Решение по дело №11825/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 414
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20193110111825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 28.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

    

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11825 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД „П**** ” гр. С**** искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1029,18лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 23.10.2019г./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди, както следва: 96,10лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 116,69лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 123,55лева за периода 01.10-31.12.2017г; 134,03лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 154,65лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 107,23лева за периода 01.07-30.10.2018г.; 173,21лева за периода 01.10- 31.12.2018г.; 123,72лева за периода 01.01- 31.03.2019г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор  при РД „П**** към ГД „П**** в МВР в периода 01.04.2016г. до 31.03.2019г. В този период е работил на 24часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. От 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при 5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и заплащането след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г е положил общо 1064часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 152,15часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е важимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8часа. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба №****. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № **** на ВАС по адм.д. №***, обн. ДВ *** и Наредба № *** за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители  в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № *** на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25ст. Оспорва приложението на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно време.  Искане е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г. е полагал труд на 24часови смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1./ че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г., по който ищецът е заемал длъжност мл. инспектор при РД „П***“ В**** към ГД „П***” в МВР; 2./ че в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г, ищецът е работил на 24-часови смени.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.06.2016г. до 31.09.2016г. отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. действащи са били последователно Н**** отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. №****, обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № *** /обн., ДВ, бр.****, в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № *** /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № *** в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № *** в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 152,15часа, възлиза на сумата от 1029,18лв. /т.3 на раздел I, приложение 1/, което не е заплатено на ищеца.

Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

            На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 41,17лева и 200депозит за вещо лице, общо в размер от 241,17лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 420лева платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г. Тези разноски предвид основателността на исковите претенции следва да се възложат в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ГД „П**** ” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1029,18лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

 

ОСЪЖДА ГД „П**** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Р**** в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 241,17лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

              ОСЪЖДА ГД „П*** ” гр. С*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 420лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

                       

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: