Р
Е Ш Е
Н И Е
№12
гр. Добрич, 27.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание
на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
377/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 91К, представлявано от
управителя А.Г.Н., подадена чрез адв. Д. Д., ДАК, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21 – 1228 – 000496/ 28.03.2021 г.,
издадена от Началник Група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят счита оспорения акт за
незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, при непосочване на фактическите и правни основания за
издаването му. Признава, че срокът на свидетелството на водача за управление на
МПС е бил изтекъл към момента на проверката. Настоява, че независимо от
изтичане на срока на валидността на конкретния документ, то не е налице
нарушение нито по чл. 150 от ЗДвП, нито по чл. 150а от с.з. Свързва наложената
принудителна административна мярка с понятието „неправоспособен“ и излага
становище, че изтичането на предвидения срок на валидност не води до загубване
на придобитата правоспособност. Счита, че наложената мярка противоречи на целта
на закона. Иска отмяната на Заповедта изцяло. Претендира съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е
редовно призован. Не се явява управителят на дружеството, представлява се от
адв. Д.Д., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и иска отмяна на
оспорената Заповед.
Ответникът по жалбата – Началник Група
към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява, не се представлява. Прилага преписката по издаване на
оспорения акт. Представя писмено становище (л. 51) чрез ст. юрисконсулт Ива
Москова, редовно упълномощена, която оспорва жалбата.
По делото няма спор, че товарният
автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя, а
това е видно и от представената разпечатка от АИС КАТ „Регистрация“ (л. 20).
На 12.07.2021 г. е съставен АУАН серия АA № 21
– 2579, бл. № 720170 против ***за това, че на 12.07.2021 г., около 11.30 часа, в
гр. Стара Загора, управлява товарен автомобил
Шевролет Спарк с рег. № ***, собственост на „***“ ООД, като не притежава
свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство – унищожено и нарушава пътна маркировка
М2. Прието е с АУАН, че е извършено нарушение на чл. 150а и чл. 6, 7.1 от ЗДвП.
Иззети са като доказателство 2 броя
регистрационни табели с № *** и СРМПС част II № *********. Водачът е записал собственоръчно, че
няма възражения.(л. 18) Впоследствие е подал писмено възражение, с което
оспорва наличието на нарушение, макар и да признава, че е управлявал, без да
притежава валидно свидетелство.
На 12.07.2021 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21 – 1228 – 000496 (ЗППАМ) от
Началник Група към ОДМВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена на собственика на превозното
средство, ПАМ чрез прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. (л. 38)
Заповедта е получена от единия от
управителите на дружеството, Любомир Г. Начков, на 29.07.2021 г.
По делото е приложена справка за
издаваните на водача ***свидетелства за управление на МПС. Процесното СУМПС №
********* е издадено от ОДМВР – Стара Загора на 04.07.2016 г. Било е валидно до
04.07.2021 г. за кат. АМ, В1, В, С1, С, D1, D, Ткт и от
12.07.2021 г. е със статус „унищожен“, причина: изтичане срок на валидност.(л.
60) На 13.07.2021 г. за същите категории е издадено ново свидетелство за
управление № *********.
Със Заповед № 349з – 723/ 06.03.2018 г.
във връзка със Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи, служебно известна на съда, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,
Директорът на ОДМВР Стара Загора е оправомощил да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т.
6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на
ОДМВР – Стара Загора, вкл. съгласно т.1 от заповедта – началниците на групи в
Сектор „Пътна полиция“при ОДМВР – Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е регистрирана с вх. № 2439 на 02.08.2021
г. в канцеларията на Административен съд - Добрич. С оглед датата на
уведомяване на собственика жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати от Заповедта,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
На първо място във връзка с
компетентността на издателя на Заповедта, макар и да няма възражение в тази
насока, с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, настоящият състав счита, че следва
да изложи следното:
Органите на МВР са компетентни да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съобразявайки
че съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица, както и с оглед цитираната Заповед № 349з – 723/ 06.03.2018 г. на
Директора на ОДМВР – Стара Загора, процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия,
доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД
МВР – Стара Загора.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията в тази
насока. Посочени са фактическите основания за издаване на Заповедта –
управление на ППС от лице, непритежаващо СУМПС, данните за собственика на ПС,
трите имена на лицето, което е управлявало ПС, както и АУАН, с който е
констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед. В АУАН
е отразено, че се касае за СУМПС със статус „унищожен“. Приложено е към
административната преписка и Сведение от мл. експерт ***– актосъставител,
неоспорено от жалбоподателя, в което е записано, че водачът, след като е видял,
че има полицаи на пътя, изведнъж рязко свил вляво, навлязъл в насрещното
движение, спрял плътно вляво срещу движението и слязъл от автомобила, като е
заявил, че е предал СУМПС в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Стара Загора, тъй като е
изтекла валидността му. Извършена е справка и е установено, че СУМПС на водача
е унищожено поради изтекъл срок.(л. 24) В този смисъл са изложени фактическите
основания за издаване на Заповедта. Съобразно Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да
бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по
неговото издаване или най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в
съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. С оглед
събраните доказателства, вкл. признанието за липса на валидно СУМПС и от
водача, и от жалбоподателя, възраженията за липса на фактически основания за
издаване на Заповедта са неоснователни. Посочени са и правните основания за
издаване на заповедта – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като е изписано
изрично, че се касае за управление на МПС от лице, което не притежава към
момента на управлението СУМПС за съответната категория, а от останалите
документи се установява, че непритежаването е поради изтекъл срок на валидност..
Спор по отношение на обстоятелството, че
водачът на конкретната дата е управлявал без наличие на валидно свидетелство за
управление на МПС, няма.
Спорът се свежда до това дали независимо
от липсата на валидно за категорията МПС СУМПС, административният орган е
следвало да издаде оспорената ЗППАМ. Отговорът е утвърдителен и съображенията
за това са следните:
Мярката е наложена по реда на чл. 171,
т. 2а, б.“а“ от ЗДвП. От текстовата част на Заповедта и цялата административна
преписка става ясно защо е била наложена, кой е управлявал без свидетелство за
управление и кога, както и при какви обстоятелства е установено. Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в актуалната ѝ към датата на нарушението
редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
В случая признаците на състава, налагащи
на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и МПС
да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно
свидетелство за управление. Налице е първата предпоставка, а именно мярката да
е наложена на собственика на ПС. Именно жалбоподателят е собственик на товарния
автомобил, който е управляван от лице, непритежаващо СУМПС, тъй като е изтекъл
срокът му на валидност. Управлението без валидно СУМПС изпълнява втората
предпоставка.
За да се наложи ПАМ на основание чл.
171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП, е необходимо да се установи единствено, че ПС е управлявано
от лице, което не притежава СУМПС. В случая актът е съставен срещу това лице,
защото то е извършител на нарушението по чл. 150а от ЗДвП. Съгласно чл. 150а ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както
и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Свидетелството
за управление на МПС като официален удостоверителен документ е със срок -
начален, който е датата на издаване, и краен - датата, до която е валиден. Този
срок предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС.
Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ,
като едва след издаването му, лицето има право на управлява МПС. В тази насока
управлението на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС и/или унищожен се
приравнява на управление на МПС без СУМПС т.е. без лицето да притежава такова.,
поради което административният орган е приложил закона правилно.
За пълнота следва да се има предвид, че
въпреки че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на
МПС няма за пряка последица лишаване на водача от правоспособност да управлява
МПС, т.е. за подновяването на СУМПС не се изиска полагане на нов изпит за
придобиване на правоспособност, водачът губи правото да управлява МПС, тъй като
не притежава валидно СУМПС. Тоест управлението на МПС от водач, чието
свидетелство за управление е с изтекъл срок на валидност, както е в процесния
случай, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
При това положение не могат да бъдат споделени възраженията на оспорващия, че
процесната ПАМ е наложена при липса на фактически и правни основания.
Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното
нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата
правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо
собственика на процесното превозно средство.
Заповедта е съобразена и с целта на
закона.
Принудителната административна мярка по
своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на
административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни
лица. Конкретната Заповед изпълнява изискванията на така разписаните норми.
По отношение срока на мярката:
Съгласно нормата, на основание на която
е наложена ПАМ, ограничението може да е за срок от 6 месеца до една година. Мярката
е наложена за минималния срок от 6 месеца. В тази връзка следва да се отбележи,
че с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ се прилага с определен срок.
Продължителността на срока на мярката е определена от органа, като е определена
при минималния размер. От данните по преписката и приобщените към Заповедта
чрез нея мотиви съдът намира, че и определеният в условията на оперативна
самостоятелност срок е съответен на целта на закона.
В заключение от събраните по делото
доказателства се налага изводът, че оспореният административен акт е
законосъобразен по същество, като прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и
правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед изричното искане за присъждане
на разноски от ответника, чрез процесуалния му представител, предвид изхода на
спора, съдът следва да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение за
упражнената защита в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от „***“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 91К,
представлявано от управителя А.Г.Н., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21 – 1228 – 000496/ 28.03.2021 г., издадена от Началник
Група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 91К, представлявано от управителя А.Г.Н.,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по сметка на ОДМВР –
Стара Загора в Уникредит Булбанк АД – клон Стара Загора: IBAN ***; BIC ***,
съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: