№ 526
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20211100506484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Н.
И.В.., ЕГН **********, адрес град София, ул. „**** (жалбоподател), чрез
упълномощения представител адвокат Х.М., срещу насочването на
изпълнението срещу единственото жилище на длъжника, което е
несеквестируемо съгласно чл. 444, т. 7 ГПК от частния съдебен изпълнител
Г.Н., регистрационен номер 923 съгласно регистъра на Камарата на частните
съдебни изпълнители, район на действие Софийския градски съд (съдебният
изпълнител), по изпълнително дело № 20209230400357 (изпълнителното
дело).
Жалбоподателят твърди, че с разпореждане на съдебния изпълнител са
били отхвърлени като неоснователни възраженията му срещу насочването на
изпълнението срещу имота. Заявява, че процесният недвижим имот е
несеквестируем за длъжника и за неговото семейство. Оспорва извода на
съдебния изпълнител, че преценката за несеквестируемостта на процесния
имот трябва да бъде направена към момента на обезпечителната възбрана
върху него от 20. 06. 2014 г. и заявява, че тя всъщност трябва да бъде
направена към момента на насочването на принудителното изпълнение върху
имота в изпълнителното производство, като добавя, че наложената възбрана
върху процесния апартамент по изпълнителното дело е от 29. 01. 2021 г.
1
Твърди, че наложената на 20. 06. 2014 г. обезпечителна възбрана не може да
ограничи възможността му да се разпорежда с други имоти. Относно
констатираните от съдебния изпълнител разпореждания поддържа, че
съдебният изпълнител следва да взема предвид и да преценява само и
единствено факти и обстоятелства в изпълнителното производство, но не и
такива, стоящи извън него, които могат да бъдат предмет на други съдебни
производства. Допълва, че така нареченото „разпореждане“ по отношение на
апартамент № 9 и гараж № 8, находящи се в град София, ул. ****, всъщност е
било предмет на принудително изпълнение. Твърди, че Софийският градски
съд вече е отменявал действия по насрочване на публична продан на
процесния недвижим имот. С настоящата жалба иска от съда да отмени
изпълнителните действия на съдебния изпълнител, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта на имота. Прави доказателствено
искане за допускането на съдебно-техническа експертиза, която да установи
дали процесния недвижим имот надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от
другия длъжник в изпълнителното производство „Д.Л.“ АД, ЕИК ****.
В законоустановения срок (чл. 60, ал. 5 ГПК) са постъпили писмени
възражения от взискателя в изпълнителното производство Б.Х.Д., ЕГН
**********, адрес за изпращане на съобщения и призовки град София, район
„Средец“, ул. „****, офис 30 - 32. Оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че съдебният изпълнител правилно е отхвърлил като неоснователни
възраженията на длъжника срещу насочване на изпълнението върху
процесния недвижим имот. Излага подробни доводи, че имотът не
представлява единствено жилище на длъжника по смисъла на чл. 444, т. 7
ГПК, защото длъжникът недобросъвестно сам се е поставил в положение.
Поддържа, че при извършването на описа на апартамента не се е установило
той да е обитаван от посочените в жалбата на длъжника лица (членовете на
семейството му – Б.Б. и трите му деца). Във връзка с приложената към
жалбата декларация за имущественото състояние на длъжника заявява, че в
нея не е отразено участието на фактически съжителстващата Б.Б. в търговски
дружества. Заявява, че приложеното от длъжника съдебно решение на СГС,
ТО по ч. гр. д. № 8997/2020 г., не е относимо към предмета на настоящото
производство. Иска от Софийския градски съд да остави без уважение
жалбата на длъжника. Оставя на преценката на съда дали да допусне
поисканата от длъжника експертиза.
Постъпили са и мотиви от съдебния изпълнител. Според него
подадената жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Заявява, че
процесният недвижим имот не се ползва от закрилата по чл. 444, т. 7 ГПК,
като препраща към мотивите на оспореното разпореждане. Допълва, че
преценката за несеквестируемостта на длъжниковото имущество следва да се
2
направи към момента на налагането на обезпечителната възбрана, във връзка
с което се позовава на съдебна практика. Заявява, че обект на изпълнение е
процесният апартамент в цялост, а не негова част. Поддържа, че при
преценката по чл. 444, т. 7 ГПК в семейството се включват свързаните с брак
лица, но ако се приеме тезата, че член на семейството е и майката на децата
Б.П.Б., то е налице допълнително основание за отхвърляне на жалбата,
защото тя е едноличен собственик на капитала на търговско дружество, което
е собственик на жилищен имот. Иска от Софийския градски съд да отхвърли
жалбата.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на
жалбоподателя и взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и
данните по делото, направи следните изводи.
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу обжалваеми
актове на съдебен изпълнител от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представил. Приложен е документ за заплатена
държавна такса в необходимия размер. Поради това жалбата е допустима. С
изпълнителното действие „опис“ е налице насочване на принудителното
изпълнение върху имота (в този смисъл определение № 955 от 2.11.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 650/2012 г., II т. о.).
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 05. 03. 2020 г. от Софийския апелативен съд, Търговска колегия,
6-и състав, по т. д. № 4922 по описа за 2019 г., с който жалбоподателят е
осъден да заплати на взискателя сумата от 1 215 503 лева и 24 стотинки –
задължение по авалиран от жалбоподателя запис на заповед, от която сума
686 499 лева и 32 стотинки са дължими солидарно с издателя „Д.Л.“ АД, а за
останалите 529 003 лева и 92 стотинки не е призната солидарност. С
изпълнителния лист са присъдени и законните лихви върху главницата.
С молба от 04. 03. 2021 г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение като предприеме
действия по реда на чл. 483 и сл. ГПК спрямо следния недвижим имот на
длъжника: апартамент № 9, находящ се в град София, ул. „****, на 6-и етаж,
със застроена площ от 146, 38 квадратни метра, състоящ се от четири стаи,
хол, кухня и сервизни помещения, заснет и нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.
07. 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография
и кадастър като самостоятелен обект в сградата с идентификатор
68134.407.20.2.9, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.407.20, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент,
на едно ниво (процесен недвижим имот).
На 12. 04. 2021 г. съдебният изпълнител е връчил на жалбоподателя-
длъжник покана за доброволно изпълнение на парични задължения в общ
3
размер от 2 175 209 лева и 80 стотинки (том II, л. 618).
Върху процесния недвижим имот е била наложена възбрана във връзка с
обезпечаването на бъдещия иск на взискателя още на 20. 06. 2014 г. (том II, л.
513, том I, л. 72). След издаването на изпълнителния лист е била наложена и
нова изпълнителна възбрана на 29. 01. 2021 г. (том I, л. 291, съответно
справката от имотния регистър към подадената жалба).
С разпореждане на 08. 04. 2021 г. съдебният изпълнител е насрочил
опис и е назначил вещо лице оценител. С молба от 15. 04. 2021 г. длъжникът
(жалбоподателят) е обжалвал пред съдебния изпълнител насрочването на
описа (том II, л. 599 и л. 630). С разпореждане от 22. 04. 2021 г. съдебният
изпълнител е отхвърлил възраженията, обективирани в молбата, като
неоснователни (том III, л. 707). На 28. 04. 2021 г. съдебният изпълнител е
осъществил опис на процесния недвижим имот в присъствието на длъжника,
представител на взискателя и вещо лице оценител (том III, л. 727).
При така установената фактическа обстановка Софийският градски съд
направи следните правни изводи.
Софийският градски съд приема, че направеното от длъжника
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение. Допускането
на съдебно-техническа експертиза в разглеждания случай не е необходимо за
изясняването на делото и не обуславя преценката на съда по съществото на
спора.
Към разглежданата жалба е приложен заверен препис от решение,
постановено на 17. 09. 2020 г. от Софийския градски съд, ТО, по ч. гр. д. №
8997 по описа за 2020 г. С цитираното решение по жалба на жалбоподателя се
отменява действие на частния съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, район на
действие Софийския градски съд, по изпълнителните дела № 20208510400675
и № 20208510400772, изразяващо се в насочване на изпълнението и
насрочване на публична продан на процесния недвижим имот. Цитираното
решение е неотносимо към настоящото дело. Силата на пресъдено нещо,
която се формира с него, е само относно законосъобразността на отмененото
изпълнително действие по цитираните изпълнителни дела и между страните в
тези производства. В този смисъл е решение № 328 от 26. 01. 1960 г. по гр. д.
№ 8086/59 г., III г. о. на ВС.
Страните не спорят, а и от представените по делото справки от Имотния
регистър се установява, че към момента на налагането на обезпечителната
възбрана през 2014 г. процесният недвижим имот е бил секвестируемо
имущество на жалбоподателя, тогава имащ качеството ответник по бъдещия
иск. Страните спорят дали към момента на налагането на изпълнителната
възбрана през 2021 г. процесният имот е бил несеквестируем, съответно към
кой момент следва да се проверява несеквестируемостта: дали към момента
на налагането на обезпечителната възбрана или към момента на налагането на
4
изпълнителната възбрана.
За разлика от чл. 316, ал. 3 ГПК (отм.), действащият ГПК не изисква за
налагането на обезпечителна възбрана недвижимият имот да е секвестируем.
Обезпечителна възбрана може да се наложи и върху несеквестируем имот.
Така по действащото законодателство несеквестируемостта се изследва само
в рамките на изпълнителното производство. Във връзка с изпълнителната
възбрана следва да се отбележи, че още с налагането е налице насочване на
изпълнението върху длъжниковото имущество (т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Затова и в практиката на ВКС се приема, че ограничението по чл. 444, т. 7
ГПК се проверява към момента на изпълнението (определение № 107 от 04.
03. 2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; определение № 277
от 04. 11. 2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК; определение №
358 от 12. 07. 2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК).
Длъжниковото имущество е динамична съвкупност от парично оценими
права. В хода на изпълнителното производство в него биха могли както да
попаднат нови парично оценими права, така и да отпаднат някои от
наличните. Несеквестируемостта е установена в полза на длъжника, за да
защитава неговите и на семейството му основни жизнени нужди, като
ограничава възможността определени парично оценими права да напуснат
патримониума на длъжника принудително. Самият длъжник обаче може да
отчужди несеквестируемите си права. За да се избегне риска за взискателя от
подобно разпореждане с несеквестируеми права, с вече цитираното
Тълкувателно решение се приема, че налагането на изпълнителна възбрана
върху несеквестируеми непотребими вещи (каквато вещ е единственото
жилище на длъжника) е допустимо. С налагането на такава възбрана
евентуалното разпореждане на длъжника с неговото несеквестируемо
имущество ще бъде относително недействително спрямо взискателя по силата
на закона (чл. 452 ГПК) и последният няма да има нужда да предяви иск по
чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.
От друга страна, с оглед на динамичността на длъжниковото
имущество, жилище, което към деня на налагането на изпълнителната
възбрана е било несеквестируемо, може впоследствие да се превърне в
секвестируемо поради придобиването на нови вещни права върху недвижими
имоти със същото предназначение. Съответно насочването на принудително
изпълнение върху несеквестируемото имущество на длъжника чрез
извършването на опис и оценяването му, при условие, че са спазени
правилата за назначаването на пазач, е съвместимо с несеквестируемостта. В
периода между извършването на описа и оценката, от една страна, и
евентуалната публична продан, от друга, несеквестируемостта на съответното
имущество може да отпадне.
В настоящия случай от приложената справка от Имотния регистър по
5
персоналната партида на длъжника се установява, че процесният недвижим
имот е негово единствено жилище. От представената справка от
Националната база данни „Население“ се установява, че длъжникът и двама
от синовете му, които са малолетни, са адресно регистрирани при процесния
недвижим имот. Лицето, с което длъжникът фактически съжителства и което
е майка на децата му, не може да се приеме за член на семейството на
длъжника по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Предвид разпределението на
помещенията в процесния недвижим имот, установено от данните по
настоящото дело, не са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за
собствеността. От процесния недвижим имот не може да се обособи
„надвишаваща част“, която да отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от
Закона за устройството на територията. При това положение той трябва да се
приеме за изцяло несеквестируем към деня на изпълнителната възбрана и
осъществяването на описа и оценката. Няма пречка тази несеквестируемост
да настъпи било вследствие на едностранни разпореждания на длъжника с
други негови жилища, било вследствие на изнасянето на тези други жилища
на публични продани. Ако е искал да охрани интересите си, взискателят е
имал възможност да поиска налагането на възбрани и върху тях, но не го е
сторил. Длъжникът е запазил правото си свободно да се разпорежда с тях
спрямо настоящия взискател по процесното изпълнително дело.
Независимо от констатираната несеквестируемост на процесния
недвижим имот, по вече изложените съображения настоящият състав на
Софийският градски съд приема, че обжалваните действия по насочването на
изпълнението чрез извършване на опис и оценка на процесния недвижим
имот са съвместими с несеквестируемостта. С извършването на описа за пазач
на имота е бил определен длъжникът. При това положение жалбата е
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на длъжника Н.
И.В.., ЕГН **********, адрес град София, ул. „****, за допускане на съдебно-
техническа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. И.В.., ЕГН
**********, адрес град София, ул. „**** срещу насочването на изпълнението
срещу единственото жилище на длъжника: апартамент № 9, находящ се в
град София, ул. „****, вх. „Б“, шести етаж, което е несеквестируемо съгласно
чл. 444, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс чрез извършването на опис и
оценка от частния съдебен изпълнител Г.Н., регистрационен номер 923
6
съгласно регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, район на
действие Софийския градски съд, по изпълнително дело № 20209230400357.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7