Р Е Ш Е Н И Е
№510
Гр. Стара Загора, 19.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд, осми състав, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
При секретаря Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия Ченалова административно
дело №563 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на И.С.С. против Заповед № Л-3657/29.07.2022г на Началника на затвора в
град Стара Загора, с която разпорежда осъденият да продължи да изтърпява
наказанието „доживотен затвор“ при специален режим.
Мотивите: Заповедта е постановена след като с Решение №
314/15.07.2022г., постановено по адм.д.№98/2022г. по описа на Административен
съд Стара Загора е отменена Заповед № Л-532/07.02.2022г. и преписката е върната
с указания за ново произнасяне при спазване изискванията на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС относно необходимите становища.
Изискано
е становище от главен инспектор Р.Н.– Заместник началник „Режимно-охранителна
дейност“, инспектор Т.Т. – и.ф. Началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“, психологическо становище след проведено психодиагностично
изследване от инспектор З.Ж. – психолог, и доклад от инспектор Г.А. – Инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ на осъдените лица, настанени в Зона с
повишена сигурност ІІ. На база Доклад на
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на доживотно осъдените,
настанени в Зона с повишена сигурност ІІ в затвора – Стара Загора и Становище
на инспектор Т. и.ф. Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ е
прието, че през атестационния период продължава да е актуална направената през
месец май 2019г. преоценка с обща стойност от 58 точки. Рискът от вреди на база
поведение и нагласи е със средни към високи стойности, насочен към обществото,
към служителите и останалите лишени от свобода. /Съгласно Заповед
№ЛС-04-103/26.02.20г на Министъра на правосъдието, Раздел ІІ, т.1.2, второ и
трето тире, за осъдените мъже високата степен на риск от рецидив е в диапазона
над 80т, като оценката следва да се извършва за осъдените на доживотен затвор
при замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, съгласно
законоустановените срокове/. Зони с криминогенни нужди са „отношение към
правонарушението“, „взаимоотношения“, „начин на живот и обкръжение“,
„междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Този извод в доклада на инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ и на Началник сектор „СДВР“ е изведен
от направена през май 2019г. преоценка на профила в основен етап от изтърпяване
на наказанието, като е отчетено нарастване на стойностите в посочените зони и
общата стойност на риска от рецидив е повишена от първоначално определената 49
точки на 58 точки.
От
проведена психолого-психиатрична експертиза по ЧНД №381/2019г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, неприложена към преписката, осъденият е
диагностициран с диссоциално личностово разстройство, със следните черти на
характера – завишен егоцентризъм, нисък фрустрационен толеранс, външно
оправдателни защити и механизми на функциониране, мнителен, недоверчив,
импулсивен, вербално агресивен, саркастичен, в нагласите присъства пряка
агресивна зареденост, която обуславя наличието на непосредствен риск от вреди,
насочен към служители и други лишени от свобода. Становището на ИФ Началник
сектор „СДВР“ Т. е за средна към висока степен риск от вреди, насочен към
служители и други лишени от свобода, на база преоценката от 2019г., сочеща на
риск от рецидив от 58 бала.
В
становището на инспектор А. е посочено, че през разглеждания период се
наблюдава позитивна промяна в поведенчески план. Общува с двама от другите
доживотно осъдени. Посещава редовно клуб по интереси, осигурен два пъти
седмично, където обсъжда и споделя за предстоящи и текущи дела. Посещава всеки
четвъртък църквата и службите на отец К.. Провежда редовно престой на открито,
който е бил преустановен от месец май 2019г. За периода доживотно осъденият не
е допускал нарушение, но има изтекли наказания с давностен срок – посочени в становището
на Р.Н.– Заместник началник „Режимно-охранителна дейност“. Корекционният процес
остава силно затруднен и възпрепятстван от ригидността и негативното отношение.
Пенитенциарното третиране следва да продължи като трябва да бъде насочено към
подобряване на уменията за мислене и самоконтрол и изграждане на по-зрял и
социално приемлив модел на поведение.
В
психологическото изследване се посочва, че през месец януари 2022г. е
преустановен отказът да се ползва престой на открито, продължил в периода м.май
2019г. - м.12.2021г., като се посочва, че в резултат от проведените през месец
02.2022г. изследвания, във вербалното и невербалното общуване не се наблюдава
значима промяна – остава съпротивата спрямо външния контрол и влияние, свадливо
и обидно отношение, дори към лица, които не познава добре, скептицизъм,
недоверие към околните, възприема и оценява негативните си лични черти, но не
счита, че е необходима промяна в поведението му, бързо се обижда, реагира
гневно и нервно, не търси и не харесва близки отношения, не споделя потребност
от създаване на приятелства, действа спонтанно и бързо, по моментно оправдан
начин, неблагоразумно и не иска да поднесе извинение за нанесена обида. Склонен
да натрупва вътрешно напрежение, злопаметен, трудно прощава. Възприема се като
неразбран, неоценен, без късмет, изразява недоволство и разочарование от
живота.
Жалбоподателят
твърди, че изолацията му не допринася за поправяне на характеровите особености.
Процесуалният му представител поддържа довод, че изолация в продължение на 22г
е прекомерна и го поставя в ситуация да бъде жертва на забраната по чл.3 ал.2
от ЗИНЗС, така както е установена в решения на ЕСПЧ, конкретно Радев срещу
България, Х.и Т. срещу България. Иска
отмяна на заповедта – на отказа да бъде променен режима му от специален на
строг, тъй като Началникът на затвора в град Стара Загора се позовава на
неотносимата психолого-психиатрична експертиза по ЧНД №381/2019г. на Окръжен
съд Стара Загора.
Ответникът
- Началник на затвора Стара Загора, оспорва жалбата с твърдения, че е налице
риск от извършване на престъпления против личността на служителите и останалите
лишени от свобода, както и липсват факти, сочещи на превъзпитание на осъдения
към спазване на дисциплината в затвора и на установения ред, съгласно
констатациите на психолога за нагласата на осъдения към извършеното от него
престъпление, отношението му към надзирателите, изводимо от приложените по
делото заповеди за налагане на наказания на основание ЗИНЗС. Иска от съда да
бъде отхвърлена жалбата.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
И.С.С.
*** на 19.07.2001г., настанен в Зона с повишена сигурност ІІ за изтърпяване на
наказание „доживотен затвор“, определено като общо наказание за извършени
престъпления против собствеността и личността, най-тежкото от които
престъпление по чл.116 от НК – убийство на повече от едно лице с цел прикриване
на друго престъпление, извършено на 06.05.1996г. в град Харманли. От датата, на
която е приведено в изпълнение наказанието „доживотен затвор“ до датата на
издаване на оспорената заповед 29.07.2022г. лицето изтърпява наказанието при
специален режим, чиято продължителност надхвърля 23 години /л.28/. Съгласно чл.
71, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна, поставени на строг режим, се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана, освен ако не са налице условията по чл.
198, ал. 5 от ЗИНЗС за настаняване в общи помещения с другите лишени от свобода,
което се преценява с отделна и нарочна заповед на Началника на затвора.
Следователно при промяна на режима от специален на строг не следва автоматично
настаняване в общи помещения с други лишени от свобода и участие във всички
дейности с тях. Промяната ще се състои във възможността да участва в изброените
в чл.198, ал.6 от ЗИНЗС дейности с други лишени от свобода.
Съгласно
данните от становищата по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, жалбоподателят е в изолация от
началото на изтърпяване на наказанието, като същата води до формиране на
отрицателното отношение към задължението за спазване на нарежданията на
надзирателите. В периода от май 2019г.-12.2021г. е отказвал да ползва правото
си на престой на открито, въпреки многократните опити на служителите да го
убедят в ползите. От месец януари 2022г. възстановява възможностите за
включване в общите мероприятия с останалите, настанени в зоната с повишена
сигурност и ползва престоя си на открито. През този период, конкретно към 25.07.2022г.,
когато е изготвен доклад на инспектор Социална дейност и възпитателна работа на
доживотно осъдените в зоната за повишена сигурност, се наблюдава позитивна
промяна в поведенчески план, изразяваща се в общуване с двама други доживотно
осъдени, посещения два пъти седмично на клуб по интереси, където намира обща
тема по въпросите, касаещи предстоящи и текущи дела. Посещава всеки четвъртък
службите на отец К., но въпреки това по аргумент от психологическото становище,
няма трайно изградени нагласи към спазване на правила и законосъобразно
поведение. Главното обаче, с оглед отпадане на изискването за добро поведение
при промяна на режима, е да се оцени риска от посегателство върху личността на
околните – другите лишени от свобода и надзирателите, поради това, че промяната
от специален на строг режим ще остави лицето в постоянно заключена килия и под
засилен надзор и охрана, но ще е възможно по аргумент от чл.198 ал.6 от ЗИНЗС, след като вече не е
на специален режим, без съответна заповед на Началника на затвора да бъде
включван, при негово желание, в трудови, възпитателни, образователни, спортни и
други дейности. В това ще се състои промяната, която ще облекчи наложената от
специалния режим изолация като разшири контактите с другите лишени от свобода
при съвместно участие в тези дейности. Въпросът следователно е дали е налице
риск, обоснован от психологичните особености на личността, обусловени от липса
на емпатия, на сдържаност, злопаметност и отмъстителност, както и оценката до
58т, за да се постави лицето на строг режим. Лишеният от свобода на специален
режим не следва да бъде в изолация над строго необходимия период, като правното
средство за осигуряване на това правило, относимо към забраната по чл.3 от ЗИНЗС е именно чл.198 от ЗИНЗС. Основанието за поставяне под специален режим
първоначално е само вида на наказанието „доживотен затвор“ – чл. 57 от ЗИНЗС,
следователно когато Началникът на затвора преценява дали продължават да са налице
основанията за прилагане на специалния режим, той следва да съобрази чл.68,
ал.1 от ЗИНЗС. В тази разпоредба са посочени основанията, при които може да
бъде наложен специален режим на лица, които са осъдени на наказание „лишаване
от свобода“. По аргумент за противното от чл. 68 ал.1 от ЗИНЗС, специалният
режим може да бъде определен в по-лек „строг“, когато не са извършвани груби
или системни нарушения на установения ред. Съгласно становището на Р.Н.– Заместник началник „Режимно-охранителна
дейност“, липсват данни за прилагане на това основание и същото правилно не е
обосновало отказа на Началника на затвора да промени режима в строг. Следващото
алтернативно условие е отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода –
липсват факти, сочещи на това обстоятелство, което също не е сред аргументите на
ответника. Последното е реална опасност за сигурността на лишените от свобода.
В
становищата на инспекторите ИСДВР липсват факти, които да сочат, че към
29.07.2022г. е налице реална опасност за сигурността на другите лишени от
свобода. В становището на психолога са описани характерови особености без
заключение за непосредствена опасност от агресивно поведение към другите лишени
от свобода или надзирателите.
В
материалите по адм.д.№411/2021г. по описа на АС Стара Загора психологът е потвърдил,
че диссоциалното личностово разстройство е дълбоко вградено състояние, тоест
обективно обстоятелство, а не субективни нагласи, и хората, които са
диагностицирани с него предпочитат да живеят в отчуждение, самота, изолирани,
те са доста често са враждебни към околните, подозрителни и мнителни. Част от
тази особеност е отказът за провеждане на престой на открито. Когато С. счита,
че някой от надзирателите има лично отношение към него, което не е обективно,
тогава спира да разговаря с него. Към новия ИСДВР А. няма лошо отношение /същият
дава и становище и за положителна промяна/, като се старае, защото знае, че
трябва да има по-добро поведение, но му е много трудно, заради диссоциалното
личностово разстройство. През наблюдавания период няма установено нарастване на
емоционалната нестабилност в агресия, въпреки че бързо губи контрол, защото е
емоционално и психически нестабилен. Той предпочита да живее сам, да не общува,
за да не бъде провокиран да извърши някакво действие. Възможно е специалният
режим да спомага за негативното отношение на жалбоподателя към пенитенциарното
третиране.
ИСДВР Г.А.
има преки впечатления, тъй като влиза през ден в спалното помещение на С..
Заключението му за висок риск е предвид деянието и историята в МЛС. Счита, че при
промяна на режима от специален на строг, не останалите лишени от свобода, а
самият С. ще има проблем, поради продължителната му изолация.
Съгласно
цитираната по-горе Заповед на Министъра на правосъдието, рискът от рецидив, но
към 2019г. е среден и то по-близо до долната граница, а според становището на
ИСДВР А. и психолога към 29.07.2022г. няма реална опасност от агресия на С.
спрямо другите лишени от свобода, което сочи на извод, че липсва основанието по
чл.68 ал.1 вр. с чл.198 ал.1 от ЗИНЗС. На следващо място Началникът на затвора
изобщо не е обсъдил констатираната позитивна промяна в поведенчески план, която
очевидно продължава повече от една година, още към датата на постановяване на
първата отменена Заповед № Л-2841/02.07.2021г. Целта на разпоредбата на чл.198
ал.1 вр. с чл.68 ал.1 от ЗИНЗС е да не се допусне изолация в повече от строго
необходимото, наложено за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна от първоначалната презумпция, стояща в основата на чл.57 от ЗИНЗС, че
същите представляват реална опасност за сигурността на другите. Съществуването
на тази реална опасност, след първоначалния минимален срок на изтърпяване на
наказанието при специален режим, се преценява всяка година, за да не се допусне
прилагане на изолацията, без да е строго необходимо с оглед сигурността на
другите лишени от свобода. Оценката следва да е актуална – за едногодишен
период, да бъде обективна. Липсват конкретни факти, сочещи на обоснованост на
извода, че С. представлява реална опасност за сигурността на другите лишени от
свобода. Напротив, инспектор ИСДВР А. и психологът дават становище за липса на
такава, като се отчита, че изолацията е довела и до изграждане на устойчив
модел на поведение за неизвършване на нарушения. След като С. общува в зоната
за повишена сигурност с други лишени от свобода и не са регистрирани конфликтни
ситуации в периода, в който е започнало и все още не е приключило
производството по чл.198 ал.1 от ЗИНЗС – почти две години, то се налага извода,
че решаващият мотив за реална опасност за другите е необоснован. Ето защо е
налице нарушение на материалния закон и заповедта следва да бъде отменена на
това основание. Следва да се каже само, че отново на основание чл. 68 от ЗИНЗС,
Началникът на затвора разполага с правомощие да поиска промяна на режима отново
на специален, ако се установи грубо нарушение на дисциплината или факти, сочещи
на реална опасност за сигурността на другите.
Воден
от тези мотиви и на основание чл. 198, ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.172 от АПК, Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-3657/29.07.2022г на Началника на
затвора в град Стара Загора по жалба на И.С.С..
ВРЪЩА преписката за ново произнасяне при спазване на
указанията на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: