РЕШЕНИЕ
№ 1353
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203489 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Я. А.
Н. , ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Драва Соболч“ №6 против Наказателно
постановление №10-538/19.03.2010 г. издадено от Директора на дирекция
„Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение на
чл.125, ал.5 от ЗДДС.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована се явява лично, като
поддържа жалбата и уточнява, че желае НП да бъде отменено, като се позовава на
изминалия период от време от издаването на НП, до настоящия момент.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Г.. Процесуалния представител на НАП оспорва жалбата и моли съда да
потвърди НП като законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 22.01.2010г. от св.И. С., инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, била
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна. Като резултат от
проверката същия приел, че възз.Я.Н. , като регистрирано по ЗДДС лице не е
изпълнил задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен период
01.11.2009г.-30.11.2009г. в ТД на НАП-Варна в срок до 14.12.2009г.
Предвид горното св.С. приел, че Н. не е изпълнила задължението си за подаде
процесната справка- декларация по ЗДДС за съответния период, с което е нарушила
разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, поради което съставил срещу Н. АУАН. По
делото, предвид унищожаване на административната преписка отсъстват доказателства
за датата на връчване на АУАН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на 19.03.2010г.
издал обжалваното наказателно постановление. Със същото, на Я.Н. е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., на основание чл. 179 от
ЗДДС. НП не било връчено срещу разписка на Н. и до настоящия момент, предвид
отразеното в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно гласни доказателства- показанията на св.С., писмените
доказателства - преписката по АНП, включваща НП заповед за компетентност , които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Зам. Директора
на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-28/06.01. 2010г. на Изпълнителния
директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на
НАП –гр.Варна.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
2
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмЯ. на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила.
Предвид обстоятелството, че АНО не е представил административната преписка,
съдът не би могъл да извърши проверка относно спазването на сроковете по издаване
на АУАН и НП /т.е. сроковете по чл.34 от ЗАНН/. Липсата на АУАН препятства
възможността на съда да прецени и дали въобще има започнало административно
наказателно производство, чието начало се поставя с издаването на АУАН срещу
конкретно лице. Липсата на административната преписка, за която АНО твърди, че е
унищожена препятства съда и да извърши преценка дали има извършено
административно нарушение.
При това положение съдът констатира основания налагащи отмЯ.та на НП, по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не
следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното такова следва да се
прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за
съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина
в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение
на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на
НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
3
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния
казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно
цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва
да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението /
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде
санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок,
като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на
деянието.
Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление въззивницата е
санкционирана за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС извършено непосредствено след
дата 14.12.2009г. т.е довършено на 15.12.2009г.-макар датата да не е посочена изрично
в НП. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като
нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина от
извършване на нарушението, съответно на 15.06.2014г. – т. е. далеч преди да бъде
постановено настоящото съдебно решение. При погасена административнонаказателна
отговорност на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като
същото се явява и недопустимо съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на
абсолютната давност /чл.81, ал.3 от НК/ за административнонаказателно преследване
води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание на
дееца.
Горното налага отмЯ.та на НП и прекратяването на административно наказателното
производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
4
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия случай АНО е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител, който своевременно е поискал и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са
налице основания за цялостна отмЯ. на НП. Поради което предвид изхода на спора, по
арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля
от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №10-538/19.03.2010 г. издадено от Директора
на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП - Варна, с което на Я. А. Н., ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, ул.“Драва Соболч“ №6 е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение на чл.125, ал.5
от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5