№ 847
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100892 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД
(ищец), редовно призован чрез юрисконсулт Е. Б. И., не изпращат
представител.
Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 12884/07.05.2025 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" №
29, етаж 3, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. чрез
процесуален представител: юрк. Г. Б., съдебен адрес за получаване на книжа:
град София, п, к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3,
*****@**********.**, по ГД № 892/2024г. насрочено на 09.05.2025 г. от 13,45 ч.
за ОСЗ. Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание за 09.05.2025 г. от 13,45 часа.
Поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в
предстоящото открито съдебно заседание и моли да бъде разгледано делото в
тяхно отсъствие.
Н. С. Ц. (ответник), редовно призована чрез особения представител А. Г.
Г. (********** Пазарджик), адвокат от АК - Пазарджик, назначен с
определение 1906/28.06.2024 г.
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 12884/07.05.2025 г. от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" АД, чрез процесуален представител: юрк.
Г. Б., с която:
Поддържат исковата молба. На основание чл. 127, ал. 2 от ГПК молят
съда да приеме доказателствата, представени с исковата молба, като
конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях, са възникването на
правоотношението и неговите условия.
Нямат възражения по доклада.
Във връзка с отговора на исковата молба, излагат следното:
1. По отношение на наведените в отговора на искова молба
твърдения за липсата на изискуемост на вземането:
Съгл. чл.3 от процесния договор същия е сключен на 09.04.2021Г. със
срок от 15 седмици с крайна дата 03.07.2022г., явяващ се падеж на последната
погасителна вноска. Вземането по Договор за паричен заем № 5692352 е
прехвърлено в полза на ищцовото дружество с подписване на Приложение №1
към договор за цесия на 04.07.2022г., към която дата задължението на
ответника към „Вива Кредит" ООД не само е настъпило, но е настъпил падеж
на всяка една погасителна вноска, както и на цялото задължение. Новият
кредитор - „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е подал
заявление по чл.410 от ГПК в съда за издаване на заповед за изпълнение на
27.10.2023г. към която дата сроковете по всички падежи на процесния договор
са отдавна изтекли и конкретния случай не попада в хипотезата на предсрочна
изискуемост и наличието или липсата на обявяването й.
2. По отношение на наведените в отговора на исковата молба
твърдения за липса на доказателства за преддоговорни отношения и общи
условия:
2
В чл. 1 от процесния договор страните са заявили, че сключват
процесния договор на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя - ответник по настоящия иск,
посочващ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и Предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С полагането
на подписа си заемателят е удостоверил факта, че основанието за сключване
на процесния договор са изброените документи и всякакви доводи и
твърдения в обратна посока са ирелевантни към спора и считам, че целят
единствено внасяне на неоснователни съмнения относно валидността на
съществуващата облигационна връзка между страните.
Отделно от това, по отношение на Предложението за сключване на
договора за заем правя уточнявам, че същото не следва да е получено от
заемателя-ответник, а напротив, предложението изхожда от него. Предвид
което, наведените в тази насока твърдения са неотносими към спора и
единствено целят отново внасяне на неоснователни съмнения относно
валидността на съществуващата облигационна връзка между страните.
Следва да се обърне внимание на факта, че Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя - ответник по настоящия
иск, посочващ индивидуалните условия на бъдещия заем, както и
Предложение за сключване на заем , направено от заемателя са документи,
касаещи преддоговорни отношения между страните и не е задължително да
бъдат част от приложенията към процесния договор.
На следващо място следва да се отбележи, че видно от съдържанието на
процесния договор за заем същия съдържа необходимите реквизити, за да се
приеме, че общите условия по него са инкорпорирани в самия договор, като
няма законова пречка за това. Така в договора се съдържа подробна
информация за правата и задълженията на страните, начин на прекратяване на
договора, други общи разпоредби, сред които съгласие за изпращане на
информация по електронен път, съгласие за обработване на лични данни,
информация за сключване на договор от разстояние и др. Касае се до сключен
по реда на ЗПК договор за заем, в който са разписани подробно всички права и
задължения на страните по договора, както и необходимите разяснителни
разпоредби.
3. По отношение на наведените в отговора на исковата молба
3
твърдения, че процесният договор не подписан от лице, имащо
представителна власт:
Обстоятелството, че договорът не е подписан от вписаните в търговския
регистър официални представители, а от лице, упълномощено по силата на
трудов договор да представлява дружеството при встъпване в облигационни
отношения с кредитополучатели, не влияе на обвързващия характер на
договора. Наведените оспорвания в тази насока са ирелевантни за
възникването на задължението на
кредитополучателя да върне получената по силата на процесния договор сума
по реда и условията, предвидени в него.
4. По отношение на твърденията за недействителност на процесния
договори, излагат следното становище:
Считат, че не са налице основания за недействителност на договора за
заем, нито нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК,
водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е
валидно сключен. Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на всяка дължима погасителна вноска.
Погасителният план е инкорпориран в разпоредите на процесния договор.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя, което свидетелства ,че същият е
бил наясно с предмета на същия и задължението да заплаща вноските по него.
С оглед на това, следва да се приеме, че при сключването на договора
заемателят- ответник е имал ясна представа за съдържанието на насрещните
задължения, което от своя страна означава ,че няма основание да се приеме, че
е сключен при липса на знание относно условията на договора.
4
Процесният договор е сключен при спазване на всички законови
изисквания и не е налице основание да се приеме ,че със същият се цели
заобикаляне на закона.
Противоречие с добрите нрави би имало ако с подписването на договора
се нарушават морални, неписани норми на обществения живот, от гледана
точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи правни
последици, какъвто не е настоящият казус .В процесния случай е налице една
валидна облигационна връзка и договор ,отговарящ на законовите изисквания
по който липсва изпълнение на поето задължение от страна на
кредитополучателя- ответник по настоящото дело.
5. По отношение на ГПР:
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не следва да
надвишава петкратния размер на законната лихва, като видно от представения
Договор, неговият размер е 49.49 %, което показва, че не е налице нарушение
на законовите разпоредби. В чл. 3, т. 8 е посочено, че при изчисляване на ГПР
са взети предвид следните допускания: Кредитополучателят ще изпълнява
своите задължения в съответствие с условията и сроковете, предвидени в
договора. Пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателят
незабавно. Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези
усвоявания и погасявания главницата и съгласно клаузите, предвидени в
договора. Считат, че така сключения договор за кредит е съобразен и с
императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски
кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в
ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за
бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или
предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48
на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи.
Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и
т. 3 букви „а" и „б" Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл.
19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е", „ж", „з", „и", „к",
5
„л", „м" към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки
вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за
кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага се правят допускания за бъдещето, за да се
изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно
разяснено в решение на СЕС С-290/2019г. В настоящия случай е приложимо
единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на Приложение №1, а
именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 4, ал.
1, т. 4 от договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи
лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски
кредити, какъвто настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят
да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката
под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на
изложеното считаме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
6.Относно клаузата, регулираща договорна лихва:
Към момента на сключване на договора за кредит в действащото
законодателство е нямало ограничение на максималния размер на цената на
услугата - предоставяне за ползване на паричен заем. От друга страна,
законната лихва за забава, по никакъв начин не ограничава правото на
страните да уговорят цена на услуга (ползване на паричен заем) в различен
размер. Задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е наречено от законодателя с
термина „лихва", а е определено като обезщетение за вреди от неточното
/забавено/ изпълнение или от пълното неизпълнение на главното задължение.
За разлика от лихвата, това вземане няма възнаградителен характер и не се
дължи на договорно, а на законно основание. Поради това следва да се
приеме, че няма пречка страните да уговарят договорна лихва над размера на
законната такава - свободата на договаряне не е ограничена от разпоредбата на
6
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Размерът на договорната лихва се определя по взаимно
съгласие на страните като част от договорната свобода, с която същите
разполагат. В случая страните свободно са уговорили съдържанието на
договора за кредит, включително и размера на лихвите.
На следващо място считат, че не може да се приеме за основателен
изложеният довод, че клаузата, с която е уговорена възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави. Такова противоречие следва да се преценява в
случай, че няма изрична законова разпоредба, която да е предвидена в ЗПК, а
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /в сила от 23.07.2014 г./ ГПР не може да бъде пет
пъти по- висок от размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България. Чл. 19, ал. 4 ЗПК определя горната граница на размера на
възнаградителната лихва за потребителските кредити (в този смисъл виж:
Определение № 2119 от 15.09.2022 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 816/2022
г., Решение № 260035 от 23.09.2020 г. по в. гр. д. № 545 /2020 г. на II състав на
Окръжен съд - Пазарджик). Безспорно, елемент от ГПР е възнаградителната
лихва. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва да е
дори пет пъти по- голяма от законната лихва, ако е единственият разход по
кредита. В процесния договор, единственият разход, който формира ГПР е
договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия договор, които
следва да бъдат включени в ГПР. С оглед гореизложеното, предвидения в
договора лихвен процент не противоречи на предвидения в закона максимум
по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Считат, че така договореният размер на договорната лихва и ГПР не са
прекомерни и не противоречат на добрите нрави и на закона. Уговореният
размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл.
19, ал. 4 ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, поради което уговорената в
процесния случай договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона.
В случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора заради
предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на кредита и в
случай на неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо
имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на кредитора. Следва да се
отбележи, че е трайна практиката, че колкото по-рисков е кредитът, толкова
по-висок следва да е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е
7
обезпечен с реално или лично обезпечение, кредиторът не е проучил
финансовото състояние на кредитополучателя преди сключване на договора за
кредит, поради което той носи по-голям риск в сравнение с кредиторите по
обезпечени кредити. Поради това и лихвата не се явява в противоречие с
добрите нрави и сама по себе си не води до неоснователно и прекомерно
обогатяване на кредитодателя.
В Определение № 260115 от 20.08.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1638/2020 г. е прието, че съдебната практика, приемаща за валидна уговорка,
при която договорната лихва не надвишава двукратния, респ. трикратния
размер на законната лихва в различните хипотези на обезпечен и необезпечен
заем, не е актуална по отношение на потребителските кредити, защото
горната граница на лихвата при потребителските кредити е нормативно
опредЕ. в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и това е 5-кратния размер на законната
лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за
потребителя, в т. ч. лихви, възнаграждения и т. н. След като уговорения в
договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен
процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави страните
да уговарят размер на възнаградителната лихва по-голям от трикратния
размер на законната лихва.
Не са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент,
предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и
потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на
договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е
лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който
се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В сключения
договор е посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че лихвения процент е
точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са
нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК /Решение № 1285 от 27.10.2017 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./. При фиксирана лихва липсва
задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
7. По отношение на оспорванията относно процесуалната легитимация
на ищеца изразявам следното становище:
8
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е
налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице
е достатъчно постигане на съгласие между него и първоначалния кредитор.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл.
99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение
на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не
означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното,
установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди
връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице.
Назначения особен представител не авежда твърдения да е извършено
плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на
длъжника за извършената цесия би имало значение. Още с Решение № 123 /
24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на II т.о. на ВКС е прието, че
9
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, а в конкретния случай до
назначения му особен представител, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.З пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.З ГПК. В този
смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. № 4 3/16.04.2014
г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г„ т. д. № 2352/2013 г. II т. о„
Р. № 114/07.09.2016 г„ т. д. № 362/2015 г., II т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.
№572/2016 I т.о. и др. Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за
връчване на съобщението, както преди завеждането на делото, така и като
част от преписката към исковата молба на ответниците, както и поради
изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, считат, че е изпълнено
изискването длъжникът да е уведомен за цесията, от което следва, че цесията
на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя
- ответник и представляваното от мен дружество има качеството кредитор
спрямо ответника. Връчването на материалноправно изявление/в случая
съобщаване за цесията/ и на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл е Решение № 198 от
18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС.
Прави уточнение, че ответникът Н. С. Ц. не е извършвала плащания с
цел погасяване на задължението си, произтичащо от Договор за паричен заем
№ 5692352 от 09.04.2021г. към първоначалния кредитор.
Същата не е извършвала плащания и към ищцовото дружество след
цедиране на задължението.
При положение, че съдът приеме, че предявения иск е недоказан по
основание и размер, или в съдебно заседание назначения особен представител
на ответника направи оспорвания в тази насока, заявяват, че поддържат
искането за провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, с която вещото
лице да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е размерът на усвоения кредит?
2. На коя дата е извършено последното плащане по кредита и от кой
момент длъжникът е изпаднал в забава съгласно договора?
10
3. Погасени ли са сумите по претендираните вземания с исковата молба от
страна на ответника?
4. Как са отразявани извършваните от лицето плащания, ако има такива и
при отразяването на същите спазен ли е договореният между страните ред за
погасяване на дължимите суми по договора?
5. На база отговора на предходните въпроси, да бъде изчислен размерът на
всяко от претендираните вземания и общият размер на задължението.
Във връзка с указанията на съда, дадени с протоколно определение
№1086 от 03.04.2025г. ищцовото Дружество за представяне на оригинала на
Приложение № 1, с което е прехвърлено вземането към длъжницата изразяват
следното становище:
Подписаното на 04.07.2022г. Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на задължения /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „Вива
Кредит" ООД и ищцовото дружество съдържа лични данни на лица,
неучастващи в процеса. Поради конфиденциалността на наличната в него
информация към исковата молба сме приложили извлечение на Приложение
№1, в което са заличени неотносимите към предмета на спора данни.
Прави уточнение, че Приложение №1 е електронен документ по смисъла
на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Същият е във вид на цифрово изображение / компютърен текстов файл и е
подписан с електронен подпис от двете страни. Поради техническа грешка с
исковата молба сме представили грешното извлечение от Приложение
№1/04.07.2022г., в което липсва електронен подпис от страна на цедента, както
и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД.
С настоящата молба представям и моли да приеме подписано с електронни
подписи Препис-извлечение от Приложение №1 от страните по него, както и
подписано с електронен подпис Потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Във връзка с гореизложеното поради наличието на много на брой лични
данни на лица, неучастващи в процеса с настоящата молба представят и молят
да се приеме Индивидуално потвърждение към ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА И
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ /ЦЕСИЯ/, сключен между „Вива кредит"
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД от 01.12.2016 г.,
11
с което цедента потвърждава извършената цесия на всички вземания,
цедирани от „Вива Кредит" ООД съгласно Приложение № 1 от 04.07.2022г.,
което е неразделна част от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
[цесия] от 01.12.2016 г., както и индивидуално на вземането, произтичащо от
Договор паричен заем Standard 14 № 5692352 от дата 09.04.2021., сключен
между „Вива Кредит" ООД, в качеството му на заемодател и Н. С. Ц. с ЕГН
********** в качеството й на заемател.
В случай, че съдът приеме делото за изяснено от фактическа и правна
страна и го обявите за решаване.
Становище по същество: Молят да се постанови съдебно решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните, че Н. С. Ц.
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД
(правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД)
следните суми: 2100 лв. главница; договорна лихва в размер на 607.80 лева за
периода от 09.05.2021 г. до 03.07.2022 г.; 377.09 лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, от 10.05.2021 г. - датата, следваща деня
на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 03.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Молят да се осъди ответника да ни заплати направените съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и
по заповедното производство, съобразно представения списък чл. 80 от ГПК.
В случай, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение в по-
голям размер от предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, правим възражение за
прекомерност и молим то да бъде намалено до минимума съгласно посочената
наредба.
В случай, че ищцовото дружество бъде осъдено да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на
основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, молят ответника и процесуалният му
представител да бъдат задължени да предоставят информация относно
притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN, В1С/, като в случай че
откажат или не предоставят тази информация, молят да бъдат уведомени, че
12
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД като
институция по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на
банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован
легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този
Регистър.
Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове
ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД
единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно
решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се
явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими
разноски и адвокатски хонорари.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 50, ал. 5 от ГПК /изм. считано от
30.06.2021 г./, молят всички съобщения, адресирани до „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД в качеството й на страна по настоящото
гражданско производство, да бъдат връчвани чрез Системата за сигурно
електронно връчване към Държавна агенция „Електронно управление" по
профила на представляваното от мен дружество.
Молят да им бъде изпратен протоколът от проведеното открито съдебно
заседание на следния електронен адрес: *****@**********.**
АДВОКАТ Г.: – Поддържам отговора на искова молба.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 1089/03.04.2025 г.
АДВОКАТ Г.: – Възражения по доклада нямам.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 1089/03.04.2025 г.
СЪДЪТ ДАВА възможност на адвокат Г. да вземе становище по
докладваната молба от ищеца, вкл. по искането в нея за експертиза.
13
АДВОКАТ Г.: – Моля да се приеме молбата и приложенията към нея. Аз
държа на искането да се представи в оригинал приложението, което касае
договор за цесия, указано е на ищеца за го представи, което към момента не е
представено въпреки, че е даден срок от съда да се представи по делото.
Твърдя, че въобще не съществува в оригинал това приложение към
договора за цесия, въобще не е сключен, не е подписвано от страните и не
съществува в оригинал. Затова го изисквам да бъде представен в оригинал по
делото, то може да се изисква и без да му се оспорва истинността в същност.
Да се приеме оригинал на индивидуално потвърждение към договор на
прехвърляне на вземания цесия между „Вива Кредит" ООД и ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения" АД (правоприемник на което е „Вива
Кредит" АД).
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молба вх. № 12884/07.05.2025 г. от „Агенция
за контрол на просрочени задължения" АД и самата молба, писмени
документи, а именно:
1.Препис-извлечение от Приложение №1 от 04.07.2022г. към Договор за
цесия от 01.12.2016г.
2.Оригинал на индивидуално потвърждение към договор за прехвърляне
на вземания между от „Вива Кредит" ООД и ищеца Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, отнасящо се за Н. С. Ц..
3.Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По искането на ищеца за експертиза съдът вече се е произнесъл с
определението си по чл.140 от ГПК и не вижда основание да преразглежда
това определение.
АДВОКАТ Г.: – Веднъж задължени ищците да представят оригинал на
приложение № 1, според мен е достатъчно. Няма да правя искане да се отлага
делото, за да бъдат приканвани още веднъж да го представят. Нямам други
искания.
14
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ Г.: – Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите
предявените искове като неоснователни, беше указано на ищеца да
предостави договор за цесия в оригинал. Не само, че не е представено в
оригинал, а и в случая предоставеното приложение представлява само
няколко от общо всички страници от договора за цесия. В този смисъл не би
могло да има и цедент, и цесионер и затова считам искове за неоснователни,
моля да ги отхвърлите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 600 лв. на адвокат А. Г. Г.
от АК - Пазарджик като особен представител на ответницата Н. С. Ц..
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 09.06.2025 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14.10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15