М О Т И В И
към Решение № 260048 от 09.03.2021 година
по АНД № 98/2021 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава ХХVIII от НПК.
Бързото производство
(БП) № 42/2021 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 935/2021 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, е
внесено в Съда от Десислава Садова – Младши прокурор при Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда
с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на С.Д.И., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, със
средно образование, вдовица, ЕГН **********, неосъждана, за това, че на 11.02.2021 година в град Свиленград, област
Хасково, управлявала моторно превозно средство (МПС) - мотопед марка „PEUGEOT
MTC-Vogue 103 — type — Т051 - DE” с номер на рамата **********, което не е
регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебното заседание,
проведено на 09.03.2021 година не се явява представител на Районна прокуратура
– Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Обвиняемият С.Д.И., редовно призована,
се явява. За нея се явява адвокат Антон Георгиев – преупълномощен от адвокат Г.Г.
(упълномощен защитник от БП), редовно призована. Пледира пред Съда за прилагане
на чл. 9, ал. 2 от НК или алтернативно за налагане на административно наказание
„Глоба” в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Видно от
приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 223 от 01.03.2021
година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, обвиняемият И. не е осъждана и не й е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от служител на РУ – Свиленград – ПИ Д.Д.и приложена в кориците на БП,
става ясно, че С.И. не е предизвиквала конфликти и скандали с живущите в
района, в добри отношения е с тях, сред живущите в квартала е позната като
съвестен и възпитан гражданин, няма данни системно да злоупотребява с алкохол
или други силно упойващи вещества, не е извършвала груби нарушения на
обществения ред или други противообществени прояви, не контактува с
криминалнопроявени лица, няма криминалистическа и съдебна регистрации, не се
издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане на страната.
В
кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият С.И. няма ненавършили
пълнолетие деца, не притежава недвижими имоти и МПС
и работи при месечно възнаграждение в размер на 625 лв., като няма други
доходи. Представен е и приет като доказателство по делото Трудов договор № 6 от
02.05.2017 година, видно от който получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 460 лв. и 0.6 % допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за всяка година трудов стаж при този
работодател.
Обвиняемият С.Д.И. притежава от около 10 години мотопед марка „PEUGEOT MTC-Vogue 103 — type —
Т051 - DE” с номер на рамата **********, без поставена регистрационна табела,
няма договор за покупко-продажба и Свидетелство за регистрация. Приживе
съпругът й извършва ремонт на закупения мотопед, и същият е приведен в движение.
На 11.02.2021 година И. иска да отиде
до хранителен магазин, находящ се в близост до сградата на Районния
съд
в град Свиленград, област Хасково и тъй като в този момент
няма друг транспорт, въпреки че мотопедът не е регистриран по
надлежния ред, решава да отиде с него. Управлявайки го потегля от дома си, като
около 14.30 часа се движи по улица „Георги Бенковски” в посока
кръстовището с улица „Бурденис”, където е спряна за
проверка от полицейските служители - свидетелите И.Д.И.и
А.Г.К., които изпълняват служебните си задължения. След извършена проверка на И. и на мотопеда чрез
ОДЧ на РУ - Свиленград е установено, че И. управлява
мотопеда без поставена регистрационна табела и в регистрите на МВР няма заведен
мотопед с номер на рамата ********** и никога не е бил
регистриран. За констатираното нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), контролният орган - свидетелят А.Г.К., съставя на И. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия АА и с бланков № 617229/11.02.2020 година. В последствие на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е прекратено образуваното административнонаказателно производство въз
основа на посочения АУАН.
От извършената Справка на ОДМВР - Хасково е видно,
че процесният мотопед не е регистриран.
Видно от приложеното по делото Заключение по
назначената Техническа експертиза процесният мотопед представлява
двуколесно МПС с максимална скорост 40.2 km/h., която може да развива за продължително време и
принадлежи към категория „АМ-мотопед”, като подлежи на
регистрация съгласно Наредба № I-45/24.03.2000 година на МВР.
От приложенитеа по делото Справки за нарушителя е
видно, че обвиняемият
И. не е правоспособен водач на
МПС и не са й били
налагани административни наказания за извършени от нея нарушения по ЗДвП.
Обвиняемият С.И. се признава за виновна на фазата на БП, в престъплението,
за което й е повдигнато обвинение. Съжалява за извършеното. Дава обяснения по
случая като разкрива подробно механизма на извършването от
нея престъпление. В съдебната фаза на
процеса също се признава за виновна, като изразява пред настоящия Съдебен
състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на случилото се.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладна записка; Заключение
по Техническата експертиза; Справки; Писмо от ОДМВР – Хасково; АУАН; Протокол за
оглед на веществено доказателство, ведно с Фотоалбум; Характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Справка за съдимост и актуална такава - изискана в хода на съдебното
производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – И.Д.И.и А.Г.К., както и обясненията, дадени от
обвиняемия С.Д.И., също в хода на БП пред
разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията
на обвиняемия И., депозирани в БП, с характер на самопризнания, които не се
опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед и
експертиза, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия И. и нейното
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото
се наказание.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по извършената Техническа
експертиза, тъй като е извършена от вещо лице – специалист с
необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за 2021 година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на
Административен съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие
и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това
Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон
със Заключението на вещото лице.
Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни
други, което и не налага друго допълнително обсъждане (както вече бе посочено).
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по
дадената правна квалификация на деянието на обвиняемия С.И..
При
така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си обвиняемият С.Д.И. е осъществила състава на престъплението
по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1
от НК.
Обвиняемият С.Д.И. е родена на *** ***, с ЕГН **********. Българска
гражданка от
български произход. Живее в град Свиленград, ул.„23-ти септември” № 6, област
Хасково. Със средно образование е. Вдовица е. Не е осъждана. Работи
като продавач в хранителен магазин на „Триумф 08” ЕООД
при месечно възнаграждение в размер на около 650 лв. (основно трудово
възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит).
Непосредствен обект за
престъплението по чл. 345 от НК
са обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният
индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява
контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация,
с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях е регистрационен режим,
с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното законодателство (ЗДвП и
Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на Европейския
съюз (ЕС) като общите характеристики на регистрационните номера за страните,
членки на ЕС, са
установени с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета на ЕС от 3 ноември 1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели И.Д.И.и А.Г.К., от обясненията на обвиняемия И., както и от писмените доказателствени източници -
всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е
установено, че обвиняемият С.Д.И. е извършила фактически действия
по управление на мотопеда, който не е
регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в депозираните от нея обяснения в БП. Надлежният ред за регистрация на ПС е регламентиран в ЗДвП и
специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 година за
регистриране, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР. Съгласно § 6, т. 11 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвП „Мотопед” е дву- или триколесно ППС, което има
двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост
не надвишава 45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесният мотопед съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по
надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и вътрешното
законодателство на страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС
и тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
единствено след тяхната регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2
от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан,
преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва
мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия С.Д.И., с оглед изяснената й съпричастност към ползването на мотопеда.
Съгласно чл. 1, ал. 4,
т. 3 от посочената Наредба
№ І-45 не подлежат на
регистрация МПС, предназначени за състезания по затворен
маршрут. В случая, след като ПС се е движело на собствен ход по път, отворен за
обществено ползване, то е било необходимо да бъде регистрирано по надлежния
ред.
Иначе казано при приетите за
установени факти по делото, Съдът намери, че от правна страна, обвиняемият С.Д.И. е осъществила от обективна
страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на 11.02.2021 година в град Свиленград, област Хасково, управлявала МПС - мотопед марка „PEUGEOT MTC-Vogue 103 — type
— Т051 - DE” с номер на рамата **********, което не е
регистрирано по надлежния ред,
предвиден в Наредба № I-45 от
24.03.2000 година. Този ред изисква поставянето отзад на регистрационна табела. В случая регистрация няма
извършена.
Престъплението е на просто извършване
и за неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи,
респ. да са настъпили вредни последици. Субект на разглежданото престъплението
може да бъде всяко наказателноотговорно лице (собственикът на МПС или всеки,
който го управлява).
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия С.Д.И. виновно при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в
състояние на вменяемост. Същата е
съзнавала ясно, че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрация няма извършена, както и е била наясно
с установения ред и правилата за регистрация на ПС, тъй като това е
ноторно известно, т.е. била е наясно, че не може да
се движи без регистрационна табела и че такава се издава от оправомощените
органи след преминаването през съответни процедури по регистрацията. Въпреки
това, при ясно формирани в съзнанието си тези представи, тя напълно
съзнателно управлявала мотопеда без регистрация. От тук и еднозначният извод за
наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият И. е съзнавала
противоправността на деянието си, както и общественоопасния му характер,
следователно е имала представа и за общественоопасните му последици, предвиждала
е неизбежността от настъпването им, като от волева страна се е съгласявала и
искала тяхното настъпване. Наличието на съзнание у дееца И., че
общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са неизбежен резултат
от деянието, квалифицира умисълът й като пряк, в който смисъл е и константната
практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия С.Д.И. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като за извършеното
от И. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1
година или наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият И. не е осъждана за престъпление от общ характер; не е осъждана за престъпление от общ характер и към
релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние; тя не
е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този момент, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки С.Д.И. следва да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание -
Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на С.Д.И., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията й, допринесли за изясняване на обективната истина по
делото, липсата на налагани административни
наказания за нарушения на ЗДвП, добрите й
характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка разкрива положителна оценка
за личността й), чистото
й съдебно минало, доброто й процесуално поведение на фазата на БП, както и в
съдебната фаза на процеса, съдействието, което е оказала на органите на БП, изразеното съжаление и
декларираното желание да спазва правомерно поведение за в бъдеще. Отегчаващи
вината обстоятелства не се
констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия И. и липсата
на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия И. – работи при месечно възнаграждение в размер около минималната работна
заплата, няма други доходи и издържа
пълнолетните си деца, тъй като са безработни с оглед изключително влошената
пандемична обстановка от финансова гледна точка, с имотното й положение - не
притежава недвижими имоти и МПС и не дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца и със
семейното й положение – вдовица. При определяне размера на Глобата, Съдът се
съобрази и с факта, че е управлявала процесният мотопед по малко от половин
километър.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият И. за виновна, освободи я от наказателна
отговорност и й наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия И., съобразно установеното
по делото относно доходите на лицето – обвиняемия. В този смисъл, Глобата в
наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното състояния на обвиняемия И. и съответно на тежестта на извършеното от нея.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя И. като предизвика положителни промени в съзнанието и я мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него И.
ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Що се отнася до наведените доводи от страна на
процесуалния представтел на обвиняемия И. за наличие на маловажен случай за процесното деяние, Съдът намира, че не са налице предпоставките за това. Законодателят в чл. 9, ал. 1 от НК е дал легално определение на „престъпление”, а в
ал. 2 на същата норма е посочил и
обстоятелствата, които изключват неговата обществена опасност. Наличието
на малозначителност се определя от всички
фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Съгласно
трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай” е необходимо извършеното престъпление с оглед всички
обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид. А според цитираната вече норма на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално и да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. За деянието по чл. 345, ал. 2
от НК не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно или
обществената опасност е явно незначителна, тъй като регулира обществени отношения, свързани с безопасността на
транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане
на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. На следващо място начинът на извършване на престъпното деяние (процесният мотопед не е
бил регистриран около 10 години, считано от датата му на придобиване), времето (малко след обед
когато има голямо движение на МПС и голям пътникопоток) и мястото (в централната градска част на град Свиленград), на неговото осъществяване, не водят до
извода за по-ниска обществената опасност не само на деянието, но и на дееца,
следователно извършеното престъпление не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
Обвиняемият
С.И. следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист.
Относно разноските:
Съдът присъди в тежест на обвиняемия И. направените
по делото на фазата на БП разноски в размер на 175.50 лв., които следва да
заплати в полза на ОДМВР – Хасково, както и 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на Изпълнителен лист, платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)