Решение по дело №261/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700261
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    306

 

гр. Стара Загора, 28.10.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                       Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                               Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                   

 

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора П. Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 261 по описа  за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №371/18.07.2020г., постановено по АНД №1314/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №24-002362 от 27.05.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора с наложена на „ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора имуществена санкция в размер на 5 000 лева. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Сочи се, че районният съд не е взел предвид логичните и непротиворечиви показания на инспекторите от ДИТ Стара Загора, които са възприели факта на нарушението и изцяло кореспондират със събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. Твърди се, че въззивният съд е подходил с изключително доверие към показанията на разпитания свидетел Н., които не е следвало да се кредитират с доверие. Заявява се, че от извлечението от регистъра на трудовите договори се установява, че сключения между санкционираното дружество и Н. трудов договор от 11.03.2020г. е прекратен веднага след приключване на проверката на 27.03.2020г. и между тях е сключен нов трудов договор на 26.06.2020г., вероятно за по-благоприятния изход  на делото. Моли се съда да отмени оспореното решение, като се прави възражение за прекомерност на присъдените във въззивното производство разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът „ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора, в писмено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. По подробно изложени съображения моли съда да остави в сила оспореното решение на Районен съд Стара Загора. Претендира разноски по делото съгласно представен списък.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага  решението на районния съд да бъде отменено като бъде постановено друго решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. 

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Наказателно постановление № 24-002362/27.05.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002362/24.03.2020г., с което на „ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ).

 

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.03.2020г. в 10:35 часа на обект Автосервиз, находящ се в гр.Стара Загора, бул.Българско опълчение №1, стопанисван от „ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора и на 24.03.2020г. по представени официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“, се установило, че „ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора, в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на КТ, на 11.03.2020г. в 10:35 часа е допуснал в горепосочения обект до работа С.М.Н. – монтьор, двигатели на МПС, без да му представи преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.

 

          За да отмени наказателното постановление Районен съд Стара Загора е приел, че основна предпоставка, за да е налице административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, е да се установи, че работодателят действително е допуснал до работа даденият работник, преди да изпълни задълженията си, вменени му с разпоредбата на този законов текст. Посочено е, че в разглеждания случай административнонаказващият орган не е представил безспорни доказателства, които да удостоверяват по категоричен начин, че лицето С.М.Н. е постъпил на работа в проверявания обект – автосервиз, за да се приеме, че санкционираното лице, в качеството на работодател не е изпълнил задължението си по чл.63, ал.2 от КТ. Обосновано е, че по време на проверката се е установило, че лицето Н. се е намирал на територията на обекта, но доказателства за това, че е престирал работна сила в този момент за работодателя си, не са събрани към момента на проверката, като според районния съд Н. е бил в обекта със съпругата си и децата си за подписване на трудовия договор и започване на работа, а не че в деня на проверката вече е работил. Изложени са съображения, че към момента на проверката 11.03.2020г. 10:35 часа трудовия договор все още не е бил подписан между страните и след като не е налице категорично доказано и установено престиране на работна сила от страна на свидетеля, не следва да се приема, че в разглеждания случай от страна на дружеството е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, а и оттам да е допуснато реализиране на административното нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Районният съд е посочил, че елемент от състава на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ за неспазване на забраната по чл.63, ал.2 от КТ е наличието на сключен трудов договор, като липсата му води до несъставомерност на деянието по обвинение за нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.3 от КТ. С оглед тези съображения е прието, че при реализиране на административно наказателната отговорност АНО е издал обжалваното наказателно постановление в противоречие с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и при неспазване на изискванията на чл.52, ал.4 от същия закон.

 

         Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

 

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Текста на чл.63, ал.1 от КТ вменява задължение към работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че в случая на работника не е предоставено именно копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Но анализа на посочените законови разпоредби налага извод, че уведомление по чл.62, ал.3 от КТ се изпраща едва след сключване на трудов договор. По делото няма спор, че към момента на проверката трудов договор между санкционираното лице и Стефан Н. не е сключен. Следователно при престиране на труд от страна на Н., каквото се твърди от контролния и наказващия орган, без наличие на сключен трудов договор, работодателят следва да носи отговорност за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, съгласно който трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. В случая обаче административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното деяние по чл.63, ал.2 от КТ, с което неправилно е приложил закона при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Като е констатирал тази незаконосъобразност на санкционния акт и го е отменил, районният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

 

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено в пълен размер, предвид липсата на възражение за прекомерност на разноските от страна на касатора. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.), Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора, ЕИК *********, сумата от 700 лева, заплатена по банков път и представляваща договорено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020г.

 

Направеното с касационната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от районния съд е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път възражение за прекомерност в касационното производство.

 

           Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №371/18.07.2020г., постановено по АНД №1314/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, да заплати на ВВ Старт“ ЕООД – Стара Загора, ЕИК ********* сумата от 700 (седемстотин) лева – разноски по делото.

 

           Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                     

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

                                             

             

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.