О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260209
град Пловдив, 08.04.2021 г.,
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, на осми април две хиляди двадесет и
първа година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
като разгледа докладваното от съдията СТОЯН ГЕРМАНОВ ВЧНД № 181 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Постъпил
е частен протест от Окръжна прокуратура – Пловдив против определение от
04.03.2021 г. по НОХД 257/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта
му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
С
протестираното определение е прекратено съдебното производство и е върнато делото
на Окръжна прокуратура – Пловдив за отстраняване на описани в мотивната част на
определението съществени процесуални нарушения, а именно нарушаване правото на
защита на подсъдимия, изразяващо се в невъзможност той и защитниците му да
разберат фактическите и правните рамки на обвинението и да организират защитата
си.
В мотивите на определението съдът е изложил доводи за
наличие на съществени процесуални нарушения, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия,
а именно, че обвинителния акт, внесен срещу обвиняемия А. Г. Г. за престъпление
по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК не
отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Според Окръжен съд – Пловдив
в обвинителния акт липсва фактическо очертаване на
включените в предмета на доказване факти относно времето на извършване на
инкриминираните деяния; неясно е мястото на извършването му; неясно е с кои от
действията е осъществена всяка от двете самостоятелни изпълнителни форми на
деянието – избягване на установяване или плащане на данъчни задължения; не са
разграничени времево отделните визирани от обвинението нарушения, които да се
отнесат към конкретни изпълнителни деяния. Констатирана е неяснота спрямо за
кое от двете търговски дружества упоменати в обвинителния акт се отнася изразът
„ревизираното дружество“, като се извършва сравнителен анализ на наказателното
и данъчното производства с оглед задължителната и утвърдена съдебна практика,
включително и разликата в установените презумпции по данъчните закони и НПК.
Липсва аргументация как подсъдимият Г., преди да има качеството управител е
започнал инкриминираната по делото дейност. Липсва дължимата фактическа и
юридическа обосновка в обвинителната теза по отношение на обвинението в частта относно
последните две изпълнителни деяния, реализирани при нарушения на ЗКПО, не е
ясно защо отразените в табличен вид фактури според обвинението са неоснователно
осчетоводени. Подчертава се извършена размяна на цифри в две от данъчните
фактури, както и липса на информация относно първите три фактури на стр. 39 от
обвинителния акт. Не е ясно защо определени фактури, например описаната в пункт
3 от обвинителния акт фактура, с оглед нарушението на ЗДДС е „непризната“, а с
оглед нарушението на ЗКПО – призната. С оглед формирането на дължимия данък по
ЗКПО, като зависимост от размера на приходи и размер на разходи, според съда, в
обвинителния акт не е индициран размерът на приходите за данъчния период 2013
г. Изградената обвинителна теза за данъчния период 2014 г., относно нарушението
по ЗКПО е още по-неясна, защото е изградена от две таблици на стр. 41 и 42 от
обвинителния акт, чрез нехронологично цитиране номера и дати на фактури, както
и на фактури, без каквото и да е тяхно обсъждане в обстоятелствената част.
В частния протест против посоченото определение се иска неговата отмяна,
като се излагат аргументи.
Според прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени
всички нужни обстоятелства, относно обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 255 ал.
3 вр. с ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и същият отговаря на изискванията
на чл. 246, ал. 1 от сл. от НПК и на задължителната съдебна практика.
Съществува подробно описание на действията на подсъдимия, дължимото от него
поведение съобразно нормите на данъчното и счетоводното законодателство, с
които са осъществени и двете самостоятелни изпълнителни форми. В тази връзка
изискванията на съда са прекомерни. Ясен е обвинителният акт относно отделните
данъчни периоди, като изпълнителното деяние за всеки един от тях се довършва с
подаването на справка-декларация пред НАП. Усложнения фактически състав на
престъплението по чл. 255 от НК в някои случаи може да доведе до застъпване с
времето на следващото деяние, като важен е моментът на довършване, а именно с
подаването на справките-декларации. Ясно било в обвинителния акт, че ревизията
е само на едно от търговските дружества „Б.“ ООД, като няма пречки в
обвинителния акт да се възпроизвеждат констатации от ревизионния акт съгласно
чл. 127, ал. 1 от НПК. На подсъдимият Г. не е било предявявано обвинение за
инкриминирана дейност преди той да е вписан като управител на „Б.“ ООД и всички
деяния са били извършени (довършени) от него след това. Фактурите издадени от „А..“
ЕООД, за които се твърди, че не отразяват реални стопански операции, довели до
промяна на дължимия корпоративен данък, са били описани в пункт II на обвинителния акт, залегнали в обвинението по пункт II, т. 1 и т. 2, като там били отразени всички относими
обстоятелства. Относно разменените стойности в две от фактурите, в протеста се
взема отношение, че става въпрос за явна фактическа грешка, поправима по реда
на чл. 248а, ал. 1 от НПК. За три от фактурите, издадени през период преди
подсъдимият да стане управител, се твърди, че той е знаел, че те не отразявали
реални стопански операции, но въпреки това ги е осчетоводил като разход. В
частния протест се взема отношение и по други конкретни фактури. Предлага се на
въззивния съд да отмени обжалваното определение на основание чл. 249, ал. 3 от НПК.
Апелативен
съд – Пловдив, като съобрази възраженията в частния протест, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Протестът
е подаден в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е неоснователен.
Правилно
Окръжен съд – Пловдив е констатирал, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, като обвинението не е определило по ясен
и еднозначен начин предмета на доказване, както и участието на подсъдимия в
престъплението за което е обвинен, като по този начин е накърнено правото му
защита.
В
обвинителният акт се твърди, че подсъдимият Г. е извършил деянията в качеството
си на управител на търговско дружество, но при определяне на периода на
престъпна дейност е налице отрязък от време в размер на повече от три седмици,
преди той да стане такъв. Не е ясно в какво негово качество през периода
01.08.2013 г. до 26.08.2013 г. се е изразявала престъпната му дейност, след
като не е бил управител на търговското дружество „Б.“ ЕООД. Неясно е
местоизвършването на деянията, в които е обвинен подсъдимия Г.. В обвинителния
акт е посочено едно населено място, а седалището на дружеството и адресът на
управление са били в друго. В трето населено място се е намирало седалището и
адресът на посредствения извършител, обслужващ счетоводството на търговското
дружество. В обвинителният акт следва да се обосноват периодите на отделните
деяния, несъответствието им с определените от закона данъчни периоди и
припокриването им. Изложението на обвинителния акт следва да е прецизно относно
изразите насочващи спрямо кое от двете дружества – получателя или доставчика е
осъществена цитираната данъчна ревизия. В обвинителния акт по отношение на
деянията свързани с ЗКПО и изложените в табличен вид фактури, липсва
аргументиране за част от тях защо според обвинението са неоснователно
осчетоводени.
Тези
обстоятелства пречат на подсъдимия Г. да възприеме точно участието си в
деянията, за които е обвинен, както и да се защити чрез адекватно ангажиране на
доказателства.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че следва да се отстранят и
констатираните очевидни фактически грешки, а също и да се съобрази приложимия
към момента на деянието Закона за счетоводството, чиито норми са цитирани на
стр. 3 от обвинителния акт – този с действие от 01.01.2016 г. или този,
действал до тази дата.
С оглед
на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
04.03.2021 г. по НОХД 257/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.