Р
Е Ш Е
Н И Е
№...................../.........07.20202 г., р. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през 2020
година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР Д.
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14804 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от .23.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 86910/2017г. на СРС, 58 състав, е признато за незаконно, по чл. 344,
ал. 1 т.1 вр.чл. 328, ал.1 т.5 от КТ, прекратяването на трудовия договор на А.Д.М.
и е отменена Заповед №37/11.10.2017г. на изпълнителния директор на „П.М.Г."ЕАД
, възстановен е А.Д.М. на заеманата работа в „П.М.Г." ЕАД „търговски
представител", преименована на „регионален супервайзор за гр. София",
и е осъдено, „П.М.Г." ЕАД да заплати на А.Д.М. обезщетение за оставане без
работа в периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г., в размер на чистата сума от
5529,60 лв., със законната лихва от 6.12.2017 г., като е отхвърлен иска за
обезщетение над посочения, до пълния размер от 6000 лв., със зак. лихва. С решението първоинстанционният съд се ероизнесъл и по
предявения иск по чл.215 от КТ за командировъчни пари, като го е уважил
частично, както и е лостановил на осн. чл. 242 ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в осъдителната част за дължимо обезшетение за оставане
без работа и командировъчни пари. Произнесъл се е и относно разноските.
Това решение е обжалвано в срок от ответника
„П.М.Г." ЕАД чрез пълномокник адв.М.В., частите, в които исковете по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 са били уважени, като неправилно поради
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оплакавнията конкретно
са свързани с процесуални нарушения- изследване на факти, които не били
въведени от ищеца в процеса относно приложението на чл.107 КТ, необсъждане на
всиччки събрани по делото доказателства, вкл. Имейли и обясненията на
изп.директор на дружеството, недзопускане на други доказателства, и такива по
прилагането на материлания закон относно смесването на липсата на качества с
дисциплинарно нарушение и неуваженото
възражение за прихващане с платеното на ищеца обезщетение за неспазено
предизвастие.
Въззиваемата страна-ищец А.Д.М. чрез пълномощник адв.И.Д., оспорва жалбата с
писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци.
Възразява, че ответникът не доказал че е била налице съвместна дейност между
ответното другество и „Е.М.П.“
ЕООД/търговско дружество, различно от ответното/, нито е доказал какви са били
трудовите задължения на ищеца, с оглед липсата на представена по делото
подписана длъжностна характеристика, каквато е изричната разпоредба на чл.127,
ал.1, т.4 от КТ, нито липсата на качества у ищеца. Моли решението в обжалваните
части да се потвърди, претендира разноски.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като решението има
съдържанието по чл.236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с
исковата молба претенции.
В
останалите необжалвани части решението като необжалвано е влязло в сила и не
подлежи на проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба/-и оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Изложените мотиви на атакуваното
решение в ожбалваните части са ясни и последователни, както и са
съответни на постановения диспозитив. Дори и в тях същите да не са обсъдени всички
подробно изложени доводи и възражения на страните, съответно и всички събрани по
делото доказателства, такава непълнота не води до нищожност на решението, а до
неговата необоснованост . Налице са достатъчно мотиви, от които да се проследи как
е формирана решаващата воля на съда по основателност на исковете.
Въззивният съд намира
следното
по предмета на въззивната проверка за правилност на решението в обжалваните
части, в които исковете са били уважени, респ. обусловената от това отговорност
за разноските:
Предявени
са обективно съединени обусловени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът счита
заповед № 37/11.10.2017г за прекратяване на договора за незаконосъобразна и
немотивирана, тъй като притежавал необходимите качества и умения за ефективно
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Според ищеца нямало
яснота и пълнота в посоченото основание за уволнението, а изложените в
заповедта обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди да е работил повече
от четири години прецизно , вкл. и в извънработно време, и откакто през м.май
2015г. е бил назначен и за член на Съвета на директорите в ответното
дружество, задълженията му във фирмата се увеличили. Счита, че действителната
причина за уволнението му било отсъствието му от работа през 2017 г., за около три месеца и половина по здравословни причини, и още около месец
през есента на 2017 г.
Относно
изпълняваните трудови задължения, ищецът пояснява, че първоначално бил назначен
на позицията „търговски представител" но му било било обяснено, че в
действителност ще бъде „регионален супервайзър", за което на електронната му поща /nasko_labv.bg/ била
изпратена длъжностна характеристика за длъжностите „супервайзър" и
„мърчандайзър", процедура за нов служител и процедура за нов клиент, с
които трябвало да се запознае и да спазва. Твърди, че са му били възлагани и
допълнителни задължения, като ангажиране на външни лица за фирмата с цел
презентация и дегустация на продукт, поддръжка на автопарка на фирмата
/включващ пет коли/, помощ в магазин „Съседите" в ж.к. Манастирски ливади
- собственост на дружеството. Ищецът твърди, че дружеството
ответник нямало работници назначени на длъжността „мърчандайзъри".
Независимо от това, на сайта на компанията http:// merchandising.bg като
служители на дружеството били представени лица, които всъщност не работели по
трудов договор с ответника.
Ответникът оспорва
исковете, с възраженията, че ищецът бил
запознат с трудовите си задължения, с получаване на длъжностната
характеристика, независимо, че в нея липсвал положен подпис, като самият ищец е
изпращал седмични приоритети към колегите си от мениджърския екип по електронна
поща, както и седмичен рипортинг, по електронните пощи на мърчандайзинг екипа,
в периода 04.01.2015г - 11.02.2016 г. Основно задължение на ищеца като „търговски
представител" било контрол върху изпълнението на мърчандайзинг екипа в
поверените му градове. Позовавасе на рипортинги от 11.02.2015г., 19.01.2015г., 25.01.2015г.,
01.02.2015г., 02.10.2016г. и 06.11.2016г. за установяване знание у ищеца за
трудовшите му функции, които са обхващали градовете Видин, Враца и Благоевград.
Възразява още, че до края на 2016 г. ищецът работел добре, изпращал рипортинги
ежеседмичто на контролирания от него мърчъндайзинг екип, макар от лятото на
2016г., поради семейни проблеми, качеството на изпълнение на задълженията от
страна на ищеца се влошило и съответно били заложени мотиви в заповедта за
уволнение. Излага още доводи ответника, че на 01.09.2015 г. между ответника-
възложител и „Е.М.П." ЕООД – изпълнител, бил сключен договор, по силата на
който на това друго дружество било възлагано осъществяване на мърчандайзингова
дейност. По тази причина при дружеството- ответник нямало назначени служители
на длъжност мърчандайзъри. Твърди се, че база за определяне на обезщетението за
оставане без работа следва да бъде трудовото възнаграждение за месец юни
2017г., с отработени 22 дни и получено трудово възнаграждение в размер на 1 024
лв. Прави и възражение за прихващане,
при евентуалност, в случай, че се уважи иска по чл.225, ал.1 от КТ , със сумата
1024лв. - изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Не
се спори, че между страните, и се подкрепя и от събраните писмени доказателства,
че между тях е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „търговски представител” при
ответника НКПД 3322 от 17.07.2013 г. с
място на работа гр.София. Със заповед № 37/11.10.2017 г. трудовото
правоотношение е било прекратено, считано от датата на заповедта, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение
на работата. Заповедта е връчена на ищеца при отказ да я получи на същата
дата, удостоверено с подписи на двама
служители на ответното предприятие. Датата на прекратяването на трудовото
правоотношение не е спора по делото.
С
прекратителната заповед №37/11.10.2017г на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ,
работодателят е изложил твърдения за липсата накачества при ищцата за
изпълнение на работата, в няколко пункта : 1) Неосъществяване ефективен контрол
върху изпълнението на задълженията на марчандайзиг екипа, за който отговаря.
Вследствие неефективния контрол от страна на служителя върху работата на
мърчандайзерите, е допусната липса или неправилно етикетиране на продукти;
неизпълнение на договорени позиционирания на продукти; недостатъчна наличност
на определени стоки в търговски обекти, за които отговаря А.М. или наличност на
стоки в складовете на търговските обекти, но липса на определени стоки на
рафтове или регали; 2) Неефективен контрол върху изпълнението на графиците на
мърчандайзерите, което е довело да пълна липса на обслужване, респективно
неизпълнение на договорени с клиенти графици
или частична липса на обслужване, довело до чаетично неизпълнение на договорени
е клиенти графици; 3) Липсата на добра комуникация с мърчандайзинг екипа,
вследетвие на което мърчандайзерите не еа информирани за договорени
промоционални активноети е клиенти на работодателя; 4) Непредоставяне на
информация на представител /еупервайзор/ на клиента за липса на стоки в
търговски обекти; 5) Липса на уведомление до търговския представител на клиент
на работодателя за премахната брандирана зона от Кауфланд - Дружба /София/,
преди изтичане ерока на промоцията. А.М. е информирал работодателя, че е
подадено уведомление, която информация впоеледствие ее оказва невярна; 5)
Подаване на невярна обратна информация на Оперативния директор за отетраняване
на за възникнали проблеми е конкретни етоки в конкретни търговеки обекти; 6)
Непредприемане на ефективни действия с цел подобряване обелужването и спазване
на планограми след многократни сигнали и оплаквания, подадени от клиент на
работодателя в периода м.07.2016г,- м.09.2016г., каеаещи обекти, за които отговаря
А.М., в резултат на което договорът с клиента „Глобал фууд Къмпани ЕООД е
развален.
В
заповедта са описани задълженията, които е имал ищецът и функциите и
задълженията, които не е изпълнявал ефективно. Част от основните задължения на
ищеца са посочени като : контрол върху
изпълнението на мърчандайзинг действията на екипа в поверените му обекти и
отговаря за резултатите му; контрол за спазване графиците за работа в обектите,
за които отговаря; извършване на проверки в поверените му обекти и информиране
на прекия му ръководител за възникналите проблеми, както и за действията, които
са предприети за рещаването им; отговорност за цялостната комуникация към
мърчандайзинг екипа относно: промоционалните активности на продуктите, обслужвани
в обектите; позициониране на продуктите; стартиране на нова фирма и др.; съдействие
на представители на фирмите-клиенти за изпълнението на текущи задачи, свързани
с мърчандайзинг дейността в обектите- изтегляне на стока, извънредни заявки и
т.н.; при необходимост/отсъствие от работа на член на мърчандайзинг екипа го
замества и изпълнява задълженията му; отговорност за стоковите наличности на
обслужваните продукти в поверените му обекти; отговорност за позиционирането на
продуктите, като в случай на констатирано влошаване на позициите от гледна
точка на място, брой лица или неспазен мърчандайзинг стандарт, е длъжен да
вземе всички необходими мерки за възстановяване на позициите на рафта, както и
да информира прекия си директор за взетите мерки; отговорност за промоционалните
активности в поверените му търговски обекти, като при констатиране ниска
наличноет от промоционален артикул или некоректно организирана промоция, е
длъжен незабавно да вземе всички необходими мерки за коректното изпълнение на
промоактивностите и да подаде сигнал до прекия си ръководител.
Поради
неспазване на срока на предизвестието е разпоредено на ищеца да се изплати
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 1 брутна заплата.
За
изпълняваната от ищеца длъжност на същия не е била връчвана дължностна
характеристика, за което е направено и признание от отвтетното дружество чрез
дадените обяснения по чл.176 от ГПК от управителя Х.С..
Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ тогава, когато е налице неизпълнение на
трудовите задължения, което се дължи на обективната липса на качества на
служителя. Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липсата на
такива качества, то е налице едно безвиновно поведение от страна на служителя,
което води до некачествено или неефективно изпълнение и е основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В
случаите, когато неизпълнението се дължи на виновното (умишлено или небрежно)
поведение на съответния служител, то е налице нарушение на трудовата
дисциплина, което от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно
наказание, в това число и дисциплинарно уволнение.
Липсата
на качества на работника или служителя, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трябва
да е трайно състояние, което има обективен характер, докато при виновно
неизпълнение на трудовите задължения от работника или служителя има нарушение
на трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност. В този смисъл, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е необходимо да съдържа
конкретни данни за това, кои качества не притежава уволнения работник или
служител за ефективно изпълнение на работата му, като всяко липсващо на
работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за
уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената
работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, вменява задължение на работодателя да посочи и докаже
точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява
ефективно възложената му работа, като тези качества следва да бъдат съобразени
с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на
конкретни трудови задължения.
Фактическият
състав на приложеното уволнително основание изисква кумулативната наличност
следователно, на три елемента - липса на качества на съответния работник или
служител - които следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика,
неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях /като не е
необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя /. Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обоснова с
дисциплинарни нарушения.
Доколкото
качествата на работника/служителя могат да бъдат телесни и психични, тяхното
наличие или отсъствие очевидно не може да бъде измерено пряко, поради което за
тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия
и бездействия, и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата
ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез
описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът
не е в състояние да изпълни. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени
в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за
уволнение, стига да е доведен до знанието на работника или служителя.
В
разглеждания случай в процесната заповед са изложени съображения за това, че ищецът
не притежава необходимите качества, за да се справя със служебните си
задължения, поради което същата се явява мотивирана. Има в нея позоваване и на конкретни
неблагоприятни за работата последици от твърдяната липса на качества за
изпълнение от ищеца на възложената му работа.
На
първо място ответникът не доказа, че изброените в прекратителната заповед
трудови функции са били възложени на ищеца като търговски представител съгласно
трудовия договор, защото не е установил какво е съдържанието на длъжностната му
характеристика, за която се сочи в трудовия договор да е била връчена на ищеца
при сключването му. С оглед заявеното оспорване
на заповедта, и на становището на ищеца по отговора на исковата молба на
ответното дружество, с което се оспорват по вярност и автентичност, всички имейли, изходящи от служебния имел на
ищеца при ответното дружество ******@*************.**, както и на представената длъжностна характеристика
за „търговски представител“ при ответното дружество, в доказателствена тежест
на работодателя-ответник е да докаже, при условията на пълно доказване, какви
трудови функции са възложени на ищеца, техния териториален обхват и обем на
дейности, и липсата на качества на ищеца за ефективно изпълнение на възложената
работата. Такова доказване въззивният съд намира, че ответникът не е направил
по делото. Не се доказа по делото служителите
на „Е.М.П.“ ЕООД, чрез които ще се осъществява от това второ дружество
мърчандайзинговата дейност според договора от 01.09.2015 г., да са били
поставени под контрола на „П.м.г.“ ЕАД, а оттук и под контрола на ищеца като
служител на П.м.г. ЕАД/.
Дори
и да се приеме, че обемът на възложената на ищеца работа се установява частично
с показанията на свидетелите З.М.и Ю.И.- че му е било възложено да ръководи
екип от мърчъндайзери, като изготвя графиците им на работа, контролира
дейността им и дава указания относно наличностите на продуктите в търговските
обекти, то от тях не следва извод за лошо изпълнение на работата на ищеца, а
напротив обратното- за редонно осъществяван от ищеца контрол и даване на
указания на свидетелите .
На
второ място, не се доказа от ответника, че при ищеца след 2016 г. е започнало
проявление на липса на качества за изпълнение на възложената работа като трайно състояние, а не единична проява. Доказването на отрицателните факти "липса
на качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които
имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е
дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени
задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения,
немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други
подобни причини, на липса на професионални качества или на лични качества, на
кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. Подобен
извод не следва и от показанията на свидетелите. Единствено представените от
ответника имейли от трети лица до Х.С. /изп.директор на ответното дружество/ сочат
на проблеми в някои от търговските обекти през 2016-2017 г., но тези
доказателства не изхождат от ищеца, представляват, частни свидетелстващи
документи, който, неподкрепен от други доказателства, не може да установят
сочените в прекратителната заповед факти, които се оспорват от ищеца. А и от
показанията на двамата свидетели М.и И.следва извод, че Х.С. е лице, което свидетелите
свързват като управител на „Е.М.П.“ при което не може да се направи извод, че
отправените към Х.С. оплаквания от трети лица са били свързани с дейността на
ответното дружество „П.М.Г." ЕАД. Следва да се има предвид, че ищецът е
отсъствал продължително време поради заболяване през 2017 г. през който период
не може да се обсъждат каквито и да било нарушения отнасящи се до наличие
настоки в магазините. Ето защо възивнитя съд приема, че работодателят е доказал
така описаните в прекратителната заповед липса на качества според длъжността и
последвалото от това неизпълнение на работата .
По т.1, т.5 и т.6 от прекратителната
заповед - изложеното в нея сочи на нарушения на трудовата дисциплина –причиняване
на вреда на работодателя и уронване доброто име на предприятието, както е и
мотивирано текстово в прекратителната заповед, което е основание за ангажиране
на дисциплинарна отговорност, но не попада в обхвата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
В
обобщение, поради това, че работодателят не е доказал липсата на качества на
ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа, и прекратяването на трудовото отношение с ищеца,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с процесната заповед, е
незаконно, и предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, респ. и обусловеният от него
иск за възстановяване на заеманата преди това длъжност на ищеца по чл.3434,
ал.1, т.2 от КТ. Длъжността е търговски представител, а не регионален супервайзер,
и решението в частта, в която е посочено вдиспозитива, че е преименувана
длъжността, следва да се обезсили като постановено в нарушение на чл.6 от ГПК,
доколкото твърдение и искане към съда за
възстановяване на дължност различна от посочената в прекратителната заповед и
трудовия договор, няма.
По иска за обезщетение за оставане без
работа, първоинстанционният съд е приел
за установено, че след уволнението ищецът е останал без работа, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е
основателен. Прието е, че ищецът след 11.10.2017 г. не е започнал работа при друг работодател в период от 6
месеца, поради което ответникът му дължи обезщетение в размер на от 5529,60
лв.,
По отношение
иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд намира, че са
налице основанията за неговото уважаване. По иска за незаконност на
прекратяването на трудовия договор, съдът вече прие, че е налице основание за
отмяна на прекратителната заповед, при което за ищецът възниква правото на
обезщетение за времето, през което е останал без работа за период не по-голям
от 6 месеца от датата напрекратяване на трудовия договор. Установява се, че от
11.10.2017 г. -когато трудовото отношение е било незаконосъобразно прекратено
на осн. чл.328, ал.1, т.5 от КТ, до 11.04.2018 г. – 6 месеца след това, ищецът не
е запонала друга работа, което не е спорно по делото и се удостоверено с регистрация
в Агенция по заетостта от 11.10.2017 г. и отразеното в трудовата книжка на
ищеца започване на нова работа едва на 01.11.2018 г. размерът на дължимото
обезщетение се установява от приетата по делото и неоспорена ССЧЕ , сочеща
размер от 5529,60 лв. за 6 месеца/ 6 х1024 лв. брутно трудово възнаграждение за
1 месец/, спрямо който размер няма оплакване с въззивната жалба.
Основателно
обаче е оплакването на въззивника-ответник за неуважаване направеното от него
възражение за прихващане със сумата 1024 лв. - заплатено на ищеца обезщетение
за неспазено предизвестие. Двете вземания обезщетяват една и
съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/, при което
прихващането мужду тях е допустимо и при наличието на своевременно заявено
възражение за прихващане, предпоставките за извършване на компенсация са
налице. В този смисъл е налице и непротиворечива практика на ВКС по правилното прилагане на
закона– напр. решение № 178 от 09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г.,
Г. К., ІІІ г. о. на ВКС /.
Събраните
писмени доказателства - фиш зазаплата за м.10.2017 г. сочи включване в
платените по банков път и на сумата 1024 лв. обезщетение по чл.220 от КТ, и
превеждане на сумата по този фиш-общо 1988,82 лв. по банков път с платежно
нареждане от работодателя към сметка на ищеца от 01.11.2017 г. за сумата от
1988,82 лв. Ето защо сумата 5529,60 лв. следва да се намали с 1024 лв. и остава
дължим остатък от 4505,60 лв.
Поради частично
несъвпадане крайните решаващи изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ, решението
в тази обжалвана част следва да се отмени частчмно в частта, в която ответникът
е осъден за даплати сумата над 4505,60 лв. до 5529,60 лв. и се отхвърли за тази разлика иска като погасен
през прихващане.
В останалите
обжалвани части, в които исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 –възстановяване на
длъжността «търговски представител» и т.3- до размер от 4505,60 лв., са
уважени, решението следва да се потвърди поради съвпадане изводите на двете
инстанции за основателността им.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
от 23.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 86910/2017г. на СРС, 58 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е отразено по иска
за възстановянане на работа, че заеманата от А.Д.М. в „П.М.Г." ЕАД длъжност е преименована
на „регионален супервайзор за гр. София".
ОТМЕНЯ решение от 23.07.2019 6г., постановено по
гр.д. № 86910/2017г. на СРС, 58 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е осъдено на осн. чл.
344 ал.1 т.З от КТ вр. чл. 225 ал.1 от КТ, „П.М.Г." ЕАД да заплати на А.Д.М.
обезщетение за оставане без работа в периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г.,
над сумата 4505,60 лв. до сумата 5529,60 лв., със законната лихва върху
разликата от 6.12.2017 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска
на А.Д.М. ЕГН ********** *** СРЕЩУ „П.М.Г." ЕАД ***, с основание чл. 344
ал.1 т.З от КТ вр. чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане
без работа в периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г., за разликата над
4505,60 лв. до 5529,60 лв. като погасен чрез прихващане с платеното на А.Д.М.
обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 1204 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
23.07.2019 г., постановено по гр.д. № 86910/2017г. на СРС, 58 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ по
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2-възстановен на дължност «търговски
представител», т.3-до сумата 4505,60лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.