№ 471
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100603228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 08.04.2024г. по НОХД № 17410/2023г., СРС, НО, 132 състав е признал
подсъдимата В. К. К. за виновна в това, че: в периода от 15.02.2021 г. до 11.10.2021 г., от
къща, находяща се на адрес с. Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул.
„******* ет. 2, в условията на продължавано престъпление с шест деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите е отнела чужди движими вещи различни видове златни бижута на обща
стойност 2767.10 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и десет стотинки/
лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
както следва:
-в периода от 15.02.2021 г. до 19.03.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ бр. златен синджир, 2,19 грама, 14 карата проба на златото на
стойност 140.00 /сто и четиридесет/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 31.05.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул.„******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ брой гривна от комплект от бяло и жълто злато - 11,00 грама, 14
карата проба на злато на стойност 639,36 лв. /шестотин тридест и девет лева и 36 ст. / от
владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 01.06.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ брой синджир от комплект от бяло и жълто злато 25,13 грама 14
карата проба на златото на стойност 1460,64 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева и 64
1
ст./ от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 13.09.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ бр. дамски златен синджир, в комплект с висулка във форма на
„плетено сърце“, 1, 920 грама, 14 карата проба на златото на стойност 238.00 /двеста
тридесет и осем/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 27.09.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ чифт детски златни обеци във форма на „калинки“, марка „GOTO -
baby collection” 0,92 гр. на стойност 166.60 /сто шестдесет и шест лева и шестдесет
стотинки/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 11.10.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ бр. златно синджирче, 1,29 гр. в комплект с висулка във форма на
„кръстче“ на стойност 122.50 /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лв. или всички
златни бижута на обща стойност 2 767.10 /две хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и
десет стотинки/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 303 НПК и чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца,
изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е признал подсъдимата В. К. К. за виновна в това, че: в периода
от 19.03.2021 г. до 01.06.2021 г. в гр. София, в Заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр.
София, ул. „Иван *******, в условията на продължавано престъпление с три деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите - потвърдила неистина, че е собственик на различни заложени вещи,
придобити чрез покупка в частни документи - писмени декларации към съответните
заложни билети, в които документи по изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на МС /обн. ДВ
бр. 16/27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., издадено въз основа на ал. 2 на параграф 23 от
ПЗР на Валутния закон е била специално задължена да удостовери истината и употребила
пред различни служители на Заложна къща „Е. - 1“ ЕАД като доказателство за невярно
удостовереното обстоятелство, а именно основанието за придобиване на собствеността на
заложените вещи както следва:
На 19.03.2021 г. в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул. „Иван
******* потвърдила неистина, че е собственик на заложената вещ, която придобила чрез
покупка: 1 /един/ бр. златен синджир 2,18 грама, 14 карата проба в частен документ
Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с
Постановление № 40/18.02.2009 г. на МС /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009
г., издадено въз основа на ал. 2 на параграф 23 от ПЗР на Валутния закон към Заложен билет
№ 105632/19.03.2021 г., като е била специално задължена да удостовери истината и
употребила този документ като доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, а
именно основанието за придобиване на собствеността на заложената вещ пред Б.А.Г. -
служител на заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, във връзка със сключен договор за паричен заем,
обективиран в Заложен билет № 105632/19.03.2021 г.;
На 31.05.2021 г. в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул. „Иван
******* потвърдила неистина, че е собственик на заложената вещ която придобила чрез
покупка: 1 /един/ брой гривна от комплект от бяло и жълто злато - 11,00 грама, 14 карата
проба на злато в частен документ Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на МС /обн. ДВ бр.
16/27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., издадено въз основа на ал. 2 на параграф 23 от ПЗР
2
на Валутния закон към Заложен билет № 106840/31.05.2021 г., като е била специално
задължена да удостовери истината и употребила този документ като доказателство за
невярно удостоверено обстоятелство, а именно основанието за придобиване на
собствеността на заложената вещ пред Иван Ангелов Бързев - служител на заложна къща „Е.
- 1 “ ЕАД, във връзка със сключен договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет №
106840/31.05.2021 г.;
На 01.06.2021 г. в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул. „Иван
******* потвърдила неистина, че е собственик на заложената вещ която придобила чрез
покупка: 1 /един/ брой синджир от комплект от бяло и жълто злато 25,13 грама 14 карата
проба на златото, в частен документ Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи, приета с Постановление № 40/18.02.2009 г. на МС /обн. ДВ бр.
16/27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., издадено въз основа на ал. 2 на параграф 23 от ПЗР
на Валутния закон към Заложен билет № 106850/01.06.2021 г., като е била специално
задължена да удостовери истината и употребила този документ като доказателство за
невярно удостоверено обстоятелство, а именно основанието за придобиване на
собствеността на заложената вещ пред Г.Г.Т. - служител на заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, във
връзка със сключен договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет №
106850/01.06.2021 г. престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 303 НПК и чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1
от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 23, ал. 1 НК е определил и наложил на подсъдимата К. едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца е отложено за срок от 5
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е постановил връщането на И.Т.Б.- снимки, намиращи се в джоб
под номер 32 от делото и в джоб под номер 95 от делото.
С присъдата съдът е постановил компакт диск и заложни билети в джобове с номера
92 и 93 от делото да останат приложени по него.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимата К. да заплати: разноски
по водене на делото, направени на досъдебното производство в размер на 311,20 лева - в
полза на държавата, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за
заплащане на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по
5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от служебния защитник
на подсъдимата В. К. – адв. А. Л., с която се претендира явна несправедливост на
наложеното наказание спрямо подзащитната му.Прави се искане изменение на присъдата и
замяна на наказанието в по-леко такова, алтернативно да се намали размерът на наказанието.
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред настоящата инстанция. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание служебният защитник на подс. В. К. – адв. А. Л.,
поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях аргументи.Моли
първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се цитират примери от практиката на
СРС и СГС, при извършване на същото престъпление за наложени по ниски наказания.В
тази връзка се прави искане от съда да се намали наложеното наказание на подсъдимата,
което следва да бъде под една година, а изпитателния срок да бъде в размера на минимума
3
от три години.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на
подсъдимата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил наказание като е
приел баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимата В. К. редовно уведомена се явява пред въззивната инстанция и в
даденото й право на последна дума от съда изразява съжалението си.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие
с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са
следните:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл. 27 НПК, чл. 371, т. 2
НПК като подсъдимата е признала изцяло фактите в обвинителния акт и се е съгласила да не
се събират доказателства относно тези факти. С протоколно определение
първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните по делото
доказателства и е обявил, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства
относно фактите. Отчитайки особеното производство, при което е протекло
първоинстанционното съдебно следствие и спецификата на въззивната проверка,
настоящата инстанция прие фактическа обстановка, която е идентична с установената от
контролирания съд, и която е следната:
Подсъдимата В. К. К. е родена на ******* г. в гр. София, българка, българска
гражданка, неосъждана, средно образование, живуща в с. Казичене, ул. *******, ЕГН:
**********.
Свидетелката И.Т.С. и съпругът й И.Ю.Б. живеели в къща на втори етаж в с.
Бусманци, р-н „Искър“, ул. *******, като на 05.02.2021 г. сключили Договор за почасово
гледане на малолетната им дъщеря В.Б. с подс. В. К., като на същата предоставили ключ за
достъп до дома им. Ключове за дома им имали те двамата, както и майката на И.Б., която
живеела на първия етаж на къщата. Семейството съхранявало в дома си различни по вид
златни бижута, на различни места, а именно в нощно шкафче в спалнята, както и в голямо
куфарче в детската стая, като подс. К. имала достъп до всички помещения в апартамента им.
Подс. В. К. оставала да гледа сама детето в дома им, като след като установила
наличието на множество златни бижута, решила да се възползва от факта, че има достъп до
тях, да отнеме бижутата и да се разпореди с тях неправомерно както намери за добре. Така
едната част от бижутата заложила лично в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, а другата част дала на
приятеля си -св. Г.Р.Т. да ги заложи от свое име в същата заложна къща, като му дала
различни обяснения за произхода на бижутата, но твърдяла, че са нейни.
В изпълнение на взетото решение подс. К. в периода от 15.02.2021 г. до
11.10.2021 г. отнела от дома на сем. Б. един златен синджир, 2,19 грама, 14 карата проба на
златото, като на 19.03.2021 г. го заложила в къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул.
„Иван *******, като подписала декларация, че е собственик на заложената вещ, която
придобила чрез покупка пред Б.А.Г. - служител на заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, във връзка със
сключен договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет № 105632/19.03.2021 г.
В периода от 15.02.2021 г. до 31.05.2021 г., отнела от дома на сем. Б. един брой гривна
от комплект от бяло и жълто злато - 11,00 грама, 14 карата проба на злато, като на 31.05.2021
г. го заложила в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул. „Иван *******,
като подписала декларация, че е собственик на заложената вещ която придобила чрез
покупка пред Иван Ангелов Бързев - служител на заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, във връзка със
сключен договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет № 106840/31.05.2021 г.
В периода от 15.02.2021 г. до 01.06.2021 г. отнела от дома на сем. Б. един брой
4
синджир от комплект от бяло и жълто злато 25,13 грама 14 карата проба на златото, като на
01.06.2021 г. го заложила в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул. „Иван
*******, като подписала декларация, че е собственик на заложената вещ която придобила
чрез покупка пред Г.Г.Т. - служител на заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, във връзка със сключен
договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет № 106850/01.06.2021 г.
В периода от 15.02.2021 г. до 13.09.2021 г. отнела от дома на сем. Б. един бр. дамски
златен синджир, в комплект с висулка във форма на „плетено сърце“, 1, 920 грама, 14 карата
проба на златото, като го дала на своя приятел св. Г.Р.Т., за да го заложи, като му обяснила че
бижуто е нейно. Същият на 13.09.2023 г. го заложил заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се
в гр. София, ул. „Иван *******, като сключил договор за паричен заем, обективиран в
Заложен билет № 106824/13.09.2021 г.
В периода от 15.02.2021 г. до 27.09.2021 г., отнела от дома на сем. Б. един чифт детски
златни обеци във форма на „калинки“, марка „GOTO - baby collection” 0,92 гр., като отново
ги дала на приятеля си св. Г.Р.Т., за да ги заложи, като му обяснила че бижуто е на дъщеря й.
Същият на 27.09.2023 г. го заложил в заложна къща „Е. - 1“ ЕАД, находяща се в гр. София,
ул. „Иван *******, като сключил договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет №
108849/27.09.2021 г.
В периода от 15.02.2021 г. до 11.10.2021 г., отнела от дома на сем. Б. един бр. златно
синджирче, 1,29 гр. в комплект с висулка във форма на „кръстче“, като отново ги дала на
приятеля си св. Г.Р.Т., за да ги заложи, като му обяснила че бижуто е нейно. Същият на
11.10.2023 г. го заложил в заложна къща „Е. — 1“ ЕАД, находяща се в гр. София, ул. „Иван
*******, като сключил договор за паричен заем, обективиран в Заложен билет №
109095/11.10.2021 г., като разпитан като свидетел Г.Р.Т. разпознава предявените му снимки
на бижутата, като същите като тези, които подсъдимита му дала, за да заложи от негово име,
като посочва, че нямал представи че бижутата не са нейни.
През целия период от 15.02.2021 г. до 19.03.2021 г. през който подсъдимата отнела от
апартамента и заложила описаните бижута същата продължавала да работи в дома на сем.
Б., като разчитала, че И.С. няма да установи липсата на бижутата или няма да се усъмни в
нея, тъй като се грижила добре за дъщеря й били в добри отношения.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Така с оглед на заявеното от подс. В. К. и
нейният служебен защитник, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната
разновидност по чл. 371, т.2 от НПК и съгласно т.8 2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на
ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на
съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на
подсъдимата се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при
липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от
протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че
законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК
са били спазени. На подсъдимата са били разяснени правата й по чл. 371 НПК, както и
последиците от направеното самопризнание, като е била представляван от служебен
защитник. След разясняване на правата на подсъдимата, същата е признала всички факти
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират
доказателства за тези факти. Районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и с протоколно определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма
да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимата при постановяване на
своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че
предходната инстанция е провела законосъобразно процедурата, предвидена в НПК, без да
допусне съществени нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
5
посочени предвид изискванията на глава 27 и в частност чл.373, ал.3 от НПК от НПК в
мотивите към съдебния акт на СРС.
В конкретния случай, изградената фактическа картина правилно е приета от СРС, че
се подкрепя от направеното от подсъдимата самопризнание, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, писмени доказателства и експертизи, от чието
съдържание се установява времето и мястото на извършване на престъпленията, както и
съществени за съставомерността им факти като начина на отнемане на вещите, видът и
стойността им, както и потвърждаването й относно неистина в частни документи - писмени
декларации към заложни билети.
Въз основа на законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие и правилно
установена фактическа обстановка първиоинстанционният съд е стигнал и до правилни
правни изводи.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. В. К. е осъществила от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК .
От обективна страна подсъдимата в периода от 15.02.2021 г. до 11.10.2021 г., от къща,
находяща се на адрес с. Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет.
2, в условията на продължавано престъпление с шест деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите е отнела чужди
движими вещи различни видове златни бижута на обща стойност 2767.10 лв. /две хиляди
седемстотин шестдесет и седем лева и десет стотинки/ лв. от владението на И.Т.С., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-в периода от 15.02.2021 г. до 19.03.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ бр. златен синджир, 2,19 грама, 14 карата проба на златото на
стойност 140.00 /сто и четиридесет/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 31.05.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул.„******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ брой гривна от комплект от бяло и жълто злато - 11,00 грама, 14
карата проба на злато на стойност 639,36 лв. /шестотин тридест и девет лева и 36 ст. / от
владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 01.06.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ брой синджир от комплект от бяло и жълто злато 25,13 грама 14
карата проба на златото на стойност 1460,64 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева и 64
ст./ от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 13.09.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ бр. дамски златен синджир, в комплект с висулка във форма на
„плетено сърце“, 1, 920 грама, 14 карата проба на златото на стойност 238.00 /двеста
тридесет и осем/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 27.09.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ чифт детски златни обеци във форма на „калинки“, марка „GOTO -
baby collection” 0,92 гр. на стойност 166.60 /сто шестдесет и шест лева и шестдесет
стотинки/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
-в периода от 15.02.2021 г. до 11.10.2021 г., от къща, находяща се на адрес с.
Бусманци, обл. София, общ. Столична, р-н „Искър“, ул. „******* ет. 2 е отнела чужди
движими вещи: 1 /един/ бр. златно синджирче, 1,29 гр. в комплект с висулка във форма на
„кръстче“ на стойност 122.50 /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лв. или всички
златни бижута на обща стойност 2 767.10 /две хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и
6
десет стотинки/ лв. от владението на И.Т.С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост.
Безспорно, предмет на престъплението, са чужди движими вещи по смисъла на
заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането, на които
подсъдимата К. не е получила съгласие или разрешение. Налице е прекъсване на
фактическата власт, упражняване от пострадалата С. върху инкриминираните вещи, като
подсъдимата е действала със съзнание, че тези вещи са чужди и ги е отнела от фактическата
власт на техния владелец, като противозаконно е установил своя такава върху предмета на
престъплението, с присъщото за този вид деяния, присвоително намерение.
Правилна е оценката на СРС, че деянието е довършено, както и че са налице
характеристиките на извършено продължавано престъпление в хипотезата на чл. 26, ал. 1
НК
Правилно е оценена и субективната страна, а именно че деянието е извършено при
пряк умисъл.Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целяла те да
настъпят. Тя е съзнавала, че отнема чужди движими вещи, като по неправомерен начин,
прекъсвайки чуждата фактическа власт е установила своя трайна фактическа власт върху
вещите.Съдът намира, че е било налице и специалната цел да се присвоят противозаконно
вещите предмет на престъплението.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че подс. В. К. е осъществила от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1. вр. чл. 26, ал. 1
НК.
От обективна страна подс. В. К. е потвърдила неистина в частни документи -
писмени декларации към заложни билети, а именно, че е собственик на различни заложени
от нея вещи /бижута/, които била придобила чрез покупка. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приета с Постановление №
40/18.02.2009 г. на МС /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., издадено въз
основа на ал. 2 на параграф 23 от ПЗР на Валутния закон тя е била специално задължена да
удостовери истината в тези декларации. Декларираното от нея обаче не било вярно, тъй като
вещите /бижутата/ не били нейна собственост, а принадлежали на св. С. /Б./. В този смисъл,
от обективна страна е налице лъжливо документиране от страна на подсъдимата на
определено обстоятелство, което е бил длъжна да декларира по силата на закона в частен
документ. Тя употребила пред различни служители на Заложна къща „Е. - 1“ ЕАД тези
декларации, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, а именно
основанието за придобиване на собствеността на заложените вещи.
Въззивният съд споделя изцяло обоснования извод на първата инстанция относно
наличието на хипотезата по чл. 26, ал. 1 НК, а именно, че подсъдимата К. е извършила
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК в условията на продължавано престъпление, т.к. в
случая деянията поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Първостепенният съд правилно е установил и субективната страна деянието, което е
извършено при форма на вината пряк умисъл, защото подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните
последици, които могат да настъпят от поведението й и е желаела тъкмо тяхното
настъпване. За подсъдимата не са съществували никакви пречки от обективен или
субективен характер, които да са й попречили да разбере, че естеството на действията си и
тяхното значение. За да стигне до този извод, въззивният съд на свой ред съобрази, че в
съзнанието на подсъдимата, за което не са налице данни за количествени и качествени
изменения, напълно и конкретно са се отразили всичките установени по категоричен начин
обективни характеристики на поведението й, които го правят престъпление, и тя ги е
интерпретирал адекватно, преследвайки незаконната си цел.
7
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и възраженията,
обективирани във въззивната жалба, в тази връзка настоящият съдебен състав намира
следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е протекло по
реда на чл. 371, т.2 от НПК и предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК,
съдът при индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията
на чл. 58а от НК, ако не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав изразява съгласие с наложеното от контролирания съд
наказание на подс. В. К. и не намира основания за различна оценка на тежестта на
изброените обстоятелства. Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е
отчетено чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието от страна на
подсъдимата, а като отегчаващи вината обстоятелства на първо място, че се касае за две
престъпления, всяко от които с по няколко деяния, както и , че деянието за престъплението
по чл.194, ал.1 НК е извършено, като деецът е използвал това, че е имал достъп до вещите,
тъй като е полагал грижи за детето на пострадалата по силата на сключен между тях договор
за почасово гледане на дете, това че нанесената вреда е във висок размер - 2 767,10 лева.
СРС е обсъдил всички обстоятелства, които имат правно значение за
индивидуализацията на наказанието спрямо подсъдимата, като е отчел всички смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, които според настоящата инстанция не могат да се
характеризират нито като многобройни, нито като изключителни такива, какъвто е и
замисъла на института на чл. 55 от НК. Ето защо в конкретния казус не са налице основания
за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Съгласно чл. 54 от НК при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взема предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като
преценката за вида и размера на наказанието се извършва, като се съобразят посочените
обстоятелства, с оглед изискванията на разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от НК. В
процесния случай контролираният съд, законосъобразно и справедливо е определил за
престъплението по чл.194, ал.1 НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и
осем месеца, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, което на основание чл.66, ал.1 НК е
отложил законосъобразно и справедливо за срок от пет години, както и за престъплението
по чл.313, ал.1 НК наказание „Лишаване от свобода “ за срок от осем месеца, след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, което на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено са срок
от три години. Напълно обосновано контролираният съд на основание чл. 23, ал. 1 НК е
определил едно общо най-тежко наказание -лишаване от свобода за срок от 2 години и 8
месеца, като изпълнението на същото е приел, че следва да отложи по реда на чл. 66, ал. 1
НК за срок от 5 години.
В обобщение по отношение на възраженията на защитата на подсъдимата, че
наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като същото не е съобразено с
неизразеното от нея съжаление за случилото се, настоящата инстанция намира същото за
необосновано и ненамиращо опора в доказателствата по делото. При провеждане на
производството по реда на съкратеното съдебно следствие, каквото безспорно е било и
настоящото пред СРС, съдът в случай на постановяване на осъдителна присъда е задължен
да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като намали размера му с една трета,
съответно при приложение на чл. 55 от НК, ако са налице предпоставките на закона за това,
които както бе посочено вече по-горе, не се установяват в конкретиката на фактите по
делото. Настоящата инстанция намира за съразмерно така наложеното наказание, с оглед
тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца. Налице е осъществено тежко
умишлено престъпление от подсъдимата, насочено срещу собствеността на гражданите.
Високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца е свързана основно
с динамиката на този род престъпления в страната, както и това, че тя се е възползвала от
гласуваното и доверие при осъществяване на възложените й трудови функции, като е
извършила няколко деяния през неопределен период от време т.е се наблюдава престъпно
постоянство и упорство от нейна страна. Следва да се обърне внимание, че извършените от
подсъдимата престъпления са две, всяко от които с по няколко деяния, и то за
8
продължителен период от време.Това налага у настоящия съдебен състав категоричен извод
за висока обществена опасност на дееца и изградена престъпна нагласа, чувство за
безнаказаност и некритичност към поведението й. В заключение е необходимо да се посочи,
че с по-ниско наказание не биха могли да се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанието,
съдържанието на което е в съблюдаване на мярката за използвана наказателна принуда,
предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, като е взел предвид, както конкретната
фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимото лице.
Релевирания от защитата подход за определяне на наказанието въз основа на
постановени други съдебни актове, в частта досежно ангажиране на наказателна
отговорност като размер на наказанието за престъпления кражба е неуместен, тъй като не
държи сметка, че националната правна система не функционира на база съдебен прецедент,
а на основа спецификата на всеки индивидуален случай, при отчитане на индивуалните
особености на визираните в чл. 54 НК критерии във вр. с чл. 35 и чл. 36 НК.
Правилно с присъдата си СРС е върнал на И.Т.Б. снимки, намиращи се в джоб под
номер 32 от делото и в джоб под номер 95 от делото, както и е постановил компакт диск и
заложни билети в джобове с номера 92 и 93 от делото да останат приложени по него.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото
разноски.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.04.2024г. по НОХД № 17410/2023г., СРС, НО, 132
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9