О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557 23.06.2020 г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
в закрито заседание на двадесет и трети юни 2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря Катерина Маджова,
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик Златев
в.гр.дело № 1336 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е на осн.
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Делото е било образувано по подадени в
законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1, пр.1 от ГПК 2 бр. отделни
частни жалби- първата .жалба само от една от длъжниците по изп.д.№
20198680400221 по описа на ЧСИ Р.М./гр.Казанлък, обл.Старозагорска/- Д.И.Ж. от ***,
която прави оплаквания, че ЧСИ била насочила изпълнението върху нейно несеквистируемо
имущество- нейна собственост, представляваща
1/6 ид. ч. от апартамент, находящ
се в ***, останала й в наследство от баща й с мотива, че тя била притежавала
идеални части от други 3 бр. жилищни имота, като излага подробно своите
фактически и правни аргументи в тази насока. Поради което моли настоящия
въззивен съд да отмените отказът на ЧСИ М. да не насочва изпълнение срещу
наследствената й 1/6 ид.ч. от жилищния й имот/апартамент/ в ***, ***, като незаконосъобразен и
неправилен. Претендира разноските си по това производство. Във втората ч.жалба
от двама от длъжниците по същото изп.дело/Д.И.Ж. и С.Р.Ж.- и двамата от ***/, се
сочи, че изготвеното Разпределение било незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като правят
подробни фактически и правни оплаквания в този смисъл. Според тях, поради
неяснота относно колко и на какво основание се дължат разноските, не можело да
се направи преценка, дали ЧСИ е начислил такива, които не следва да се събират
съобразно чл.31 от ТТРЗЧСИ, както и поредността им в случая на привилегии по
чл.136 от ЗЗД. Считат, че ЧСИ не е съобразил, че задължението им към взискателя
Г.Д.П.е било вече изплатено, поради неспазване от ЧСИ според тях на правилата
на изпълнителното производство, отчитайки качеството им на длъжници. Поради
което молят настоящия въззивен съд да отмени Разпределението по изп.д.№
221/2019г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. №
868 на КЧСИ, с район на действие ОС- Ст.Загора, като незаконосъобразно и
неправилно, със законните последици от това.
В
законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК не е постъпило възражение
от взискателя Р.П.П. от ***.
По
делото в законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК са приложени Мотиви
на частния съдебен изпълнител/ЧСИ/ по обжалваните действия, както и заверено копие
от цялото изп.д.№ 221/2019г. по описа на ЧСИ Р.М.- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска.
Настоящия
въззивен ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените във всяка едно от двете ч.жалби
оплаквания, като се запозна с материалите в изп.дело, като взе предвид Мотивите
на ЧСИ и се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано по несъмнен начин следното :
Изп.д.№
221/2019г. по описа на ЧСИ Р.М.- гр.Казанлък, обл.Старозагорска е било образувано
по молба от взискателя Р.П.П. от *** въз основа на ИЛ, издаден по приключеното в.т.д.№
249/2019г. по описа на АС- Пловдив, срещу длъжниците И.Т.И., С.И.И., „СИТИ ТРУП 1“- ЕООД, Д.И. Ж. и С.Р.Ж. за заплащане на
олихвяемата главница от 76 616, 02 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано
от 13.12.2017г. до окончателното изплащане, както и неолихвяема сума в размер
на 6 967, 53 лв. По делото е било прието за събиране и адв.възнаграждение от
2000 лв. По искане на взискателя са били наложени възбрани на недвижими имоти,
собственост на всеки от длъжниците, както и запори на техни дружествени дялове.
По изп.дело са били извършени описи и е била проведена публична продан от 10.12.2019г.
до 10.01.2020г. на недвижим имот- 22/96 ид.ч. от дворно място,
находящо
се в ***, ***, цялото с площ 252 кв.м./а по скица 261 кв.м./, представляващо
УПИ IX-4504 в кв.323 по
плана на ***, при съответните граници и съседи, което дворно място представлява
ПИ с идентификатор 68850.509.4504 с предназначение; урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м, с адрес ***, с площ от 261 кв.м.,
със стар идентификатор № 4504, при съседи: имот с № 68850.509.4505, имот с №
68850.509.4502, имот с № 68850.509.4503, имот с № 68850.509.7036, 198/240 ид.ч. от реално обособен
партерен етаж от двуетажно масивно жилище, построено в
източната част на гореописаното дворно място, със застроена площ от 37 кв.м. и
разгъната застроена площ от 74 кв.м., състояща се от партерен етаж, състоящ се от две стаи и салон
и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон, която сграда представлява и с
идентификационен номер 68850.509.4504.1, в който самостоятелен обект се намира
в Сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4504, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива: №
1 с площ по документи 32.80 кв.м., при съответните съседни самостоятелни обекти
в сградата и 23/80 ид.ч.
от
реално обособен първи етаж със застроена площ от 37 кв.м., състоящ се от две
стаи и салон, който етаж представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор с идентификатор 68850.509.4504.1.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.509.4504, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива:
1, площ по документи/няма данни/, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - няма, под обекта - имот с идентификатор над обекта - няма, 53/96 ид.ч.
от
стопанска сграда с идентификатор 68850.509.4504.2 , с адрес: ***, *** и е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4504 с предназначение
сграда от допълващо застрояване, със застроена площ от Постройка на допълващото
застрояване, брой нива: № 1 с площ по документи 37 кв.м., като е достигната
цена в размер на 17 000 лв., предложена от взискателя по изп.дело Р.П.П. от ***.
Насрочен е бил и опис на 1/6 ид.ч. от 1/6 ид.ч./т.е. 1/16 ид.ч./ от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.543.1. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***.По делото са постъпили
2 бр. отделни ч.жалби :Първата с вх.№ 17479/13.12.2019г.
само от длъжницата Д. И.Ж. обжалва
насочването на изпълнение чрез насрочване на опис на 1/6 ид.ч. от апартамент,
находящ се в ***, ***, като ч.жалбоподателка претендира, че тя била
несеквестируема, защото представлявала нейно единствено жилище.
По принцип, за да бъде несеквестируем даден недвижим
имот съгласно чл.444, т.7 от ГПК, същия следва да бъде единствено жилище на
длъжника- т.е ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.
Видно от материалите
по изп.дело, към датата на образуване му длъжницата Ж. е притежавала следните
недвижими имоти, които са били възбранени :
1.
1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда, находящ се в ***, ***- за търговска
дейност, с площ 22, 66 кв.м.
2.
2/96 ид.ч. от дворно място, находящо се в ***, ***
с
площ от 252 кв.м./по скица 261 кв.м./, с начин на трайно ползване- ниско
застрояване от 9 до 10 м), ведно с двуетажно масивно жилище, построено в
източната част на дворното място, със застроена площ 37 кв.м. и РЗП 74 кв.м.,
като собствени на длъжницата са 10/240 ид.ч. от реално
обособен партерен етаж със застроена площ от 37 кв.м., състоящ се от две стаи и
салон, и собствени на длъжничката 2/96 ид.ч. от стопанска сграда в това дворно
място, представляваща сграда от
допълващо застрояване.
3.
1/6 ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.515.543.1.55, находящ се в ***, ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.515.543, с предназначение на самостоятелния
обект жилище/апартамент/ с площ 50, 00 кв.м., принадлежащ на длъжничката/ч.жалбоподателка/
Д.Ж..
4. 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
с
идентификатор 68850.513.447.1.5, находящ се в ***, *** с площ 98,26 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
5. 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда е идентификатор 68850.509.4540.1.15, намиращ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.509.450, с
предназначение - жилище, представляващ апартамент с площ 80, 06 кв.м., находящ
се в ***, ***, заедно с 2, 591
% ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж
върху дворното място, в което е построена сградата.
Също така към същата дата тя е притежавала и
съответните ид.части от поземлен имот, парцел 15-219, с площ по док. 1545.000 кв.м., заедно с всички
постройки
в дворното място, в т.ч. жилищна сграда с мазе с площ 80 кв.м., лятна кухня с
площ 30 кв.м. и стопанска сграда с площ от 196 кв.м., находящи се в ***, и
Поземлен имот- парцел - 15-219, площ по док. 1545.000 кв.м., заедно с всички постройки
в дв. място, в т. ч. жилищна сграда с мазе с площ 80 кв.м., лятна кухня с площ
30 кв.м. и стопанска сграда с площ 196 кв.м.- и двете находящи се в ***, които
на 21.01.2020 г. е прехвърлила на сина си Р.С.Р., срещу задължение за издръжка
и гледане. Наред с това, съгласно приложената писмена справка от системата ИКАР,
че ч.жалбоподателка/длъжницата/ Д.Ж. притежава в идеални част със съпруга си/друг
длъжник С.Р.Ж./ общо 4 бр. отделни недвижими имоти, всеки един от тях годен за самостоятелно
обитаване. Поради което посочената от нея 1/6 ид.ч. от процесното жилище не е
единствено нейно такова, като длъжник, понеже тя притежава още 3 бр. други жилищни
имота - апартаменти в ***, ***и в ***, ***, както и 198/240 ид.ч. от жилищна
сграда, реално обособен партерен етаж от 2- етажно масивно жилище и 23/80 ид.ч.
от реално обособен първи етаж със застроена площ от 37 кв.м. Следователно
безспорния факт, че длъжниците са ипотекирали всички тези недвижими имоти/без тези
1/6 ид.ч.,предмет на настоящата ч.жалба/, няма пряко или косвено фактическо и
правно отношение към въпроса за секвестируемостта, понеже към датата на насрочване
на изпълнението и към датата 12.06.2020г. всички горепосочени жилищни имоти са
били собственост на длъжниците Д.Ж. и С.Ж./съпрузи/. Поради което длъжницата Д.Ж.
и съпруга й С.Р.Ж. притежават повече от 1 бр. обитаеми жилищни недвижими имоти,
което изключва твърдяната
несеквестируемост на собствената на длъжницата Д.Ж. 1/6 ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.515.543.1.55, находяща се в ***. Ето защо
първата ч.жалба вх.№ 17479/13.12.2019г. се явява изцяло неоснователна и
недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от
това.
Втората ч.жалба вх.№
1809/04.02./2020г., подадена от двама от длъжниците/съпрузите/ Д.Ж.
и С.Ж./и двамата от ***/ е с оплаквания, че не били точно и ясно посочени
таксите и разноските за ЧСИ в извършеното Разпределение. Видно обаче от текста
на самото Разпределение на ЧСИ, в същото
точно и ясно е посочен кой имот е бил изнесен на публична продан и на каква достигната
цена, за негов купувач е бил определен взискателя П., като в това Разпределение
точно и ясно е посочено каква сума следва той да внесе, за да удовлетвори
привилегиите по реда на чл.136 от ЗЗД. ЧСИ е вписал всички присъединени по
право други взискатели, както и наложена възбрана върху имота от друг кредитор,
който не е бил присъединен по право и не е депозирал молба за присъединяване,
поради което не е бил включен в това Разпределението, посочени са били подробно
по основание и размер дължимите се такси по реда на ТТРЗЧСИ. в Тази връзка
съгласно законовата привилегия по чл.136, т.З от ЗЗД, първа по ред ипотека
върху имота/ която към датата на Разпределението не е заличена/ е бил вписал
присъединения по право кредитор Г.Д.П.. По това изп.дело са били представени ИЛ
и Заповед за изпълнение в копия, поради което обявения за купувач на имота кредитор
Р.П./взискателя/ е следва да внесе пълния размер на предложената от него крайна
цена на имота от публичната продан, като същата след постъпването й по сметката
на ЧСИ тепърва ще се разпредели по реда и размера на привилегии, съгласно това Разпределение.
В жалбата се излагат и твърдения, че Разпределението не било съобразено с обстоятелството,
че задължението към взискателя и ипотекарен кредитор Г.Д.П.вече е било
погасено. Към датата на изготвяне на атакуваното Разпределение обаче, нито
ипотеката в полза на кредитора Г.Д.П.е била заличена, нито вписаната в негова
полза възбрана по друго ИД по описа на ЧСИ- К.А.- Ст.Загора е била вдигната,
нито същия е правил нарочни изявления или е представил
доказателства, че вземането му е било вече погасено. Много
по- късно, едва като Приложение към тази втора ч.жалба против Разпределението от
длъжниците- съпрузи Д. и С. Ж. е било представено старо писмено Споразумение от
03.04.2015г., с което страните евентуално са били уредили спорните имуществени
взаимоотношения помежду си. Но категорично не е в законовите правомощия
на ЧСИ да прави преценка относно дължимост на суми по друго вземане между същите
страните, поради което длъжниците могат в отделно производство да оспорват
вземането на взискателя си, но не и по този ред на ч.жалба против това Разпределение.
Поради което въззивният съд счита, че атакуваното Разпределение се явява
правилно, мотивирано и законосъобразно и че то не съдържа сочените от двамата
ч.жалбоподатели/длъжници/ пороци, поради което това Разпределение следва да
бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това. С оглед на всички тези гореизложени
съображения съдът счита, че оплакванията във всяка една от двете отделни
ч.жалби се явява неоснователна и недоказана, поради което те следва да се
оставят без уважение, като се потвърдят изцяло атакуваните извършени от ЧСИ
изп.действия и негови актове. В тази връзка следва да се има предвид и, че
съгласно нормата на чл.435 от ГПК законодателят е ограничил възможността за
обжалване на действията на съдебните изпълнител, като я е свел до лимитативно
изброени актове и действия, подлежащи на обжалване от лимитативно изброен кръг
от лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите
на съдебния изпълнител предвид задължителното за всички т.8 от ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС- София.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, настоящото въззивно
съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.435, ал.2, т.2
от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О
П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ изцяло Без уважение постъпилите по висящото изп.д.№ № 20198680400221
по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 868 на НК- София, с район на действие района на ОС-
Ст.Загора 2 бр. ч.жалби :
1.Частна
жалба вх.№
17479/13.12.2019г. от длъжницата Д.И.Ж. ***.
2.Частна жалба вх.№ 1809/04.02./2020г.
от длъжниците/съпрузите/ Д.Ж. и С.Ж.-***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :