Решение по дело №5951/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1470
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330205951
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205951 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Е.А.А. - роден на *** г. в ***, б., български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно специално образование, работещ, живущ в
***, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.06.2021г. около 19.00
часа, в гр.Пловдив, е извършил непристойни прояви, които са предизвикали
явно възмущение, и с които е нарушил обществения ред и спокойствие, но
поради своята по–ниска степен на обществена опасност не представляват
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, поради което и на основание чл.6,
ал.1 буква „А” вр. чл.1, ал.1 т.2 и ал.2 от УБДХ му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не е окончателно, подлежи на обжалване в 24–часов срок от
днес пред Окръжен съд гр.Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 14.09.2021г. по АНД 5951/2021г.

Производството е по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от 04 РУ
към ОДМВР Пловдив срещу Е.А.А., ЕГН:********** за това, че на 12.06.2021г. около
19.00 часа, в гр.Пловдив, е извършил непристойни прояви, които са предизвикали явно
възмущение, и с които е нарушил обществения ред и спокойствие
Нарушителят дава обяснения по случая, като се признава за виновен. Сочи, че си
е изтървал нервите и че реакцията му е била прибързана. В личната си защита изразява
съжаление, като обещава повече да не се повтори. С последната си дума моли да му се
наложи наказание глоба в нисък размер.
По фактите:
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Нарушителят Е.А.А. е роден на **** г. в ***, б., български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно специално образование, работещ, живущ в ****, с
ЕГН:**********.
На 12.06.2021г., около 19,00ч. в гр. Пловдив, нар. А. се придвижвал по бул. „6-ти
Септември“ с л.а. Ауди с рег. № ****. Същият изпреварил отдясно автомобила, който
се движел пред него – л.а. Ситреон, модел Берлинго, с рег. № **** с водач С.А.С. и
започнал да му подава звуков сигнал и махал с ръка да спре автомобила, тъй като
преди това нар. А. счел, че водачът С. засякъл движещата се пред нар. А. негова
приятелка, с която живеят във фактическо съжителство и с която имат дете. На
кръстовището на бул. „Шести Септември“ с бул. „Цар Борис III Обединител“, С.
спрял, тъй като светело червено. Нар. А. също спрял своя автомобил в отбивка на пътя,
слезнал и пеша се придвижил до автомобила на С. и през отворения прозорец направил
опит да го удари с ръка, но без успех, като го питал защо му е показал среден пръст.
Действията му били възприети от свидетелите П. и П., които останали силно
възмутени от необоснованата агресия и неадекватно поведение на лицето. Не били
употребени обидни думи от нар. А.. След като сигналът на светофара светнал зелено,
С. потеглил с автомобила си и подал сигнал на тел. 112 за инцидента, като
впоследствие нар. А. бил установен и му бил издаден АУАН по УБДХ.
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин
от обясненията на нарушителя на съдебна фаза и от приложените по делото писмени
доказателства- обяснения на С. С., Х. П. и С. П..
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на акта за дребно хулиганство и
призната от нарушителя, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане. Самопризнанията на нарушителя, направени
в хода на съдебното следствие, се потвърждават напълно от представените обяснения
на очевидците на инцидента – С., П. и П.. Съдът напълно кредитира показанията на
посочените свидетели като логични, последователни, убедителни и взаимно
1
подкрепящи се, като същите си кореспондират едно с друго, без да са налице
съществени противоречия.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа страна
действия на нарушителя, доколкото са извършени на публично място, представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към други граждани,
станали са достояние не множество лица, като в същото време обществената им
опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, поради което
и съставляват акт на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, за което следва да се
наложи санкция по същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на административното наказание съдът отчете
естеството на хулиганското поведение на нарушителя – направен опит за саморазправа
след възникнал инцидент на пътя; както и личностните характеристики на
нарушителя- че същият е работещ, с дете, неосъждан, без предишни противоправни
прояви. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното самопризнание и
изразеното съжалението за стореното, дадено в съдебно заседание.
В чл. 1, ал. 1 от УБДХ са предвидени алтернативно наказанията задържане от 1
до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи и глоба
от 100 до 500 лв. Съдът намира, че в случая първото по вид наказание по т. 1 –
задържане в структурно звено на МВР, би се явило необосновано репресивно спрямо
нарушителя с оглед обществената му опасност – добрите му характеристични данни,
както и с оглед стореното самопризнание и изразено съжаление за стореното, а и с
оглед обществената опасност на деянието. Поради това съдът намира, че следва
наложеното наказание да бъде глоба.
Съдът, при определянето на размера на санкцията "глоба", съобрази, че макар
деянието във всеки един момент да се е явявало противоправно, доколкото
нарушителят не е следвало да извършва горепосочените непристойни действия, а да
разреши спора по предвидения ред, същият от субективна страна до известна степен е
била афектиран от поведението на другия водач и от възприетата от него като заплаха
за приятелката му и за детето му, дейност на другия водач С.. В тази насока и с оглед
добрите характеристични данни на нарушителя и особено с оглед изразеното
съжаление за стореното и признаването на извършеното, настоящият състав счете, че
следва на същия да се наложи глоба в минималния размер от 100 лв. Този размер на
административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя най-вече да не предприема в бъдеще такива действия
на саморазправа с други водачи на пътя, като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на
използваната репресия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Районен съдия:
2
Съобщи за изтекли лични данни