Решение по дело №4642/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266360
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20211100104642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                               02.11.2021г.                                        Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На двадесет и втори октомври                                                                   Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 4642 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът С.А. А. Б. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.04.2019г. в гр. София по вина на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“, с рег. №********,  нарушил ЗДвП, като на първо място се движел по еднопосочната улица „Хъшове“ в забранената посока, след което навлязъл от същата в кръстовището с бул. „Възкресение“, предприемайки маневра „завой надясно“ и пресичайки двойните непрекъснати линии на пътната маркировка, при което навлязъл в опасната зона на правомерно движещия се в средната лента на бул. „Възкресение“ мотоциклет, управляван от ищеца. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – З. „Л.И.“ АД, поради което предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съответно за сумата от 26 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, както и за сумата от 1 250 лв. - частичен иск от пълния му размер от 2 000лв. - за обезщетяване на имуществените вреди - щети върху мотоциклета. И двете претенции са заявени, ведно със законната лихва за забава от 18.07.2019г. С определение на съда от 22.10.2021г. е допуснато увеличение на иска за обезщетяване на имуществените вреди по размер, като същият се счита предявен изцяло за сумата от 1959 лв.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва  вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е управлявал мотоциклета със скорост над максимално допустимата от 50 км/ч и при управлението му е нарушил чл.20, ал.1 и 2, чл.25, ал.1, чл.27 и чл.47 от ЗДвП. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с водача на лекия автомобил към датата на ПТП.

В указания му срок, ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното ПТП е настъпило на 04.04.2019г. в гр. София, на бул. „Възкресение“, на прав пътен участък, в кръстовището с ул. „Хъшове“. Бул. „Възкресение“ се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе, и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост. Кръстовището е нерегулирано, като ул. „Хъшове“ е еднопосочна улица с посока на движение от кръстовището надясно. На посочената дата, около 15:10 часа л.а. „Рено“ с рег. №********се движел по ул. „Хъшове“ с посока към кръстовището, тоест с посока на движение обратна на указаната. В същото време, по бул. „Възкресение“ се движел мотоциклет „Кавазаки“ с рег. №********, управляван от ищеца. Мотоциклетът се движел в средната пътна лента, с посока от ляво надясно спрямо движението на лекия автомобил. Водачът на л.а. Рено е навлязъл в кръстовището, като е преминал върху дясната пътна лента на булеварда и е навлязъл с предната си част в средната пътна лента до нейната среда. Водачът на мотоциклета е продължил движението си в първоначалната посока, при което се е реализирал удар. Мотоциклетът с предното си колело се ударил в предната част на автомобила в зоната на преден ляв калник. Автомобилът спрял на около 2 м. след мястото на удара, а мотоциклетът и мотоциклетиста се установили на платното за движение от лявата страна на автомобила. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на мотоциклета, като към този момент л.а. Рено се е намирал напречно на бул. „Възкресение“ в същата тази лента. Разрешената скорост за движение в участъка от пътя е 50 км/ч, като автомобилът се движел с около 10 км/ч, а мотоциклетът с около 40 км/ч. Отстоянието между двете превозни средства към момента, в който л.а. е навлязъл на платното за движение е било около 20 м., като опасната зона на спиране на мотоциклета при избраната скорост на движение е 25,1 м. Това означава, че от техническа гледна точка ищецът не е имал възможност да предотврати ПТП чрез предприемане на аварийно спиране. От своя страна, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да избегне ПТП, като не навлиза в кръстовището с бул. „Възкресение“, преди да е преминал по него мотоциклета, управляван от ищеца.

Горното се установява от приетите и неоспорени писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза на вещото лице инж. И.Т.. Експертизата е компетентно изготвена, логична и последователна, подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

От процесното ПТП мотоциклетът, управляван от ищеца е получил материални щети, подробно описани от вещото лице в заключението на САТЕ. Съобразявайки средните пазарни цени на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите, към датата на настъпване на застрахователното събитие, вещото лице сочи, че цената на ремонта на мотоциклета с нови части и с включен ДДС възлиза на 1959 лв.

От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и луксация /изкълчване/ на дясната раменна става. Спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. По спешност била извършена оперативна ортопедична манипулация – мануална репозиция /наместване/ на изкълчената дясна раменна става и първоначално обездвижване на дясното рамо с бинтова превръзка към гръдния кош, а впоследствие превръзката била заменена с ортопедична ортеза. Пострадалият бил настанен временно в стационар с включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. Изписан същия ден, като лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим за имобилизация и назначени седативни и обезболяващи средства. В продължение на 30 дни ищецът е бил с напълно обездвижен горен крайник и не е можел да си служи с дясната ръка в ежедневието. След 30-я ден имобилизацията е била свалена, като ищецът е започнал постепенно раздвижване на ставата за възвръщане на силата и обема на движенията. Пълно възстановяване е настъпило в края на втория месец. През посочения период ищецът е търпял болки и страдания, които са били интензивни по своя характер през първите 2-3 седмици след злополуката, както и около 30-я ден, когато ищецът е започнал да раздвижва раменната става. Контузията на гръдния кош същото е довела до болки и временни затруднения в дишането. В началото, всяко дихателно движение е причинявало болки, които са се засилвали от болката в раменната става. Извън посочените периоди ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора на рамото, както и при рязка промяна на времето, каквито е възможно да получава и към момента – две години и половина след ПТП – но които могат да бъдат контролирани с употреба на аналгетици.

Горното се установява от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Б.Б. и приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно. Заключението е пълно, компетентно и неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

Вещото лице сочи, че по своя медико-биологичен характер увреждането на раменната става представлява трайно нарушаване функцията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а контузията в дясната част на гръдния кош е причинила на ищеца разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на получаване на посочените травми е често срещан при водачи на двуколесни превозни средства по време на странично падане върху рамото. Анализирайки механизма на травмата и морфологията на травматичните увреждания, вещото лице е достигнало до извода, че травмите на ищеца са получени в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, по делото е проведен разпит на свидетелката Лидия Якимова, негова съпруга. Същата заявява, че по време на процесния инцидент с ищеца били заедно – пътували към жилището си в кв. „Западен парк“, като тя управлявала лек автомобил, в който с нея пътували 3-месечните им близнаци, а тъй като автомобилът бил пълен с багаж, ищецът ги придружавал, управлявайки собствения си мотоциклет „Кавазаки“. Когато наближавали въпросното кръстовище, където настъпило ПТП, свидетелката изостанала, поради червен сигнал на светофара. Когато преминала, направила завой наляво и на следващото кръстовище видяла, че е настъпило ПТП, като веднага разпознала мотоциклета на ищеца, който лежал на земята. Пред него имало миниван, разположен перпендикулярно на движението. Съпругът й седял на земята, с гръб към спирката, облегнат на мантинелата. Дошла линейка и го отвела в „Пирогов“. Свидетелката не го придружила, но се обадила на близки, които вечерта го довели вкъщи. Когато се прибрал, се оплаквал от болки в рамото и в ребрата, от затруднено дишане, споделил и че му се вие свят от шока и от самия удар. Свидетелката сочи, че в продължение на два месеца след инцидента ищецът е носил обездвижваща превръзка на дясната ръка. Изобщо не можел да я използва. За да фиксира допълнително ръката си, слагал отгоре дреха, при което изглеждал, сякаш едната му ръка е отрязана. Не можел да спи на дясната си страна, като и до момента изпитва болки при легнало положение върху дясното рамо. Цял месец спял седнал, заради болките в гръдния кош и затруденото дишане. Изпитвал и психическо неудобство през възстановителния период, т.к. трябвало да пази ръката си и не можел да играе с дъщеря си – тогава на две години и половина, която се плашела от вида му на човек с отрязана ръка, нито можел да помага по някакъв начин в отглеждането на близнаците. Веднага след като лекарите казали, че може, започнал да провежда рехабилитация, която посещавал около 2 седмици. Към настоящия момент е възстановен дотолкова, доколкото няма ежедневна физическа болка, но все още на може да извършва силови и по-активни дейности, а и след рехабилитацията лекарите го посъветвали цял живот да щади ръката си от натоварване, защото може да има последствия в бъдеще. Повече от година изпитвал страх да се качи на мотора, защото все имал чувството, че всяка кола наоколо представлява опасност. Към момента този страх е преодолян и ищецът използва мотоциклета, за да стига до работа.

Въпреки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията й като последователни, непосредствени, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

          При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

          Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си, водачът на л.а. Рено е допуснал редица виновни нарушения на правилата за движение по пътищата, като се е движел в забранената посока на еднопосочна улица, след което от същата е навлязъл в кръстовище, без да пропусне правомерно движещия се мотоциклет, с което е допуснал нарушение и на чл. 25 от ЗДвП. С тези свои действия водачът на л.а. Рено е причинил процесното ПТП, от което за ищеца са настъпили вреди. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: вида и броя на причинените телесни увреждания – луксация на дясната раменна става и контузия на гръдния кош; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството от поставената имобилизация на дясната ръка, общата продължителност на лечебния и възстановителен период от 2 месеца, през първите 2-3 седмици от които, както и по време на рехабилитацията, ищецът е търпял интензивни болки; възрастта му – 35 г. към датата на ПТП; настъпилото възстановяване от получените травми към настоящия момент, но и продължаващите болки при обща преумора на рамото и лягане в дясно странично положение; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска, същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди, претърпени от ищеца и представляващи стойността на щетите, нанесени на собствения му мотоциклет „Кавазаки“ при процесното ПТП, е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Ищецът е собственик на процесния мотоциклет, което се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация. Претърпените от собственика на вещта имуществени вреди се изразяват в нанесените на същата материални щети. Ето защо, предвид неоспореното заключение на САТЕ по този въпрос, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца стойността тези щети - сумата от 1 959 лв.

Съгласно чл.497 от КЗ застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл. 496 КЗ. Ищецът е предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 18.04.2019г., но в тримесечния срок последният не е определил и изплатил дължимото обезщетение. Следователно претенцията на ищеца за обезщетение за забавено изпълнение по отношение на задължението за изплащане на обезщетение от 18.07.2019г. е основателна.

Своевременно инвокираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца е изцяло неоснователно. От приетото по делото заключение на САТЕ се установява с категоричност, че водачът на лекия автомобил е навлязъл в кръстовището от еднопосочна улица, движейки се в забранената посока и навлизайки в опасната зона на спиране на мотоциклета, който се е движел правомерно и спазвайки ограниченията на скоростта за движение. От гледна точка на мотоциклетиста, ударът за него е бил непредотвратим. Реализираното ПТП е настъпило изцяло в лентата за движение на мотоциклета, като ищецът не е бил длъжен, нито е могъл да предвиди навлизането на лекия автомобил в неговата лента за движение от улица, движението по която е забранено в избраната от водача на л.а. Рено посока. Не се установяват никакви действия на ищеца, с които същият да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Ето защо съдът приема, че същото е резултат на виновните действия единствено на водача на лекия автомобил. 

         С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете, представените по делото доказателства и списъка по чл.80 от ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 700 лв. съдът намира за основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото, и като взе предвид факта, че същото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до определеното по реда на чл.7, ал.2  от НМРАВ възнаграждение в размер на 1368,77 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 2 346 лв. разноски по делото.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 64,37  лева /съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за изготвянето на отговор на исковата молба/.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  З. Л.И.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „********, да заплати на С.А. АЛ Б., ЕГН ********** с адрес *** следните суми: 20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 04.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.07.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 26 000 лева; сумата от 1959 лева -  застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – материални щети от същото ПТП, нанесени на собствения на ищеца мотоциклет „Кавазаки КЛР 650“ с рег. №********, ведно със законната лихва върху сумата от 18.07.2019г. до окончателното плащане; сумата от 2 346 лв. - разноски по делото.

 

ОСЪЖДА С.А. АЛ Б., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на З. Л.И.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „******** сумата от 64,37 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                           СЪДИЯ: