№ 206
гр. Тетевен, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101111 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Я. В. от САК, срещу А. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ххххххххххххх, с правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК и с цена на иска: Главница: 507.03 лв.; мораторна
лихва: 4.43 лв. и разноски за уведомяване: 132.00 лв.
В исковата молба се твърди, че с Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********** подписан на 30.08.2019 г., „БНП
Париба Пърсънъл Фейненс С.А. клон България“ КЧТ, с ЕИК *********, в качеството й на
кредитор, е предоставил на А. М. М., ЕГН **********, като кредитополучател, револвиращ
кредит, под формата на стоков кредит за покупка на стока, в размер на 570.84 лв. (петстотин
и седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки) и под формата на кредитен лимит, в общ
размер на 1 000 лв. (хиляда лева), с краен срок за погасяване на кредитната сума по стоковия
кредит до 01.09.2020 г. и първоначален срок на кредитната карта - 3 години, считано от
датата на нейната активация и възможност за удължаване на нейния срок, и при други
условия на ползването и връщането на кредита, съгласно условията на същия Договор, по-
важните от които са: (а) общ брой на погасителните вноски по стоковия кредит - 12
(дванадесет) броя, като месечните, погасителни вноски се правят до първо число на
съответния месец, следващ издаването на извлечението от банката, в минимален размер,
съгласно посоченото в Договора за кредит; (б) годишен процент на разходите - 28.64%
(двадесет и осем цяло и шестдесет и четири стотни процента); (в) лихвен процент - 25.45%
(двадесет и пет цяло и четиридесет и пет стотни процента); (г) обезщетение за забава, в
размер на законната лихва за забава; (д) издаване на кредитна карта Мастъркард, чрез която
да се осъществява отдалечения достъп на Длъжника до отпуснатия му кредит;" Сочи се, че
„Юробанк България“ АД придоби търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" КЧТ (вписване № 20230606170310 на ТРРЮЛНЦ), с оглед на
което правата и задълженията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон България" КЧТ
преминаха върху „Юробанк България“ АД, като приемащо дружество, поради което
1
понастоящем кредитор по горепосочения Договор за кредит се явява “Юробанк България“
АД;
Сочи се, че поради непогасяване на формираните просрочил, с начална дата на
забавата - 01.02.2023 г. и неизпълнение на условията на Договора за кредит, Банката е
обявила дълга за изцяло изискуем, за което е изпратила уведомление за предсрочна
изискуемост, връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, с рег. № 879 в Регистъра на КЧСИ и с
район на действие ОС Ловеч, връчено на 17.05.2024 г. лично на Длъжника.
Като начална дата на изискуемостта на кредита се сочи 17.05.2024 г.; Посочва се
стойността на разноските - общ размер от 132.00 лв. (сто тридесет и два лева) за такси за
връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, от които 72 лв. (седемдесет и два лева)
с ДДС в полза на ГДЧСИ Петров - Найденов и 60 лв. (шестдесет лева) с ДДС за адвокатски
хонорар за обявяване на предсрочна изискуемост.
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
приеме за установено, че между ИЩЕЦА и ОТВЕТНИКА, по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***********
подписан на 30.08.2019 г., в полза на ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, като пълен право-приемник на „БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А, клон
България“ КЧТ, с ЕИК *********, съществуват вземанията, срещу ответника А. М. М., ЕГН
**********, с адрес: област Ловеч, гр. Тетевен, ххххххххххххх, както следва: Главница:
507,03 лв. (петстотин и седем лева и 3 ст.), ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; Мораторна лихва: 4,43
лв. (четири лева и 43 ст.), начислена за периода от 05.12.2023 г. до 24.06.2024 г. и Разноски за
уведомяване: 132 лв. (сто тридесет и два лева), начислени за периода от 03.02.2023 г. до
13.05.2024 г;
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговора
на исковата молба, чрез назначеният особен представител. Сочи, че след получаване на ИМ е
уведомен, че А. М. признава вземането и желае да плати доброволно задължението, но ще се
върне в България през м. юли на 2025 год. Отправя се предложение към ищцовото
дружество производството по делото да бъде спряно, като изчислят и посочат общата сума
на всички задължения, които дружеството претендира че М. следва да заплати, включително
и разноските за особен представител, като на този етап да не се назначава съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни иска по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването
и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за
револвиращ кредит от 30.08.2019 г.; че е предоставил на ответника револвиращ кредит, под
формата на стоков кредит в размер на 570.84 лв., че същият е усвоен; уговорената между
страните възнаградителна лихва и непогасеният й размер; размерът и основанието за
начисляване на таксите; изискуемост на вземанията; предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита; както и сторените разходи. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за забава. В
2
доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните обстоятелства е да
докаже плащане на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за револвиращ кредит от 30.08.2019 г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1 000 лв., от който са усвоени
570.84
От приетия Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *********** подписан на 30.08.2019 г., „БНП Париба Пърсънъл
Фейненс С.А. клон България“ КЧТ, с ЕИК ********* се установява, че банката е
предоставила на потребителя потребителски кредит. Според Приложение № 1 към договора,
годишен процент на разходите - 28.64%; лихвен процент - 25.45%; обезщетение за забава, в
размер на законната лихва за забава и последна вноска по кредита на дата 01.09.2020 г.
На 23.07.2024 г. ищцовото дружество е подало до Районен съд гр. Тетевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 507,03 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане; Мораторна лихва: 4,43 лв., начислена за
периода от 05.12.2023 г. до 24.06.2024 г. и Разноски за уведомяване: 132 лв., начислени за
периода от 03.02.2023 г. до 13.05.2024 г. за погасяване на задължение по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
*********** подписан на 30.08.2019 г., както и направените по делото разноски. По
подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 727/2024 г. по описа на РС-Тетевен.
Депозираното заявление е изцяло уважено от заповедният съд, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 351 от 24.07.2024 г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че
ответникът е неизправна страна по сключен с ищеца договор за Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***********
подписан на 30.08.2019 г. Страни по настоящото дело са страните по заповедно
производство по ч. гр. д. № 727/2024 г. по описа на РС-Тетевен. За ищеца е налице правен
интерес от предявяване на осъдителен иск за вземането си, тъй като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, но същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Настоящият иск е предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането (между
предмета на искането по реда на чл. 410 от ГПК и предмета на предявения по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК иск).
По основателността на предявените искове:
В настоящият спор се установи се, че на 30.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Фейненс С.А, клон България“ КЧТ, с ЕИК *********, като кредитор и А. М. М., ЕГН
**********, като кредитополучател, е сключен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********** подписан на
30.08.2019 г. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че А. М. М. е
усвоила отпусната й сума по кредита, в размер от 570.84 лв.
Правоотношенията между страните по спора се уреждат от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/.
Съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
3
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се
касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално
уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. /в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Процесният договор за има характеристиките на договор за потребителски кредит,
поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК. За
този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в собственост на
пари в определен размер срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия
размер в посочения в договора срок, както и страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за валидност на
договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Процесният договор е потребителски договор по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителските кредити, поради което следва да отговаря на императивните изисквания за
форма и съдържание, уредени в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че изискването за форма и очертаване елементите на
договора по ясен и разбираем начин се прилага за всички изменения и допълнения към
сключения договор, които се подписват от двете страни по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2
от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 17 от договора, при непогасяване на минималните месечни вноски по
две или повече последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението
на потребителя за изцяло предсрочно изискуемо. В настоящата хипотеза банката-ищец е
упражнила това свое право с представената по делото покана, в която е посочено, че предвид
допуснатото неизпълнение на договорните задължение, обявява целия кредит за предсрочно
изискуем и дължим, като действието на договора се прекратява считано от датата на
получаване на уведомлението. Тази покана е връчена на ответника чрез ЧСИ Велислав
Петров, който е извършил връчване на книжа на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, а съгласно
препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ, съдебният изпълнител връчва книжата при условията
и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от представената по
делото покана и съдържанието на разписката за връчване /представляваща официален
удостоверителен документ/, уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на адреса,
посочен от ответника в заявлението за отпускане на кредит съставляващо неразделна част от
договора съгласно чл. 2 от него /който адрес е ответника е посочил/ и връчването е
извършено редовно на 17.05.2024 г. лично на ответника М..
При кумулативното наличие на предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – забава за плащане, наличие на клауза в договора, уреждаща правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотеза на забава, и надлежно
4
връчено уведомление за предсрочна изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил
валидно своето потестативно право и кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем на
17.05.2024 г.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи до
пълния претендиран размер на ищцовата претенция, в размера на главница: 507,03 лв., ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.07.2024 г. до окончателното плащане; мораторна лихва: 4,43 лв., начислена за периода от
05.12.2023 г. до 24.06.2024 г. и разноски за уведомяване: 132 лв., начислени за периода от
03.02.2023 г. до 13.05.2024 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, ищцовата страна има право на разноски. Съобразно изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 275.00
лв. – платена държавна такса, в размер на 25.00 лева и 250.00 лева, депозит за особен
представител. Други разноски в преклузивния срок за предявяването им не са претендирани.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, видно от Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 351 от 24.07.2024 г. по Ч. гр. дело
№ 727/2024 г. на РС - Тетевен е уважил заявлението на „Юробанк България“ АД против А.
М. М., в полза на заявителя се дължат и в настоящото исково производство разноски в общ
размер на 505.00 лева, в това число 25.00 лева държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 съществува вземане срещу ответника
А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ххххххххххххх в размер на
сумите, както следва: главница в размер на 507.03 лв., ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2024 г. до окончателното
плащане; мораторна лихва в размер на 4.43 лв., начислена за периода от 05.12.2023 г. до
24.06.2024 г. и разноски за уведомяване в размер на 132.00 лв., начислени за периода от
03.02.2023 г. до 13.05.2024 г., за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК №
351/24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 727/2024 г. на РС - Тетевен, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч,
ххххххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 780.00 лева, разноски в настоящето производство и
в заповедното ч.гр.д. № 727/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6