№ 260339 / 30.7.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 448 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК, чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ,. П. П. Ф. р. 5. ч. ,. П. П. Ф. клон България, XXXX , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. п. ж. Б. П. С. с. представлявано от Д. Д.-Заместник управител е предявил срещу В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Четиридесет и втора‘‘ № 2 обективно съединени установителни искове, за признаване за установено, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към ответницата, по револвиращ потребителски кредит № CREX-14955724/18.06.2017 г., сключен между страните, с приложение към който на В. Д.А. е предоставена ,,MASTERCARD’’ №CARD-15445669, с максимален кредитен лимит от 2 000,00 лв.: 1 976,26 лв., представляваща непогасена изискуема главница, 198,97 лв. представляваща договорна лихва по кредита, дължима за периода от 01.10.2018г., до 03.04.2019г., 105,27 лв. обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, дължимо за периода от 03.05.2019г. до 11.10.2019 г., или общо дължима сума от 2 280,50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът е указал банкова сметка, xxxните суми: IBAN: xxx, BIC/xxx: BNPABGSX, ,. П.‘‘С.А.-клон София.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
При сключване на договор за покупка на стоки или услуги № CREX-14955724/18.06.2017 г., В.Д.А. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит да й бъде револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ,,MASTERCARD’’. На 31.12.2017 .г ответницата е активирала предоставената й от дружеството-ищец кредитна карта №CARD-15445669, с максимален кредитен лимит от 2 000,00 лв. Същия представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополичателят усвоява посредством всякакви транзакции-теглен в брой от банкомати АТМ, плащания, ч. терминални устройства/ POS/, и др. осъществени, ч. издадената кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща миннмална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване.
Отв. А. преустановила редовното облсужване на кредитната карта на 01.10.2018 г. когато е последното плащане по нея, като балансът по нея бил в размер от -2 175,23лв., което принудило кредитора да блокира използването й.
Въпреки многократните опити за контакт с ответницата и покани към нея да заплати задълженията си доброволно, тя продължава да не изпълнява своите задължения по договора.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, от назначения особен процесуален представител на ответницата, по реда на чл. 47, ал. 6 отГПК.
Исковете се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни, по следните съображения:
Не е налице валидно сключен и действителен договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, твърдян в исковата молба. Представеното приложение не носи подписа на отв. А., а всички останали документи не били подписани от нея, за доказване на което моли да се назначи съдебно-графологична експертиза.
Няма данни ответницата да е получила и съответен номер на кредитната карта, съгласно чл. 21 от приложения договор.
Поради горното, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира исковете за главница и мораторна лихва за основателни, а искът за договорна лихва за неоснователен. Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, приети са заключения по допуснатите от съда съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи.
Видно е от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-графологична експертиза, което съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно изготвено, както и като неоспорено е, че процесният договор за потребителски кредит ведно с приложенията към него е подписан лично от ответницата В.Д.А.. Респективно договорът е автентичен и не са налице основания за неговата неистинност.
На следващо място, от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, на което съдът изцяло дава вяра, като безпристрастно и професионално изготвено: кредитът е усвоен; останалите като непогасени суми по договора са- 1 976,26 лв. непогасена главница, 198,97 лв. неплатена договорна лихва и 111,99 лв. лихва за забава/чиито размер е дори над този, предявен от ишеца/.
Поради горното, съдът намира, че бе установена облигационната връзка между страните по револвиращ потребителски кредит № CREX-14955724/18.06.2017 г., сключен между страните, с приложение към който на В. Д.А. е предоставена ,,MASTERCARD’’ №CARD-15445669, с максимален кредитен лимит от 2 000,00 лв. Установи се и усвояването на кредита. При така посоченото съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствена тежест да установи евентуално погасяване на дължимите по кредита е на ответницата, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани в процеса.
Съдът, във връзка със своята служебна проверка за неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, намери следното: Договорът за потребителски кредит е съставен при спазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което не са налице предпоставки за неговата недействителност. ГПР по кредита е под предвидения в чл. 19, ал.4 от ЗПК размер от петкратния размер на законната лихва, поради което не представлява неравпоправна клауза. Що се касае за годишният лихвен процент, същият е в размер от 34,94%. Според преобладаващата съдебна практика, допустимият размер, до който може да бъде уговорена възнаградителната лихва е до трикратния размер на законна лихва, или към момента до 30%. Респективно, процесната договорна лихва надвишава съществено този размер, като представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Цитираната разпоредба гласи:,,неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя‘‘.
Водим от горното, съдът намира, че искът с цена от 198,97 лв. за възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.10.2018 г. до 03.04.2019 г., като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли. Дължимостта на сумите по останалите искове бе установена по делото по несъмнен начин, поради което те следва да се уважат като основателни.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на дружеството-ищец следва да се присъдят направените деловодни разноски, реализирани както в настоящото исково производство, така и в заповедното такова/ч.гр.д.№ 2710/2019 г. по описа на МРС/, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК- пропорционално с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК, чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,. П. П. Ф. р. 5. ч. ,. П. П. Ф. клон България, XXXX , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. п. ж. Б. П. С. с. представлявано от Д. Д.-Заместник управител към В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Четиридесет и втора‘‘ № 2, дължими по револвиращ потребителски кредит № CREX-14955724/18.06.2017 г., сключен между страните, с приложение към който на В. Д.А. е предоставена ,,MASTERCARD’’ №CARD-15445669, с максимален кредитен лимит от 2 000,00 лв.: 1 976,26 лв., представляваща непогасена изискуема главница, 105,27 лв. обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, дължимо за периода от 03.05.2019г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 198,97 лв. представляваща договорна лихва по кредита, дължима за периода от 01.10.2018г., до 03.04.2019г.-като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Четиридесет и втора‘‘ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на ,. П. П. Ф. р. 5. ч. ,. П. П. Ф. клон България, XXXX , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: г. п. ж. Б. П. С. с. представлявано от Д. Д.-Заместник управител сумата от общо 705,96 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 448/2020 г. по описа на РС-Монтана и сумата от общо 87,27 лв. по ч.гр.д.№ 2710/2019 г. по описа на РС-Монтана-съразмерно с уважената част от исковете.
УКАЗВА съгласно чл. 127, ал.4 от ГПК на В.Д.А., ЕГН xxxxxxxxxx, че може да плати присъдените суми, посочени по-горе, по следната банкова смекта: IBAN: xxx, BIC/xxx: BNPABGSX, ,. П.‘‘С.А.-клон София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: