. са изтекли повече от 10 години.

Не може да се приеме за установено, че С. Я. и съпругът й са установили владение за себе си към момента на построяването на къщата, доколкото имотът е ползван от Г. Я. и липсват доказателства да им е предал владението върху него. Показанията на св. А., че са строили къщата за себе си, не могат да бъдат кредитирани на осн. чл. 172 от ГПК. Същите противоречат на останалите гласни доказателства –че в строителството е участвал и Г. Я. (който към този момент е бил на 57 години, а не възрастен като свидетелката -83-годишна, както сочи тя), а в довършването на сградата е участвал и Н. Я., макар и само през лятото.  След смъртта на Г. Я. двамата му сина са наследили имота по равни части (чл.5 ал.1 от ЗН) и са разпределили ползването на къщата по етажи. Т.е. установили са съвладение. В Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 6.08.2012 г. по т.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че съвладение е налице при наследяването като общо правоприемство. Липсват доказателства К. Я. и съпругата му да са установили владение само за себе върху целия имот и приживе на брат му, и след смъртта му през 1997 г., като са отблъснали владението на сънаследника и това е достигнало до знанието му. Тези действия са необходими съгласно посоченото тълкувателно решение, за да се приеме, че е налице т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Единствените доказателства за това, че С. Я. е имала намерение за своене на целия имот, са снабдяването й с нотариален акт за собственост, което според св. А. е узнато от ищцата и майка й. Няма данни до смъртта на наследодателката на ответниците да е отнета фактическата власт на ищцата, напротив –тя е посещавала имота. Следва да се посочи и че плащането на данъците за имота само по себе си не означава установяване на еднолично владение, без да е изразено изрично намерение за това и да е узнато от сънаследника. Може да бъде заплащано и чуждо задължение с различни намерения. Както се сочи в исковата молба, плащането може да е основано на ползването на имота, който обаче ползвателят да държи за собственика-сънаследник. Що се отнася до факта на „предаване на владението” със сключването на договора за доброволна делба на земеделските земи, в самия договор липсва такава клауза, че в дял на ищцата се предоставят повече земи срещу предоставяне на имота на другата съделителка. Не може да се приеме категорично, че не се касае за дарствено намерение, в каквато насока са показанията на св. Н., посочил като причина за доброволната делба нуждата на ищцата от парични средства за закупуване на автомобил. В подкрепа на този факт са близките отношения между двете съделителки. Дори и да се приеме, че договорът е индиция за уговорка, свързана с процесния имот (за предаване на владението върху наследствената част на ищцата), от сключването му през 2007 г. до смъртта на С. Я. през 2016 г. не са изтекли 10 години, за да е налице фактическият състав на давностното владение. Такъв срок не е изтекъл и от датата на издаване на нотариалния акт до смъртта на титулярката му. Следователно не може да се приеме, че е придобила дела на ищцата от имота по давност.      

Поради това исковете следва да бъдат уважени. На осн. чл. 537 ал.2 от ГПК следва констативният нотариален акт да бъде отменен в частта над ½ ид.ч. от имота, тъй като в тази част удостоверява субективни права, които не съществуват.

Искането на ищцата за присъждане на направените разноски е основателно и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да се уважи срещу ответниците, оспорващи иска, доколкото в с.з. ищцовата страна е заявила, че не претендира разноските от призналите иска ответници.

Ето защо ЯРС

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Ф.К. ***, ЕГН **********, С.Ф. ***, ЕГН **********, Е.Ф.Е. ***, ЕГН **********, М.П.Д. ***, ЕГН **********, П.П.П. ***, ЕГН **********, М.Й.Н. ***, ЕГН **********, М.К.А., ЕГН **********, Т.И.Р. ***, ЕГН **********, М.И.С. *** , ЕГН ********** и П.А.А. ***, ЕГН **********, че М.Н.К. ***, ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Г. И., обл.Я., представляващ УПИ ***, с площ 1510 кв.м., от които 1355 кв.м. от ПИ ***, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., стопанска сграда с площ от 144 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ ***

      ОТМЕНЯ Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност № ***, с район ЯРС в частта над ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Г. И., обл.Я., представляващ УПИ *** в кв.***, с площ 1510 кв.м., от които 1355 кв.м. от ПИ ***, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м., стопанска сграда с площ от 144 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ ***.

ОСЪЖДА М.Ф.К. ***, С.Ф. ***, Е.Ф.Е. ***, М.П.Д. ***, П.П.П. *** да заплатят на М.Н.К. от гр.С. направените разноски в размер на  555 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: