РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бяла, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200239 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Т. Б. от с.Б., обл.В.Т., ул.Ш.“ №.., чрез
адв.Д.С.-ВТАК против Наказателно постановление № 38-0002061 от
29.07.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение
по чл.178в, ал.5, пр.2, от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено на основание
чл.178в, ал.5, пр.2, от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на
500лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, издадено в противоречие със ЗАНН, при допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. На посочените
основания, поддържани подробно и в писмено становище, депозирано от
процесуалния представител на жалбоподателя, молят НП да бъде отменено.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2021г., около 10:30 ч., в село Ц., св.Г.Д.-инспектор в
РД“АА“ Русе, спрял за проверка товарен автомобил марка Мерцедес 918
1
АТЕГО, категория N2, с peг. №............, собственост на „Н. и Т.“ ЕООД,
управляван от жалбоподателя Б.Б. При проверката се констатирало, че
водачът извършва превоз на товар за собствена сметка, като в момента на
проверката е без Удостоверение за психологическа годност. Съгласно
представената от нарушителя служебна бележка същият изпълнявал по
трудов договор длъжността шофьор при работодателя си „Н. и Т.“ ЕООД.
Св.Д. извършил справка в ИА“АА“, която установила, че нарушителят
въобще не е притежавал УПГ. Св.Д. преценил, че жалб.Б. е допуснал
нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП, за което на място му съставил
АУАН, подписан от нарушителя без възражение. На 29.07.2021г., въз основа
на АУАН, наказващият орган издал обжалваното НП, връчено лично на
жалбоподателя на 23.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията
на св.Д., АУАН, НП, служебна бележка, справка в регистъра на
психологичните изследвания на водачите, заповед, както и останалите
материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно
лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните
правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, каквото се
явява и Директор РД „Автомобилна администрация“, определен от
Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. При описанието на нарушението в АУАН и НП не е допуснато
съществено нарушение, което да ограничава правото на жалбоподателя до
степен на невъзможност да разбере обвинението, което му е вменено във
вина. Това е така, тъй като деянието не е описано като невъзможност за
представяне в момента на проверката на УПГ, а е описано- „е без УПГ“. Така
описано деянието и съобразно събраните доказателства в административно-
наказателната преписка и в съдебното производство правилно са подведени
под санкцията за липса въобще на УПГ. Затова, дори и да е посочено, че
водачът е без УПГ към момента на проверката, вместо, че е без въобще на
УПГ, то тази неточност не нарушава правото на защита на наказаното лице до
степен на незаконосъобразност на наказателното постановление. На следващо
място правилно е посочена нарушената норма, която се явява и санкционна
2
такава, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя. Още към момента на съставяне на АУАН същият
е бил наясно с вмененото му нарушение и е подписал акта без възражения.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно е установено и
доказано, че жалбоподателят Б. е осъществил състава на нарушението по
чл.178в, ал.5, пр.2, от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН дата и място е
осъществявал превоз на товари за собствена сметка без Удостоверение за
психологическа годност. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията
на св.Д., който потвърждава фактическите констатации, отразени в АУАН
относно извършената проверка на жалбоподателя и констатираното
нарушение. Показанията на св.Д. са подробни, последователни,
кореспондират на събраните писмени доказателства, поради което съдът няма
основание да се съмнява в тях.
Разпоредбата на чл. 178в, ал. 5, пр. 2 от ЗДвП императивно
регламентира, че се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че
жалбоподателят не е годен субект на това нарушение. Несъмнено от
събраните доказателства се установява, че нарушителят е извършвал превоз
за собствена сметка с превозно средство собственост на работодателя си.
Обстоятелството, че при превоза водачът същевременно е изпълнявал
задълженията си в дружеството, не променя характера на извършвания превоз
и не преодолява изискването като водач на товарен автомобил да представи
валидно УПГ при проверка от страна на контролните органи. Вярно е, както е
отразил процесуалният представител на жалбоподателя в писменото си
становище по делото, че в подзаконовите нормативни актове като Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници
и товари за собствена сметка на МТ и Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ не
е регламентирано задължение за притежаване от водачите на валидно УПГ
при осъществяване на превози за собствена сметка. Но това не означава, че
липсва нормативна регламентация на посоченото задължение. Напротив,
очевидно тази празнота е компенсирана и това задължение произтича от
закона - при тълкуване на разпоредбите на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр и чл. 152,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Освен това е без значение за безопасното
3
управление на превозното средство видът на превоза- обществен,
таксиметров или за собствена сметка, тъй като и в трите случая рисковите
фактори за участниците в движението са едни и същи.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема в
конкретния случай, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен
случай“. Не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл. 178в, ал. 5, пр.2 от ЗДвП, поради което не е
налице хипотезата на „маловажен случай“. Несъмнено е, че нарушителят не
само не е имал валидно УПГ в деня на проверката, но той никога не е
предприемал действия за снабдяване въобще с УПГ. Освен това служебно
известно е на съда, че на същата дата и място на жалбоподателя е съставен и
друг АУАН, за това, че осъществява превоза без карта за квалификация на
водача, като настоящият състав е потвърдил издаденото въз основа на този
акт НП с Решение по НАХД №240/2021г. по описа на РС-Бяла.
Така мотивиран, съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, тъй като вмененото на жалбоподателя административно
нарушение е доказано по безспорен начин. Санкцията е наложена във
фиксирания в чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП размер от 500 лв., поради което е
правилно определена и не подлежи на преразглеждане от съда.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002061 от
29.07.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение
по чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП, на Б. Т. Б., ЕГН **********, от с.Б., обл.В.Т.,
ул.Ш.“ №.., е наложено на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 500лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
4