РЕШЕНИЕ
№ 09.03.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав
На седми февруари, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №3558 по описа
за 2019 година.
Предявен е иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от
ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.
Б. - изпълнителен директор, срещу К.Г.Ш.,
ЕГН-********** ***.
В подадената искова молба се твърди,
че на 17.04.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и К.Г.Ш.
/Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3202434, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 1167,30 лв. Така договорната лихва по кредита е уговорена
от страните в размер на 167,30 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 11.02.2019 г. на 10
равни месечни погасителни вноски, в размер на 116,73 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 17.05.2018г., а падежът на последната
погасителна вноска е 11.02.2019 г.
Твърди се, че с подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. Сочи се, че на основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45,00 лв. Сочи се, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Твърди се, че съгласно чл. 4, ал.
1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал.
2 от договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 793,70 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
10 равни вноски, всяка в размер на 79,37 лева, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с
конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 196,10 лева.
Твърди се, че на основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 17.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 63,59 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 196,10 лв., с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 79,37 лв., договорна лихва: 29,16 лв., главница:
87,57 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,
а именно 11.02.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че на 01.12.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3202434/17.04.2018 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
Сочи се, че в тази връзка за
„Агенция за събиране на вземания”АД е възникнал правния интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №2725/2019г. е издадена заповед
за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба.
Моли се съдът да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на К.Г.Ш., че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на
1873,49 лв (хиляда
осемстотин седемдесет и три лева и четиредесет и девет стотинки), от които:
главница 912,43 лв. (деветстотин
и дванадесет лева и 43
стотинки), договорна лихва 138,14 лв.
(сто тридесет и осем лева и 14 стотинки) от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
цзплащане на задължението, Такса
разходи:45,00 лв. /четиридесет и пет лева /, Неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: 714,33 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и 33
стотинки/ за периода от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г. (падеж
на последна погасителна вноска), Обезщетение за забава: 63,59 лв.
за периода от 17.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Моли се съдът да осъди ответната
страна да заплати на ищцовото дружество и направените в заповедното
производство разноски, както и направените в настоящото исково производство
съдебно деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв./триста лева/. Моли се, в случай, че ответникът представи списък с
разноски по чл. 80 от ГПК прави евентуално възражение за прекомерност, като моли
съдът да го редуцира до законоустановения минимален размер. Претендират се
разноски. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който счита установителния иск за
допустим, но неоснователен.
Твърди се, че договорът за
потребителски кредит от който черпи правата си ищцовото дружество е
недействителен на основание чл.22. вр. чл.11, ал.1, т.11 и 12 от Закона за
потребителския кредт (ЗГ1К). Недействителността му означава, че исковата
претенция подлежи на отхвърляне, като заявена на договорно основание. Сочи се,
че договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер. В случая същата е
договорена в размер от 35%, което надвишава установения справедлив размер от
съдебната практика и от тук претенцията за заплащането й е неоснователна.
Съгласно чл.10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът няма право да събира от кредитополучателя такси свързани с усвояване
и управление на кредита. Претендираната сума от 45 лева е за покриване на
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) във връзка със събирането на
задълженията по договора. Очевидно е, че се касае за такси свързани с
управлението на кредита. Клаузата в договора, предвиждаща събирането на тези
разходи е недействителна, поради противоречието й с материалния закон. Освен
това по делото няма доказателства за извършването на тези разходи.
Твърди се, че неустойката,
предвидена в договора, е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите
нрави и е прекомерна. Нищожността се извлича от следните обстоятелства: поръчителството
или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следва да бъде
учредена в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник,
следва да представят на кредитното дружество обилна документация, която е
невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката
е прекомерна. Няма предвидени по договора никакви правила по които да се
определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на
обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Тук следва да се има
предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на
задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1
ДР ЗПК). Затова неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи.
Сочи се, че клаузата за неустойка
е недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21. ал.1 ЗПК, тъй като
с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по
този начин се надвишава изискването по чл.19. ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се, че клаузата за неустойка
противоречи и на материалния закон - чл.71 ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК,
която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
От твърденията в исковата молба
не става ясно това обезщетение за забава върху каква сума е начислено и оттук
не можем да се вземе становище по основателността, респ. неоснователността на
този иск. Освен това от изложеното в исковата молба се вижда, че е начислявана
лихва върху лихва, което е забранено от закона (чл.294 от Търговския закон).
Сочи се, че в исковата молба е
посочено, че ответницата заплатила по процесния кредит сумата от 196.10 лева от
която сума била покрита част от договорната лихва в размер на 29.16 лева и част
от неустойката в размер на 87.57 лева. Тези две суми на обща стойност от 116.73
лева. подлежат на връщане, тъй като са платени по нищожни клаузи за
възнаградителна лихва и неустойка - платени при начална липса на основание.
Моли същите да бъдат прихванати от неизплатената главница.
Моли се съдът за произнасяне по
горните съображения.Направено е особено искане. Сочат се доказателства.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. №2725 по
описа за 2019 г. на РС - Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: главница - 912,43 лв.
(деветстотин и дванадесет лева и 43
стотинки); договорна лихва 138,14 лв.
(сто тридесет и осем лева и 14 стотинки) от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
цзплащане на задължението, Такса
разходи: 45,00 лв. /четиридесет и пет лева /, Неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: 714,33 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и 33
стотинки/ за периода от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г. (падеж
на последна погасителна вноска), Обезщетение за забава: 63,59 лв.
за периода от 17.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Заповедта за изпълнение е била връчена на
ответника, който е подал възражение срещу нея по реда на чл.414 ГПК, поради
това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 17.04.2018 г. между ответника Ш. и „Изи Асет Мениджмънт”
АД е сключен договор за предоставяне на
паричен заем №3202434 от 17.04.2018 г.
Съгласно чл. 3 от договора,
същият има силата на разписка. Договорът е надлежно подписан от ответника и в
този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на 1000.00 лева
от заемодателя на заемателя.
От чл.2 от договора се установява, че падежът на
последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 11.02.2019 г.,
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Общият размер на всички плащания
е 1167,30 лева- чл. 2, т. 7 от договора.
Договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска.
„Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор
са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.12.2018г. към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
До ответника Ш. е било изпратено
уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземания, което е било получено лично от ответницата на
07.12.2018г. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, също
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./ Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания по договора за паричен заем.
Въз основа на изложеното, по
делото са доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен
заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за
цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната страна, върху която
лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение
на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите,
такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен
падеж, а именно 11.02.2019 г., до когато е следвало да бъдат погасени.
От приетото по делото заключение
по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява общият размер на задълженията на ответника, като към
02.07.2019г. непогасените задължения са в общ размер на 1899.96лв., от които:
912.43лв. – главница, 138.14лв. – договорна лихва за периода от 18.05.2018г. до 11.02.2019г.; 714.33лв. –
неустойка за неизпълнение за периода 16.06.2018г. - 11.02.2019г. ; 45.00лв. –
разходи по събиране; 90.06лв. – обезщетение за забава за периода от
17.06.2018г. – 01.09.2019г.
Сумата, която е била погасена от
ответника е в размер на 196.10 лв., което обстоятелство не се оспорва от
ищцовото дружество.
Досежно претенцията за заплащане
на такса разходи в размер на 45.00лв., съдът намира, че страните в договора са уговорили в случай на забава, отговорност на заемателя
за разходи за събиране на вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за
всеки 30 дневен период, но не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна. Визираната клауза има за цел да заобиколи ограничението на
чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва
за забава не може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми
от императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с
оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето
на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С посочената клауза се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно тези плащания
нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели погасителни вноски,
тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми и в отнапред
определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко конкретно
вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени предварително. В
договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори, ел. съобщения,
изпращане на писма и ангажиране на служител, от която следва, че те ще варират
според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те са
определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия
представляват разходи за управление на кредита. С оглед на изложеното
начислената от кредитора сума за такса разходи от 45.00 лв. се явява недължима,
като произтичаща от недействителна договорна клауза. Но дори и да беше валидна
тази клауза, по делото не се ангажираха доказателства за извършването на такива
разходи. Изцяло във волята на кредитора е да стори същите, но уговорения
отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже
действителното им извършване.
По изложените съображения
исковата претенция следва да се отхвърли в тази й част.
Ищецът наред с неплатената
главница, договорна лихва и мораторна лихва, претендира в настоящото производство
и неустойка в размер на 714, 33 лева на
основание чл. 4 от договора за паричен заем, а именно поради това че в 3-дневен
срок от подписването му заемателят не е представил на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение
за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо. При това следва да се подчертае, че
тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът (заемът), той не би трябвало да се
отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е
спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение
на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане
на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата,
с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г.
ІІ т. о.) Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена
тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят
"Изи Асет Мениджмънт" АД е финансова институция. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта
е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл. 16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа
към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на
претендираното вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е
уговорена.
Следва да
бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни претенциите на ищеца, свързани със заплащането на такса разходи в
размер на 45,00 лева; както и претендираната неустойка в размер на 714.33 лв.
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.06.2018г. до
11.02.2019г.
Предвид гореизложеното,
следва, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница - 912,43 лв.
(деветстотин и дванадесет лева и 43
стотинки); договорна лихва - 138,14 лв.
(сто тридесет и осем лева и 14 стотинки) от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
цзплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 63,59
лв. за периода от 17.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Дължимостта и размера на тези вземания бяха установени по несъмнен
начин от приетите по делото писмени доказателства, вкл. приетата и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира
като обосновано, компетентно изготвено и правилно. От приетото по делото заключение
по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява размера на задълженията на ответника.
Неоснователни са възраженията на ответника за нищожността на уговорената
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави и за недължимост на
обезщетението за забава.
Основателно се явява обаче
направеното възражение за прихващане, тъй като от приетите по делото
доказателства се установява, че сумата, която е била погасена от ответника, е в
размер на 196.10 лв., което обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество.
От сумата от 196.10 лв., ищецът е приел, че ответникът е погасил част от
неустойка за неизпълнение в размер на 79.37лв. С оглед на гореизложеното, съдът
приема недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена. Оттук следва, че сумата от 79.37лв. следва да
бъде приспадната от претендираната от ищеца главница в размер на 912.43лв.
По отношение на разноските: С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в исковото производство съразмерно уважената
част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът претендира разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №3558/2019г.: 212.53лв. – държавна такса, 200.00лв.
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от
200.00 лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство
/ по ч.гр.дело №2725/2019г. по описа на РС-Пазарджик/ в размер на 37.47лв. – държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение/, които също следва да му бъдат присъдени съразмерно на
уважената част от исковете му.
Предвид
изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 338.30 лв. за сторените от него
разноски по гр.дело №3558/2019г. , както и сумата от 48.31лв. по ч.гр.дело
№2725/2019г. по описа на РС-Пазарджик, съразмерно на уважената част от
исковете, или в общ размер на 386.61лв.
На
ответникът се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете на
основание чл.78,ал.3 от ГПК. Предвид изхода на делото , в полза на Адвокатско дружество „Г. “, БУЛСТАТ *********,
с адрес – гр. Пловдив, ул. „********“№*, представлявано от управителя – адвокат
С. А. Г. , с адрес- гр. Пловдив, ул. „********“№*, се дължи адвокатски хонорар
на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата. По иск с цена до 1000.00лв., минимално дължимия хонорар , определен по реда
на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата№1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 300.00лв.,
т.е съдът следва да определени възнаграждение на процесуалния представител на
ответницата за исковото производство в размер на 1200.00лв. /по 300.00лв. за
всеки от предявените обективно съединени искове/. Възнаграждението за
процесуално представителство в заповедното производство следва да се определи в
размер на 360.00лв. с ДДС на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, следва да бъде осъден ищецът да
заплати на Адвокатско дружество „Г. “, БУЛСТАТ *********, с адрес – гр.
Пловдив, ул. „********“№*, представлявано от управителя – адвокат С. А. Г. , с
адрес- гр. Пловдив, ул. „********“№*, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв,
адвокатско възнаграждение в общ размер на 698.26 лв.
Воден от горното, Районен съд-
Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано
от Д. Б. Б. - изпълнителен директор, срещу К.Г.Ш., ЕГН-********** ***,
положителни установителни искове, че К.Г.Ш., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №3202434 от
17.04.2018г., сключен между К.Г.Ш., ЕГН-**********
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД: сумата от 833.06 лв. /осемстотин тридесет и три лева и
шест стотинки/ - главница; 138,14 лв. (сто тридесет и осем лева и четиринадесет
стотинки) – договорна лихва, за периода от 16.06.2018 г. до 11.02.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 63,59 лв. /шестдесет и три лева и петдесет и
девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 17.06.2018 г. до
02.07.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд /02.07.2019г./ до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед №1544 от 04.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 2725/2019г. по описа на РС-Пазарджик,
като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на главница в останалата му част – над присъдените размери от 833.06 лв. до претендираните размери от 912.43лв., като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул.
„Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д. Б. Б. - изпълнителен директор,
срещу К.Г.Ш., ЕГН-**********
***, положителни установителни искове, за признаването на установено, че К.Г.Ш., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №3202434 от 17.04.2018г., сключен между К.Г.Ш., ЕГН-********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД:
сумата от 714.33 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора
за периода 16.06.2018г. – 11.02.2019г.,както и сумата от 45.00 лева /четиридесет
и пет лева/, представляваща такса разходи, за които суми е била издадена Заповед №1544 от 04.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 2725/2019г. по описа на РС-Пазарджик, като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА К.Г.Ш., ЕГН-********** ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул.
„Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д. Б. Б. - изпълнителен директор,
сумата от 386.61лв. /триста осемдесет и шест лева и
шестдесет и една стотинки/ за сторените от ищеца разноски по гр.дело №3558/2019г.
, както и по ч.гр.дело №2725/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.
чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул.
„Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д. Б. Б. - изпълнителен директор,
да заплати на Адвокатско дружество „Г. “,
БУЛСТАТ *********, с адрес – гр. Пловдив, ул. „********“№*, представлявано от
управителя – адвокат С. А. Г. , с адрес- гр. Пловдив, ул. „********“№*, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение в размер на
698.26 лв. /шестотин деветдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: