Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Плевен,07.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова
и с участието на прокурора ИВАН ШАРКОВ,
като разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА адм. дело №562/2021г. по описа на
Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от М.Г.К., към момента на подаването и в Затвора Белене,
против ГД “ИН“- София, с която се твърди, че в периода от постъпването му в
затвора на 18.05.2017г. до 08.07.2021г.- датата
на подаване на исковата молба спрямо него са били извършени груби нарушения
свързани с правилника за вътрешния ред и законите в РБ. Твърди се, че при
настаняването му в група е бил настанен
в килия с още 5 лишени от свобода, като килията не е отговаряла на заложените в закона 4 кв.м. площ на лишен
от свобода. Твърди, че въпреки че е болен от епилепсия е бил настанен на втора
вишка-легло на височина над метър и половина, което е представлявано опасност
за живота му освен че е нарушение на закона.Твърди, че след много разговори с
ИСДВР след около половин година е бил преместен
в друга килия, която също не е
отговаряла на квадратурата заложена в закона, и единствената промяна е била че
е бил на легло на първия етаж. Твърди, че след негова молба е бил изведен на външен обект в една сграда, която е много
отдавна е била фурна за хляб. Твърди , че е бил настанен в стая с течащ покрив,
стара дървена дограма на прозорците, която не се затваря, печка на дърва, крив
бетонен под от който са излизали мравки и малки змии.Твърд, че в стаята на
метър от леглото му се е намирало незаключено ел. табло с трансформатор за високо
напрежение, в което помещение е престоял два месеца. Твърди, че на 08.08.2019г.
е бил преместен в сградата на „Служебен стол“
I
обект на длъжност „работник вещеви склад
и униформено облекло, намиращ се на втори етаж на сградата.Твърди, че стаята му
е отговаряла на квадратурата, но е бил предупреден че ако използва електрически
отоплителен уред ще бъде наказан. Твърди, че е бил принуден да използва
пригодена ръчно изработена, а е фабрична печка на твърдо гориво с горно
отваряне за дървата.Твърди, че по този начин се е отоплявал два отоплителни
сезона- 19-20г. и втория от 01.10.2020г.
до 20.04.2021г.Твърди, че при всяко отваряне на капака на печката за поставяне
на дърво, стаята се е изпълвала със задушлив дим и са излизали искри, които
понякога са го изгаряли. Твърди, че има
забрана за работа с огън заради епилепсията си и два отоплителни сезона е бил
принуден да избира между това да стои на студено или да се задушава.Твърди се,
че за периода на престой на служебния стол е бил принуден да използва за тоалетна
дъсчена постройка със септична яма за фекалиите извън сградата, с дупка в пода,
без вода и възможност за сядане, пълна с мухи, комари , летящи насекоми,
плъхове и змии. Твърди, че престоят му в тази тоалетна е бил изпълнен със страх
и риск за живота му, тъй като островът е резерват и е виждал на метри от себе
си язовци, лисици и чакали. Твърди, че за времето на престоят му в затвора
Белене храната не е отговаряла на разкладките заложени в менюто както като
качество, така и като количество.Твърди, че продуктите се изписват, но не
стигат до лишените от свобода и през целия си период на престой е бил принуден
да купува храна от затворническата лавка или да стои гладен.Твърди, че на
26.05.2021г. е бил конвоиран за дело за УПО заедно с още двама лишени от
свобода от ЗООТ , но не му е била предоставена суха храна.Твърди, че през целия
период на пребиваването му в затвора от 18.05.2017г. до освобождаването му през
2021г. водата в затвора Белене не е отговаря на стандартите, била е замърсена и
въпреки осъдителните решения на съда не
са предприети адекватни действия за отстраняване на проблемите. Твърди, че по
време на престоя му в затвора е бил конвоиран многократно до други затвори, за
участие за дела за кумулация, обжалване и УПО, като винаги е пътувал в конвойната
кола с белезници и в заключена клетка. Твърди, че в тези случаи е преминавал по понтоннен мост
свързващ Затвора Белене със сушата, което е излагало на висок риск живота му,
тъй като е забранено преминаването на моста с автомобили. Твърди, че по време
на пребиваването му в ЗООТ Белене е ходил веднъж седмично на лавка- в
четвъртък, като за превоз е бил използван стар камион непригоден за превоз на
хора.Твърди, че в товарното отделение на камиона е имало поставена пейка, но
повечето са пътували изправени.Твърди, че през м. февруари 2020т е получил
травма на дясната му ръка и на 02.03.2020г. е получил направление от лекар към
стационара на Затвора Белене , но въпреки
че е изпитвал болки и затруднения да изпълнява работата си не е бил
изведен на лекар-специалист. Твърди че седем месеца не бил изведен на
зъболекар- специалист и е бил държан с болки в зъбите.Твърди, че е бил изведе
на операция на 18,19, и 20.05.2021г.
В допълнителна молба е уточнил, че претендира :
- обезщетение в размер на 10 000 лв за неспазване на условията за
размер и свободна площ на килията, минимална квадратура и настаняването му на
легло на втори етаж за периода 18.05.2017г.- 10.06.2019г
-обезщетение в размер на 5000 лв за неспазване на
условията за спално помещение към ЗООТ- за излагането му на опасна за обитаване
среда- течащ покрив, незатварящи се прозорци, насекоми и змии в стаята и за ел.
табло с трансформатор до леглото за
периода от 55 дни- 10.06.2019г.- 07.08.2019г.
-обезщетение в размер на10000 лв за периода от 08.08.2019г.- 05.07.2021г. затова, че е бил принуден да използва
нехигиенична и опасна външна тоалетна под заплахата на диви животни, ужилвания
и ухапвания от комари, мухи и др.
-обезщетение в размер на 10 000 лв за периода
18.05.2017г.- 05.07.2021г. за лошото качество на водата и негодността и за
пиене, готвене, и е бил принуден да си закупува вода за да запази здравето си.
-Обезщетение в размер на 10 000 лв за лошо
качество и количество на храната в
затвора за периода 18.05.2017г.- 05.07.2021г.
-Обезщетение в размер на 10 000 лв затова, че е
бил превозван в заключена клетка по опасен понтонен мост, в нарушение на
забраната за това, извършено
многократно.
-Обезщетение в размер на 10 000 лв затова, че е
превозван с товарен камион за периода на пребиваване в ЗООТ от 2019 до 2020г.
- Обезщетение в
размер на 15 000 лв за неоказване на специализирана помощ от лекар
отропед-травматолог въпреки даденото му направление, в резултат на което ръката
му е зараснала сама и е получил и чувства болки и след това.
-Обезщетение в размер на 15 000 лв за
неизпълнение на препоръка и направление от зъболекарите към Затвора Белене за
спешно лечение, загуба на зъб, за болките и невъзможност да се храни нормално
за период от 7 месеца от ноември 2020г.- 19.05.2021г.
В заключение моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер 105 000
лв, в резултат от действия и бездействия на служителите от Затвора Белене за
периода от 2017-06.07.2021г.
Ответникът ГД „ИН“ София., представлявана от юрк.Б.,
изразява становище за неоснователност на предявеният иск и моли съдът да го отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Представителят на ОП- Плевен изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като по делото не се
установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата за
вреди.
Съдът, като съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
В практиката на Европейския съд по правата на човека
във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода,
се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и разглеждането им
поотделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца действия или
бездействия, водещи до нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като противоречащ на
принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ, изискващи разглеждането на
исковете при прилагането на кумулативния подход. При съобразяване на тази
практика, че при преценката за наличието на увреждане и за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание
кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение
на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и от които той се
жалва, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде разгледана като един
иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на
минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на задържаното лице
/на постоянен достъп до санитарен възел; на минимална свободна жилищна площ и
на други битови условия в помещението, в което е бил настанен; лошо качество на
водата, храната и превозване в товарен камион, неоказана медицинска помощ/ при
претендирано обезщетение в размер на 105 000лв. за неимуществени вреди
вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по см. на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение
на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
По делото не се
спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че М.Г.К. е
изтърпял наказание лишаване от свобода в затвора Белене за периода от
19.05.2017г. до освобождаването му на 07.06.2021г.
От представената по селото справка е видно, че ищецът
е бил настанен в спално помещение 511 ,
което е с размер 24,6 кв.м, в което са били настанени 5 лишени от свобода. Видно
от представената по делото докладна записка/стр.135 от делото/ е, че по време на пребиваване в Затвора Белене, л.с
К. е бил настаняван в 7-мо спално помещение, което през зимния период се
отоплява чрез локална парна инсталация. 7-мо пално помещение е с обща
квадратура 28,9 кв.м., санитарния възел, включващ тоалетна и баня е 1,8 кв.м.,
чистата жилищна площ е 27,1 кв.м. При спазване разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС максималния капацитет за настаняване на лишени от свобода в 7-мо спално
помещение е 6 души. Видно от представената справка/стр.136 от делото/ е, че в
помещението, в което е бил настанен ищеца, са били настанени общо 5 души.По
делото не се спори, че при преместването на ищеца в сградата“старата фурна“
отоплението е било на дърва и на дървена печка в студените дни.
По делото е представено направление от
02.03.2000г., издадено от лекаря
на затвора, с което на М. К. е назначена консултация с ортопед –травматолог.
Видно от представения по делото списък е, че на
22.04.2021г, на 30.04.2020г., 21.05.2020г,
07.05.2020г.,10.12.2020г.,07.01.2021г., 22.04.2021г
е посещавал стоматологичен кабинет. По делото е представена молба от М. К., с която се иска да се извърши проверка
за заплащане на сумата 20 лв за извършване на стоматологични дейности през м.
април 2018г. Представени са молби от 21.10.2019г, 28.10.2019г и 02.12.2019г. подадени
от ищеца, с искане да бъде заведен на зъболекар в Свищов поради рекламация на
извършени манипулаци. По делото е представено медицинско направление издадено на
18.02.2021г от д-р Б., с което М.Г.К. е насочен на лечение към Клиника по ЛЧХ.
Във връзка с жалба на ищеца до Окръжния прокурор на Плевен, Началника на
Затвора Белене е отговорил, че във връзка с необходимост от изваждане на зъб,
което не може да бъде извършено в стационара на Затвора Белене е издадено
медицинско направление за лицево-челюстен
хирург и от 18.02.2021г. са правени множество описи от ИСДВР към ЗО Белене да
се уговори час за прием в ЛЧХ Плевен, но поради епидемиологичната обстановка и
ограничената възможност за прием за лечение в отделение УНГ във втора клинична
база на УМБАЛ гр. Плевен, л.св. К. не е настаняван на стоматологично лечение,
като след проведени няколко разговора с д-р С. е уговорено, че ще бъде приет
след 14.05.2021г.Представена е и докладна записка от гл.инспектор А.М. до
Началника на Затвора Белене. Видно от представеното по делото становище
издадено от д.р Д. е, че лечението на К.
е необходимо да бъде извършено, но не е от спешен порядък, което не налага
спешно прекъсване изпълнението на наказанието по здравословни причини.
По делото е представено писмо от ИФ.Окръжен прокурор
на Плевен Д.Л. до л.св.М.К., от което се установява, че във връзка с оплаквания
и извършен преглед от лицево-челюстен хирург
са предприети своевременни действия от затворническата администрация за
настаняване на К. на лечение , което е било възпрепятствано порази отказ на лечебното заведение и поради
наличната в страната усложнена епидемиологична обстановка и след проведен нов
разговор с д-р С. от УНГ Плевен е насрочена дата за прием на 18.05.2021г. Видно
от представената по делото справка издадена от РЗОК Плевен/ стр. 157-158/ е, че
за периода 18.01.2018г. 27.05.2020г.-на жалбоподателя са били извършени 10
прегледа и стоматологични манипулации.
Видно от представената по делото докладна записка от
енергетика на затвора Белене е, че намиращата се в стаята, която е бил настанен
М.К. ел. табло е от заводски тип, отговаря на всички стандарти и се заключва. В
таблото няма трансформатор на високо напрежение, леглото и ел. таблото са на
разстояние около 3-4 метра, и таблото не представлява опасност за живущите в стаята. Видно от представената по делото докладна
записка от 24.07.2021г./ след исковия период и освобождаване на ищеца от
затвора / подадена до началника на Затвора Плевен/стр. 171/ е, че В.Д.-енергетик
на Затвора Белене е предложил е.табло,
намиращо се в спалното помещение на лишените от свобода-стар обект, да бъде
изместено извън сградата и да бъде закупено и монтирано ново ел. табло.
По делото е представена таблица 1 – дневен оклад с 2622
ккал., отнасяща се за всички възрастни лица изтърпяващи наказание лишаване от
свобода, към която се прилагат две надбавки- надбавка“А“ с 517 ккал за
работещите лишени от свобода и надбавка „Б“ –дневен оклад с 1024 ккал за
лишените от свобода извършващи труд с висока интензивност. Представено е и меню
за периода 19.09-25.09 2017г., 12.06-18.06.2018г., 19.02.2019г.- 25.02.2019г.,
17.11.2020г.- 23.11.2020г.,09.02.2021г.- 15.02.2021г. от които се установява,
че храната на лишените от свобода е разнообразна, и съобразена с представените
таблици.
По делото са представени протоколи от изпитване на
водата/ стр. 70-102 в лаборатория към РЗИ Плевен, от които се установява, че качеството на водата е ,
което показва, че за исковия период качеството на водата е проследявано
периодично от контролния орган – Районна здравна инспекция – Плевен. От
представените по делото протоколи за изпитване се установява, че са изследвани
показателите – цвят, мирис и вкус и по този показател не са били установени
отклонения от допустимите показатели и водата е приета като приемлива за
потребителя и според вещото лице по тези показатели водата е в норма.
Изследвана е и по химични показатели (в това число и за тежки метали). Всички
изследвани проби вода по химични показатели отговарят на изискванията на
Наредба № 9/2001г. Изследвана е и по микробиологични показатели: колиформи,
Ешерихия коли, Ентерококи, като не е констатирано несъответствие по тези
показатели. Представено е и писмо от РЗИ
Плевен до О.М., лишен от свобода във връзка
с подадена от него жалба относно качеството на водата в Затвора Белене, от
което се установява че водоизточниците са узаконени по съответния ред и режимът
на строга охрана около тях се спазва стриктно, като същите се поддържат в добро
санитарно-техническо състояние. Във връзка с направената проверка е извършено
пробонабиране от два контролни пункта-сграда на Затвора и затворническо
общежитие и пробите не са показали отклонения от нормативните изисквания.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Д.,***
се установява, че през 2019г. К. е изпълнявал длъжност „бакар“ и е извършвал
храненето на лишените от свобода, които са на външни обекти, а след това е
работил на длъжността работник във вещеви склад униформено облекло, което е
включвало подреждане на складове, обличането на надзирателите и лишените от
свобода. Според свидетеля през това
време ищецът е спял в помещение в сградата, където се е намирал вещевия склад,
което е отделено от складовите помещения.В стаята е имало мивка, легло,
шкафове. Тъй като в това помещение няма
отоплителна инсталация отоплението се е извършвало на печка на твърди
гориво.Печката, която е използвал ищецът е била
правостояща, с горно запалване, съответно с кюнец, комин и т.н. Ищецът
се е разписал в книгата за инструктаж за спазване на мерките пожаробезопасност. Свидетеля заявява пред
съда, че обектът се намира на острова, който е природен парк „Персина“ и
сградите на затвора са в самия парк или до парка и сградата, в която е пребивавал
ищецът не е разделена от резервата, но е близо до асфалтиран път и е на около
150 м. от охраняемата зона. Според
свидетеля има голямо разнообразие на птици, насекоми, но по-големи диви животни
освен фазани или животно което живее под земята като язовец свидетелят не знае
да е виждано в района. Поради местоположението на сградата, тя е отдалечена
както от отоплителната инсталация, така и от канализационната мрежа, всички
мивки, чешми и т.н.техните отходни води се отвеждат в септични ями.Според свидетеля
това е причината тоалетната да е изгладена от дъсчена скована постройка, която
е на около 10-12 м. от мястото, където е спял лишения от свобода.Самата
тоалетна е селска тип тоалетна, с дупка на пода със съответните дезинфекционни
мерки, имало е дезинфектантни, хлорна вар, препарати против мухи осветена е и вратата се затваря
стабилно.Според свидетеля затворническата лафка се намира на отдалечено
разстояние от мястото където е бил ищеца, но превоза дотам се е извършвал с
автомобили, но свидетелят не е виждал ищецът да е бил превозван с товарен
камион. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като достоверни, незаинтересовани и кореспондиращи с представените по
делото писмени доказателства
По делото е разпитан като свидетел и И. Ив.В.. Според
свидетеля след приемането му в затвора е бил в т.нар. „приемна“, а след това в
първа група, където е бил и ищецът. Според свидетеля, в помещението, в което е
бил настанен ищецът понякога са били настанени до осем човека, на квадратура,
която е 22-24 кв.м. Свидетелят твърди, че с ищеца са искали да бъдат настанени
в килия за непушачи, но това не се е случило. Според свидетеля, лишените от
свобода са имали веднъж седмично право да отидат на лекар, но тъй като графикът
на лекаря е направен на ротационен принцип така, че фактически са имали
възможност да посетят лекар веднъж седмично. Свидетелят твърди, че в Затвора
Белене е идвал стоматолог с камионче, като лишените от свобода са записвани по
график поне два месеца напред, а през това време ако има някакъв проблем
лишените от свобода са ползвали единствено обезболяващи.По отношение на водата
в затвора, свидетелят твърди, че макар да са били извършвани проверки, които да
са показвали, че всичко е наред, водата е била мръсна, неприятна на вкус и
мирис. Според свидетеля, че условията в помещението, което е обитавал М.К. в
т.нар“Старата фурна“ са били още
по-тежки от тези в сградата на затвора, прозорците са били облепени с тиксо, с
гвоздейчета, дограмата е била стара, таваните са били прогнили, таваните капят,
с дупки, печката е била на твърдо гориво, самоделна, направена от бивши лишени
от свобода. Тоалетната е външна, строена от лишени от свобода .Свидетеля
твърди, че отивайки към помещението на фурната да се къпят е имало много
влечуги,както и много буболечки и комари. Свидетелят твърди, че ел. табло в
сградата е било отворено, със стърчащи жици, и необезопасено. Свидетеля, твърди че храната не е била добре
приготвена, поради което лишените от свобода не са искали да я консумират и е
била изхвърляна от него, защото е трябвало да връща празни баки. Свидетелят
твърди, че при по-свободния режим за да отидат до лавката са били превозвани с
камион, в който са се събирали по 30-40 човека. От показанията на свидетеля се
установява, че ищецът не му е споделял, да е виждал змии под леглото си. Съдът
кредитира показанията на св. И., в частта относно условията в които е
пребивавал лишения от свобода К., и които отразяват непосредствените му
впечатления в тази насока, с изключение
на тази част, която представлява предположения свързани с неговия личен опит в
Затвора Белене.
Видно от заключението на ВЛ по назначената
съдебно-техническа експертиза, която като неоспорено от страните съдът
кредитира като вярно, обективно и компетентно
е, че към момента на огледа в обект „Фурна“ не е налично монтирано ел.
табло в спалното помещение. Няма видими ел.кабели около и в „кутия-фундамент“ в
спално помещение. Предоставеното за оглед ел. табло тип „вертикален монтаж в/у
повдигнат фундамент“ няма дъно и няма трансформатор в него.След 29.07.2021г. е
монтирано ново ел. табло. ВЛ е дало заключение, че към момента на огледа
състоянието на спалното помещение в обект „Фурна“ е под- теракот плочки 40/40,
стени гладки шпакловани в сивобял цвят, таван- дървени фазерни листове 6 бр, в
неравномерно състояние по периферия, и дограма-дървена единична каса с
двукрилно долно крило и единични стъкла.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 286, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, визирана в нормата на чл. 286, ал.1,
постановява, че осъдените и задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно ал.2 на
чл.3, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В случая, от страна на ищеца К. се твърди
настъпване на неимуществени вреди, като резултат от неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в килията, в която е настанен, лоши битови и санитарно-хигиенни
условия в помещенията, неосигуряване на медицинска помощ-стоматологична и от
лекар ортопед-травматолог, лоши условия във външен обект „Старата фурна“
изразяващи се в липса на санитарен възел, с течаща вода; отопление с печка на
твърдо гориво, недостатъчно питателна и
с добро качество храна, която не е приготвена и поднесена добре, недобро качество
на питейната вода, наличието необезопасено ел. табло в спалното помещение,
превоз до лавката с транспорт- камион, който не е предназначен за превоз на
хора.
Съобразно нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗИНСЗ, поправителното
въздействие върху затворниците се осъществява чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото
достойнство на осъдените, а по реда на т.4 на същата норма- чрез осигуряване на
условия за осигуряване правата на осъдените. От своя страна, нормата на чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС постановява, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие. Чл. 43, ал.4 от ЗИНСЗ постановява, че минималната
жилищна площ, в спалното помещение, за всеки лишен от свобода, не може да е
по-малка от 4 кв.м., а според ал.5, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона. Съобразно чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, като количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради; ал.3 от своя страна
регламентира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл.21,
ал.1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Нормата на чл.
68., ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС постановява, че храненето на лишените от свобода се
извършва съгласно утвърдения график за разпределение на времето., като храната
на лишените от свобода се разпределя в присъствие на служител от
надзорно-охранителния състав и представител на самодейните органи. Нормата на
чл. 77, ал.1 от ЗИНЗС, постановява, че по време на изтърпяване на наказанието
лишените от свобода имат право на подходяща работа, а по реда на чл.80, ал.1 от ЗИНЗС, с изрично писмено съгласие на лишените от свобода, администрацията на
затвора може да им възлага доброволен неплатен труд. Нормата на чл. 164, ал.1
от ППЗИНЗС, регламентира възможностите и реда на лишените от свобода за участие
в трудова дейност, като включването на лишените от свобода в трудова дейност,
се извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка
относно здравословното им състояние, възрастта, пола, професионалната
квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска и
изискванията на режима и охраната.. съобразно цитираната норма, списък със свободните
работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места, като кандидатите
за заемане на свободните работни места, подават заявление до съответния
началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава
мотивирано писмено становище.
На плоскостта на посочените правни норми, съдът
намира, че претенцията на ищеца е частично основателна.
Видно от представените по делото доказателства е, че по делото се установи
изпълнение от страна на ответника, на изискването на чл. 43, ал.4 от ЗИНСЗ за
минимална жилищна площ, в спалното помещение, от 4 кв. м. за всеки затворник. В
случая, съдът намира, че нормата визира и поставя изисквания за „жилищна площ“,
което понятие не се припокрива с общата площ на килията. Както бе посочено по-
горе, жилищната площ на килия № 7, в която е бил настанен жалбоподателят е 28,9кв.м.,
като при 5 лица, лишени от свобода, настанени в нея, се установява по 5,78
кв.м. за всеки. По делото не се доказа в килията да са пребивавали повече от 5
лица, поради което претенцията на ищеца в тази и част следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
По делото се
установи, че за периода от 10.06.2019г.- 07.08.2019г. ищецът е бил настанен във външен обект в помещение
т.нар. „Старата фурна“. По делото не се доказаха твърденията на ищеца, че
помещението , в което е бил натанен ищеца е било с незатварящи се прозорци,
течащ покрив, насекоми и змии в стаята, доколкото от показанията на св. В. се
установява, че ищецът не се е оплаквал от змии и насекоми в стаята, а от
заключението на ВЛ се установява, че
подът на помещението е направен от теракот плочки 40/40, стени гладки
шпакловани в сиво бял цвят, таван- дървени фазерни листове 6 бр, в неравномерно
състояние по периферия, и дограма-дървена единична каса с двукрилно долно крило
и единични стъкла. По делото се доказа, че в
спалното помещение е съществувало ел. табло, но по делото не се доказа
таблото да е било необезопасено, с оглед на което претенцията на ищеца в тази и
част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По отношение претенцията на ищеца за обезщетение за
причинени вреди поради това, че е използвал печка на твърдо гориво . По делото
не се спори, че през зимния сезон , когато е бил настанен в т.нар.“Стара фурна“
за отопление е използвана печка за твърди гориво. От показанията на свидетеля Д.
и В. се установява, че до това помещение няма изградена инсталация, поради
което отоплението се осъществява с печка на дърва. Съдът намира, че претенцията
на ищеца не е породена от бездействие на ответника, а от неговото
неудовлетворение да се отоплява с дърва и въглища, което не е необичайно за
съвремието ни като избор на начин на отопление. Следва да се посочи, че по
делото не са представени доказателства, че при боравеното с печката ищецът е
бил излаган на остра задушлива миризма и замърсен въздух. Видно от показанията
на св.Д. е, че при преместването на ищеца в помещението му е бил извършен
инструктаж, относно боравенето с печка на твърди гориво. Ето защо съдът приема,
че предявеният иск в тази му част е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира за основателно твърдението на ищеца, за
претърпени неимуществени вреди, като резултат от лоши условия във външното
помещение, в което е обитавал и конкретно- в липсата на санитарен възел с
течаща вода. По силата на чл. 20, ал.3, изр. второ от ППЗИНЗС, в заведенията от
закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода
се осъществява в спалните помещения. Безспорно по делото е, че такъв санитарен
възел не е изграден в спалното помещение обитавано от ищеца в т.нар. „Стара
фурна“. Действително външните тоалетни и
баня, които не се намират в сградата, поради липса на канализация, но е имало
вътре течаща вода – умивални, кухня, не отговарят на възприетия в
съвременността жизнен стандарт, но този факт не е унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и по стандарта на чл.3 от ЕКЗПЧОС, тъй като по
отношение на физиологичните нужди в Европейските правила за затворите,
възприети като стандарт в Решението на Н. и други против България на ЕСПЧ е
казано следното: Затворниците трябва да имат лесен достъп до санитарни
помещения с добри хигиенни условия и съобразени с правото на лично уединение.
Добрите хигиенни условия несъмнено включват вода, както и осигуряване на
препарати за почистване, което се установява от цялостно представената от
ответника документация по снабдяване в процесния период със съответните
почистващи средства и уреди. Поддържането на добрата хигиена е задължение на лишените
от свобода. Ако те разполагат със средствата и препаратите, което не е спорно
по делото, то от тях зависи да имат добрите хигиенни условия. Последните се
дължат от ответника, а действията по почистване са отговорност на самите лишени
от свобода. По делото не са представени доказателства, че на лишените от
свобода са били осигурени съответните средства и препарати за да поддържат
хигиената в тоалетната. Ето защо съдът намира че претенцията на ищеца за
обезщетение за причинени вреди в резултат на използване на нехигиенична и
външна тоалетна за периода от 08.08.2019г.- 05.07.2021г, е основателна и доказана за сумата от 500 лв.
Съдът
намира за недоказана и претенцията на
ищеца, касаеща претърпени неимуществени вреди от лошо качество и количество на храната,
приготвяна и поднасяна в Затвора –Белене. Съобразно установеното по- горе от
фактическа страна, съдът намира за установено изпълнението на задължението по чл. 84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС,
за предоставяне на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. С оглед изложеното, следва
предявеният иск за заплащане на сумата от 10 000лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за
периода 18.05.2021-05.07.2021г, е изцяло неоснователен и недоказан, и следва да
бъде отхвърлен кат такъв. По делото не се установи наличието на първата
предпоставка по чл. 286, ал.1 от ЗИНСЗ- противоправно поведение на ответника.
По делото са приложени протоколи за взети
проби и извършено изпитване на качеството на водата в Затвора Белене, което
показва, че за исковия период качеството на водата е проследявано периодично от
контролния орган – Районна здравна инспекция – Плевен. Видно от протоколите е,
че са изследвани показателите – цвят, мирис и вкус и по този показател не са
били установени отклонения от допустимите показатели и водата е приета като
приемлива за потребителя и според вещото лице по тези показатели водата е в
норма. Изследвана е и по химични показатели (в това число и за тежки метали).
Всички изследвани проби вода по химични показатели отговарят на изискванията на
Наредба № 9/2001г. Изследвана е и по микробиологични показатели: колиформи,
Ешерихия коли, Ентерококи, като в не е
констатирано несъответствие по тези показатели. По отношение на оплакванията за
мътност на водата и твърди примеси при направените проби не са констатирани
отклонения. Поради това съдът приема, че питейната вода в Затвора Белене е годна за пиене и не е оказала вредно
въздействие върху здравето на потребителите, в това число и на ищеца. Наличието
понякога на мътност и твърди примеси се преодолява чрез филтрирането на водата,
поради което не е довело до значителен дискомфорт при ищеца.С оглед изложеното
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размерна 10000 лв за
периода 08.05.2017г.- 05.07.2021г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
По отношение претенцията на ищеца затова, че е
превозван с товарен камион до лавката в нарушение на ЗДП и създадена пряка
опасност за живота му за периода на пребиваване в ЗОТ от 2019г.- 2021г. съдът
намира, че не бяха ангажирани доказателства затова, че ищецът е превозван с
камион до лавката. Безспорно е, че превоз на хора в товарен камион е нарушение
на ЗДП,но за да бъде основателна исковата претенция на ищеца е необходимо по
делото да е доказано превозван ли е ищецът в товарен автомобил и в резултат на
това на ищеца да са причинени вреди. Такива доказателства в тази насока не са
ангажирани. Единствено в показанията си свидетеля В. твърди, че когато е бил на
по-свободния режим веднъж седмично е ходил до лавката с товарен камион.На първо
място следва да се отбележи, че от показанията на св. В. се установява, че той
е бил в т.нар „стара фурна“ след жалбоподателя, поради което няма преки
впечатления относно пребиваването на ищеца и превозването му до лавката.В тази част показанията на свидетеля
са общи,почиват на предположения и , като от тях не се установява ищецът
превозван ли е до лавката с товарен камион и при този превод съществувала ли е
опасност за живота и здравето му. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск за сумата 10 000 лв представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на превозване на ищеца до лавката за периода
2019-2021г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за сумата 10 000 лв.
представляваща обезщетение за конвоиране окован и заключен в клетка по опасен
понтонен мост в нарушение на забраната за това извършвано многократно съдът
намира, че същата е предявена срещу ненадлежен ответник и е недопустима.По
отношение конвоирането на лишените от свобода извън местата на лишаване от
свобода до съдилищата във връзка с
участие в различни производства- чл. 3 ал. от Правилник за устройството и
дейността на ГДО-ГДО конвоира лица, изтърпяващи
наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт.В
случая пасивно легитимиран ответник е
Главна дирекция охрана на съдебната власт към МП, а не ГДИН, поради което
предявеният иск в тази част следва да бъде оставен без разглеждане, като
недопустим а производството по делото прекратено.
По отношение претенцията за сумата 15 000 лв
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на
препоръка и направление за зъболечение към Затвора Белене за спешно лечение
свързано със зъб, за загубата на този зъб и за отказа да му бъде оказана
навременна и адекватна помощ, за невъзможност да се храни нормално за периода
от 7 м. от ноември 2020г.- 19.05.2021г На първо място следва да се отбележи, че
в чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съдът счита, че
нарушение на тази забрана е и липсата или несвоевременната медицинска и стоматологична помощ, доколкото лишения от свобода
не може свободно да търси и получава такава, а зависи от съдействието от страна
на длъжностни лица от местата за лишаване от свобода. Дали в настоящия случай е
налице такава липса на медицинско обслужване, е въпрос на доказване по делото.Нормативният
акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2
от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското
обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за
активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5,
ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система
за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите
общежития и поправителните домове се осъществява медицинска помощ, спешна
медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична
помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода лица. Изпращането на лишени от
свобода за лечение на други места се осъществява по препоръка и предписание на
лекуващите лекари. Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно
установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото, включително денталното, и психичното здраве на лицата изтърпяващи
това наказание, чрез осигуряване на медицинско обслужване. От представените по
делото доказателства се установява, че за периода на престой на ищеца в затвора
му е била осигурена възможност за посещение на
лекар и стоматолог. От представените по делото доказателства е видно,
че на 18.02.2021г. д-р Б. е издала направление за насочване на ищеца към клиника
по ЛЧХ поради това, че се налага екстрахиране на зъб, което няма възможност да бъде извършено в стационара на
затвора Белене/стр.55/. Видно от представеното по делото становище/ стр. 56/ е,
че лечението е необходимо да бъде извършено,
но не е от спешен порядък,поради което не е необходимо да бъде прекъснато
изпълнението на наказанието. С оглед представената справка от РЗОК и
представените по делото доказателства е видно, че необходимата стоматологична
помощ е осигурена от ответника, чрез организирането на обслужване на лишените
от свобода чрез мобилен стоматологичен кабинет, в който на ищеца са били
извършени многократни безплатни
прегледи, включващи снемане на зъбен статус, както и е издадено направление за
медико-диагностична дейност. По делото не се констатира отклонение от правилата
на НРД или медицинските стандарти. Няма данни да е отказана необходимата
медицинска помощ при оплакване от негова страна до администрацията на затвора. В
случая поради невъзможност за лечение в стационара на затвора ищецът е насочен
към лекар-специалист ЛЧХ на 18.02.2021г. Съгласно чл. 27 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън местата за лишаване
от свобода се извършват по реда на глава четвърта от Наредбата. В чл. 60, ал. 2
от същата е регламентирано, че необходимостта от изпращане в друго лечебно
заведение се определя от директора на медицинския център, който издава
медицинско направление. По силата на чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС, предписанията на
медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗСС,
изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на съответното
място за лишаване от свобода по предложение на директора на СБАЛЛС или на
директора на медицинския център. Видно от представеното медицинско направление
е, че ищецът е насочен за лечение в ЛЧХ
в болница извън мястото за лишаване от свобода, където да бъде проведено
екстрахиране/вадене/на зъб. По делото няма доказателства, но с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба съдът намира че назначеното лечение
е осъществено на 18, 19, и
20.05.2021г.По делото са представени докладни, от които се установява, че от
датата на издаване на направлението до датата на която е направена операция са правени опити ищецът да
бъде приет в лечебно заведение в Плевен, в което има отделение по ЛЧХ. Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските
специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за
лишаване от свобода, а медицинско решение се взема единствено в интерес на
здравето на лишения от свобода. Правилото на закона изключва възможността за
администрацията за преценка относно необходимостта от провеждане на назначено
лечение. В случая направлението за болничното лечение на ищеца е предоставена
на органите в затвора Белене, за което сочи обстоятелството, че са провеждани
разговори с отделението, към което е насочен ищеца. Поради това, че за периода 18.02.2021г.- 19.05.2021г.
такова лечение не е осъществено съдът намира, че е доказано нарушение на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС – неблагоприятно третиране надхвърлящо неизбежното ниво на
страдание във връзка с предписано, но неосигурено медицинско обслужване. С
оглед така обсъдените доказателства, съдът счита, че в случая е налице
нарушение по смисъла чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, но само за част от
периода, посочен от ищеца, а именно от 18.02.2021г.- до 18.05.2021г. В
конкретния случай е налице необосновано бездействие от страна на
администрацията на Затвора Белене в посочения период, което несъмнено е довело
до нарушаване правата на лишения от свобода, тъй като същият е бил поставен в
неблагоприятни условия, свързани със своевременно упражняване на правата му,
регламентирани в глава XX от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията
и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, както и в
чл.81, ал.2, т.1 вр. ал.1 от Закона за здравето. С оглед представеното по делото направление за консултация с
ортопед-травматолог съдът намира, че по делото не са представени доказателства,
че са предприети действия от
администрацията на Затвора Белене по реда на чл. 135 ал.2 от ЗИНС за
консултация на ищеца с посочения специалист и провеждане на лечение, поради
което претенцията на ищеца за неоказана медицинска помощ е основателна и
доказана.
Съдът намира, че конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а
размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди – неосигуряване на лечение в ЛЧХ за периода
18.02.2021г.-19.05.2021г.следва да бъде определено в размер от 350 /триста и
петдесет/ лева в полза на ищеца, поради което искът за разликата до претендирания
от ищеца размер от 15000 лв. и за периода от м. ноември 2020г.- 18.02.201г се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. По отношение
исковата претенция за обезщетение за неосигуряване на консултация от
ортопед-травматолог съдът намира за основателна и доказана за сумата от 500 лв,
като за разликата до претендираните 15 000 лв предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В заключение съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан за сумата 1350 лв/ общ размер/,от която сума сумата 500
лв представлява обезщетение за неосигуряване
на хигиенни условия, ползване на външна тоалетна за периода 08.08.2019г.-
05.07.2021г, сумата 350 лв за неосигурено своевременно зъболечение в лечебно
заведение извън стационара на затвора за периода 18.02.2021г.- 19.05.2021г., и
сумата 500 лв представляваща неосигурена възможност за консултация от лекар
ортопед-травматолог извън стационара на затвора Белене, като за разликата до
претендираните 95 000 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и
недоказан. По отношение претенцията
за осъществяване на превоз от Затвора
Белене по опасен понтонен мост съдът приема, че предявеният иск е недопустим
поради липса на пасивна процесуална легитимация и производството по делото
следва да бъде прекратено в тази му част.
Съдът приема, че в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. възнаграждение,
доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286, ал.2 ЗИНЗС, се
свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални
действия. Цитираната норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78,
ал.1 от ГПК и дерогира същата. Изводът се
формира от обстоятелството, че според чл. 76 от ГПК разноските по
производството са свързани само с процесуалните действия, които страната иска
да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 от ГПК, за разноски по
производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за
призоваване на свидетели. Както ГПК, така и ЗОДОВ ясно отграничават института
на разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за
адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно чл. 10, ал. 2, предл.
първо ЗОДОВ, норма, която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата не включва
заплащане на държавната такса и юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
Различен е режимът на отговорността на ответната страна, когато искът бъде
признат за основателен - било изцяло, било частично. В тази хипотеза
отговорността на ответника е пълна - както по исковата претенция, така и за
заплащане на разноските за производството, държавната такса и за
възнаграждението за адвокат, съразмерно с уважената част от иска - ал. 3 на чл.
10 ЗОДОВ (в този смисъл Решение № 2611 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 592/2017
г., Решение № 1521 от 05.02.2018 г. по адм. д. № 9762/2016 г. и Решение № 819
от 22.01.2018 г. по адм. д. № 10451/2016 г. на Върховния административен съд на
Република България).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София да заплати на, М.Г.К. ЕГН **********
обезщетение в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева за причинените му
неимуществени вреди както следва : сумата 500 лв представляваща обезщетение
за неосигуряване на хигиенни условия,
ползване на външна тоалетна за периода 08.08.2019г.- 05.07.2021г, сумата 350 лв
за неосигурено своевременно зъболечение в лечебно заведение извън стационара на
затвора за периода 18.02.2021г.- 19.05.2021г., и сумата 500 лв представляваща
неосигурена възможност за консултация от лекар ортопед-травматолог извън
стационара на затвора Белене, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неспазване условията за размер и свободна площ на килия за периода 18.05.2017г.-
10.06.20219, за неспазване на условията на спално помещение към ЗООТ за периода
10.06.- 07.02019г, за принуда да използва печка на твърди гориво и излагането
му на остра и задушлива миризма, работа с открит огън при горно отваряне на
печката за периода от 01.11.2019г-01.04.2020г и 1.11.2020г.- 20.04.2021г, за
лошо качество на водата, за лошото качество на храната за периода 18.05.2017г.-
05.07.2021г. , за превоз в товарен камион в нарушение на ЗДП в пряка опасност
за живота му за периода от 2019-2021г за
разликата от 1350 до 95 000 лв като
неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ без разглеждане предявения от М.Г.К. ЕГН **********
против ГДИН иск за сумата 10 000 лв за това, че е превозван окован и
заключен в клетки по опасен понтонен мост в нарушение на забраната затова
поради недопустимост на предявения иск срещу ГДИН и прекратява производството
по делото.
Решението в частта, в която е прекратено
производството по делото има характер на определение и може да бъде обжалвано с
частна жалба в едноседмичен срок пред Адм. съд Плевен
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Тричленен състав на
Административен съд- гр. Плевен.
АДМ.
СЪДИЯ :