Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255
Гр.
Перник, 29.06.2020
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 300/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал.
1 от КСО.
Образувано
е по жалба, подадена от ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя К.П.Б. против Решение
КПК-16/13.03.2020 г., постановено от директора на Териториално поделение –
Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба срещу
задължителни предписания № ЗД-1-13-00711240/29.01.2020 г., издадени от старши
инспектор по осигуряването в ТП – Перник на НОИ, с които осигурителят е
задължен да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за К.П.Б., ЕГН ********** с
дата на регистрация на трудов договор 20.04.2015 г. и подавани за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. и за Н.Х.И., ЕГН **********, подавани за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019
г.
Жалбоподателят счита решението на директора на ТП –
Перник на НОИ и потвърдените с него задължителни предписания за
незаконосъобразни. Твърди, че не са налице фактическите основания за
разпореденото заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Сочи, че
административният орган необосновано е приел, че ****ЕООД няма качеството
„осигурител”, тъй като не осъществява търговска дейност, а управителят и
прокуристът на дружеството нямат качеството „осигурени лица”, тъй като не
изпълняват трудова дейност. Сочи, че въпреки отсъствието на приходи,
търговското дружество осъществява дейност, която се изпълнява пряко от
управителя и прокуруста, поради което не са налице нарушения на осигурителното
законодателство, които да обосновават издаването на оспорените задължителни
предписания. Счита, че в хода на проведеното административно производство не са
изяснени правно-релевантните обстоятелства и не са събрани доказателства за тях.
Искането към съда е да отмени оспореното решение на директора на ТП – Перник на
НОИ и потвърдените с него задължителни предписания. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Т. поддържа
жалбата. Излага съображения за нейната основателност. Моли съда да отмени
оспореното решение на директора на ТП – Перник на НОИ и потвърдените с него
задължителни предписания. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание ответникът – Директор на ТП – Перник на НОИ оспорва жалбата. Моли
съда да я отхвърли по изложените в съдебно заседание аргументи. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
за което оспореният акт създава
задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП – Перник на НОИ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Административното
производство е започнало със заповед № ЗР-5-13-00667869/24.10.2019 г., издадена
от ръководителя на ТП – Перник на НОИ, с която на основание чл. 107 от КСО и
чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт е възложено на контролен орган на ТП – Перник на НОИ да извърши
проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя ****,
ЕООД.
От справка за
лицата, за които в персоналния регистър на НОИ е подадена информация от
осигурителя за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. е установено, че за
целия период, данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани за две лица – Н.Х.И. и К.П.Б..
Посочените лица са вписани в търговския регистър съответно като прокурист на дружеството,
считано от 07.07.2015 г. и управител, считано от 12.11.2011 г.
С писмо изх. №
1130-13-289#3/24.10.2019 г. директорът на ТП - Перник на НОИ е поискал
от директора на ТД на НАП – София, офис Перник информация за декларираната
дейност на проверявания осигурител, извършваните ревизии, производствени, търговски
или други обекти. В отговор е изпратено писмо, изх. № 9101-13-249#1/28.10.2019 г.,
подписано от директора на офис Перник при ТД на НАП – София, от което се
установява, че не са извършвани ревизии на ****ЕООД. Регистрирано е едно
фискално устройство в офис, находящ се в гр. Перник, ул. **** с № на ФП ****, с
дата на въвеждане в експлоатация 24.03.2012 г. и дерегистрация – 02.05.2017 г. Подавани
са годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за доходи през 2016 г. и 2017
г. , с които е декларирана дейност с код по КИД 46.39 – неспециализирана търговия
на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.
С писмо изх. №
1130-13-289#5/30.10.2019 г. управителят на проверяването дружество - К.П.Б.
е поканена за изясняване на обстоятелствата във връзка с осигуряването. Същата
е представила обяснение с вх. №1130-13-289#6/29.01.2020 г., в което е посочено, че ****ЕООД е в
затруднено финансово положение. Притежава в собственост недвижими имоти,
моторно превозно средство и стоки, подлежащи на реализация. Тъй като през 2018
г. няма реализирани приходи попада в обхвата на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч и
съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО не подава годишна данъчна декларация. Отразено
е, че лицата осъществяващи дейност от името на дружеството са управителя и
прокуриста, чиито действия са насочени към намиране на пазар за стоките и
продажба на имуществото. Начислявани са трудови възнаграждения, но не са
изплащани такива, поради липса на финансови средства. Към обясненията са
приложени оборотни ведомости на осигурителя и копие от годишни данъчни
декларации за 2016 г. и 2017 г., два броя регистрационни талони, съдебно
техническа експертиза за оценка на послужило като обезпечение имущество.
Въз основа
на така събраните доказателства – контролен орган по осигуряването при ТП -
Перник на НОИ е съставил констативен протокол № КП-5-13-00711226/29.01.2020 г.,
в който е отразил приетите от него за установени в хода на проверката факти,
както и следващите от тях правни извод. Посочил е, че ****ЕООД през периода
2016 г. – 2019 г. не е осъществявало търговска дейност, поради което няма
качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Приел е, че по тази
причина управителят и прокуристът на дружеството не изпълняват трудова дейност
и следователно не са осигурени лица по смисъла на чл. 4 и чл. 4а от КСО, а
декларираните за тях осигурителен стаж и осигурителен доход са недействителни.
Въз основа
на така отразеното, инспектор по осигуряването в ТП - Перник на НОИ на основани
чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е
издал задължителни предписания № ЗД-1-13-00711240/29.01.2020 г., с които е
задължил осигурителя да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО подадени за
лицата К.П.Б. и Н.Х.И. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. Те са
връчени на управителя на дружеството на 04.02.2020 г.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО срещу тях е
постъпила жалба с вх. № 1012-13-21/13.02.2020 г. пред директора на ТП – Перник
на НОИ. В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО директорът на ТП - Перник на НОИ е издал решение № КПК-16/13.03.2020
г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Това решение е предмет
на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното обжалване жалбоподателят е представил договори, сключени и действащи
през процесния период между него и други търговци, с които е възлагал извършването
на счетоводно-консултантски, посреднически и рекламни услуги и е приел да
извършва търговско представителство по възлагане от **** ООД. Представени са
справки за наличности към 18.01.2016 г., към 04.09.2017 г., към 25.05.2018 г.,
към 30.12.2019 г. и 2 бр. СРМПС, с № ********* и № *********, от които се
установява, че дружеството притежава два броя моторни превозни средства и стоки
– бутилирани вина, съхранявани на склад. Приобщени са работни графици,
утвърдени в дружеството за целия процесен период, в които фигурират лицата Н.Х.и
К.Б., както и присъствена книга, в която са полагани подписи от същите лица. От
приетите в съдебно заседание заявление № 002/12.11.2015 г. и придружително
писмо вх. № 27-50005/19.02.2015 г. се установява, че считано от 15.11.2015 г. К.Б.
е ползвала отпуск за бременност и раждане.
В хода на съдебното производство са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля А.Й.В., от
които се установя, че във връзка със служебните си задължения във ****ЕООД е
контактувал с лицата К.Б. и Надка Христова, в качеството им на представляващи
на ****ЕООД. Между двете дружества са реализирани сделки във връзка с търговия на
вина, като отношенията между тях според показанията на свидетеля датират от
около четири години.
При горните
фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - Перник,
прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-13-21/13.02.2020 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока
за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в инструктивния
едномесечен срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на
НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт, че ****ЕООД
през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. е подало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицата К.Б. и Н.И. в нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО,
вр. § 1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО, поради което е приел, че е налице
основанието на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за издаване на задължителни
предписания. В производството по административен контрол за законосъобразност
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Налице е, обаче отменително основание
по чл. 146, т. 4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Според
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, директорът на ТП –
Перник на НОИ неправилно е приел, че обжалваните пред него задължителни
предписания са издадени при наличие на предвидените в закона фактически
основания.
Съгласно чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за
осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ
контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт. В настоящия случай материално компетентният на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО инспектор
по осигуряването при ТП – Перник на НОИ е приел, че жалбоподателят няма
качеството „осигурител“ по смисъла на
чл. 5, ал. 1 от КСО, тъй като не осъществява търговска дейност, а лицата
К.Б. и Н.И. - не са „осигурени лица“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, във вр.
с § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като не изпълняват трудова дейност. Затова е
счел, че по отношение на последните не е следвало да се подават данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО за периода 01.01.2016 г. – 31.12.219 г. и е дал задължителни
указания на осигурителя за заличаване на същите.
Съгласно в
чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или
неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение
по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Няма
спор, че жалбоподателят е юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 от ТЗ. Не
е спорно и се установява от справката, извършената на основание чл. 11 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, че през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. К.П.Б. е вписана като
управител на ****ЕООД, а Н.Х.И. - като
прокурист на дружеството. Следователно те подлежат на задължително осигуряване
за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица на
основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. От изложеното следва, че жалбоподателят е
юридическо лице, което има задължение по закон да внася осигурителни вноски за
други физически лица и съответно отговаря на критериите за осигурител по
смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО.
Легално
определение за осигурено лице е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Съгласно цитираната норма това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Както се посочи К.Б. и Н.Х.са вписани в търговския регистър съответно като
управител и прокурист на ****ЕООД и подлежат на задължително осигуряване по
силата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Не е спорно между страните, че за тях са
начислявани, но не са внасяни осигурителни вноски. Следователно те отговарят на
критериите за осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Аргументът
на административния орган да не зачете качеството „осигурител” на ****ЕООД и
качеството „осигурени лица” на К.Б. и Н.Х.е, че последните реално не са
изпълнявали дейността, за която са им начислявани осигурителни вноски.
Обемът от дейности за извършването на които са се
задължили управителят и прокуристът се определя от договори, сключени между тях
и дружеството съгласно чл. 147, ал. 3 от ТЗ и чл. 23 от ТЗ. Клаузите на тези
договори са задължителни за страните по тях и нямат обвързваща сила за трети
лица. Доколкото, обаче данните за управителя и за прокуриста са обстоятелства, подлежащи
на вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел на основание съответно чл. 119, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 21, ал. 1 от ТЗ, те съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се считат за
известни на трети добросъвестни лица от момента на вписването. В чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ е залегнал принципа за доверие в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, според който трети добросъвестни лица могат да
се позовават на
вписването и
обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не
съществува. Следователно правната сигурност изисква подлежащите на
вписване и вписани в търговския регистър обстоятелства да се считат за верни до
установяване на неистинността им по предвидения в закона ред. Това правило е
относимо и към контролните органи на НАП в производствата по проверка на
осигурители по реда на чл. 107 от КСО. Те са длъжни да зачетат качеството
управител, респективно прокурист на лицата, за които е извършено такова
вписване в търговския регистър. В обема от правомощията им не се включва
възможността за инцидентно установяване неистинността на вписването, поради
направена в административното производство констатация, че тези лица не
изпълняват дейностите, за които са поели задължения с договорите по чл. 147,
ал. 2 от ТЗ и чл. 23 от ТЗ.
Неистинността на вписаното обстоятелство може да бъде
установена само по съдебен ред чрез предявяването на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ,
като надлежната процесуална легитимация за това принадлежи на всяко лице, което
има правен интерес и на прокурора. Недопустимо е неистинността на вписано в
търговския регистър обстоятелство да се установява в друго производство,
различно от предвиденото в чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Затова в хода на извършената по
реда на чл. 107 от КСО, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Индукция за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ проверка
за разходите на държавно обществено осигуряване, контролният орган е длъжен да
се съобрази с вписаните обстоятелства и да ги зачете. В случай, че събраните в
хода и доказателства пораждат у него съмнения за действителното съществуване на
вписани обстоятелства, които са от значение за дейността по държавното
обществено осигуряване, той следва да предприеме действия за довеждането им до
знанието на надлежно процесуално легитимираните лица да предявят иск по чл. 29
от ЗТРРЮЛНЦ пред съответния окръжен съд.
Едва уважаването на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ има за последица
заличаване на вписаните обстоятелства, което се извършва на основание чл. 30,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ по реда на чл. 14 от същия закон.
В настоящият случай, за да издаде оспорените задължителни
предписания контролният орган при ТП на НОИ не е зачел разпоредбата на чл. 10
от ЗТРРЮЛНЦ и е приел, че К.П.Б. и Н.Х.И. не изпълняват реално задълженията си
съответно като управител и прокурист. От там е направил и неправилния правен
извод, че те нямат качеството „осигурени лица”, а жалбоподателят -
качеството „осигурител”. Приложил
е неправилно нормите на чл. 5, ал. 1 от КСО и чл. 4, ал. 1, във вр. с § 1, ал.
1, т. 3 от ДР на КСО и като е дал задължителни предписания по реда на чл. 108,
ал.1, т. 3 от КСО е постановил незаконосъобразен административен акт.
Контролиращият административен орган – директор на ТП на НОИ – Перник го е
потвърдил, поради което постановеното от него решение е неправилно и следва да
се отмени, в едно със задължителните предписания.
За пълнота следва да се посочи, че събраните по делото
доказателства не подкрепят становището на контролния орган, че К.Б. и Н.И. не
са изпълнявали задълженията си като управител, респективно прокурист на
дружеството – осигурител. Видно е от представените писмени доказателства,
неоспорени от ответника, че посочените две лица са сключвали договори от името
на дружеството, подавали са годишни данъчни декларации чрез упълномощен
представител, присъствали са на определеното им работно място, спазвали са
утвърден работен график. В тази насока са и показанията на изслушания в съдебно
заседание свидетел. Последният представлява търговско дружество, чието седалище
е в близост до седалището на жалбоподателя. Познава К.Б. и Н.И. като
представляващи „Федерация на обединени дистрибутори - ФОД“ ЕООД и е водил
преговори с тях за сключване на търговска сделка.
От така изложеното следва, че изводът за отсъствие на
реално изпълнение на дейността, за която са начислявани осигурителни вноски,
направен от контролния орган на ТП – Перник на НОИ и споделен от директора на
ТП – Перник на НОИ в оспореното решение, е необоснован. Отсъства соченото в
задължителните предписания основание за издаването им, поради което те и
потвърждаващото ги решение на директора на ТП – Перник на НОИ са
незаконосъобразни и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъдат
отменени.
С оглед
изхода от спора и на основани чл. 143, ал. 1 от КСО в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в
размер на 50 лв. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение въпреки осъщественото процесуално представителство от адвокат,
поради което разноски за това не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение КПК-16/13.03.2020
г., постановено от директора на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт и потвърдените с него задължителни предписания №
ЗД-1-13-00711240/29.01.2020 г., издадени от старши инспектор по осигуряването
при Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с
които ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя К.П.Б. е задължен да заличи данните по чл. 5, ал.
4 от КСО за К.П.Б., ЕГН ********** с дата на регистрация на трудов договор
20.04.2015 г. и подавани за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. и за Н.Х.И.,
ЕГН **********, подавани за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2019 г.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт да заплати на ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. ****, представлявано от управителя К.П.Б. сумата от 50
лв./петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/