№ 380
гр. Русе , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Б. Г., депозирана против наказателно
постановление № 6-ЗЗ/11.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР -
Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 3, ал. 2, чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Инвокират се доводи, че със Заповед № РД-01-
247/01.05.2020г. е изменена т. 9 от посочената като неспазена Заповед № РД-
01-197/11.04.2020г., относно задължението за носенето на маски на открити
обществени места, което според жалбоподателката обосновава извод, за
приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, в съответствие с чл. 2, ал. 2 НК и към
датата на извършване на деянието – 14.04.2020г., макар и същото да е
нарушение, то преди издаване на наказателното постановление е последвало
изменение в мерките, определени от министъра на здравеопазването с
издадените от него заповеди, като деянието вече не се явява нарушение. На
1
следващо място се твърди, че в наказателното постановление, като основание
за налагане на административното наказание е посочен чл. 209, ал. 1 ЗЗ, който
предвижда налагане на глоба от 50 до 100 лева за неявяване на задължителен
профилактичен медицински преглед и същата предвижда санкция за различен
вид обществени отношения. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление. В хода
и по реда на съдебните прения релевира доводи, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при
спазване на процесуалните изисквания, и в съответствие с материалния закон.
По същество се излагат съображения, че със Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение са въведени промени в Закона за
здравето, с които изрично се посочва възможността по време на действието на
обявеното извънредно положение, министърът на здравеопазването да издава
заповеди, с които да въвежда противоепидемични мерки, които заповеди
представляват общи административни актове. Излагат се доводи за
доказаност на нарушението и за липсата на предпоставките за приложение на
чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на
издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок
за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 6-ЗЗ/14.04.2020г.
(бланков № 455811 от същата дата), за това, че на 14.04.2020г., в 12,00 часа, в
град Сливо поле, площад Демокрация, пред търговски комплекс, при
извършване на полицейска проверка от униформен служител е установено, че
жалбоподателката е нарушила Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. от Министъра на
здравеопазването, като пребивава на обществено място без поставена защитна
маска за лице и нос или друго средство предпазващо носа и устата, което е
субсумирано от актосъставителя като нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
В АУАН жалбоподателката не е вписала възражения.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани
такива срещу съставения АУАН.
След отказ на Районна прокуратура – Русе да образува досъдебно
производство е било издадено и оспореното наказателно постановление с
фактическо описание, че на 14.04.2020г., в 12,00 часа, в град Сливо поле,
площад Демокрация, пред търговски комплекс, при извършване на
полицейска проверка от униформен служител е установено, че
жалбоподателката е нарушила Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. от Министъра на
здравеопазването, като пребивава на обществено място без поставена защитна
маска за лице и нос или друго средство предпазващо носа и устата, с което е
прието, че виновно е нарушила чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за което и на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
3
основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Приетите за осъществили се факти в наказателното постановление,
касаещи пребиваването на жалбоподателката на посочените в НП дата, час и
място, както и че е била без поставена защитна маска за лице и нос или друго
средство предпазващо носа и устата не се и оспорва от жалбоподателката,
като в депозираната от нея жалба са наведени единствено доводи, касаещи
неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е съставено при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за
неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН.
В наказателно постановление, са отразени датата, часа и мястото на
установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно и в НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на нарушителя. Самото наказателно
постановление е посочено, че е издадено след произнасяне на РсРП по
преписка № 3944/2020г. на РП – Русе.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, касаещи
допуснато съществено нарушение при посочване на санкционната
4
разпоредба. Изрично в наказателното постановление е посочено, че за
извършеното нарушение на чл. 209А, ал. 1 ЗЗ, на основание чл. 53 ЗАНН, чл.
209А, ал. 1 ЗЗ й е наложено посоченото административно наказание „Глоба“
в размер на 300 лева. Факта, че след размера на глобата е посочен чл. 209, ал.
1 ЗЗ, не може да обоснове извод, че това е основанието, на което и е
наложено административното наказание, тъй като както беше посочено
изрично, като основание е посочена именно разпоредбата на чл. 209А, ал . 1
ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните, а в настоящия случай по начина, по който е описано
нарушението и посоченото основание, на което е наложена санкцията за
извършеното нарушение не може да обоснове извод, че е нарушено правото
на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкционирано и да е препятствало правото на защита на същото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
Заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на
основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ по своята същност представляват общи
административни актове, което следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и
за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в
сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК.
Не е спорно по делото, че процесните заповеди са обявени на
интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73 вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК и
същите са породили своето действие, като въведените с тях
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
Не е спорно, че към 14.04.2020г., на която дата е осъществено
нарушението, в Република България, с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. е обявено извънредно положение във връзка с
разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19), като
впоследствие срокът на извънредното положение е бил удължен до 13 май
2020 г.
5
На основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед № РД-
01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването (с която се допълва
друга негова заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. за въвеждането на
противоепидемични мерки) е допълнена т. 9 по силата на която „Всички
граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в
това число в транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за
обществено ползване (в т. ч. всички места на които се предоставят
обществени услуги)“.
Като се е намирала на обществено място – площад Демокрация в
град Сливо поле, жалбоподателката е следвало да бъде с поставена защитна
маска за лице, покриваща носа и устатата.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба, като на
жалбоподателката е наложено минималното предвидено в същата наказание,
а именно „Глоба“ в размер на 300 лева.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, касаещи
приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. В случая не се касае за настъпила
промяна в закон, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и
не е налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, който да
декриминализира деянието, за което е санкционирана жалбоподателката.
Касае се само и единствено за промяна на вида и характера на въведените
противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна разпоредба, която
да е по-благоприятна или да изключва дадено поведение като
административно нарушение. Към датата на извършване на нарушението –
14.04.2020г. са били в сила и са действали, именно посочените в НП мерки
Според настоящия съдебен състав случая не е маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите е
основна и най-висша ценност и благо и обстоятелството, че
жалбоподателката не е съобразила своето поведение с тежката пандемична
6
обстановка и със своето поведение е застрашила, както собствения си живот и
здраве, така и живота и здравето на другите граждани не дава основание да се
приеме, че нарушението, за което е наказана е маловажно.
В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска
степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите
нарушения от този вид.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Русе
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120
лева, съгласно представения списък, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6-ЗЗ/11.09.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР - Русе, с което на Й. Б. Г. , ЕГН:
**********, с адрес ******, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста)
лева, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Й. Б. Г., ЕГН:**********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, СУМАТА в размер на 120,00 лева (сто и
двадесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7