О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 260236
Бургаският окръжен съд
граждански състав
На 26.08.2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
Окръжен съдия: Радостина Калиманова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1623 по описа за 2017 година
С определение №100577 от 19.08.2020 година, постановено по частно
гражданско дело №231/2020 година Бургаският апелативен съд е отменил
определение №2325 от 26.11.2019 година по настоящото гражданско дело и е върнал
същото на Бургаския окръжен съд за изпълнение на указанията в същото.
Указанията са в насока, че съдът следва да се произнесе по искането за
освобождаване от заплащането на държавна такса след като определи дължими
размер държавна такса. Видно от мотивната част на отмененото определение,
същата е надлежно определена въз основа на постъпилата по делото данъчна
оценка, която именно е меродавна в тази насока с оглед исковете, които са
предявени и съответно е изрично посочена в текста на същото като размер. Другото
указание е в насока, че преценката следва да се базира на актуални данни за
основанията, изискуеми по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съдът многократно е изисквал
съответни доказателства от ищеца във връзка с искането му за освобождаване от
държавна такса, като всички постъпили такива от него се намират измежду
кориците на делото. Освен това, със самата си частна жалба, по повод на която е
било образувано частно гражданско дело №111/2020 година по описа на Бургаския
апелативен съд отново е представена от него и налична декларация с дата от
12.01.2020 година, чието съдържание е идентично с това на обсъдените от съда предходни
такива. Тъй като определението на съда, с което се е произнесъл по искането на
ищеца по чл. 83, ал. 2 от ГПК е отменено, то съдът следва да се произнесе по
същото отново.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата молба на Д.Г.И. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен
адрес ***, кантора №10 против С.Х.Ч. *** за прогласяване нищожността на
сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№156, том ХVІІ, рег. №15464, дело №3276 от 30.10.2012 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд поради накърняване на добрите нрави,
противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на форма и поради
нищожност на нотариалното действие, които искове са съединени помежду си при
условията на евентуалност. Също при условията на евентуалност спрямо исковете
за нищожност на сделката по нотариалния акт № 156/2012 са предявени и се
поддържат искове за унищожаване на посочената по-горе сделка по същия за
продажба на трите недвижими имота поради измама. Отново при условията на
евентуалност спрямо горните посочени претенции се поддържа иск за разваляне на
договора поради неплащане на сумата или за осъждане на ответника да му заплати
стойността на имота по пазарни цени към момента на сделката в размер на сумата
от 160000 лева, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на сумата от 65000
лева от момента на сделката, т. е. тези искове са заявени също при условията на
евентуалност спрямо иска за разваляне. Предявен е също така и се поддържа при
условията на кумулативност иск за установяване нищожност на издадения
нотариален акт за недвижим имот, представляващ кафе-еспресо, находящо се в град
Несебър, ж. к. „Младост“ поради противоречие със закона, заобикаляне на закона
и липса на съгласие при узаконяване на имота, както и за отмяна на посочения
нотариален акт и такива за възстановяване на собствеността на имотите,
съобразно записа в самата нея. Към същата не са представени писмени
доказателства.
С исковата молба е отправено искане от ищцовата страна
същата да бъде освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на дължимите
държавни такси и разноски в настоящото производство поради наличие на предпоставките
на закона за това.
Съгласно константната практика на ВКС, в производството по искане за
освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши
преценка налице ли са предпоставките по чл.
83, ал. 2 от ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги
заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното
дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти.
Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК - доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му
състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства,
които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по
делото. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от
молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да
го задължи да представи и други доказателства, както и и служебно да събере
такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на
останалите относими обстоятелства в конкретния случай, съдът е длъжен да ги
съпостави с пълния размер на съответната дължима за производството държавна
такса, евентуално - и разноски, и въз основа на това да прецени дали страната
разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. В този смисъл са и
разясненията в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 година от
06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай дължимата държавна такса, определена по правилата на
чл. 72 във връзка с чл. 69, т. 4 във връзка с т. 2 от ГПК възлиза на сумата
общо от 2964 лева, формирана като сбор от дължимата такса по съединените при
условията на евентуалност искове за нищожност, унищожаемост и разваляне на
договора по посочения нотариален акт, последната определена въз основа на
стойностите по наличните в кориците на делото удостоверения за данъчни оценки
на недвижимите имоти; тази върху предявения при условията на кумулативност иск
за нищожност на нотариалния акт за имота, представляващ кафе-еспресо,
определена по вече посочения начин и тази за исковете за връщане на имотите,
което искане е заявено от ищеца като искане за „възстановяване на собствеността
на имотите“. Съобразно данните в представената по делото декларация, ищецът е
неженен, страда от описаните в нея няколко заболявания, притежава едно моторно
превозно средство и не разполага с никакви доходи, включително при него липсват
източници за издръжка. Разгледаната декларация е единственото ангажирано доказателство във връзка с отправеното искане
с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от страна на ищеца пред настоящия съд.
По делото са налични още една такава декларация със същото съдържание /към
частната жалба, по която е било образувано частно гражданско дело №115/2018
година по описа на Бургаския апелативен съд, както и посочената по-горе по
частно гражданско дело №111/2020 година по описа на Бургаския апелативен съд/ и
още два документа, които са за резултатите от извършени му кръвни изследвания
на 11.09.2014 година, съответно на 16.05.2017 година.
При съобразяване на така изложеното съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките на приложимата правна норма. Както бе посочено по-горе, при
искане от вида на настоящото само и единствено имущественото състояние на
молителя се установява с декларация, а за всички останали правнорелевантни за
него факти са необходими доказателства. Независимо от обстоятелството, че с
разпореждането си от 11.02.2019 година съдът е дал изрични указания на ищеца в
тази насока, такива доказателства същият не е ангажирал, нито пък е направил
изявление в указаната му насока. С оглед на това и при недоказаност на такива
заболявания, която се явяват пречка в тази насока, следва да се приеме, че по отношение на него липсват данни да са налице такива причини, които
препятстват полагането от негова страна на труд и реализирането на доходи от
трудова дейност, с оглед неговата възраст. Съдът намира за необходимо да посочи
и това, че от обсъдените по-горе доказателства не се установява и наличието на
такива заболявания, които от една страна да са пречка в горната насока, а от
друга страна тяхното лечение да изисква съответни средства за лечение. В тази
връзка от значение е обстоятелството, че и двата представени от него документа
не установяват декларираното като недобро здравословно състояние. Това е така
първо по причина, че и двата инкорпорират в себе си резултати от кръвни
изследвания , които не могат да служат за установяване и в този смисъл да
доказват наличие на едно, повече или всички описани в декларацията му
заболявания. Второ, това е така по причина, че същите и особено единият от тях
са от период изключително отдалечен от настоящия момент /преди близо 5 години/,
а преценката на съда следва да бъде извършвана въз основа на данни към
настоящия момент, когато се следва заплащането на държавната такса.
Наред с това следва да се отбележи, че според настоящия състав на съда,
коментираната по-горе декларация не отразява достоверно и пълно имущественото
състояние на молителя, доколкото в нея той е задължен да посочи всички
източници на средства за издръжката си, независимо дали те съвпадат с някой от
примерно посочените в нея такива /заплата, наеми и други/. Тоталната липса на
източници за издръжката на молителя, независимо дали под формата на доходи от
имущество или личен труд, или на безвъзмездно предоставени суми от трети лица
или по линия на социалното подпомагане, е равнозначна на пълна липса на
средства за съществуването му, а оттам и за задоволяване на насъщни ежедневни
потребности. Същевременно, от
представения от самия ищец с исковата му молба договор за правна защита и
съдействие е видно, че същият е платил в брой на ангажирания от него един
адвокат за защита по настоящото производство сумата от 2500 лева, което не се
съвместява по какъвто и да е начин с декларираната пълна липса на доходи и на
източници за издръжката му, като наред с това липсват доказателства за
твърдението това плащане да е било направено за него от трето лице, на което
той дължи връщане на сумата във времето.
Всичко така казано, разгледано в неговата съвкупност
обосновава несъмненият извод, че ищецът не е лице, на което липсват достатъчно
средства за заплащане на дължимата за разглеждане на предявените от него искови
претенции държавна такса и на разноски за производството.
Предвид обжалваемостта на настоящия съдебен акт, делото следва да се
докладва за извършване на следващите се по него процесуални действия, които са
сложени в зависимост от окончателното разрешаване на въпроса за дължимостта на
държавната такса и на разноските след неговото влизане в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Д.Г.И. *** чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***, кантора
№ 26 да бъде освободен от заплащането на дължимите държавни
такси и разноски за настоящото производство.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца чрез
процесуалния му представител.
След влизането му в сила делото да се
докладва за извършване на следващите се по него процесуални действия, съобразно
посоченото по-горе.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: