Решение по дело №7022/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

                                              Гр. София, 17.12.2020 г.

 

 

                           В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-„Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                       ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                        Мл. съдия  : Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова  в. гр. д. № 7022 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 439871/28.062018 г. на СРС, 65 с - в по гр. д. № 51416/2017 г. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Г.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******** сумата от 557, 94 лв. за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., за имот с аб. № 120116, ведно със законна лихва върху сумите от 26.05.2017 г. (подаване на заявление) до изплащането им, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33797/2017 г. на CPC, 65 с - в.

С решението исковете са отхвърлени, както следва - по главницата над уважения размер до предявения от 981, 26 лв., като изцяло е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 202, 05 лв. за периода 15.09.2014 г. - 15.05.2017 г. върху сумите за ТЕ и за дялово разпределение.

Страните са осъдени за разноски в производството съобразно изхода от спора.

Недоволен от решението в отхвърлителните части е останал ищеца  „Т.С.“ ЕАД, който го оспорва с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Позовава се на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството, в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излагат се единствено съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжниците са изпаднали в забава и поради това дължат лихви върху непогасените вземания за топлоенергия, за които са осъдени с решението. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът П.Г.К. е оспорил жалбата в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК чрез представителя му. Излага съображения, че в оспорените части решението е законосъобразно постановено в съответствие с материалния закон. СРС правилно е приложил института на погасителната давност, като е приел за погасени периодичните задължения с давността по чл. 111, б. В ЗЗД. По отношение на лихвите за забава в жалбата не са изложени конкретни съображения, но и в тази част решението е съобразено със закона. Моли да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски.  

Ответникът П.Г.К. също е подал въззивна жалба срещу частите на решението, в което главният иск е уважен, с доводи, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства в тази част. Неправилен е извода на съда, че е налице договорно правоотношение с ответника само поради доставката на ТЕ и ползването й от потребителя. Поддържа, че по делото не е установено реалното сключване на договор между страните за доставка на ТЕ и не е налице валидно правоотношение с ответното дружество за доставка на такава. Ищецът не е доказал твърдението си, че за процесния период в жилището действително е доставяна ТЕ в определено количество и стойност. Ответникът е оспорил представените от ищеца писмени доказателства във връзка с доставката на такава енергия. Направените в изравнителните сметки изчисления за неправилни и неверни, освен това такива сметки не са получени от ответника. Поддържа се още, че само въз основа на СТЕ, която е изготвена по документи, съставени от ищеца, не може да се приеме за установено реалното количество ТЕ за имота. Позовава се на отмяната на Методиката към Наредба № 16 - 334 за топлоснабдяването, чрез която се изчислява количеството ТЕ от сградната инсталация, с решение на ВАС. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски съгласно списък.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е взела становище по тази жалба.

Ответникът П.Г.К. е подал и частна жалба срещу определение № 44837/19.02.2019 г. на същият състав СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Като неправилен се оспорва извода на СРС, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Неоснователно СРС е уважил възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. По делото са извършени множество процесуални действия, взето е становище по представените от ищеца доказателства и е депозиран отговор на исковата молба. Не са налице предпоставки за намаляване на договорения адвокатски хонорар по договора за правна защита и съдействие. Моли да се отмени определението и се измени решението на СРС и се присъди целия размер на разноските за адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете.

Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по въззивните жалби.

Като съобрази изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, като проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Съдът проверява служебно решението единствено за нарушения на императивните материалноправни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предявените пред първоинстанционният съд обективно съединени  искове са установителни, при квалификацията на чл. 415, ГПК, вр. чл.  422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване дължимост на суми за разходвана топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за забава върху тях на процесния имот в процесния период.

Производството се развива след подадено в срок възражение от ответника по реда на чл. 414 ГПК.

Въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот, което се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, в това число нотариален акт № 045 от 28.12.1998 г. за дарение и нотариални актове за договорна ипотека № 173 от 03.08.2005 г. и № 16 от 10.11.1009 г., както и от подадената лично от ответника молба - декларация от 19.01.2000 г. за партидата на имота.

При това основателно СРС е направил извод, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Възраженията на ответника в жалбата му за недоказаност на такова правоотношение относно доставката на ТЕ в процесния период е неоснователно.   

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите между топлоснабдените имоти в сградата е възложено на „Т.с.“ ЕООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява на заключението на приетата пред СРС и неоспорена от ответника СТЕ, която съдът кредитира. Експертизата е работила освен по документите, представени от ищеца и на база документите за главен отчет, касаещи дяловото разпределение за периода при ФДР.

            Вещото лице е дало заключение, че съгласно данните от ФДР в имота през периода не е имало отоплителни тела, не са монтирани топлоразпределители, не е ползвана ТЕ за отопление и такава не е начислявана. Използвана е само ТЕ за подгряване на топла вода, която е начислявана на база показанията на 2 броя водомери за топла вода. Експертизата е констатирала, че ищецът е начислявал ТЕ за сградна инсталация и подгряване на вода, а за отопление и за общите части не е начислявана такава. Според експертизата топлинната енергия е начислена съобразно правилата на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.

В заключение експертизата е определила, че дължимите суми за топлоенергия за процесния имот са размер на общо 942, 28 лв. за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. Въззивният съд констатира, че периодът, който е предмет на производството е от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., поради което в заключението си СТЕ е определила размер на задълженията, които са извън процесния период.

Въз основа на нея обаче, съдът определя задълженията за ТЕ за процесния период - м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. в размер на 471, 33 лв.

Във връзка с съображенията, изложени от СРС за погасяване по давност  съдът намира за необходимо да отбележи, че изводът за погасяване на вземанията за ТЕ с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД по принцип е направен от СРС в съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност. (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС). Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

В случая обаче задълженията, които се претендират за установяване в производството, са за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на което се прекъсва давността, е депозирано на 26.05.2017 г. следва, че вземанията, които са заявени в производството, не са погасени по давност. Позоваването на такава давност от страна на СРС е извън предмета на спора.  

Следователно искът е основателен за вземанията за ТЕ за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., които съдът определя, на основание чл. 162 ГПК, в размер на 471, 33 лв., на база заключението на СТЕ.

Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

Следователно в дължимата сума по главницата следва да се включи и цената за извършване на услугата за дялово разпределение в размер на 30, 58 лв., която се дължи в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г., поради което главният иск е основателен за общо 501, 91 лв. (471, 33 лв. + 30, 58 лв.).

По частта от решението, в която се отхвърлят изцяло исковете за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД върху сумите за ТЕ и тези за дялово разпределение и като съобрази доводите в жалбата на ищеца, въззивният състав намира следното :

Лихвата по делото се претендира за периода от 15.09.2014 г. до 15.05.2017 г.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото.

Настоящият състав споделя изводите на СРС, че доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на ответниците  (фактурата) са публикувани на интернет - страницата му, недоказано е останало изпадането им в забава за изпълнение на процесните задължения за топлинна енергия за непогасения по давност период, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези задължения.

Относно отхвърлените претенции за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, в жалбата не се излагат конкретни  съображения. Настоящият състав не намира основание за промяна на извода направен от СРС - за недължимост на такива лихви. Въззивният състав споделя изводите на СРС, че не са ангажирани доказателства за изпадане на длъжниците в забава за задълженията за заплащане на суми за дялово разпределение, при липса на покана за заплащането им и даване на срок за изпълнение. Искът е изцяло неоснователен – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Доколкото изводите на СГС съвпадат като цяло с тези на районния съд, решението в оспорените отхвърлителни части следва да се потвърди както е постановено.

По въззивната жалба на ответника решението по главницата следва да се отмени над размер от 501, 91 лв. до уважения размер от 557, 94 лв. и главните искове да се отхвърлят до този размер.

Предвид частично уважаване на жалбата на ответника решението следва да се отмени и в частта по разноските, присъдени в полза на ищеца за СРС, общо за исковото и заповедното производства над размер от 165 лв. до уважения размер от 207, 76 лв.

По отношение разноските присъдени в полза на ответника е подадена частна жалба по чл. 248 ГПК срещу определението от 19.02.2019 г. на СРС, 65 с-в, с което искането за изменение на решението, в частта относно присъдения на ответника адвокатския хонорар, е оставено без уважение.

Настоящият състав, като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и извършените от представителя на ответника процесуални действия, също намира, че не са налице основания за промяна на изводите на СРС. Предвид фактическата и правна сложност на спора и интереса по делото, основателно хонорарът на представителя на ответника е определен на 350 лв., от които е присъден размер, съобразно отхвърлената част от исковете, по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Определението от 19.02.2019 г. на СРС, 65 с-в, по гр.  № 51416/2017 г., с което е отхвърлена молбата на П.Г.К. за изменение на решението в частта по присъдените разноски за адвокат, следва да се потвърди.

Предвид промяна в изхода от спора и частично уважаване на жалбата на ответника, в негова полза обаче следва да се присъдят разноски от още 16, 57 лв. за адвокат за СРС.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора – ще бъде частично уважена само жалбата на ответника, в негова полза следва да се присъдят разноски съобразно уважената част.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно, като съобрази нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, проведеното едно съдебно заседание, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора. Възнаграждението за адвокат на ответника за тази инстанция следва да се определи на 300 лв. Съобразно уважената част от жалбата, в полза на ответника следва да се присъдят разноски пред СГС в размер на общо 216 лв., в това число адвокатско възнаграждение и държавна такса.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                              

                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 439871/28.062018 г. на СРС, 65 с - в по гр. д. № 51416/2017 г., в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че П.Г.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, с ЕИК ******** сумата над 501, 91 лв. до уважения размер от 557, 94 лв. за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., за имот с аб. № 120116, ведно със законна лихва върху сумите от 26.05.2017 г. (подаване на заявление) до изплащането им, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33797/2017 г. на CPC, 65 с-в, както и в частта, в която в полза на „Т.С." ЕАД, с ЕИК ******** са присъдени разноски общо за исковото и заповедното производства над размер от 165 лв. до уважения размер от 207, 76 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено че П.Г.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, с ЕИК ******** сумата над размер от 501, 91 лв. до уважения размер от 557, 94 лв. - за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., за имот с аб. № 120116, ведно със законна лихва върху сумите от 26.05.2017 г. (подаване на заявление) до изплащането им, за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33797/2017 г. на CPC, 65 с-в.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 439871/28.062018 г. на СРС, 65 с - в по гр. д. № 51416/2017 г. в останалата част.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.02.2019 г. на СРС, 65 с-в, по гр.  № 51416/2017 г., с което е отхвърлена молбата на П.Г.К. за изменение на решението, по чл. 248 ГПК в частта по присъдените разноски за адвокат на ответника за СРС.

 

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес *** Б да заплати на П.Г.К., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. София, бул. „** ********партер, офис 4, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски, както следва : за СРС още 16, 57 лв. за адвокат, а пред СГС - в размер на общо 216 лв., в това число адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

                  

                      2.