№ 692
гр. Плевен, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430100622 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. В. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. В. Б. Б. от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и Вътев“, Съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и уведомления: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски” № 91, първи надпартерен етаж, офис 1 против „НЕТКРЕДИТ”
ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град гр.
София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Хр.-Ст., в качеството на управител, в която се
твърди следното : на 03.06.2022 г. между „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *** –
Заемодател, от една страна, и И. В. В., с ЕГН ********** – Заемател, от друга,
е подписан Договор за потребителски кредит № 202206030528350058 (по-долу
за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да
предостави паричен заем в размер на 600.00 лв. (шестстотин лева). Определен
е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1 , а именно 40.05 %.
Срокът за издължаване на кредита е 6 (шест) месеца, с крайна дата 04.12.2022
г. В чл. 11, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер
на 48.28 %. При сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от
договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора е предвидено условието
за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гаранция по
кредита, който да отговаря на предвидените условия в чл. 4, ал. 3 договора и
чл. 3.2. от Общите условия към договора. При непредоставяне на
предвидените гаранции в срок до края на следващия ден от подписване на
договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на неустойка в размер на
366.00 лв. В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за
1
паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за
паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за
непредоставено обезпечение.
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили
валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, И.
В., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е
действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето
защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар.13 т.1
от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12 ал.1, т.7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. На първо място,
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен
само годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от
48.28 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и
всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в
ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно
предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерски съвет на РБ. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение
(такса за предоставяне на гаранция/поръчителство), е разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за
кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети
предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово
изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява
самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2.
от Общите условия към Договора, налага разбирането, че по своето същество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Неустойката
по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от
това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
2
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа на добросъвестността. Начислената неустойка 4 | Страница е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща
единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е
посочено в изложението по-горе. Нещо повече, така предвидената неустойка в
размер на 366.00 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на
клаузата. Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл.
22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни
и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят
дължи връщане по договора само на получената сума от 600 лева, които вече
са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 600 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане. В
настоящия случай по безспорен начин се установява характера на
правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите задължения
съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по
договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за
непредставено обезпечение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае
сключения между „НЕТКРЕДИТ” ООД и И. В. В. Договор за потребителски
кредит № 202206030528350058 от 03.06.2022 г. за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
В случай че Договор за потребителски кредит №202206030528350058 от
03.06.2022 г. бъде прогласен за недействителен, съдът е сезиран с искане на
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „НЕТКРЕДИТ” ООД да
заплати на И. В. В. следните суми, които са недължимо платени по Договор за
потребителски кредит №202206030528350058 от 03.06.2022г.: 72.00 лева –
договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11 от Договор за потребителски
кредит № 202206030528350058 от 03.06.2022 г., за периода от 04.07.2022 г. до
04.12.2022 г.; 366.00 лева – неустойка за непредставено обезпечение на
основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит №
202206030528350058 от 03.06.2022 г., за периода от 04.07.2022 г. до 04.12.2022
г.; Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
3
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез юркс.Д., с който
исковете се оспорват. На основание основание чл. 175 ГПК се признават
следните факти: сключването на 03.06.2022 г. на договор за кредит №
202206030528350058 между страните по делото, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен заем в размер на 600.00 лева; на основание
чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор
разход за неустойка; в ГПР по процесния договор за кредит е включен
единствено разход за възнаградителна лихва; получаване на сумата в размер
на 1041.00 лева, с която кредитполучателят е погасил 600 лева – главница, 72
лева – възнаградителна лихва и 369 лева – неустойка.
Оспорва се недействителността на договор за потребителски кредит
поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл.
12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; неустоечната клауза води до „скрито“ оскъпяване на
кредита, неоснователно обогатяване на кредитора и накърняване на добрите
нрави
В о.с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Депозирани са писмени становище от същите с оглед дадени указания от съда
при насрочване на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е, че на 03.06.2022год. между страните по делото е сключен
договор за кредит № 202206030528350058, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството на заемател,
сумата от 600лв., с посочен ГПР – 48,28 %. Не се спори, че ищецът е
върнал/изплатил/ на ответника заетата сума, както и претендираната лихва и
неустойка – 72лв. и 366лв.
По иска с правно основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД:
Основателни са възраженията на ищцата, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. От представения договор за заем е видно, че годишният процент на
разходите /ГПР/ е посочен в размер на 46,42%. Посоченият размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
4
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако при изчислението на ГПР по процесния договор
за заем се включи и неустойката, то ГПР ще надвиши максимално
регламентирания в закона. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от
договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По отношение исковете с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД :
Т.к. спор между страните не е налице относно заплащането на
възнаградителна лихва и неустойка от ищеца в претендирания размер ,
претенциите се явяват изцяло оснвателни и следва да се уважат, като се
присъди и законната лихва.
По отношение разноските по делото : в полза на ищеца следва да се присъди
внесената държавна такса в размер 100лв.
По отношение разноските за адвокат е направено възражение за
прекомерност от страна на ответника, което възражение съдът приема за
основателно – с оглед конкретния предмет на делото, липсата на
фактическа и правна сложност, направеното признание на два от
исковете, неявяването по делото на страните и техните представители.
При това положение на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено от 1800лв. – на 800лв. Следва да се посочи, че
съдът е събрал една държавна такса по исковете на основание чл.55 от
ЗЗД, като претенция, произтичаща от един договор. В тази връзка съдът
приема,че следва да се определи възнаграждение по исковете на
основание чл.55 от ЗЗД в един общ размер от 400лв., или адвокатският
хонорар следва да бъде намален от 1800лв. – на 800лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.22 вр. чл.11 т.10 и чл.19 от ЗПК вр. чл.26
от ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем
№202206030528350058 от 03.06.2022год., сключен между И. В. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: гр. София, ул. „Г.С.Раковски” №91, първи
надпартерен етаж, офис 1, адв. В.Б. САК и „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в град гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар
Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет.10.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД „НЕТКРЕДИТ"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев"
ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (ЛИТЕКС ТАУЪР) №3, ет.10, ДА ЗАПЛАТИ на И. В.
В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съдебен адрес за получаване на
призовки, съобщения и уведомления: гр. София, ул. „Г.С.Раковски” №91,
първи надпартерен етаж, офис 1, адв. В.Б. САК сумата 72.00 лева –
договорна/ възнаградителна/ лихванедължимо платена по Договор за
потребителски кредит №202206030528350058 от 03.06.2022 г., за периода от
04.07.2022 г. до 04.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 05.12.2024год. до окончателното й изплащане,
както и сумата 366.00 лева – недължимо платена неустойка за непредставено
обезпечение на основание чл.4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № 202206030528350058 от 03.06.2022 г., за периода от
04.07.2022 г. до 04.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 05.12.2024год. до окончателното й
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „НЕТКРЕДИТ" ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев" ул.
ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на И. В.
В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съдебен адрес за получаване на
призовки, съобщения и уведомления: гр. София, ул. „Г.С.Раковски” №91,
първи надпартерен етаж, офис 1, адв. В.Б. САК разноски по делото в размер
100лв. за внесена държавна такса и 800лв. разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6