Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 20.07.2020г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
секретар : ПЕТЯ П.
разгледа докладваното от председателя на състава
в. гр.
дело № 939 по описа за 2020г.
Производството е по реда на чл.
268-272 ГПК
Образувано е по въззивни жалби
срещу решение № 3586/ 02.08.2019г. постановено по гр.д.№ 1581/ 2018г.
,Районен съд-****,
както следва:
Въззивната
жалба
на Н.А.Н., представляван от адвокат Д.П.,
е срещу решението в частите, в които е отхвърлен предявеният на основание чл.124, ал.1 ГПК
иск, за признаване за установено, че ищеца е собственик на 49 кв.м. идеални
части от имот с идентификатор 10135.2553.449, стар № 1528, местоположение- гр.*****, по дарение и влязла в сила
заповед № РП-179/ 14.07.2006г. община ***, район Приморски / т.1/.
Жалбоподателят оспорва и липсата на произнасяне съобразено със становището за
неоснователност на предявените насрещни искове:- за незаконност на построеният
в имота гараж, за отмяна и обявяване за недействителна сделката по нот.акт №
129/2007г. , вписан в Акт 109, вх.рег.№ 30535/ 16.10.2007г. Служба по
вписванията-Варна, и решението в частта на присъдените разноски на ищците по насрещния
иск.
Искането е за отмяна на решението
по т.1 и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло, в
евентуалност- да се уважи за 7 кв.м.
и да се потвърди в останалата част, за разликата до 49 кв.м. Да се постанови отхвърляне на насрещните
искове по съображения, изложени в жалбата и в молбата по чл. 247, ал.1 от ГПК.
Да се отмени в частта на присъдения
адвокатски хонорар по съображения, изложени в жалбата и в молбата по чл. 248,
ал.1 от ГПК. След уточненията направени
в съдебно заседание чрез процесуален представител жалбата се поддържа по
първото искане.
Въззивна
жалба от Н.Г.Т.
и А.Г.А., представлявани от адвокат К.К.,
срещу решението в частите, в които: - съдът
е приел за установено в отношенията
между страните, че ищецът Н.А.Н. е собственик на гараж с идентификатор
10135.2553.449, стар № 1528, построен в имота на основание чл.124, ал.1 ГПК; -отхвърлил
е предявените насрещни искове за осъждане на ответника Н.А.Н. да предаде на
ищците владението на частта от собствения им недвижим имот върху която е
разположен гаража, на основание чл.108 от ЗС, и за премахване на гаража в същия
имот, на основание чл. 109 от ЗС.
Искането е за отмяна на решението
в посочените части и постановяване на друго, с което да искът с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК да се отхвърли като неоснователен и недоказан, и да
се уважат предявените насрещни искове с правно основание чл. 108 и чл.109 от
ЗС.
Депозирани са отговори на
постъпилите жалби.
Съдът,
съобразно становищата на страните и доказателствата
към делото, преценявани при условията на чл. 235, ал.1-3 ГПК и чл. 269 ГПК, констатира :
В предмета на въззивно разглеждане по жалбата на Н.А.Н. са:
1.
Решение № 3586/ 02.08.2019г. ВРС, с
допусната поправка на ОФГ с решение №
785/ 20г., с което е отхвърлена исковата претенция за признаване на установено,
че ищецът е собственик на 49 кв.м. ид.части от имот с идентификатор
10135.2553.449, стар № 1528, с адрес-гр.*****, по силата на нотариален акт за
дарение – нот.акт № 151у том IX, дело № 3514/ 1969г. на основание чл.124, ал.1 ГПК ;
2.
Решение № 245/ 16.01.2020г., с
което искането за ОФГ чрез постановяване
на изричен диспозитив за уважаване на иска за 7 кв.м. и отхвърляне за разликата
до 49 кв.м. ,е оставено без уважение;
3.
Решение № 785/ 17.02.2020г., с
което е оставено без уважение искането за ОФГ, ,чрез постановяване на изричен
диспозитив по направеното от ответниците искане, на основание чл.537, ал.2 ГПК.
4. Определение № 976/ 2019г. ВРС,
с което молбата по чл.248 е оставена без уважение.
Постановените по реда на чл.247 и
чл.248 ГПК актове са допълващи произнасянето на съда по предявените главни и
насрещни искове, включително исканията на страните, и следва да бъдат обсъдени
във връзка с повдигнатите възражения срещу решението
По
жалбата на Н.Г.Т.
и А.Г.А.- ответници и ищци по насрещните искове с правно основание чл. 108 и
чл. 109 от ЗС, е решението, с което тези претенции са отхвърлени и по отношение на уважения иск на Н.Н. за
собствеността върху гараж, построен в имот с идентификатор 10135.2553.449,
придобита по давност, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
По
предмета на спора :
Предявен е иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК от Н.А.Н. срещу Н.Г.Т. и А.Г.А., за приемане за
установено, че е собственик на 49 кв.м. ид.части от имот с идентификатор
10135.2553.449, стар № 1528, местоположение- гр.Варна, ул.“Роза“ № 206,
придобит чрез дарение по нот.акт № 151/ 1969г., и едноличен собственик на
построения в имота гараж с идентификатор 10135.2553.449.1, въз основа на строително разрешение, а в условията на
евентуалност да се приеме, че е собственик на гаража по давностно владение,
осъществявано от 1974г. до предявяване
на иска.
Ответниците - Н.Г.Т. и А.Г.А., оспорват исковата претенция с
възражението, че са собственици на имот с идентификатор 10135.2553.449 по наследяване от техните родители-
Г. А.Г. и Д. Д. Г., а те от своя страна с договор за покупко-продажба по
нот.акт № 38/ 1956г. Намиращият се в
имота гараж неправилно е заснет в КККР
като собственост на ***** Г.- собственик на имот № 3491 в гр.*****, по нот.акт
№ 105, том I, дело 204/ 1967г.
В процедура по изменение на кадастралната карта
установяват, ищеца Н.Н. е подал заявление в СГКК –*****, да бъде вписан като собственик
на процесния гараж. Твърдят, че той не притежава имот /идеална част от имот/,
който съвпада с границите на НИ с идентификатор 10135.2553.449, и по документи
е собственик на идеална част от друг имот. Оспорват претендираната от ищеца
собственост върху гаража по давностно владение, и действителността на сделката по нот.акт № 129, том VIII, рег.№
9933, дело 1442/ 2007г.
Предявяват насрещни искове:
На основание чл.108 от ЗС, за предаване владението
на частта от ПИ с идентификатор 10135.2553.449, в който е разположен гараж с
идентификатор 10135.2553.449.1, с административен адрес- гр.*****.
На основание чл.109 от ЗС за осъждане на ищеца да
премахне незаконно построения гараж в имота.
На основание чл. 537 ГПК претендират отмяна на
нотариален акт № 129/ 2007г. / Акт № 109, том XCVI, дело № 23697/ 2007г. ,с който Н.А.Н. е прехвърлил
на „Инвестиции и строителство „ ООД , 1
кв.м. ид.част от дворно място с площ 100 кв.м., по скица, а по предходен
нотариален акт 500 кв.м., в гр.Варна ул.“Роза“ № 22, съставляващо ПИ 1528,
кв.45 по плана на 25 п.р.на гр.Варна.
I. Вещни
права на страните:
С нотариален акт №151, том IX, дело № 3514/ 1969г.Н.А.Н. придобива по дарение от неговия баща А. Н. Г. 250 кв.м. ид.части от дворно място ,
цялото от 500 кв.м., в гр.******, представляващо бивш парцел I 3489, 3490, кв. 22 на 25 подрайон на гр.Варна, при граници : ул.“******, бивши парцели II, III, XVII , кв. 22.
Дарителят се легитимира с нот.акт № 37, том VIII, дело
№ 1576/ 1956г. като
собственик по договор за покупко-продажба на имот – 250 кв.м. ид.ч. от лозе,
цялото от 4 дка, при общи граници : ******* път, в м.“Малка кокарджа“.
2. С нот.акт № 129 / 2007г., том VIII, рег.№ 9933, дело № 1442/ 2007г. / Акт № 109, том XCVI, дело № 23697/ 2007г./ по договор за замяна от 15.10.2007г.с
„Инвестиции и строителство“ ООД, Н.А.Н. прехвърля на дружеството 1 кв.м.
ид.част от съсобствено дворно място с площ 100 кв.м. по скица, а по предходен нотариален акт 500
кв.м., в гр.*****, съставляващо ПИ №1528,
в кв.45 по плана на 25 м.р. на град *****, при граници и съседи по скица: *****, ПИ №№ 782,766,767,1272, срещу движима вещ – бутилка БВГ.
2а. Със заповед
№ РП- 179 / 14.07.2006г., на основание §4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР е одобрено
попълването на кадастралната основа на имот с пл.№ 1528, по начина обозначен на приложената към заповедта скица №
УТ-94-Н-172/ 15.06.2006г. / с.17/ .
2б. Съгласно скица изх.№ УТ-94-Н-334/ 26.07.2007г.
/с.24/ ПИ 1528 е идентичен с I-3489 и част от 3490., собственост на Н.А.Н. /1/2,
съгл.документ за собственост – нот.акт № 159/ 1969г.
2в. По писмени данни- съобщение изх.№ 295/
9.01.1984г.и оценителен протокол, през 1984г. е открито производство по
отчуждаване на имота на Н.Н. за предвидено мероприятие по ЗП на ул*****.,на
основание чл. 97, ал.1 ЗТСУ.
В оценителен протокол/ 27.II. 1984г., на комисия назначена със заповед №16/ 6.
01.1984г., отчужденият имот е индивидуализиран като пл.№ 3490а, в кв.22, 25 п.р., по документ за собственост- нот.акт
151 / 1969г., заедно с масивен гараж, ПБ № 156/ 31.V.1974г.
Въз основа на описаните документи ищецът претендира
собствеността върху 49 кв.м. ид.части от имот с идентификатор 10135.2553.449,
стар 1528, в гр.Варна, ул.“Роза“ №
20 Б.
Ответниците
Н.Г.Т. и А.Г.А. са наследници по закон на Г. А.Г., починал 28.11.1988г., и Д.Д. Г.,
починала на 19.01.2012г.
3. Съгласно нотариален акт № 38, том VIII, дело № 1576/ 1956г. наследодателят Георги Г. придобива. по договор за
покупко-продажба 250 кв.м. ид.части от лозе, цялото с площ 4 дка, при общи
граници: ******, път, в землището на гр.Сталин, м-ст „Малка кокарджа“.
Твърдят права придобити по наследяване върху имот ,
индивидуализиран като ПИ 1528 / стар/, нанесен по КК и КР на гр.Варна с
идентификатор 10135.2553.449 .
Позовават се на представените скици:
Скица № УТ.94Н -392/ 30.08.2007г. р-н Приморски
/с.75/, за имот ПИ 1528, кв.45 25
пр., площ 100 кв.м., собствен на
наследници на Г. А.Г.; Скица № 22563/ 29.09.2010г.за ПИ 10135.2553.449
по КККР , с площ 100 кв.м., стар
1528, собствен на Г. А.Г., съгласно по нот.акт 38/ 1956г.; Скица № 15-16320/
16.01.2017г. за ПИ10135.2553.449.1 по КККР с площ 18 кв.м. , имотът
е без данни за собственост.
В подкрепа на твърденията, че имотът на ищеца по
документ за собственост е различен от претендирания от е представен
нот. акт № 105, том I, дело № 204/ 1967г., според
който по реда на Закона за прехвърляне на вещни права върху някои недвижим
имоти ****** продава на Георги Христов Г. / трето за спора лице/ къща и дворно място от 204 кв.м.,в гр.******,
представляващо парцел 3491, кв.22,
по плана на гр.Варна. По КК имотът е с идентификатор 10135.2553.460.
II.По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси
за идентичността на придобитите имоти спрямо обозначените с граници и
местоположение по действащите за територията
планове.
Заключението на вещи лица инж.****** и инж.****** е
приобщено без възражения от страните, и се преценява като компетентно и
обективно дадено относно следните констатации и изводи:
По т.1- Налице ли
е идентичност между имота описан в нот.акт № 151/ 1969г. и ПИ с идентификатор
10135.2553.449 по КККР одобрени със заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. АГКК:
Вещите лица посочват, че към датата на дарението
извършено в полза на ищеца през 1969г. за територията е действащ
КП-1956г.имотът,описан като бивш парцел I-3489, 3490, не е нанесен в плана, а посочен единствено на скица № 118/ 18.01.1962г. издадена ГНС / л.132 /. Представлява
окомерна скица за подялба между собственици на имоти, обособени в четири дяла ,
от които единият за имот- 3489, 3490 , с обща площ 356 кв.м.
Имоти- 3489,3490,3491, и съседни по КП-56г. са
нанесени на комб.скица 2 със сив
цвят. Уличната регулация и осовата мрежа по предходен РП с червени линии, със син
цвят,прекъснати линии - парцелите по договор за доброволна делба от
16.02.1962г., съобразно разположението на
скица № 118/ 1962г. към договора.
Парцел I 3489, 3490 /по договора за
доброволна делба е с площ 356 кв.м., а цялата му площ е 567 кв.м./, при граници по скица: запад- ул.“Роза“; север-
парцел II-3487,3488; изток-
парцел XVII -3492,3492А, юг-
ул.“Нарцис“.
В границите на п. I 3489, 3490, западно от относимия дял по доброволна делба е разположена друга част от същия парцел, която в
западната граница съответства на ул.“Роза“ по регулацията от предходен РП, с
площ 211 кв.м. и граници : запад- ул.“*****“; север – парцел II-3487, 3488;
изток – дял от парцел XVII -3492,3492А, юг- ул.“Нарцис“ .
Изводът на вещите лица при горните констатации е за съответствие между имота на ищеца
по нот.акт № 159/ 1969г. с площ 250 кв.м. , и описаната“ друга западна част“ с площ 211 кв.м. по местоположение и
четири от пет граници- ул*****“, парцел II, парцел XVII, със сини защриховани линии на комб.скица 2. Получената разликата от 39кв.м. е извън допустимата неточност,
но се дължи на механично преписване от
предходен титул - нот.акт № 37-1959г.
Между имота по нот.акт № 151/ 24.09.1969г., и
ПИ-10235.2553.449, е налице минимална частична идентичност с площ на
припокриване 7 кв.м.
По т.2- Имотни граници на бивш парцел I 3489, 3490, и сгради по
действащите планове- КП-1956,КП-1988г. и дворищно-регулационните граници по ЗРП-
1992г.,кв.45.
На
комбинирана скица 2 имотните
граници са по контура между точки 1-2-3-4-5-6, със син цвят; на комбинирана
скица 1 - сградите по КП-56г.
На
комбинирана скица 4 – имотните
граници и сградите по КП-1988г. със
зелени линии и надписи. По ЗРП улично и дворищно-регулационните граници с
червени линии и надписи.
По т.3- Съответствия между имотите с административни
адреси: ул.“*****
Съгласно т.3.1
имотът по нот.акт № 159/ 1969г. не е отразен в никой от плановете действали за
територията, а само на скицата към договора за доброволна делба от 1962г.
Представлява западната част с площ 211 кв.м. от п. I 3489, 3490 / син цвят на комб.скица 2/, целият с площ 567 кв.м, който ситуиран
по този начин впоследствие е с два административни адреса- ул.“Роза“ № 22 и №
22а .
Имота на ул**** отговаря на имот № 3490
по КП- 56 / комб.скица 1/,
По КП- 83г.
отговаря на средната част от имот № 3490 А / комб.скица 3/,
По скицата на с.132- отговаря на югозападната част
от парцел I 3489, 3490 , респ.южната част от имота по нот.акт №159/
1969г. / комб.скица 2/.
По КП- 1988г., отговаря на имот № 782 / комб.скица 4/.
КККР- 2008г., отговаря на имот № 426 / комб.скица 5/.
Имота на ул.“Роза“ № 22-а отговаря на имот №
3489 по КП- 56 г.
По КП с актуалност към 1983г. отговаря на северната
част от имот 3490 А, нанесен през 1983г. /
комб.скица 3 /. По КП- 1988г отговаря на имот 783 / комб.скица 4/
В КККР-2008г., отговаря на имот 425 / комб.скица 5/.
По т.7 – идентичност между на имота по нот.акт
37/ 1956г. и ПИ 10135.2553.449.
Имотите по нот.акт 37/ 56г., на наследодателя на
ищеца, и нот.акт 38/ 56г., на наследодателя на ответниците, не са нанесени по
КП- 56г. и тяхното положение спрямо следващите планове за територията не може
да се установи.
По т.6- местоположение на процесния гараж / комб.скица 1/ .
Според вещите лица е следвало да бъде изграден при
югозападния ъгъл на имота с адм.адрес ул***** / 3490 /, на около 3 м. северно
от сграда № 449.1/ т.6.3/.
На поставени допълнителни въпроси за проектираното
място за изграждане на гаража по издадените строителни книжа, е представено
допълнително заключение, което съдът преценява под условие при направените
констатации.
Според вещите лица „ мястото/ петното“ в окомерна
скица към строителен протокол / 1974г., е неясно и от значение е посоченото на
терен от техническото лице при ГНС. За съпоставка на комб.скица 8, изготвена върху действаща КК / 2008г. процесния гараж
е обозначен с черни наклонени линии , а с цианови линии границите на имота на
ул****по окомерна скица към СП/ 1974г.
Според заключението приблизителното място по
окомерна скица е следвало да бъде в северозападния ъгъл на сегашния ПИ
10135.2553.425, което противоречи на направения в основното заключение извод по
т. 6.3. Точното му местоположение не може да се определи , поради недостатъците
на окомерната скица към строителния протокол/ случаен мащаб, липса на
координатни точки, неточна ориентация спрямо географския север и др./.
Въз основа на тези констатации и допълнителни скица
не може да се изведе обективен извод
по поставените въпроси за местоположението на гаража съответстващо на издаденото
разрешение по плана за територията.
Анализът на
установените факти и обстоятелства обуславя по същество следните правни изводи за принадлежността на
правото на собственост върху имот с идентификатор 10135.2553.449 по КК и КР
одобрени със заповед № РД-18-92/ 14.10.2008г. АГКК:
Ищецът е собственик по дарение на 250
кв.м.идеални части от имот, целият с площ 500 кв.м., описан в нот.акт № 159/
1969г., представляващ бивш парцел I 3489, 3490, в кв.22 на 25 п.р.на
гр.Варна. С посочената номерация не фигурира в обследваните от вещите лица
планове за района. Разположението на този парцел спрямо действащите планове е дадено
ориентировъчно по проекта за доброволна делба и скица № 118/ 1962г., който е
единствен графичен документ и отправна точка за установяване границите на
спорния с площ 500 кв.м. по документа за собственост.
В следващата разпоредителна
сделка по нот.акт № 129/ 2007г., за 1 кв.м. ид.част, имотът на ищеца е описан
като съсобствено дворно място с площ 100 кв.м. по скица / 500 кв.м.по предходен
нот.акт/ ,съставляващо ПИ 1528.
Попълването на имот ПИ пл.№ 1528 съгласно заповед №
РП-179/ 14.07.2006г. , на кмета на район „Приморски“, е извършено по КП от
1988г., въз основа на подадено заявление от Н.Н. и нотариален акт за дарение.
Новозаснетият имот е отбелязан като съсобствен между Н.Н., съгласно нот.акт №
151/ 69г., и Донка Добрева Г., А.Г.А. и Невена Г.Т., по нот.акт № 38 / 1956г.,
но съответния титул на собственост не е доказан в процеса поради отсъстващи
данни за промените с имота, от
които наследодателите са придобили
идеални части през 1956г. посредством
сключените договори за продажба.
Според разпоредбата на §4,ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР общинската
администрация поддържа кадастралните планове и регистри към тях, одобрени по
реда на отменените Закон за единния кадастър на Република ***** и Закон за
териториалното и селищно устройство, и по реда на §40 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗИД на ЗКИР /
ДВ.,бр.36 от 2004г./, като отразява всички
настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред определен с наредбата по чл.31.
От това следва, че всички промени следва да могат да се проследят по одобрените
за територията планове.
В случая има непълнота, която не може да бъде
преодоляна с предположения за това, че конкретен имот в границите му, съобразно
придобитите права в идеални части от наследодателите на страните, е идентичен с имот ПИ 1528, попълнен със
заповед № РП- 179/ 14.07.2006г., на основание чл. §4, ал.1 от ПЗР на ЗКИР,
впоследствие индивидуализиран с идентификатор 10135 2553.449 по КК и КР на гр.Варна.
Фактически, в периода след 1969г. до 2006г., когато
е извършено попълване на КО с пл.№ 1528, не е доказано въз основа на какви
конкретни изменения на плановете за
територията, този имот е нанесен с площ от 100 кв.м. Поради липсващи данни не
могат да се проследи границите на описания в нотариалните актове от 1956г., от
които страните черпят права, при
които да се обосноват фактически заключения и изводи за
принадлежност на титула към конкретния имот по КК и КР – 2008г. Когато тези
промени не са документално и графично обосновани, съвпаденията на база окомерна
скица пораждат единствено предположения за релевантни факти, без да ги
доказват.
Аналогично това следва и от анализа на косвени
доказателства. Възражението, че
собствеността по нотариален акт за дарение се отнася до бивш парцел I 3489, 3490, кв.22, по плана на 25 п.р. , ул*****, съответстващ на друг имот
по КК и КР / ПИ 10135.2553.426, ПИ 10135.2553.425/, се подкрепя от вписванията
в оценителен протокол от 1984г., в който имота на ищеца е пл.№ 3490а – кв.22,
заедно с масивен гараж,т.е. различен от описания в нотариалния акт. Посоченият имот 3490А – 225 кв.м. по скица, и собственик Н.А.Н.
по н.акт 151/ 1969г./ при граници: запад- ул***** север- имот № 3487, изток-
имоти № 3489, 3490 и 3491 ; юг- терен без кадастрален номер, представляващ
уширение на ул.“Роза“, не отговаря .
Спорният въпрос е свързан с хронологията на
измененията настъпили с имота, идеални части от който са придобити през
1956г Вписванията в скиците, издадени от
общинската администрация, доколкото тяхното съответствие с приложен план за
територията не е доказано, са
ирелевантни за собствеността. Издадените по искане на заинтересовани лица са
извадки от приет и одобрен план за района, определящи графично положението на
имота, но без да установяват вещни права в контекста на поддържаните от двете
страни твърдения относно ПИ 1528. Не са доказателства за собственост Заповед №
РП-179/ 14.07.2006г., за попълване на КО с имот пл.№ 1528, която страните не са
оспорили, нито скица № УТ-94-Н-334 / 25.07.2007г. / л.24/, от които се черпят
доводи, които съпоставени с други приложени към делото документи не обосновават
изводи за правата им по наследяване.
По правилото на разпределена доказателствена
тежест, нито е една от страните не установява главно и пълно вещни права върху имот с
идентификатор 10135.2553.449 по КК и КР / стар ПИ 1528/ с площ 100 кв.м., на посочените придобивни
основания.
С изложените мотиви приема, че по отношение на отхвърлените претенции по
иска на Н. А.Н., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК, и насрещните искове от Н.Г.Т. и А.Г.А., решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
II. По евентуалния иск на Н. Ананасов Н. за признаване правото на собственост
на гараж / с идентификатор 10135.2553.449.1, построен в имот с
идентификатор 10135.2553.449, стар № 1528/, на основание изтекла в негова полза придобивна давност:
Построяването на гаража в обозначения по КК и КР
имот е на основание позволителен билет №156/ 31.05.1974г. и строителен протокол
№ 96/ 31.05.1974г.и окомерна скица,
определяща мястото му в бивш п.I.3489,3490, на граничната линия с ул***** Според заключението на
допълнителна СТЕ точното местоположение на разрешеното строителство не може да
се определи само по очертанията на окомерната скица, съответно и спрямо
разположението на имот № 3489, 3490 по КП-1956г.
При изграждането на гаража ищецът е спазил
нормативните изисквания. Установено е с
показанията на свидетелите ****, че строежът е започнал през 1974г. Проверки за
законността на строителството са извършвани постоянно от технически
ръководител. Построеното се ползва единствено от ищеца за собствения му
автомобил, който е упражнявал фактическа власт явно и несмущавано за период
по-голям от десет години непрекъснато и в различни интервали от време до датата
на иска. Ответниците не твърдят действия, с които се противопоставят на
строителството, а впоследствие и на ползването на гаража.
Доколкото правата им по наследяване спрямо имот
п.№1528 стар, сега идентификатор 10135.2553.449, остават недоказани в процеса,
неоснователни са всички възражения относно законността на строителството.
Построеното е собственост на ищеца на основание придобивна давност, но правото
на суперфиция не е съчетано със собственост върху мястото поради недоказаност
на претендираните върху конкретния имот.
Решението в посочената част е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По направените от страните разноски пред първа
инстанция приема, че присъдените, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК,
съпоставимо с уважените / неуважени искове на страните, им съответстват.
Предвид неоснователността на постъпилите жалби
срещу различни части от решението приема, че разноските за настоящата инстанция
следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
На основание
чл.271, ал.1 ГПК и чл.280 , ал. 1 ГПК
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3586/ 02.08.2019г.
постановено по гр.д.№ 1581/ 2018г. ,Районен съд-****.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд на Република ****** в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2