Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На
двадесет и седми февруари Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 482 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0445-000054/31.01.2019г. на началник на ГРУПА към ОДМВР – Варна,
РУ АКСАКОВО , с което на Й.К.Й. са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 150 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА на осн.
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП и ГЛОБА в размер
на 10 лева на осн.
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА Й.К.Й., ЕГН ***********
да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в
размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Й.К.Й. срещу НП на на
началник на група в сектор КАТ-ПП към ОДМВР - Варна, с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата въззивникът оспорва фактическата
обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Отрича да не е спрял при
подаден сигнал със стоп- палка. Счита още, че в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗДП не е посочено точно мястото на нарушението. Наказанието по чл.175 ал.1 т.4
от ЗДП не е посочено правилно по вид,
защото не може да се определи отношението между двете наказания – дали се
налагат кумулативно или алтернативно. Наложените санкции са завишени, тъй като
не е посочено нито едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а лишаването от правоуправление за дълъг срок
от време би препятствало дейността на търговските дружества, ползващи
автомобила. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или
алтернативно – за намаляване размера на наложените административни наказания.
В с. з. въззивника поддържа жалбата чрез
процесуален представител.
По съществото на делото поддържа и доразвива основанията за отмяна,
изложени с жалбата. Моли за присъждане на адвокатски хонорар.
Представител на органа, издал НП, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 16.01.2019г. , около 12,45 часа въззивника Й.
управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№ТХ0444АМ по път втори клас №ІІ-29 гр. Варна- гр. Добрич, в посока към гр.
Варна.
По същото време на разклона за с. Любен Каравелово бил установен екип на
ОДМВР-Варна, в състава на който влизали св. Д. и св. Д.. При управлението на
автомобила по пътя , от св. Д. на въззивника бил подаден сигнал да преустанови движението си.
Св. Д. бил униформен и подал сигнала
със стоп- палка по образец, а полицейските служители били на мястото и със
служебен автомобил.
Вместо да се съобрази със сигнала на полицейските служители, въззивникът Й. продължил движението си. Св. Д. и св. Д.
сигнализирали в ОДЧ и след около 15 минути били уведомени, че автомобила е
спрян в района на РУ Аксаково.
При пристигането си на място , били проверени документите на въззивника Й., при което
било установено, че същия не носи КТ към СУМПС. Въззивинкът
Й. обяснил на св. Д. и св. Д., че бързал за летището и поради тази причина не
спрял на подадения сигнал.
За горното св. Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който подробно описала установеното. Деянията били
квалифицирани като такива по чл.103 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Акта бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му липсата на
възражения.
Възражения не постъпили в срок по административнонаказателната
преписка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните доказателства – показанията на св.
Д. и св. Д., докладна записка; извлечения от ТР; приложеният по административнонаказателната преписка АУАН и др.
Преди да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка ,
съдът прецени възраженията на въззивника, че не е
извършил нарушението. Съдът не възприема подобна позиция, предвид на следното:
Видно от показанията на св. Д. и св. Д., сигнал за спиране е бил подаден по
надлежния ред, при ясна видимост. От действията на въззивника
се извежда, че той е възприел сигнала и умишлено не е преустановил движението
си – след подаване на сигнала за спиране, той продължил движението си, което наложило
да бъде сигнализирана ОДЧ и впоследствие въззивникът
да бъде спрян. Св. Д. и св. Д. лично и пряко са възприели обясненията на въззивника относно причините да не спре на подадения сигнал
– бързал за летището.
Показанията на св. Д. и св. Д. напълно кореспондират с отразеното в
писмените доказателства по делото - докладна записка и АУАН.
На 31.01.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушенията била
дадена правна квалификация по чл.103 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП ЗДП. На основание санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 и
чл.183 ал.1 т.1 пр.І от същия закон, на въззивника били определени административни наказания.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното : по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства, при липса на спорни обстоятелства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на
извършените от въззивника нарушения. Въз основа на
квалификацията на деянията правилно е бил определен приложимият закон.
При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление
по отношение на наказанието по т.1 е определено административно наказание,
съответстващо на тежестта на извършеното административно нарушение, в рамките
на предвидения размер и предвидената санкция.
Съдът намери, че не са налице
основания за намаляване размера на наказанието, тъй като по делото не са
установени смекчаващи отговорността обстоятелства – напротив обстоятелствата на
извършване на нарушението – въззивникът възприел
сигнала за спиране, но вместо да спре демонстрирал абсолютно незачитане на
установения в страната ред за движение по пътищата и контрол върху това
движение с обяснението, че „бързал за летището“ , както и установените повече
от едно извършени нарушения сочат, че определеният размер на административното
наказание съответства на степента на обществена опасност на нарушението и
нарушителя.
По отношение на наказанието по т.2 от НП, същото е с императивно определен
размер и не е предоставена възможност за прецизирането му.
Що се отнася до възраженията за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната
неоснователност предвид на следното :
Въззивникът оспорва фактическата
обстановка, твърдяна с наказателното постановление като отрича да не е спрял
при подаден сигнал със стоп- палка.
Съдът категорично не споделя подобна позиция, като мотивите за това са
изложени по- горе при анализа на събраните доказателства, поради което и не
следва да се преповтарят.
Въззивникът счита още, че в
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП не е посочено точно мястото на нарушението.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото с обстоятелствената част на
АУАН и НП е конкретизирано възможно най- пълно местоположението на превозното
средство на пътя при извършване на проверката – община Аксаково, път ІІ-29, в
посока към гр. Варна. Следва да се отчете и факта, че движението на управляван
автомобил представлява динамично развиваща се ситуация, като при движението си
автомобилът преминава през различни местоположения върху пътния участък.
Счита се, че наказанието по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП не е посочено правилно по вид, защото не може
да се определи отношението между двете наказания – дали се налагат кумулативно
или алтернативно.
Доколкото наказанията са определени кумулативно, при спазване изискванията
на закона, съдът не намери да е налице противоречие, затрудняващо правото на
защита на санкционираното лице.
На последно място по изложеното, че наказанията са завишени, съдът не
сподели изложеното, като отново следва да се отбележи , че мотивите относно
размера на наказанието са изложени по- горе и не следва да се преповтарят.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :