Определение по дело №180/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 269
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Иваничка Константинова
Дело: 20224300500180
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269
гр. Ловеч, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500180 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от "АПС Бет България“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София 1404, район ,,Триадица", бул. „България“ № 81 В, представлявано от упълномощения
юрисконсулт Борис Тихолов, срещу Разпореждане № 728/04.04.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 529 по описа за 2022 година на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Д. СТ. за сумата 755.11 лв. възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и лихви за забава.
Жалбоподателят изразява несъгласие с отхвърлителните мотиви на районния съд.
Като се позовава на чл.4 от сключения между „Кредисимо" ЕАД и П. Д. СТ., с ЕГН
**********, договор счита, че длъжникът, в качеството си на потребител по договора за
потребителски кредит, е имал възможност да избере обезпечението на кредита, като една от
възможностите е банкова гаранция. Относно възможността да сключи договор за
поръчителство изтъква, че не е ограничен в избора на поръчител, наред с предложения му от
страна на „Кредисимо" ЕАД в срок от 48 часа от подаване на заявлението за сключване на
договора за кредит. Имал е и опция да сключи договора без обезпечение. Твърди, че с
договора не се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като поначало длъжникът
предварително е бил информиран за всички условия, хипотези и последици със сключването
на договора и съзнателно и доброволно е направил своя избор. Цитира съдебна практика.
Излага доводи, че начинът на изпълнение на задълженията по договора за кредит и
1
уреждането на вътрешните отношения между поръчителя и потребителя във връзка с тях, са
изчерпателно и безпротиворечиво определени, като уговорките, съдържащи се в тях
напълно отговарят на нормите на справедливостта и добросъвестността и не поставят
длъжника по никакъв начин в неизгодно положение, ограничавайки възможността му да
предприеме сам изпълнение на задълженията си по договора за кредит без да се наложи
встъпване и тяхното изпълнение от страна на поръчителя.
Поддържа, че кредиторът е изпълнил условията на договора да информира длъжника
за размера на задължението, а от страна на поръчителя също е предоставена, съгласно
договора- Раздел II, чл.3, ал.4 информация по електронна поща на посочения от длъжника
адрес за извършено плащане по ал. 1 в срок от 2 /два/ работни дни, считано от извършване
на плащането. Жалбоподателят анализира отделни клаузи от договора за поръчителство, за
да формира извода, че договорът за поръчителство предоставя достатъчната защита за
интересите на потребителя при уреждане на въпросите с изпълнението на задължението по
договора за потребителски кредит, въз основа на който е сключен и договорът за
поръчителство.Длъжникът не е изпълнил свои задължения във връзка с този договор. Като
се позовава на т.3 от TP № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС относно
нищожността на клаузите за неустойка, акцентира, че процесното възнаграждение по
договора за поръчителство е предвидено само и единствено при неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция,
което задължение е уговорено предварително, а не след сключване на договора, което не
лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл, ако
сключи договора. Прави извод, че възнаграждението съответства на законовите разпоредби,
на въведените функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на договорните задължения, както и на волята на самия кредитополучател.
Моли да бъде отменено като неправилно Разпореждане № 728/04.04.2022 г. в частта,
с която е отхвърлено заявлението да се издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на „АПС Бета България" ЕООД срещу П. Д. СТ., с ЕГН ********** за
сумите: 755,11 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 28.06.2016 г.; 311,77 лв., представляваща лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, които задължения са прехвърлени на „АПС Бета България" ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен с „Ай Тръст" ЕООД.
Моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни
указания по надлежното извършване и продължаване на съдопроизводствените действия.
Претендира и за присъждане на разноски по делото.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от "АПС Бет България“ЕООД, ЕИК ***
2
срещу П. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.Ловеч, п.к. 5500, ул.“Търговска“ № 105 Г 11,
за парично вземане, основано на Договор за кредит № 693819, сключен на 28.06.2016 година
между „Кредисимо” ЕАД и длъжника за сумата 1054.46 лева главница, обезпечен чрез
сключен на същата дата Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ЕООД
и П. Д. СТ..
В заявлението е отразено, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора и вземането на заявителя станало изискуемо. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст”ЕООД в
качеството му на поръчител е погасил дължимите от С. суми, които са: 1054.46 лева
главница по договор за кредит; 209.44 лева договорна лихва за периода 20.07.2016 г. до
20.05.2017 г. ; 521.85 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава.
Районният съд е издал заповед № 319 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.дело № 529/2022 г. за тези сума, както и за разноски по
делото в размер на 67.01 лева. С Разпореждане № 728/04.04.2022 г. отхвърлил заявлението в
частта досежно искането за издаване на заповед по чл.410 ГПК за вземане в размер на:
755.11 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.06.2016 г. и
311.77 лева – лихва за забава, като е приел наличието на неравноправни клаузи по смисъл на
чл.143 от ЗПК.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В
чл.33,ал.1 ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва.
Тъй като срокът на договора е изтекъл, съдът е уважил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за непогасения остатък от предоставената парична
сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане
срока на договора, както и за възнаградителната лихва до края на договора, тъй като
длъжникът е ползвал заемната сума.
Въззивната инстанция приема, с оглед твърденията на заявителя и приложения
Договор за предоставяне на поръчителство от 28.06.2016 г., че се касае за неравноправни
клаузи и с договора се целѝ заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК.
3
Въпреки, че отношенията между кредитор, длъжник и поръчител са представени като
регламентирани в отделни договори- за потребителски кредит и за поръчителство, се налага
извода, че се касае за правоотношения, които нямат самостоятелен характер. В частната жалба
се твърди, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство е възможност, която длъжникът сам е
избрал, тъй като е могъл да сключи договор за необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Това се
опровергава от приложения Договор за потребителски кредит № 693819, в чл.4 на който е
вписано, че условието да одобряването на кредита е предоставянето на банкова гаранция на
КРЕДИСИМО съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
сключване на договор за поръчителство. Никъде в договора не е посочен размер на
банковата гаранция (а ако тя в размер на възнаграждението- 830.72 лева, то отпускането на
кредита е лишено от логика, тъй като при предоставен кредит в размер на 1141.61 лева
главница потребителят трябва да върне общо 22210.01 лв.). Ако срокът за предоставяне на
банковата гаранция е 10-дневен от подаване на заявлението за отпускане на кредит, то
подписването на договора за поръчителство в деня на сключване на договора за кредит
потвърждава извода, че сключването на договора за поръчителство е условие за отпускане
на кредита. Обвързаността на двата договора може да се установи от договора за
поръчителство, на първа страница на който в б. (в) изрично е предвидено, че КРЕДИСИМО
се задължава да предостави на П. Д. СТ. потребителски кредит след предоставяне на
обезпечение за задължението на Потребителя по Договора за потребителски кредит под
формата на поръчителство, под условие, че подаденото от Потребителя заявление за
потребителски кредит е одобрено от КРЕДИСИМО, т.е. отпускането на кредита е
обусловено от сключването на договор за поръчителство.
Обусловеността на възнаграждението за предоставеното поръчителство от
просрочието на главните задължения, води до оскъпяване на кредита, което е нарушение и
на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗПК. Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от факта, че според
Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство общият размер на
възнаграждението на поръчителя е 830.72 лв., което е частично погасено от длъжника и
остатъкът - 755.11 лева, е заявен заедно със задължението по кредита което означава, че то е
включено като част от общото задължение на потребителя, макар и формално да е оформено
с два договора. Това е видно от Приложение № 1 към Договор за предоставяне на
поръчителство, според което възнаграждението на поръчителя е в размер на 75.52 лева лева
на месец за периода на действие на договора за кредит и срокът на плащане на
възнаграждението е датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно
погасителния план. Следователно това възнаграждение е част от задължението по кредита, с
което е нарушена посочената разпоредба на чл.33 ЗПК.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, който е приел, че със
сключване на договора за поръчителство се заобикаля императивната разпоредба на
чл.19,ал.4 от ЗПК, регламентираща, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
4
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
случая ГПР е 50%, при ГЛП 41.24%. Тъй като възнаграждението по договора за
поръчителство е в тежест на потребителя, следва да се включи в ГПР, а по този начин е
нарушено цитираното изискване на ЗПК.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че разпореждането на РС-
Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272
във вр. с чл.278, ал.4 ГПК препраща и към мотивите на заповедния съд.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 728 от 04.04.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 529 по описа за 2022 година на Ловешкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5