№ 3636
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509190 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- Д. С. Т., срещу
решение № 8013 от 18.05.2023 г. по гр.д.№ 30102 по описа за 2022 г. на СРС,
168 състав.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, срещу ответницата /въззивник/, предявени по
реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и
по чл.86, ал.1 ЗЗД, са уважени и в полза на ищеца са признати за установени
вземания: в размер на 989,87 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.08.2018 г.-м.04.2020 г. за имот аб.№ 12098
и адм.адрес: гр.София, ул.****, представляващ мезонет № 17; сумата 154,93
лв.-обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна
енергия, изтекла за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г.; сумата в размер
на 7,51 лв., представляваща цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
1
– 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 72500 по описа за 2021 г. на СРС, 168 състав.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано;
постановено в противоречие със събраните поделото доказателства. Сочи, че
по делото не се установило, че ответницата има качеството на потребител. От
представения по делото нот.акт се установило, че на 15.03.2019 г. двамата
ответници били прехвърлили процесния имот чрез дарение на дъщеря си П.
Т.. След като ищецът не доказал наличие на облигационна връзка с
ответницата, то претенциите му били недоказани. Не било доказано и, че
ответницата е сключила договор с ищеца за предоставяне на услугата дялово
разпределение. В случая тази услуга била предоставена от ФДР.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли така предявеният срещу ответницата, иск.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Бруната“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 29.05. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 12.06. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
Решението е влязло в сила и по отношение на ответника В. Е. Т..
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 22.12.2021 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 72500 по описа за 2021 г. на СРС, 168
състав, длъжницата е била уведомена на 13.04.2022 г.
Възражението е подадено на 10.05.2022 г.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са съобщени на заявителя на 30.05.2022
г.
Исковата молба е предявена на 07.06.2022 г.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
Относно качеството на потребител: че от представените по делото
писмени доказателства се установява, че ответниците на 05.03.2004 г. са
придобили собствеността върху процесния имот, аб.№ 12098 и адм.адрес:
гр.София, ул.****, представляващ мезонет № 17, при условията на СИО. С
влязло в сила решение а 23.06.2004 г. по в.гр.д.№ 307/2003 г. на СГС, Първи
състав, било потвърдено първоинстанционното решение, с което бил
прекратен брака между ответниците. Със същото решение било разпределено
ползването на семейното жилище като първото ниво се ползва от
ответницата, а второто- от ответника. След прекратяване на брака СИО се
трансформирала в обикновена съсобственост, при равни квоти. Това
налагало извод, че ответниците имат качеството на потребители по арг. от
чл.153, ал.1 ЗЕ, както и по арг. от ТР 2/2017 от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците били дарили процесния мезонет на дъщеря си на 15.03.2019 г.,
но били запазили правото на ползване докато са живи безвъзмездно. Не били
ангажирани доказателства, че правото на ползване е погасено. Затова и за
процесния период 01.05.2018 г.-30.04.2020 г. ответниците имали качеството
на потребители. Съдържанието на правоотношението между ищеца и
ответниците се уреждало от ОУ, одобрени от КЕВР.
Относно услугата дялово разпределение:
СРС е приел, че процесния мезонет се намира в сграда ЕС. Задължение
3
на потребителя било да заплаща за извършената услуга. Доказало се, че
такава услуга е извършена.
/В останалата част въззивната инстанция не излага мотивите на СРС,
тъй като не касаят обсъждането на доводите във въззивната жалба/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия.
Видно от представения по делото нот.акт от 05.03.2004 г., л.15 от
делото пред СРС, процесния мезонет е бил придобит от ответниците в
условията на СИО.
С влязло в сила съдебно решение бракът е прекратен и бездяловата
СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти.
Установява се от доказателствата по делото, л.21, че Д. С. е подала
молба-декларация за встъпване в облигационно отношение с ищеца.
Действително, по силата на дарение, изповядано на 15.03.2019 г.
съсобствениците са прехвърлили собствеността върху процесния мезонет на
дъщеря си, но са запазили правото си на ползване върху същия, виж л.18-19
от делото пред СРС.
От представените с молбата на ищеца от 23.03.2023 г. по искане на
ответницата, писмени доказателства, се установява, че партидата е на името
на ответницата, както и на нейно име са съобщенията към фактурите, виж
л.69 и следв.пред СРС. Това е видно и от доказателствата, представени от
ФДР на л.99 и следв. пред СРС. Установява се и, че формулярите за отчет са
подписани от потребителя, виж л.101-л.102 от делото пред СРС.
4
Видно от отразеното в протокола за о.с.з. на 28.04.2023 г.
доказателствата не са били оспорени.
Правилно СРС се е позовал на приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на
ОСГК на ВКС.
Отношенията се уреждат по силата на ОУ. Същите са одобрени от
регулаторния орган- ДЕКВР, сега КЕВР и са публикувани. С последното
действие ОУ стават публично известни и съответно обвързват потребителите
на топлинна енергия. За възникване на правната връзка не е необходимо
изрично съгласие, респ. приемане. Точно обратното, ако потребителят не е
съгласен с тези ОУ, то има възможност да възрази и се договори
индивидуално с топлопреносното предприятие. В случая не се твърди, а и не
се доказва такова „индивидуално договаряне“.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по
отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд №
5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл е и приетото в
решение на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17.
Следователно неоснователен е довода на въззивницата, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия.
Относно дяловото разпределение:
Съгласно чл.36, ал.1 ОУ задължението за заплащане на стойността на
5
услугата дялово разпределение е на потребителя.
Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от
търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно
счетоводство.
По делото не се спори, че процесния мезонет се намира в сграда Етажна
собственост. Видно от представения по делото договор от 15.08.2002 г., л.23
по делото пред СРС, собствениците на обекти в сградата са сключили договор
за извършване на услугата дялово разпределение, въз основа на взетото от ОС
на ЕС, решение, където въззивницата фигурира под № 17, виж л.26 по делото
пред СРС.
Установява се от писмените доказателства, така и от заключенията на
съдебните експертизи, че услугата е била извършена.
Представен е и договор между ищеца и ФДР, сключен на 28.05.2018 г.,
виж л.31 по делото пред СРС.
Налага се извод, че и този довод на ответницата е неоснователен.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства и доказателствени средства; не са допуснати
сочените от въззивницата процесуални нарушения.
По отношение лихвата за забавено издължаване на стойността на
топлинната енергия въззивната жалба не съдържа конкретно доводи поради
което съдът по арг. от чл.269 ГПК не следва да излага мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на
ищеца срещу ответницата/въззивник, са приети за установени по реда на
чл.422 ГПК, вземанията.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
6
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива на основание чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора
разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8013 от 18.05.2023 г. по гр.д.№ 30102 по описа
за 2022 г. на СРС, 168 състав, в частта в която претенциите на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, срещу Д. С. Т., предявени по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86, ал.1
ЗЗД, са уважени и в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са признати за
установени вземания: в размер на 989,87 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от м.08.2018 г.-м.04.2020 г. за имот
аб.№ 12098 и адм.адрес: гр.София, ул.****, представляващ мезонет № 17;
сумата 154,93 лв.-обезщетение за забава върху задължението за доставена
топлинна енергия, изтекла за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г.; сумата
в размер на 7,51 лв., представляваща цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 17.12.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 72500 по описа за 2021 г. на СРС, 168 състав, както
и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, гр. София, ул.****, ап. № 17,
съдебен адрес: гр.София, бул.“****, кантора 262 – адв.В. Томова-
Валентинова, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата
в размер на 100 лв., представляваща юрк. възнаграждение за процесуално
7
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8