Р Е Ш Е Н И Е
№…………
16.03.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ЧЕТВЪРТИ МАРТ две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 24 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 1770/25.09.2019 г., Плевенски
районен съд по гр. дело № 2536/2019
г. по описа на същия съд е прекратил с развод на основание чл.49, ал.1 от СК
гражданския брак, сключен на 30,05,2009 г., с акт за граждански брак
№0177/30,05,2009 г. на Община Плевен, между Р.Л.А., ЕГН **********, и С.Б.А.,
ЕГН **********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Вина за разстройството на брака
имат и двамата съпрузи.
Определил е местоживеенето на
децата Б. С. А., ЕГН **********, и К.С.А., ЕГН **********, да бъде при майката Р.Л.А.,
ЕГН **********.
Предоставил е упражняването на
родителските права върху децата Б. С. А., ЕГН **********, и К. С. А., ЕГН **********,
на майката Р.Л.А., ЕГН **********.
Определил е режим на лични
контакти на децата Б. С. А., ЕГН **********, и К. С. А., ЕГН **********, с
бащата С.Б.А., ЕГН **********, както следва:
– всяка първа, втора и последна
седмица от месеца – от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, с преспиване при
бащата, както и три седмици през лятото, когато не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката; Коледните празници през четните години, Новогодишните
празници през нечетните години и два дни от Великденските празници.
Осъдил е бащата С.Б.А., ЕГН **********, да заплаща на детето Б. С. А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Л.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 150,00 лева, считано от датата на завеждане на делото до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като за
разликата до претендираните 250,00 лева месечна издръжка е отхвърлил иска като
неоснователен.
Осъдил е бащата С.Б.А., ЕГН **********, да заплаща на детето К.С. А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Р.Л.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 140,00 лева, считано от датата на завеждане на делото до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като за
разликата до претендираните 250,00 лева месечна издръжка е отхвърлил иска като
неоснователен.
Постановил е след прекратяване на
брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М..
Предоставил е ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Плевен, жк.** бл.**, вх.*, ап.*, на
съпругата Р.Л.А., ЕГН **********, и децата Б.С. А., ЕГН **********, и К.С. А.,
ЕГН **********.
Осъдил е С.Б.А., ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС Плевен държавна такса върху определения размер на
издръжките в размер на 417,60 лева.
Осъдил е Р.Л.А., ЕГН **********,
и С.Б.А., ЕГН **********, да заплатят солидарно по сметка на ПлРС сумата от
25,00 лева - допълнителна държавна такса за прекратяването на брака с развод по
исков ред.
Постъпила е въззивна жалба от С.Б.А.
чрез пълномощника му – адв. П.Г. от Адвокатска колегия – гр. Варна срещу
първоинстанционното решение в частта за упражняването на родителските права
върху децата Б. А. и К. А., местоживеенето на същите при майката,
предоставянето на ползването на семейното жилище на майката, както и в частта,
с която бащата е осъден да заплаща издръжка, вкл. относно началния момента на
заплащането на издръжката. Въззивникът изразява становище, че в обжалваната му
част първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че и двете страни
могат да разчитат на помощ от трети лица в еднаква степен. Въззивникът твърди,
че не е удачно децата да се отглеждат от трети лица, било то и близки роднини,
при положение, че същите имат отговорен и любящ баща, който има възможност и
желание да се грижи за тях пълноценно и не е обвързан от работа на смени до
късно вечер. Първоинстанционният съд не е обсъдил невъзможността на майката да
се грижи непосредствено за децата, тъй като същата работи на смени до късно
вечер, както и не е обсъдил обстоятелството, че бащата полага непосредствено
ежедневни грижи за децата, дори в обем, по-голям от майката, поради което е неправилно
решението и в частта, с която същият е осъден да заплаща издръжка за децата от
подаване на исковата молба. И след подаване на исковата молба в съда бащата е
продължил да се грижи основно за своите деца, вкл. относно финансирането на
основните техни нужди. Въззивникът счита, че по отношение на възпитателските
качества, полаганите до момента грижи и отношение към децата и възможността
родителя лично да обгрижва децата и трети лица да помагат, а не да заместват
родителската грижа, бащата следва да бъде предпочетен пред майката, като
единственият аргумент в обжалваното решение, с който е защитен изводът, че
майката е по-пригодна да се грижи за децата е относително ниската възраст на
децата и най-вече в полза на детето К.. Съдът не е отчел обстоятелството, че
майката работи до късно, поради което твърде често ще се налага да бъде
замествана от трети лица. Бабата по майчина линия също работи шест дни в
седмицата, което води до неприемливия извод за интересите на децата, грижата за
тях често да полагат трети лица, не толкова близки на децата, като приятелки на
майката. Следва да бъде съобразено, че бащата е свободен и има желание да
полага непосредствено грижи за своите деца. Поведението на майката да стои до
късно по заведения и да води със себе си и децата, с което същите да бъдат
затруднени да ходят на училище и да си почиват не следва да се възприема като
добър родителски подход, поради което съдът е следвало да го отчете, като
отрицателен аспект относно възпитателските качества на майката и полаганите от
последната родителски грижи и отношение към децата си. Въззивникът моли
Окръжния съд, да отмени постановеното от Плевенски районен съд решение в
частта, с която е определено местоживеенето на децата Б. А. и К. А. да бъде при
майка им Р.А., в частта, с която е предоставено упражняването на родителските
права върху децата Б.А. и К. А. на майката Р.А., в частта, с която е
предоставено ползването на семейното жилище на съпругата и в частта, с която
бащата е осъден да заплаща издръжка на децата и вместо него, да постанови нова,
с което да присъди родителските права по отношение на Б. С. А. и К. С. А. на
техния баща С.Б.А., да бъде определено местоживеенето на децата при баща им в
семейното жилище, находящо се в гр. Плевен, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,
да бъде предоставено семейното жилище на бащата С.А. и децата Б. и К., да бъде
определен режим на личен контакт на децата с тяхната майка.
Постъпил е писмен отговор от Р.Л.А.
чрез процесуалния й представител – адв. Д.С. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна. Въззиваемата счита, че доводите на въззивника във въззивната
жалба са несъстоятелни, неоснователни, голословни и неподкрепени с
доказателства. Майката не разчита на никой при отглеждането и възпитанието на
децата си и същата заявява желание и възможност сама да отглежда и възпитава
децата си, без да разчита на трети лица. Същата притежава добри родителски и
възпитателски качества, доказала се е като добра майка и е в състояние да
отглежда децата си, без каквито и да било асистенции. В никакъв случай не е
доказано по делото, че бащата полага по-големи по обем грижи от майката. В
момента единствено майката се грижи за децата, същите живеят с нея в семейния
апартамент в гр. Плевен. Бащата не плаща издръжка, не полага грижи за децата и
оказва физически и психически тормоз на семейството си. Същият не е в състояние
да контролира емоциите си и да се въздържа от агресия. Въззиваемата моли
Окръжния съд, да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.
Окръжният съд,
като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира
за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
В тази връзка следва да се посочи, че предмет на
настоящето производство са само въпросите повдигнати с въззивната жалба относно
упражняването на родителските права върху родените от брака деца,
местоживеенето им, предоставяне на семейното жилище на майката, както и
началния момент на заплащането на издръжка от бащата. По отношение на другите
въпроси решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед така заявения предмет на въззивното
производство съдът приема, че изцяло правилни и обосновани на събраните
доказателства са изводите на РС-Плевен по отношение решението на тези въпроси.
Фактическата обстановка установена по делото е
накратко следната:
Безспорно между
страните е, а и е видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак №0177/30,05,2009
г. на Община Плевен, че страните са сключили брак на 30,05,2009 г.
От представеното копие
от удостоверение за раждане от 29,09,2009 г. се установява, че детето Благовест
е родено на 26,09,2009 г., а като родители са посочени страните по делото.
От представеното копие от удостоверение за
раждане от 16,10,2012 г. се установява, че детето К.е родено на 13,10,2012 г.,
а като родители са посочени страните по делото.
От представеното копие
от Споразумение по чл.107 от КТ №1/25,05,2017 г. се установява, че ищцата е
избрана на длъжността ПРЕДСЕДАТЕЛ на ПК „***“ с.Българене, при възнаграждение в
размер на 325,00 лева.
От представеното копие
от ТД №20/19,05,2015 г. се установява, че ищцата работи като сервитьор на
4-часов работен ден, с посочено ТВ в размер на 180,00 лева.
От представеното копие
от ТД №021/03,06,2019 г. се установява, че ответникът е трудово ангажиран,
считано от 04,06,2019 г., с основно месечно ТВ в размер на 560,00 лева, на
8-часов работен ден.
В социалния доклад,
изготвен от ДСП-Плевен, се ангажира становище, че и при двамата родители децата
се чувстват много добре и обгрижени.
По отношение разрешаването на въпроса за
предоставяне на упражняването на родителските права е изслушан доклад Дирекция
„Социално подпомагане“ Плевен. Изслушани са и редица свидетелски показания. При
цялостната преценка на така събраните доказателства съдът е приел, че
упражняването на родителските права и на двете деца следва да бъде предоставено
на майката.
Тези изводи са изцяло правилни и законосъобразни. В
тази насока следва да се отбележи, че пред настоящия състав бе извършено
изслушване на по-голямото дете, поради навършването на 10 годишна възраст. Така
Б. А. заяви пред състава на съда в присъствието на социален работник, че
неговото желание е да живее при майка си. Предпочита го, защото тя се грижи за
него, има приятели в района, посещава училище, а същевременно може да посещава
баба и дядо по бащина линия, които живеят в с.Българене, където се вижда и с
баща си.
С оглед на тези данни съдът счита от правна страна
следното:
Поначало
отношенията между родители и деца са естествени и нравствени. Те възникват и се
развиват върху чувства на близост и привързаност. При прекратяване на
фактическо съпружеско съжителство, както е в случая, съвместното и съгласувано
упражняване на родителските права и задължения става неосъществимо. С оглед
интереса на родените от това съжителство деца следва да се прилага разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК и по аналогия разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК. Последната задължава съда да определи на кого да
бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето, както и да
определи мерките за лични отношения между родителя, на когото не е предоставено
упражнението на родителските права, и детето, защото поддържането на тези
отношения е жизнено необходимо и за двамата. В случая съдът намира, че
упражняването на родителските права върху децата Б. и К. следва да бъде
предоставено на майката Р.А.. Разделянето на двете деца е недопустимо с оглед
техните досегашни и бъдещи отношения и интереси. След раздялата между страните майката
е полагала непосредствените грижи за децата и е създала необходимите социално-
битови условия за тяхното отглеждане. Горното се потвърждава и от изготвения от
Дирекция "Социално подпомагане " гр. Плевен социален доклад, от който
може да се направи изводът, че детето има положителна нагласа към семейната
среда на своята майка и е силно привързано към последната, което е от
съществено значение за благоприятното развитие на отношенията родител- дете и
за хармоничното изграждане на детето като личност. В този аспект са и събраните
по делото гласни доказателства, както и становището на голямото дете Б.. Също
така при преценката се отчита и осъждането на бащата аз престъпление от общ
характер, във връзка с неговите характеристични данни.
С оглед на
гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика и по- конкретно
задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 1974 г., в което са посочени
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при разрешаване на спора за
упражняване на родителските права, Плевенският окръжен съд намира, че в интерес
на децата Б.и К. е да продължат да живеят в настоящата си семейна среда, в
която се чувстват спокойни и удовлетворени, поради което местоживеенето на децата
следва да се определи при майката Р.А., на която следва да се предостави и
упражняването на родителските права.
Съдът е определил подходящ, изчерпателен и доста разширен режим на лични контакти на
бащата с двете деца, който също е съобразен както с интересите на децата, така
и с възможностите на родителите, като същият ще способства за постигане на
основната си цел – съхраняване на близки връзки между родител и деца и
осъществяване на бащинските функции.
Предоставянето на семейното жилище на майката е
правилно и съобразено с изискванията на чл.56 ал.2 от СК.
Определеният размер на издръжката не се обжалва,
поради което съдът счита, че същият е във възможностите на родителя, който я
дължи. Началният момент е правилно определен, тъй като датата на исковата
молба е и начална дата на иска, а има и
функцията на покана за доброволно плащане. Не се присъжда издръжка за минало
време, макар, че се твърди, че фактическата раздяла е настъпила почти 6 месеца
по-рано, поради което и това оплакване е неоснователно.
Поради изложеното съдът счита, че РС-Плевен е дал
правилно и основано на закона и доказателствата по делото разрешение на
въпросите относно родителските права, местоживеенето на децата, ползването на
семейното жилище и началния момент на заплащане на издръжката, и следователно
жалбата е неоснователна.
С оглед
на всичко гореказано Окръжният съд приема, че обжалваното решение на Плевенски
районен съд е валидно, допустимо, обосновано на доказателствата по делото в
съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение
или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелсвеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната
инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК С.Б.А. следва да бъде осъден да заплати
на Р.Л.А. сумата от 600лв. деловодни
разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 1770 от 25.09.2019г., постановено от Плевенски
районен съд по гр. дело № 2536/2019г.,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК С.Б.А.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ Р.Л.А.,
ЕГН **********
сумата от 600лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по
реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :