Р Е Ш Е Н И Е
№262914/7.12.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1640 по описа на Варненски районен съд за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба от „Т. - П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * * чрез пълномощник срещу С.Р.А. – С.,
ЕГН: **********,***, с искане до
съда да постанови
решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 561.98 лева, от които:
484.81 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, потребена в обект с аб. № *, находящ се в *, за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. и 77.17 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода
10.07.2016 г. – 25.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане по ч.гр.д.
№ 28363 по описа
на Софийски районен съд за
2019 год. е издадена Заповед от 12.07.2019 год. за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 410
ГПК. Претендират се и направените
съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба се излага, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Твърди, че за
процесния период в сила са били
ОУ на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
от „Т.
- П.“
АД, одобрени с решение
КЕВР, Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за топлоснабдения
имот са начислявани
от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски и след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от „Директ“ ООД (извършваща дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата), на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение.
Начислените за процесния период суми не
са заплатени от абоната, независимо
от настъпване на падежа на
задълженията.
Ответникът – С.
Р.А. - С., чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва, да притежава качеството на потребител
на топлинна енергия, тъй като
не е нито собственик, нито ползвател на имота. Не оспорва размера на начислените
количества топлинна енергия. Отправя искане за отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се и направените съдебно –
деловодни разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд, видно от приложеното ч. гр. д. № 28363/ 2019 г. на СРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи,
в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за
което е издадена процесната заповед за изпълнение, а също и неговия размер, а именно: качеството на ответника
– „потребител“ на топлинна енергия за битови нужди; наличие на валидна
облигационна връзка между страните с твърдяния
предмет, по която е изправна страна, т. е факта на доставка на твърдяните количества топлинна енергия и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на
търсената сума;
В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията
си.
Основен спорен въпрос
в процеса е относно обстоятелсвото
притежава ли ответницата качеството на потребител за
доставяната ел.енергия по абонатен №*, с адрес на потребление *.
Съгласно
разпоредбата на чл.95а,
ал.2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия
е услуга в обществен интерес и се предоставя
въз основа на договор при
общи условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл.98а ЗЕ сочи от своя
страна и задължителните реквизити на тези общи условия по отношение
продажбата на ел.енергия на крайните
клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният
снабдител с ел.енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник
и те влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител без изрично
писмено приемане. Според § 1, т. 41 „б“
ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който
купува енергия от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съобразно дефиницията по § 1,
т. 27 „г“ „краен клиент” е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване.
Съгласно
чл.3, ал. 1 от
приложените към исковата молба ОУ, купувач
на топлинна енергия за битови нужди е всяко физическо лице, което е собственик или титуляр със запазено вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
настоящата хипотеза, от представените по делото писмени
доказателства – НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * г., категорично се установява, че въз основа на правна сделка, С.А. - С. прехвърля на трето
за процеса лице притежаваните от нея идеални части от процесния имот. Считано
от датата на сделката, ответницата губи качеството си на
собственик на имота. След датата на прехвърлителната сделка не се установява качеството й на
собственик на имота, нито това на ползвател на същия, нито на друго лице по смисъла на
чл. 3, ал. 1
от ОУ на ищцовото дружество. С извършване на дарението, ответницата
е загубила качеството си на потребител и не дължи
начислената след тази дата ел. енергия.
Неизпълнението на вмененото на потребителя от ОУ задължение за уведомяване на
продавача за настъпилите промени, свързани със собствеността не означава, че
ответникът е запазил качеството си на
„потребител” по смисъла на по
смисъла на чл. 4,
ал. 1
от ОУ, не създава и за стария
собственик задължение да заплаща електроенергия,
която реално не е потребител. Общите условия липсва уговорка, която да обвързва неизпълнението на
това задължение със задължение за плащане стойността на електрическа енергия
съобразно издадени за дадения период фактури или да придава качеството на
потребител на стария собственик.
По
смисъла на посочената разпоредба потребител е собственикът или ползвателят на имота, какъвто
безспорно ответникът не е към датата на издаване на процесните фактури.
По гореизложените съображения
съдът намира, че предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва
да се присъди и сумата от 300.00 лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Заплатената държавна такса по обратните искове не следва да се възлага в тежест
на ищеца, а би била дължима от ответника по обратния иск, при евентуалното
разглеждане на същия.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. - П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
* *срещу С.Р.А.
– С., ЕГН: **********,*** за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 561.98 лв. (петстотин шестдесет и един
лева и деветдесет и осем стотинки), от които: 484.81 лв. (четиристотин осемдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, потребена в обект с аб. № *, находящ
се в *, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и 77.17 лв. (седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане по ч.гр.д.
№ 28363 по описа
на Софийски районен съд за
2019 год. е издадена Заповед от 12.07.2019 год. за изпълнение
на парично задължение по реда
на чл. 410
ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. - П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * * да заплати на С.Р.А. – С.,
ЕГН: **********,*** сумата от 300.00
(триста) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: