№ 202
гр. Тетевен, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
Образувано е по искова молба на М. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул. „Шипка“ № 6 и Д. М. М. с ЕГН
********** с постоянен адрес в с. Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул.
„Шипка“ № 6, чрез адв. С. Х. от ЛАК, срещу: А. С. Мохайлова с ЕГН **********, c
постоянен адрес в с. Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул. „Шипка“ № 6; А.
А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Бабинци, област Ловеч, общ. Тетевен, ул.
„Главна“ № 24 и Д. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Български извор, област
Ловеч, община Тетевен, ул. „Шипка“ № 6.
В исковата молба се твърди, че ищецът и брат му А. Д. М. - наследодател на
ответниците, починал на 17.10.2023 г., съгласно удостоверение за наследници с Изх. №
627/20.10.2023 г. /Приложение № 1/ са собственици на имоти, съгласно Нотариален акт за
признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка от 08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г.,
вписан в Служба по вписванията гр. Тетевен вх. рег. № 1106 от 08.06.2021 г, акт № 66, том
IV, дело № 681/2021 г., с който М. М. и брат му А. М. са признати за собственици по
давностно владение и наследство от родителите им Д. М. М. и Радка А. М., двамата бивши
жители на с. Български извор, община Тетевен, област Ловеч, а именно имоти, както следва:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07357.***.*** /нула, седем, три, пет, седем,
точка, хххххххххххххххххххххххх/ по КККР на с. Български извор, одобрени със Заповед №
РД - 18-1790/30.10.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение. Адрес на поземления имот: с.
Български извор, п.к. 5733, ул. „Шипка” № 6, с площ от 1026 кв.м. /хиляда двадесет и шест
квадратни метра/. Трайно предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м. Предишен идентификатор: НЯМА. Номер по
предходен план: 405, квартал: 52, парцел: VII. Съседи: 07351701.1513, 07357.701.404,
07351701.717, 07351701.1466, ведно с построените в имота:
1
СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.1 /нула, седем, три, пет, седем, точка,
хххххххххххххххххххххххх, точка, едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1790/30.10.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК.
Последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение. Адрес на
поземления имот: с. Български извор, п.к. 5733, ул. „Шипка” № 6. Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07357.***.***. Застроена площ: 86 кв.м. /осемдесет и шест
квадратни метра/. Брой етажи: 1 /един/, Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни.
Предназначение: жилищна страда еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер по
предходен план: няма и
СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2 /нула, седем, три, пет, седем, точка,
хххххххххххххххххххххххх, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-1790/30.10.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК.
Последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение. Адрес на
поземления имот: с. Български извор, п.к. 5733, ул. „Шипка” № б. Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07357.***.*** /нула, седем, три, пет, седем, точка,
хххххххххххххххххххххххх/. Застроена площ: 90 кв.м. /деветдесет квадратни метра/. Брой
етажи: 2 /два/. Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни. Предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план:
няма.
На следващо място в исковата молба се сочи, че сграда с идентификатор
07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор, одобрени със Заповед РД-18-
1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК е нанесена като една сграда, но в
регулационния план на с. Български извор от 1979 г., са били две отделни жилищни сгради,
което е видно от приложената скица изх. № 101от 30.09.1988 г. издадена от техническа
служба при Кметство с. Български извор, строени през различен период от време. Твърди се,
че през 1983 г. общият наследодател Д. М. М. е построил жилищна сграда, състояща се от
гараж и кухня, от горе над тях две стои и една таванска стая, като тази жилищна сграда била
разположена на калкан със съществуващата жилищна сграда, отразена в КККР с
идентификатор 07357.***.***.1, но с отделен покрив.
Още тогава общият наследодател М. е поделил къщите между синовете си, като
новата къща е казал, че е за ищецът М. Д. М., а за брат му А. М., остава в къщата, в която са
живели. Със съгласието на баща му, през 1986 г. М. М. е решил да разшири новата къща със
съзнанието, че тя ще остане за него. След като през същата година заживял на съпружески
начала с Д. М., лично с негови средства е достроил, гараж до него баня с тоалетна и коридор,
от горе над тях две стаи на етажа и две тавански стаи. Завършил е строежа през 1988 г.
Достроената част била отразена в регулационния план като отделна къща със същата площ и
параметри, като построената преди това през 1983 г. от баща му Д. М. М. жилищна сграда,
като е съединил двете къщи и изградил общ покрив.
Сочи, че за осъществяване на достъп до етажа изградил външни стълби и тераса. При
нанасянето на тази къща в плана на селото се установило, че външните стълби и терасата
изцяло попадат в съседния имот. За узаконяването на новата къща се наложило ищецът М.
М. да закупи съседния имот - незастроен с нотариален акт за покупко-продажба № 133, том
I, дело № 317/1989 г. Предвид горното Сградата нанесена в КККР на с. Български извор с
идентификатор 07357.***.***.2 се състои от два гаража, заедно с кухня, баня и тоалетна на
нивото на гаражите и коридор, четири стаи на етажа над гаражите и три тавански стаи.
На следващо място в исковата молба се твърди, че до смъртта на наследодателите им
Радка А. М., починала 01.06.2004 г. и Д. М. М., починал на 17.12.2008 г., непрекъснато не
обезпокояван от никого, М. Д. М. е владял заедно със съпругата си Д. М. М. в режим на СИО
от 1989 г. повече от 19 години достроената с лични средства част, представляваща
половината или ид.ч. от цялата СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2, а и след смъртта
2
им, между него и брат му А. М. не е имало спор, че е тази част от жилищната сграда е
изградена лично от ищецът, а не е придобита по наследство от родителите им. По тази
причина имайки пълно доверие, ищецът М. М. е издал пълномощно на брат си А. М., за пред
нотариус, с което да го снабди с документ за собственост /нотариален акт/ за това, което
всеки от тях притежава след придобиване на правата им от Радка А. М., починала 01.06.2004
г. и Д. М. М., починал на 17.12.2008 г. В издадения констативен нотариален акт за
собственост на 08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на
нотариус Р.В., рег. № 392 по рег. на НК с район на действие РС-Тетевен, върху сграда с
идентификатор 07357.***.***.2, на А. Д. М. и М. Д. М. били признати равни права въпреки,
че жилищна сграда с идентификатор 07357.***.***.2 е изградена лично от ищецът с негови
средства със съгласието на родителите им е владяна от него и съпругата му до тяхната смърт
и без противопоставянето от страна на брат му след смъртта на родителите им.
Сочи се, че от много години на практика А. М. починал на 17.10.2023 г., е владял и
ползвал, половината от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07357.***.*** и изцяло
СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.1, а ищецът М. М. владял и ползвал половината от
поземлен имот с идентификатор 07357,***.*** и цялата СГРАДА с идентификатор
07357.***.***.2, за което фактическо положение между ищецът и брат му до издаването на
нотариалния акт не е имало спор. Твърди се, че през 2022 г. наследодателя на ответниците
А. М. си позволил да прегражда входа за приземно помещение на сградата, идентификатор
07351***.***.2, сменил вратата и прозореца, като не допуска ищеца в това помещение и
помещение в същата сграда, предназначено за гараж, поради което с стигнало до конфликт
между двама. Според ищеца, всеки от братята добре знае, коя част от къщата той и
семейството му ползват и ползват от дълги години, без да притеснявани от другите, живущи
в описаните недвижими имоти.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗС да приеме за установено по отношение на А. С. М. с ЕГН **********, А. А.
М. с ЕГН **********, Д. А. М. с ЕГН **********, като наследници на А. Д. М., че М. Д. М.,
ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН ********** са собственици по давностно владение в
режим на СИО върху ½ ид.ч. от СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с.
Български извор, одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК,
разположена в ПИ с идентификатор 07357.***.***.
Да се отмените констативен нотариален акт за собственост на 08.06.2021г., акт № 35,
том 11, рег. №1779, дело № 208/2021 г. по описа на нотариус Р.В., рег. № 392 по рег. на НК с
район на действие PC-Тетевен, В ЧАСТТА в която на А. Д. М. и М. Д. М. са признати равни
права ПО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ И НАСЛЕДСТВО върху цялата СГРАДА с
идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор, одобрени със Заповед РД-
18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
07357.***.***.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от А. С. М. с ЕГН **********, c постоянен адрес в с. Български извор,
област Ловеч, община Тетевен, ул. „Шипка“ № 6; А. А. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Бабинци, област Ловеч, общ. Тетевен, ул. „Главна“ № 24 и Д. А. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул.
„Шипка“ № 6.
Сочи се от ответниците, че ищците са съпрузи, като претендираният от тях по
исковата им молба процесен имот винаги е имал наследствен характер, но само по
отношение на ищеца М. Д. М., който черпи правата си на собственост върху 1/2 ид.ч. от
имот на основание наследяване от родителите му Д. М. М. и Радка А. М.. Другата ½ ид.ч. от
процесния имот е собственост на същото основание на другия им син. респ. брат на
настоящия ищец – наследодателя на ответниците А. Д. М..
3
На следващо място в отговора на исковата молба се сочи, че двамата братя са се
снабдили през 2021 г. в производство по обстоятелствена проверка с Нотариален акт за
собственост № 35, том втори. рег. № 1779, дело № 208/2021 г. с равни права върху
процесния имот, като придобивно основание, което са заявили пред нотариуса е „давностно
владение и наследство от двамата им родители“. Тоест придобивната давност е изтекла още
приживе на родителите им и няма как втората ищца да се позовава на този институт.
Ответниците заявяват, че с предявяване на исковата претенция ищецът М. Д. М. на практика
се самоопровергава както в действията си за снабдяване с горния титул, така и в действията
си по предявяване на иск за делба на настоящия имот, предявен от него срещу вече покойния
му брат, чийто наследници са встъпили в делбен процес по Гр.Д. № 728/2022 г. по описа на
РС – Тетевен, което делбено производство е висящо понастоящем пред Районен съд -
Тетевен във втората му фаза.
Молят съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
съсобствената СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор,
одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в
ПИ с идентификатор 07357.***.***, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка от 08.06.2021 г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело
№ 208/2021 г., вписан в Служба по вписванията гр. Тетевен вх. рег. № 1106 от 08.06.2021 г,
акт № 66, том IV, дело № 681/2021 г., М. М. и брат му А. М. са признати за собственици по
давностно владение и наследство от родителите им Д. М. М. и Радка А. М., двамата бивши
жители на с. Български извор, община Тетевен, област Ловеч на Процесният поземлен имот,
представляващ СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2 /нула, седем, три, пет, седем,
точка, хххххххххххххххххххххххх, точка, две/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1790/30.10.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК. Последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение. Адрес
на поземления имот: с. Български извор, п.к. 5733, ул. „Шипка” № б. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 07357.***.*** /нула, седем, три, пет, седем,
точка, хххххххххххххххххххххххх/. Застроена площ: 90 кв.м. /деветдесет квадратни метра/.
Брой етажи: 2 /два/. Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни. Предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план:
няма.
Сграда с идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор, одобрени
със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК е нанесена като едно сграда,
докато в регулационния план на с. Български извор от 1979 г., са били две отделни жилищни
сгради.
За изясняване на обективната истина по вещният спор, както и с оглед защитните
тези на страните в производството съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетели.
Свидетелят М. Й. И. заявява, че се познава от деца с М.. През 1986-87 г. работили
заедно с Мурат – М. М. в гр. Ловеч. Той работел в Сердика - млекозавода с бащата на
свидетеля. Сочи, че през 1986-87 г. започнали да строят първият етаж на процесната сграда с
идентификатор 07357.***.***.2 от кота нула. Това било около месец, но те работели само
Събота и Неделя, понеже през останалото време ходили на работа в гр. Ловеч. Сочи, че М.
си имал и други майстори от с. Галата и с. Български извор, които работели през седмицата
по-възрастни хора. На следващата година, свидетеля, участвал и в изграждането на вторият
етаж. За покрива не е участвал. Заявява, че по това време Мурат /М./, бил женен за Джена
4
/Д./. В техния двор има стара постройка до нея е залепена пристройка на калкан, а свидетеля
и други майстори правили третата постройка на калкан. Тогава било калкан плътно, сега
имало врата и се влиза от едната в другата. Бащата на М. помагал като работели и се радвал,
че и М., който е негов син ще си направи жилище. Казвал, че едната постройка, където са
двете сега съединени, ще остане за М., а старата къща ще остане за братът на М. – Асан /А./.
Свидетеля сочи, че М. плащал на майсторите, всяка вечер когато работили по 15 лева на общ
работник и по 25 лева на майстор.
На следващо място е разпитан свидетелят А. М. А., който заявява, че говорел с
бащата на М.. Той му казал, че новата постройка я е направил за него – за М.. Сочи, че
постройката била един гараж, над гаража стаи, но не била излепена, без врати, без прозорци.
А М. копаел основи, защото искал да си разшири къщата, защото четири стаи са му малко.
Баща му направил баня, спалня и беше с външни стъпала. Свидетеля сочи, че през 1988 г.
участвал във вдигането на покрива и в таванските стаи, а след 1991 г. участвал в
шпакловането, слагане на тапети във всички стаи и довършителни работи. Заявява, че М. е
достроил на калкан от на баща си къщата и пак с външни стъпала. Като където Д. и М.
живеят може да се влиза откъм улицата, а може и откъм градината, като откъм градината се
влиза през кухнята по стъпала и свидетеля сочи, че предимно е работил Събота и Неделя
когато е свободен. Всичко от гаража, първият етаж, вторият етаж и таванските стаи, всичко е
шпакловал само той. Всичко, което е направил е било срещу заплащане. Заявява, че брат му
А. живеел в старата къща. Още 1986 г. Гьокман /Д./ казал на свидетеля, че средното, което е
направил е за М., а брат му А. остава в старата къща. Сочи, че с А. последно се видели и го
почерпил за рожден ден през 2018 г. Свидетеля не е чувал да има претенции за имота или да
се делят по някакъв начин. Сочи, че стаите са около осем, отдолу гараж, но М. го направил
за бар. И там съм е шпакловал, коридора е шпакловал, отгоре има три тавански стаи.
Първият калкан е построен от Гьокман /Д./, тоест първите четири стаи са правени от баща
му. Първият калкан е строен от Д. – Гьокман, втората която е крайната е построена от М..
Когато М. строял баща му и майка му били още живи. Първият калкан бил само на тухли без
врати и прозорци. Баща му и майка му на М. я бяха построили за него.
По делото е разпитан и свидетеля С. Г. Н., която сочи, че познавала родителите на М.
и на покойният му брат А.. Родителите на М. живеели там, а двамата сина ималипо една
къща. Възрастните родители живеели в същият двор в нещо като сайван. В двора има общо
три къщи. Родителите на М. и А. работели в с. Кирчево в кръчма или нещо такова. Те
починали там където живееха. Родителите на М. не знам откъде имаха този имот. Двамата
родители направиха две къщи и това, в което живееха. Скоро не съм ходила, но единият брат
беше в първата къща, която беше старата, а М. във втората къща. Баща им е строил тези две
къщи.
Разпитан е и свидетеля А. К. И., които сочи, че на всяка семейна сбирка като са си
видехме с дядо Гьокман /Д./ са си говорехме повече за къщи и имоти и той все казвал, че ще
направи и за двамата си сина къщи. Сочи, че в първата къща няма участие в направата, тя е
на около 75 години, а другата се строяла през 198-1986 г. до 1989 г. най-много, помагал за
направата на тази къща, даже и за тази продълговатата, в която живее М.. Новата къща
всичко се плащало от дядо Гьокман /Д./ и съпругата му, предлагали и на свидетеля пари, но
той не искал, те си помагали с него. До смъртта си старите живеели там в старата къща, а
когато починала жената на дядо Гьокман /Д./ той се изместил в другата къща като каза, че
оставя на А. старата къща, а на М. новата. Има разминаване между новата и старата къща,
едната е по-висока от другата. На двора имаше едно продълговато където живееше Гьокман
/Д./, който не е свързан с тези две къщи. В допълнение свидетелят сочи, че М. и жена му
живеели в новата постройка. Тя не била излепена, били само една или две стаи и отдолу
били два гаража, едното останало гараж, а другото го направили на заведение. Не знае коя
година го направили на заведение и не знае кога е затворено.
5
На последно място е разпитан свидетелят Н. О. К., който заявява, че А. и М. живеели
в старата къща. След това баща им до 1983 г. направил гараж, мазе и две стаи върху гаража
залепени за старата къща. Входа бил вътрешен от старата къща. М. през 1986 г. си говорел с
баща си, че е тясно и иска да си направи разширение и започнал да строи новата част, тя е с
гараж, две стаи, кухненски кът, нов покрив и входа се измести откъм градината. Вътре си
личи, че не е огледален строежа. Входът, от който се влиза се влиза и в старите и в новите
части. Между малката къща и новата имало вход, но сега няма. Има само отпред, който е
един единствен за всичко. Свидетелят заявява, че М. беше семеен, имаше майстори и
шуреци, както и свидетелят и баща му са помагали за строежа. Тогава баща му е помагал,
нямал нищо против. М. живеел в първата част, която се направила до старата къща. Когато
се изгради първата част имало покрив, но сега има нов, който го направил М.. В новата част
долу в гаража М. си направил заведение и си работел освен М. не знае сивидетелят друг да е
работил там. Сочи, че М. и съпругата му давали парите за материали. Баща им не си спомня
кога е починал. В новата и старата част живеят М. и семейството му. А. докато бил жив и
сега жена му и наследниците му живеят в най-старата част. И двата гаража се ползват от М.
към момента. Никога не е имало спор между двамата братя кой какво ще ползва, това
започна преди около 3-4 години. Всеки в махалата знаеше, че старата къща е за А., а новото е
за М. плюс пристрояването.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, пременяйки тези на А. А. и А.
И. по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи
на останалия доказателствен материал по делото. Свидетелите са възприели различни факти
и обстоятелства, свързани с делото. Показанията им следва да бъдат кредитирани, тъй като
не е налице противоречие между тях, предвид факта, че всеки от свидетелите сочи различни
данни, възприети от собствената си позиция, без да се създаде противоречие помежду им,
касаещо едно и също обстоятелство.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно – техническа експертиза, по която
вещото лице експерт на поставените му задачи е дал следните отговори: Вещото лице след
като извърши справка в община Тетевен и при необходимост в кметство с. Български извор
да даде отговор има ли строителни книжа, в частност разрешения за строеж както и
одобрени от гл. архитект на община Тетевен инвестиционни проекти по отношение на
строителството на сграда с идентификатор 07357.***.***.2 като на база извършените
справки даде отговор на въпроса : Кога и по кой план сградата е нанесена в застроителния
план на селото и има ли последващо изменение за нея по плана и по КККР на с. Български
извор, общ. Тетевен, област Ловеч?
В своето заключение експертът сочи, че няма налични строителни книжа за жилищна
сграда с идентификатор 07357.***.***.2 по КККР на с. Български извор, общ. Тетевен. В
действащия регулационен и кадастрален план сградата не е нанесена, тъй като е строена
след 1979 г. Нанесена е в описаната скица изх. № 101/30.09.1988 г. но в скицата от община
Тетевен № УТИД-04-01-90/22.03.2021 г. по приложеното нотариално дело № 208 /2021 г.
жилищната сграда въобще не е отразена/. Сградата е отразена в КККР на с. Български извор
одобрена със заповед № РД-18- 1790/30.10.2018 г. Няма последващи изменения.
На следващо място, Вещото лице да извърши личен и непосредствен оглед на място
на сграда с идентификатор 07357.***.***.2 по КККР на с. Български извор, общ. Тетевен,
област Ловеч и след запознаване със строителната конструкция и застрояването на сградата
да даде отговор : има ли данни процесната сграда да е строена поетапно, ако има от колко
части се състои сградата, ако се състои от две части имат ли те обща стена „калкан“ както
и има ли денивелация/разлика във височината на пода на двете части и как са свързани по
между си двете части на сградата? Експертът сочи, че при оглед на място на сградата се
вижда поетапното изграждане на жилищната сграда. Сградата няма отделно обособени
части както се устава с убеждението, гледайки скица изх. №101/30.09.1988 г. Тя
6
представлява едно цяло еднофамилно жилище разположено в два етажа - нормален и
мансарден. Няма никакви калканни стени и не може да има тъй като втората част е
изградена като разширение на съществуващата, а не като отделна жилищна сграда и
помещенията са функционално свързани. Строителството е монолитно. От огледа не се
установява наличие на колони и греди, но се виждат стоманобетонни междуетажни плочи,
лежащи върху пояси най-евентуално. Зидовете в етажите са един върху друг което
предполага че стените са носещи. Възможно е сградата да има стоманобетонен скелет, но
това следва да се установи при конструктивно обследване.
Експертът е изготвил три броя чертежи с разпределенията на всеки от етажите в
жилищната сграда и три снимки даващи яснота на въпросите.
Производството е образувано по искова молба, с която се претендира, че ищците е
станали единствени собственици на процесния имот поради придобиването на идеалните
части на ответниците на основание давностно владение. Претенцията изисква изследването
на правото на собственост върху целия имот, за да може от диспозитива на съдебния акт да
става ясно дали и съответно каква е настъпилата промяна в правата на страните. В този
смисъл Решение № 72 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о. За да се прецени
дали упражняваната от ищците фактическа власт представлява владение, държане или
търпими действия следва да бъде разгледани всички обстоятелства свързани с нейното
установяване, поддържане и осъществяване от самото придобиване до настоящия момент.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците А. С. М. с ЕГН
**********, А. А. М. с ЕГН **********, Д. А. М. с ЕГН **********, като наследници на А.
Д. М., че М. Д. М., ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН ********** са собственици по
давностно владение в режим на СИО върху ид.ч. от СГРАДА с идентификатор
07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор, одобрени със Заповед РД-18-
1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор
07357.***.***., както и с иск по реда чл. 537, ал. 2 ГПК да се обезсили Нотариален Акт от
08.06.2021г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на нотариус Р.В., рег.
№392 по рег. на НК с район на действие PC-Тетевен, В ЧАСТТА в която на А. Д. М. и М. Д.
М. са признати равни права ПО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ И НАСЛЕДСТВО върху цялата
СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор, одобрени със
Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с
идентификатор 07357.***.***.
Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяване от ищците при условията на пълно и главно
доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в
надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти.
Ответниците може да проведат насрещно и то непълно доказване, което има за
предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им
настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.
На следващо място, фактическият състав на придобивната давност на чл. 79, ал. 1 ЗС
по отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко
доказване в процеса. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт
по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик
на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което безсъмнено
7
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена /чл. 68 и сл. ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС създава презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е
налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната
воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Нещо повече. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва
по категоричен начин да отричат правата на други лица, да сочат на намерение за своене на
имота и да са достигнали до знанието на собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира
поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота.
Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като
инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин,
дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в
определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик.
По делото бе доказано от страна на ищците, че същите като съпрузи сключили
граждански брак, видно от приложеното по делото удостоверение за сключен гр. брак. /Акт
№ 4/04.06.1989 г. / от тогава и до днес живеят в процесната жилищна сграда, докато брата на
ищеца - А. М. останал да живее в къщата, в която са живели и родителите им. По делото не
се установи, също така, че до смъртта на наследодателите им Радка А. М., починала
01.06.2004 г. и Д. М. М., починал на 17.12.2008 г., бащата или майката да са имали
претенции към тази къща, а и след смъртта им, между ищецът М. М. и брат му А. М. не е
имало спор, за тази част от жилищната сграда. М. М. е владял заедно със съпругата си Д. М.
в режим на СИО от 1989 г. повече от 31 години достроената част от процесния имот,
представляваща половината или ½ ид.ч. от цялата СГРАДА с идентификатор
07357.***.***.2 в продължение на 31 години. Не се доказа по делото наследодателя на
ответниците Д. М. е ползвал и упражнявал правото си на собственост върху тази къща, както
и ищците не са плащали данъци за къщата, в която брата на ищеца е живял.
Предвид горното, придобивана давност може да бъде взета предвид за времето от
17.12.2008 г. до 28.09.2022 г. /моментът на депозиране на искова молба за делба между
страните/ За това време е изтекъл 10-годишен период съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, през който
/след смъртта на Д. М./ единствено ищците са упражнявали фактическа власт върху имота,
поради което е необходимо да се изследва дали е налице владение по отношение на
идеалните части на останалите съсобственици.
Отношенията възникнали във връзка с имота, следва да бъдат преценени въз основа
на правилата на съсобствеността възникнала при условията на наследяване, доколкото с
категоричност се установява, че правата на всички страни са придобити по този ред.
С ТР № 1/06.08.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че
8
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото на едно
починало лице към неговите наследници и е правно основание за упражняване на
фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече от едно лица, които са
приели наследството между тях възниква наследствена имуществена общност
/съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползване
на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследниците,
които упражняват фактическата власт върху определена наследствена вещ имат качеството
държатели на правата на останалите сънаследници. За да започне в тяхна полза да тече
придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез
действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на
останалите сънаследници. В този смисъл Решение № 270/20.05.2010 г. по гр. дело №
1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о.,
Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от 28.10.2015 г.
по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.
При преценка приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се имат предвид
и останалите разясненията дадени с ТР 1/2012 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно
които само обективното съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна
уредба за вътрешните отношение между съпритежателите, не може да обоснове извод за
оборването й. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
От свидетелските показания, също бе доказано безспорно, че ищците са
манифестирали пред останалите съсобственици намерението за своене на общият
съсобствен имот т.н. /animus/. Свидетелите, на ищцовата страна, М. Й. И., А. М. А. и Н. О.
К. се установи, че първоначално Д. М. М. - баща на ищеца М. Д. е построил жилищна
сграда, състояща се от гараж и кухня, от горе над тях две стои и една таванска стая, като
тази жилищна сграда е разположена на калкан със съществуващата жилищна сграда,
отразена в КККР с идентификатор 07357.***.***.1., както и че общият им наследодател Д.
М. е поделил къщите между синовете си като новата къща е оставил на М. М., а за брат му
А. М. остава къщата в която са живели, със съгласието на баща му. През 1986 г. М. М. е
решил да разшири новата къща със съзнанието, че тя ще остане за него. След като през
същата година заживял на съпружески начала с Д. М., лично с негови средства е достроил,
гараж до него баня с тоалетна и коридор, от горе над тях две стаи на етажа и две тавански
стаи. Завършил е строежа през 1988 г., а през 1989 г. ищците са сключили граждански брак.
На следващо място, с оглед доказване на твърдението за владение на процесния имот,
както и с оглед направеното възражение, че кафе-аператива, находящо се в единия гараж е
стопанисвано както от ищеца М. М., така и от баща му Д. М., от страна на М. М. бяха
представени писмени доказателства, подкрепящи защитната му теза. По делото се
представиха: Решение от 18.03.1993 год. по гр. дело №381/1993 год. по описа на ОС Ловеч,
в сила от 27.03.1993 год. за регистрация на ЕТ на М. Д. М., ЕГН **********, с
наименование на фирмата „МУРИ-М. Д.", със седалище - в с. Български извор.; Обяснителна
записка за Кафе-аператив при ЕФ „МУРИ - М. Д.; ПЛАН-СМЕТКА от ХЕИ - гр. Ловеч по Д-
р от 02.08.1993 год., за извършване на услуга за обект: Кафе-аператив с. Български извор -
ЕФ „МУРИ” представител М. Д. М.; Разрешение за въвеждане в експлоатация на обект от
02.08.1993 год. на КАФЕ-АПЕРАТИВ с. Български извор, ул. „Шипка“ №6 - ЕФ „МУРИ“,
представител М. Д. М.; Акт за констатации от 14.06.1996 год. за текуща проверка на ЕФ
9
„МУРИ - М. Д.” с. Български; Лиценз за търговия с тютюн и тютюневи изделия №
101/02.06.1999 г. за КАФЕ АПЕРАТИВ находящо се в с. Български извор, ул. „Шипка" № 6,
представлявано от М. Д. М., ЕГН **********; Лиценз за търговия с вина, спирт и спиртни
напитки №117/02.06.1999 г. за КАФЕ АПЕРАТИВ находящо се в с. Български извор, ул.
„Шипка“ №6, представлявано от М. Д. М., ЕГН **********; Фактура №351 за окабеляване
на помещение и инсталиране на видеотехника от 09.02.1995 год. на ЕТ „МУРИ”; Фактура
№38/20 май 1996 год. за закупуване на кафе-машина и мелачка от ЕТ „МУРИ“ с. Български
извор - МИНТКО Д.; Фактура №49/21.07.1996 год. за закупуване на столове и маси -
гетенакс от ЕФ „МУРИ" с. Български извор - М. Д.; Договор от 11.03.1999 год. между „ВиК“
ООД Ловеч - „вододател” и М. М. - като собственик, за абонат с. Български извор, ул.
„Шипка“ № 26, общ. Тетевен, област Ловеч. От всички изброени писмени доказателства се
установи, че стопанисването на кефе-аператив, находящ се в един от гаражите в процесната
сграда, изцяло се е осъществявало от ищецът М. М. и неговото семейство.
На следващо място следва да се отбележи, че при изяснената по-горе фактическа
обстановка са възможни две хипотези, при които ищците да придобият правата на другите
съсобственици върху имота – чрез осъществено още приживе на наследодателите предаване
на владението върху имота, или чрез обръщане на държането във владение след смъртта на
наследодателите.
По отношение на първия, следва да се посочи, че само по себе си владението също
може да бъде прехвърляно. То не представлява вещно право, а фактическо състояние и за
неговото прехвърляне законът не предвижда някаква специална форма, поради което, за да
се осъществи е достатъчно съвпадение на изразената от лицата воля. Съгласно разясненията,
дадени в Решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК ако
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой
родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се
приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна
фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В Решение № 3/25.01.2016
г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС е посочено, че е възможно предаване на
владението от предишния собственик, или владелец /квазиправодаване/. То не е формален
акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази словесно. Когато владението е
установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е
отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за
себе си и без прекъсване.
В настоящия случай, по делото с категоричност се установява такова предаване на
владението от Д. М. М. /общ наследодател/ който изрично е заявявал, че за синовете си е
направил две къщи, като старата остава за А. М., а новата за М. М.. Също така се доказа по
делото, в това число и от свидетелските показания и от изготвената СТЕ, приета като
неоспорена от страните, че т.н. нова къща, строена от Д. М., след това е пристроявана от
ищецът М. М. през периода 1987-1988 г. Доказа се, че именно той е заплащал на майсторите,
които са работели на строежа. Също така се установи и от вещото лице експерт, че тази
процесна сграда не е строена на един път и че в нея има разминавания в нивата на етажите,
което подкрепя тезата на ищците, че пристрояването е извършено от М. М. на един по-късен
етап.
В тази насока следва да се посочи, че съгласно тълкуването дадено в ТР 1/2012 от
06.08.2012г. на ОСГК „В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.“ В тази насока са и
разясненията, дадени в Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 619/2019 г., I г. о.,
където се приема, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението
10
върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по
закон, се приема, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил
самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В тази
хипотеза действа презумпцията на чл. 69 ЗС. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл
предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството,
че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт
върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е
длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в
намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството. В този
смисъл са и Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, І г. о.; Решение
№ 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 60 от 07.06.2018 г.
по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г. о.
В конкретния случай от мента на завършване на пристройката към процесната сграда
с идентификатор 07357.***.***.2 /1987-1988 г./, както до смъртта на общите наследодатели
Радка А. М., починала 01.06.2004 г. и Д. М. М., починал на 17.12.2008 г., така и след това, от
този момент, до момента на изготвяне на Констативен нотариален акт за собственост на
08.06.2021г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на нотариус Р.В., рег.
№392 по рег. на НК с район на действие PC-Тетевен, респективно до 28.09.2022 г. /моментът
на депозиране на искова молба за делба между страните/ са изтекли и в двата периода по
вече от 10 години, което е изискване за придобивната давност. Установи се също така, че
ищците са станали собственици на основание придобивна давност върху частта от сградата,
предмет на делото, като са упражнявали владение от 1989 г. до завеждане на иска, а и след
това. Установи се, че никога ответниците или техния наследодател не са се
противопоставяли на това владение. Установи се, че не са предприемани каквито и да било
действия за прекъсване на започналата да тече от 1989 г. придобивна давност. Тези факти,
сочат на демонстриране от страна на ищците на поведение на изключителни собственици,
т.е. демонстрирали са субективния елемент - намерение за своене /animus/. Освен това от
всички представени доказателства, в това число писмени, гласни и изготвена СТЕ, се
установи упражняване на явно, безспорно и демонстрирано владение за себе си от страна на
ищците, което и не бе оспорено от ответниците в процеса.
С оглед на горното съдът намира предявеният иск за собственост, въз основа на
упражнено давностно владение за доказан и като такъв същият следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е, когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. С оглед
уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията по реда на чл. 537, ал. 2
от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищците, който претендират
адвокатско възнаграждение, в размер на 1200.00 лева за предявените искове, Държавна такса
в размер на 212.00 лева, Държавна такса за вписване на исковата молба, в размер на 11.00
лева, както и 1100 лева, окончателно определен депозит за вещо лице. Срещу така заявеният
размер не е направено възражение за прекомерност. За претендираните разноски е
представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за реалното им сторване,
с оглед на което, както и с оглед резултата на производството ответниците ще следва
солидарно да заплатят разноски в общ размер на 2 523.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Мохайлова с ЕГН
**********, c постоянен адрес в с. Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул.
„Шипка“ № 6; А. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Бабинци, област Ловеч,
общ. Тетевен, ул. „Главна“ № 24 и Д. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.
Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул. „Шипка“ № 6, че М. Д. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Български извор, област Ловеч, община Тетевен, ул.
„Шипка“ № 6 и Д. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Български извор, област
Ловеч, община Тетевен, ул. „Шипка“ № 6, са собственици на основание давностно владение
върху ½ ид.ч. от СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор,
одобрени със Заповед РД-18-1790/30.10.2018 г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в
ПИ с идентификатор 07357.***.*** по плана на с. Български извор, област Ловеч.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Констативен нотариален акт за
собственост от 08.06.2021г., акт № 35, том 11, рег. № 1779, дело № 208/2021 г. по описа на
нотариус Р.В., рег. № 392 по рег. на НК с район на действие PC-Тетевен, в ЧАСТТА в която
на А. Д. М. и М. Д. М. са признати равни права по давностно владение и наследство върху
цялата СГРАДА с идентификатор 07357.***.***.2., в КККР на с. Български извор, одобрени
със Заповед РД-18-1790/30.10.2018г. на Изп. Директор на АГКК, разположена в ПИ с
идентификатор 07357.***.*** по плана на с. Български извор, област Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. С. Мохайлова с ЕГН **********, А.
А. М. с ЕГН ********** и Д. А. М. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на М. Д. М. с
ЕГН ********** и Д. М. М. с ЕГН ********** сумата от 2 523.00 лева, представляваща
сторени разноски в производството.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
12