Р Е
Ш Е Н
И Е № 1208
/неприсъствено/
гр.Бургас, 21.05.2019г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми май
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8404 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1
и ал.2, чл.138, ал.1, чл.143, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявени от
”Агенция за контрол на просрочени задълже-ния” ЕООД
против С.Х.М..
Ищецът твърди
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело №
2110/2018 г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумите: 906.47 лв. –
главница, 136.87 лв. – договорна лихва за периода от 08.06.2016г. до
04.05.2017г., 572.66 лв. – гаранция по кре-дитната
сделка, и 25.73 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 05.05.2017г. – 22.03.2018г., дължими по Договор за гаранция от
***г., сключен с “***“ АД, във връзка с предоставен от “***“ ЕООД – по реда на ЗПФУР, кредит – по Договор с № *** от същата дата,
които вземания са били прехвърлени от гаранта на дружеството с договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребител-ски
кредити /цесия/ от 01.12.2017г. и Приложение Г от същата дата към него; законната
лихва върху главницата, считано от 27.03.2018г. до окончателното й изплащане,
както и за деловодните разноски. Твърди, също така, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъж-ника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането
си. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на М., че същата му дължи горните суми. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил
редовно връчен на ответница-та – с указание да подаде писмен отговор в
едномесечен срок от получаването.
В определения срок такъв не е постъпил по делото.
Ответницата е била редовно призована за първото съдебно
заседание, но не се е явила и не е изразила становище. Не е направила и искане
делото да се гледа в нейно отсъствие.
С молба от 13.03.2019г. пълномощникът на ищеца е направил
искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за
това.
На първо място, ответницата, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на ис-ковата молба, не е
представила такъв. Не се е явила или изпратила представител в съдебно-то
заседание, за което е била редовно призована. Не е направила и искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата страна за
постановяване на неприсъстве-но решение.
На трето място – на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
И на последно място, налице е и предпоставката по чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените от ищеца доказателства, иско-вете са
вероятно основателни.
Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направе-ните в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. юрисконсултски
възнаграждения.
По изложените
съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.М., с ЕГН: **********,***, че същата дъл-жи на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, сумите: 906. 47 лв. –
главница, 136.87 лв. – договорна
лихва за периода 08.06.2016г. – 04.05.2017г., 572. 66 лв. – гаранция по кредитната сделка, и 25.73 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 05.05.2017г. до 22.03.2018г., по силата на Договор за гаранция
от ***г., сключен с “***“ АД, във връзка с предоставен от “***“ ЕООД – по реда на ЗПФУР, кредит – по Договор № *** от същата дата,
които вземания са били прехвърлени от гаранта на дружеството – с Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити /цесия/ от 01.12.2017г. и Приложение Г от същата дата към него, и законната лихва върху главницата, считано от
27.03.2018г. до окончател-ното й изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2110/2018г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА С.Х.М. да заплати на “Агенция за контрол на про-срочени
задължения“ ЕООД направените в
заповедното и в настоящото производства раз-носки – 100 лв. за държавни такси, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 150 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението,
съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия:Калин Кунчев
Вярно с оригинала!
К.К.