Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11825 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.М.Ч., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД „П**** ” гр. С**** искове с
правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1029,18лева /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от
23.10.2019г./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като
сбор по периоди, както следва: 96,10лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
116,69лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 123,55лева за периода
01.10-31.12.2017г; 134,03лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 154,65лева за
периода 01.04-30.06.2018г.; 107,23лева за периода 01.07-30.10.2018г.;
173,21лева за периода 01.10- 31.12.2018г.; 123,72лева за периода 01.01-
31.03.2019г.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност мл. инспектор при
РД „П**** към ГД „П**** в МВР в периода 01.04.2016г. до
31.03.2019г. В този период е работил на 24часови смени, при сумирано
изчисляване на работното време. От 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна
уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно
чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при 5-дневна работна
седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и заплащането след
преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно.
Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с
коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в
периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г е положил общо 1064часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от 152,15часа, което изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая
по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен,
следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство
/КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР,
което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни, което счита да е важимо само
за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е
разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8часа.
Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца
служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно
дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива,
определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния
период са били действащи Наредба №****. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /отм. с решение № **** на ВАС по адм.д. №***, обн. ДВ *** и Наредба № *** за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана
8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е
налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № *** на министъра на
вътрешните работи. В т.1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 25ст. Оспорва приложението на чл. 187, ал. 6 ЗМВР,
като сочи тази разпоредба да регламентира изчисляването на извънредния труд,
който предполага положен труд извън установеното работно време. Искане е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата
молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия
закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят
дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения
фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г.
е полагал труд на 24часови смени; основанието, от което произтича вземането му
и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните
е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са
били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: 1./
че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
01.04.2017г.- 31.03.2019г., по който ищецът е заемал длъжност мл. инспектор при
РД „П***“ В**** към ГД „П***” в МВР; 2./ че
в периода 01.04.2017г.- 31.03.2019г, ищецът е работил на 24-часови смени.
Спорният въпрос е
изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно
правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е
посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване,
т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.06.2016г. до 31.09.2016г.
отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния
период от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. действащи са били последователно Н**** отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ
по адм. д. №****, обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № *** /обн., ДВ, бр.****, в сила от 02.08.2016г./ издадени от
Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № *** /11.07.2016г./ до издаването и
обнародването на Наредба № *** в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № *** в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на
размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение по ССчЕ. От него се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 152,15часа,
възлиза на сумата от 1029,18лв. /т.3 на раздел I,
приложение 1/, което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази
ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от
41,17лева и 200депозит за вещо лице, общо в размер от 241,17лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен
е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 420лева платено адв. възнаграждение с
ДДС по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г. Тези разноски
предвид основателността на исковите претенции следва да се възложат в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „П**** ” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Ч., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от общо 1029,18лв, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.04.2017г.- 31.03.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „П**** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Р**** в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 241,17лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „П*** ” гр. С*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Ч., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 420лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: