Р Е Ш Е Н И Е № 1553
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение, девети състав, в
закрито заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното
от председателя гр. дело № 2785 по
описа за 2016 година, за да се
произнесе, приема следното:
Производство
по реда на чл. 437, ал.1 във вр. с чл.435, ал.2 предл. последно от ГПК.
ПОС констатира, че първоначално е
подадена с вх. № 11360/17.08.2016г. чрез ЧСИ М. О., рег. № 758, жалба до Окръжен съд- Пловдив с вх. № 29618/
11.10.2016 г., от „ХИДРОТЕХНИКА“ АД, ЕИК ****, с
адрес гр. ****, против Постановление от 01.08.2016 г. за приемане на разноски
по изпълнението в размер на 1940 лв. (адвокатско възнаграждение), постановено
по изпълнително дело № 20167580400395 по описа на ЧСИ М. О. с рег. № 758, район
на действие Окръжен съд Пловдив. С жалбата е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1940 лева, като е
направено и съответно искане за намаляването му до минималния размер съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По така подадената жалба е
било образувано предходно гр.д. № 2469/2016г.,ПОС,ІХгр.с., по което с
Определение № 2294/13.10.2016г. на ПОС, ІХ гр.с., се оставя без разглеждане жалбата, съставляваща искане за
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като е
прекратено производството по въззивно гр. дело № 2469/2016 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, IХ-ти гр. състав; както и е върнато изпълнително дело № 20167580400395 по описа
на ЧСИ М. О. с рег. № 758, район на действие Окръжен съд Пловдив, на съдебния
изпълнител за произнасяне по искането на длъжника „ХИДРОТЕХНИКА“ АД, ЕИК *****,
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, след което е
разпоредено делото да се изпрати на съда.
С обжалваното Постановление, предмет на
настоящата жалба, /отново подадена жалба от „ХИДРОТЕХНИКА“ АД чрез пълномощник
адв. В.Д.-Г.,***/02.11.2016г. чрез ЧСИ М. О., въпреки постановеното от съда по
предходно цитирано дело-за обратно изпращане на делото в съда, след произнасяне
от страна на ЧСИ с нарочен акт относно искане за намаление на разноските/, ЧСИ
отказва да намали адвокатския хонорар за образуване и водене на изпълнително
дело № 395/2016г., с мотиви, че същият е съобразен с Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се
явява прекомерен.
Постановлението е съобщено на длъжника
„Хидротехника” АД гр. ***** чрез адв. В.Д.-В., с връчено копие от същото на
26.10.2016г. Последно цитираната жалба от адв. Д.-В., пълномощник на длъжника
„Хидротехника” АД гр. **** е подадена в едноседмичен срок /02.11.16г./съгласно
чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдия-изпълнителя, от надлежна страна по делото, съгласно чл. 435 ал. 2 предл.
последно от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на
взискателя по делото Община ****, със седалище и адрес: гр. ****, чрез съдебен
адресат: адв. Д. Т., гр. ****, като в законоустановения срок взискателят не
взима становище.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М. О., в които са изложени аргументи за допустимост и
неоснователност на подадената жалба.
Предвид
изложеното ПОС приема, че подадената жалба е допустима за разглеждане от съда
по същество; същата е подадена от надлежна страна по изпълнителното
дело-длъжник, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдия изпълнителя – постановление за разноски, с което
ЧСИ отказва да намали адвокатския хонорар за образуване и водене на изп. дело №
395/2016г. по описа на ЧСИ М. О., рег. № 758, предвидено в разпоредбата на чл.
435 ал. 2 изр. последно от ГПК. Жалбата е и надлежно администрирана съгласно
разпоредбата на чл. 436 ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Поради което следва да бъде
разгледана от съда по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20167580400395 по описа на ЧСИ М. О. с рег. № 758, район на
действие Окръжен съд Пловдив, е образувано на 21.06.2016г., на осн.чл. 2 ал. 2
и 3 от ЗЧСИ във вр. с чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ и чл.9б от ЗМДТ, с Акт за възлагане събирането
на публични вземания № 10/13.05.2016г., от страна на взискателя Община ****,
чрез А. П., директор Дирекция „Местни данъци и такси”, съгласно заповед №
350/19.11.2015г. на Кмета на Община *****, срещу длъжника „Хидротехника” АД, с
ЕИН *****. В акта за възлагане събирането на публични вземания, са посочи,
съответно:1. вземане за данък върху недвижими имоти в размер на 13 083.70
лв и лихва към 25.11.2015г. в размер на 6 641.62 лв; 2. вземане за такса
за битови отпадъци в размер на 54 186.38 лв и лихва към 25.11.2015г. в
размер на 37 327.65 лв. Приложени са, съответно, опис № 1, неразделна част
към акта за възлагане, както и справка за притежавани недвижими имоти и
превозни средства.
Приложено е пълномощно и договор за
правна защита и съдействие № 117578/30.05.2016г. между взискателя и адв. Д. Т.,
/лист 39 от изп.дело/. В договора за правна защита и съдействие е записано като
основание и предмет на договора: образуване на изпълнително дело,
представителство по изпълнителното дело, както и е договорено възнаграждение от
1940 лева, за което е записано, че сумата е изплатена по банков път.
ПОС констатира от съдържанието на
горецитирания договор за правна защита и съдействие, че договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение от 1940 лева е за извършвани от адв. Т.
услуги по образуване на изпълнителното дело, както и по представителство по
образуваното изпълнително дело. Поради което и на основание чл. 10 ал. 1 т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело
е в размер на 200 лева. В случая, е договорено адвокатско възнаграждение, и
съответно, е изплатено такова и за процесуално представителство по
изпълнителното производство.
Предвид което и ПОС приема, че следва да
се приложи разпоредбата на чл. 10 ал. 1 т. 2 от горецитираната наредба,
съгласно която се предвижда адвокатско възнаграждение – в размер на ½ от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал. 2, респективно, в случая,
посочени в чл. 7 ал. 2 т. 5 , - при интерес от 100 000 до
1 000 000 лева, в която се предвижда размер на минимално адвокатско
възнаграждение в значително по-висок размер от размера от 1940 лева, на
адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза на неговия довереник
по процесния договор за правна защита и съдействие по изпълнително дело №
395/2016г. по описа на ЧСИ М. О.
Предвид гореизложени съображения ПОС
приема, че не са налице предпоставки по чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на
адвокатския хонорар, заплатен от взискателя на пълномощника адв. Т., тъй като
договореният и заплатен размер не надвишава минимално определения размер
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради което и жалбата се явява неоснователна и като такава не
следва да бъде уважена, тъй като обжалваното постановление за разноски е
законосъобразно.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. последно от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 437 ал. 4 изр. първо от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадена чрез ЧСИ №
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/